Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 603

12.10.2020 г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА – ИВАНОВА

                                                                                   2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №524 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Областна дирекция на МВР Хасково, представлявана от Директора – ст.комисар А. Ц. Г., против Решение №82/13.04.2020 г., постановено по АНД №132 по описа на Хасковския районен съд за 2020 г., с което е отменен Електронен фиш Серия К №2354084 на ОДМВР Хасково.

В касационната жалба се изразява несъгласие със съдебното решение. Счита се, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено и електронният фиш да бъде потвърден.

Ответникът по касационната жалба, А.И.А., чрез пълномощника си адв.П.К., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на оспореното решение.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С проверяваното решение Хасковският районен съд е отменил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К №2354084/22.10.2018 г. на ОДМВР Хасково, с който на А.И.А. ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За да достигне този правен резултат, районният съд е извършил анализ на приложимата нормативна уредба, като приел, че съставеният Електронен фиш отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и съответства на утвърдения със Заповед Iз – 305 от 04.02.2011 г. от Министъра на вътрешните работи образец. Обсъдил е задължението на наказващия орган за спазването на разпоредбите на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., в контекста на спазването на изискването за точно посочване в електронния фиш на мястото на извършване на нарушението, като достигнал до извода, че в конкретния Електронен фиш мястото на извършване на нарушението не било точно и конкретно описано. Развил е мотиви, че във фиша било отразено извършването на нарушението на ПП I-5, км.287.705, р-н завод „Астика“, в посока гр.Хасково, при въведено ограничение с пътен знак В-26 (60 км./ч.), като камерата била насочена към гр.Димитровград, но липсвало изрично посочване на мястото на движение на лекия автомобил и дали същият се е движил в, или извън населено място. Съдът е отчел, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, с оглед на което в тежест на издателя му било установяването по недвусмислен начин на всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства. Такъв по делото се явявал приложеният снимков материал – снимка №11743ВА/00389, както и снимка на разположението на уреда. Доказателство за правилното изпълнение на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. пък се явявал приетият като доказателство Протокол по чл.10, ал.1 от същата. Той бил също и доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, с какво АТСС било заснето, посоката на движение и ограниченията на скоростта. Според въззивния съд, този Протокол в случая не бил попълнен правилно, бил поправен и дописан с номера на снимката, посочена в електронния фиш, като това било извършено на ръка, с подпис на неизвестно лице. От това дописване не ставало ясно как процесната снимка била свързана с периода на контрол, описан в протокола, и защо била подписана. Последното променяло и броя на изображенията, за които се твърдяло, че първоначално били заснети в описания период от време на съответното място. Съдът констатирал, че в Протокола били посочени изготвени от АТСС снимки от 21330 до 21436, а на приложената по делото снимка било посочено автоматично, че номерът ѝ бил №11743ВА/00389, въз основа на което приел, че номерата на снимките в Протокола не съответстват с тази, приложена по делото и послужила за издаване на Електронния фиш, като недопустимо бил направен опит този пропуск да се отстрани в последствие.  

Въз основа на описаното, съдът стигнал до крайния си извод за отмяна на атакувания пред него Електронен фиш, доколкото не било доказано по безспорен начин извършеното и описано в него нарушение, на същото място и време, както и надлежното заснемане и документиране на измерената скорост и посоката на движение на лекия автомобил. Не можело и да се приеме дали ставало въпрос за движение в населено, или извън населено место, такова твърдение липсвало в електронния фиш.

Районният съд формирал извод и за друго, самостоятелно основание за отмяна на Електронния фиш, което определил като процесуално нарушение, а именно квалифицирането на нарушението по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП. Развил е съображения, че текстовете касаели две различни нарушения, като не ставало ясно какво точно нарушение имал предвид административнонаказващият орган – такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, или такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Посочването и смесването на двете алинеи на чл.21 от ЗДвП водело до невъзможност жалбоподателят да разбере какво нарушение бил извършил и ефективно да организира защитата си.

Административен съд – Хасково приема, че така постановеното решение като краен резултат е съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно.

Правилни са крайните изводите на въззивния съд за недоказаност на установеното с Електронния фиш административно нарушение.

