|
Трети състав година 2020 |
Бургаски Окръжен съд На двадесет и пети февруари
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Кремен
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело
номер 54 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 6496/26.11.19г. на АРС от М.Е.Ю., ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание „****** в Бургаски затвор, ул. „Индустриални“ № 88, чрез адв.К.Янев, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“ Цар Шишман“ № 20 А, ет.1, против решение № 247/14.11,19г. по гр.д.№ 551/2019г. на АРС, с което са уважени предявените от А.К.Ш., ЕГН: **********, с пост.адрес: ***, в качеството й на майка и законна представителка на децата С.М.Ю., ЕГН: **********, Ф.М.Ю., ЕГН: **********, Е. М.Ю., ЕГН: ********** и Е.М.Ю., ЕГН: **********, чрез адв.Ст.Стоянов, искове с правно основание чл.127а, ал.2 СК - за снабдяване с международни паспорти и даване на разрешение на децата да пътуват до Република Турция за срок от пет години, считано от издаване на задграничните паспорти, придружени от майка си А.К.Ш., ЕГН: **********, с цел лечение и туризъм, през установените от МОН в Република България училищни ваканции - зимна и пролетна за период до 5 /пет/ дни и общо 20 /двадесет/дни през лятната ваканция, извън периодите, когато децата осъществяват лични контакти с бащата М.Е.Ю., ЕГН: **********, без да е необходимо за това съгласието му. Твърди, че не е правилно. Излага конкретни доводи. Моли да бъде отменено в обжалваната част и постановено решение, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба в съдебно заседание. Моли да бъде потвърдено решението на АРС. Няма доказателствени искания.
Д“СП“ Руен не изразява становище по въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.
Предявените пред районния съд искове, които са висящи пред настоящата инстанция, са с правно основание чл.127а, ал.2 СК.
В хода на производството детето С., р.на ***г. е навършила 14 години и действа лично, със съгласието на своята майка и законна представителка А.К.Ш.. Ето защо тя е била конституирана в качеството й на страна по делото пред настоящата инстанция.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред АРС е образувано по искова молба от А.К. Ш., в качеството й на майка и законна представителка на децата С.М.Ю., Ф.М.Ю., Е. М.Ю. и Е. М.Ю. против М.Е.Ю.. Въззиваемата е молила съда да даде разрешения, които да послужат пред ОД на МНР Бургас за снабдяване с паспорти на за задгранично пътуване на малолетните деца, както и за даване на разрешение по реда на чл.127а, ал.2 СК да пътуват извън пределите на Република България, придружавани от майка си, до Република Турция, така, както е посочено в петитума на исковата молба за срок от 5 години от влизане в сила на решението. Твърди, че бащата изтърпява наказание „****** за срок от ** години в Затвора Бургас и не дава разрешение да бъдат изготвени паспорти на децата, както и да пътуват до Република Турция с майката. Заявява, че имат роднини, които желаят да посещават, а освен това детето С. има нужда от лечение, което счита, че ще бъде осъществено по-ефикасно в Р Турция. Ангажира доказателства. Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Искът е оспорен от М.Е.Ю., По реда и в срока по чл.131 въззивникът е депозирал отговор срещу исковата молба, в който изразява категорично несъгласие за уважаване на исковете. Счита, че майката цели трайното си установяване в Република Турция, където да заживее с децата, като по този начин го лиши от възможността да се среща с тях. Не ангажира доказателства.
Д“СП“ Руен предоставя на съда да постанови решение в най-добрия интерес на децата.
Безспорно е, че С.М.Ю., Ф.М.Ю., Е. М.Ю. и Е.М.Ю. са деца на М.Е.Ю.. В тази връзка са приложените на стр.8-11 копия от удостоверения за раждане,
издадени на основание актове за раждане № */***.2017г., № */***2016г., № */*** на О. Б. и № */***.2008г. на О. А..
Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.1 и ал.2 СК: „Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите,
(2) Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето“.
В исковата молба са изложени твърдения за наличие на разногласия между родителите относно пътуванията на децата извън граница. Майката твърди, че има роднини в Република Турция, които желае да посещават, за да се запознаят с децата, а бащата изразява категорично несъгласие. Това създава в децата чувство на разочарование, още повече, че останалите деца, с които контактуват и също имат роднини в Р Турция, често пътуват дотам и се подиграват, понеже С.М.Ю., Ф.М.Ю., Е.М.Ю. и Е.М.Ю. никога не са посещавали Р Турция. Това създава чувство на непълноценност у децата, ето защо моли за уважаване на исковете.
По делото са събрани гласни доказателства. От разпита на св.К. - без родство със страните, се установява, че децата имат голямо желание да посещават Република Турция, където имат братовчеди и страдат, защото съучениците и приятелите им често ходят, а те нямат тази възможност. Освен това детето С. е преживяло голям стрес, като е присъствало на убийството на мъжа, с когото майка й е живяла на съпружески начала, след развода с баща й. Счита, че специалистите в Република Турция ще окажат по-голяма помощ, а и роднините там ще помогнат финансово. Същото се установява и от разпита на св.К. - баща на А.Ш.. Според същия свидетел децата се чувстват пренебрегнати и непълноценни, защото не могат като останалите си съученици и приятели да посещават Република Турция, още повече, че детето С. е твърдо уверено, че ако ходи при специалист там, ще подобри психическото си здраве много по-бързо.
Съдът е изслушал непълнолетната С., действаща лично и със съгласието на майка си А.К., както и малолетната Ф. . Двете са пожелали да бъдат снабдени с паспорти, така, щото да могат да пътуват до Р Турция, както и другите им приятели и съученици.
При така изложено съдът приема, че безспорно са налице разногласия между родителите относно пътуванията на С.М.Ю., Ф.М.Ю., Е. М.Ю. и Е.М.Ю. в чужбина. Установената фактическа обстановка сочи на извод, че родителите на практика не могат да постигнат единодушие по въпроса, защото становището на бащата е категорично и непоколебимо.
Ето защо и като споделя по реда на чл.272 ГПК мотивите на АРС, приема, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, още повече, че същото е съобразено със задължителното тълкуване на закона, изразено в Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016г., ОСГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева.
Въззиваемата не претендира разноски.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 247/14.11.19г. по гр.д.№ 551/2019г. на АРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|
|
|
|