Описаното в Електронния фиш нарушение е установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство по смисъла на §6, т.65, б.„б“ от ДР на ЗДвП – посочено във фиша като АТСС ARH CAM S1, а в представения Протокол от проверка №57-С-ИСИ/11.10.2018 г. на Български институт по метрология – като Преносима  система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 – проверено средство за измерване 11743ВА.

В приложимата към датата на извършване на нарушението редакция (ДВ бр.54 от 05.07.2017 г.), разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи следното: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.”

От така цитираната редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП е видна законодателната воля да се прецизира разпоредбата и да се направи ясен действителния смисъл на същата след нейното изменение. При действащата и приложима текстова редакция на закона е съвсем ясно, че именно издаването на електронния фиш, (а не заснемането на административното нарушение) се извършва „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, и не споделя изложените в  проверяваното решение изводи за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна правна квалификация на нарушението. Административното нарушение е квалифицирано като такова на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, като именно ал.2 на чл.21 от ЗДвП регламентира, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак, т.е. ясно е, че на ответника по касацията е вменено да е превишил скоростта за движение, сигнализирана с пътен знак.   

Споделят се обаче съображенията на въззивния съд, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, с оглед на което в тежест на издателя му е да установи по несъмнен начин както всички обективни и субективни признаци на административното нарушение, така и спазване на процедурата по санкционирането на извършителя, което в процесния случай не е сторено по делото. 

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от 2015 г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.

В преписката се съдържа и изискуемия за попълване, съгласно чл.10 от Наредбата Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

По делото е представен Протокол с рег.№1253р-10577/13.11.2018 г., за дата на използване 22.10.2018 г., на АТСС ARH CAM S1 №11743ba, на място на контрол ПП I-5, р-н Астика, с посока на движение на МПС от гр.Димитровград към гр.Хасково. В този Протокол е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е от 60 км/ч., въведено с пътен знак за ограничение В2, при общо ограничение на скоростта 90 км./ч.

Безспорно е видно обаче, че при посочени начало и край на работа 09.00 ч. – 12.00 часа, в Протокола са вписани № на първо статично изображение – 21330 и № на последно такова – 21436, при което липсва съответствие на първоначално вписаните в Протокола номера на изображения, с номера на снимката – 11743ВА/00389, послужила за издаване на Електронния фиш, която е приобщена като веществено доказателство по делото.

Посоченото несъответствие поражда основателно съмнение, че представения по делото Протокол от 22.10.2018 г. е относим към твърдяното нарушение. Очевидно допълнително извършеното вписване в Протокола на „снимка №0038944“ не разсейва това съмнение, тъй като с него се получава разминаване както в поредността на номерата на заснетите изображения, които трябва да са последователни, така и в техния общ брой, вписан в протокола.

Като краен резултат, настоящата инстанция също приема, че не е доказано спазването на изискването на чл.10 от Наредбата чрез попълването на протокол при използването на мобилно АТСС, с оглед на което не може да бъде доказано по несъмнен начин нито мястото на извършване на административното нарушение, нито наличието на въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта в участъка, в който е заснета Снимка №11743ВА/00389 на дата 22.10.2018 г. в 10:24:55 часа, респективно превишението на скоростта на заснетия лек автомобил с рег.№***. Не може да бъде доказано и заснемането на Снимка №11743ВА/00389 с АТСС ARH CAM S1 №11743ba, както и съответствието на същото АТСС с одобрения тип.

При наличните разминавания в писмените доказателства, изготвени по административнонаказателната преписка, то не може категорично да се приеме, че вмененото на ответника административно нарушение е безспорно установено и доказано, поради което правилно районният съд е отменил Електронния фиш. Постановеното от него решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касацията и представени доказателства за направени разноски в размер на 300 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, което съответства на минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.4, във връзка с чл.228 от АПК, вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати тези разноски в полза на ответника по касационната жалба.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №82/13.04.2020 г., постановено по АНД №132 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Хасково, гр.***, да заплати на А.И.А., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 300 (триста) лева.

Решението е окончателно.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

 

 

                                                                          2.