Р Е Ш Е Н И Е
№ 212
Бургас, 07.02.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд Бургас, трети състав, на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
при секретаря И.
Л. като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 3405
по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 40, ал. 2 от Закона за
достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано
е по жалба на Д.Н.Д. с ЕГН **********,***, чрез адв. Д. САК против Решение, изх. № К – 1092-106/09.11.2017г.
на Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас кв. Победа, ул.“Ген. Вл. Вазов“№3, с ЕИК ***, с
което й е било отказано да бъде предоставена искана от жалбоподателя обществена
информация, отправено със заявление с вх.№ К-1092-79/12.09.2017г., уточнено с
допълнителна молба с вх.№К-1092-98/27.10.2017г.
С жалбата
се иска отмяна на отказа, като постановен в разрез с материалния закон и при
съществени нарушения на администартивнопроизводствентие правила. Излага
съображения, че едноличен собственик на ответното дружество е Държавата, поради
което същото е публичноправна организация. Твърди се, че в мотивите към отказа
не са посочени фактически основания, поради което същият е немотивиран. Иска
отказът да бъде отменен и съдът да върне преписката на ответника със
задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
В
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Депозира молба с вх. №
809 от 19.01.2018г., с която въвежда допълнения в тезата си, че ВиК ЕАД с ЕИК
********* е публичноправна организация по смисъла на §1, т.4, б“б“ ЗДОИ, както
и за това, че поискана информация е с обществен характер, като същата е
достатъчно конкретна и ясна, обосновава и наличието на конкретен интерес,
свързан със същата, касателно съмнения за допуснати нередности от ответния
търговец в сферата на обществените поръчки.
Приложени
са актуален устав на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и съдебна практика,
цитирана в изложението.
Ответникът – изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД –
Бургас се представлява от адвокат П.. Оспорва жалбата.
Счита, че липсва надлежно редовно заявление по Закона за достъп до обществената
информация. Поддържа депозираното становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна,
намира за установено следното:
Със заявление с вх. № К-1092-79 от 12.09.2017 г. Д.Н.Д. е поискал от
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД да получи следните документи,
съдържащи обществена информация: незаверени преписи от всички договори, които
са сключени от дружеството и попадат в обхвата на чл. 20, ал. 4 от ЗОП за периода от 15.06.2017
г. до момента на заявлението; незаверени преписи от всички първични счетоводни
документи, свързани с посочените в предходната точка договори по смисъла на чл.
20, ал. 5 от ЗОП (независимо дали договорите са в писмена форма или са
неформални); счетоводна справка, от която да е видно: какъв е общият размер на
платените суми по посочените по-горе договори в табличен вид, като справката да
съдържа информация най-малко по кой договор, каква сума и на кой доставчик и на
коя дата е заплатена. Посочено е, че иска информацията де бъде
представена на хартиен носител.
С писмо изх. № К-1092-88/26.09.2017 г. подписано от изпълнителния директор
на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, е отговорено на жалбоподателя,
че искането му не отговаря на изискванията на чл.25, ал.2, т.1 ЗДОИ, като
поради неточно описание на исканата информация „Водоснабдяване и канализация
ЕАД няма възможност да извърши правилна преценка относно характера на
информацията и съответно това дали да бъде представена в пълен или ограничен
обем.
Писмо изх. № К-1092-88/26.09.2017 г. е връчено на Д. на 27.09.2017г., видно
от представената по преписката обратна разписка (л. 18). Молбата-уточнение по
повод на него била входирана на 27.10.2017г., видно от разписката (л.19). С уточнението
е посочено словесно съдържанието на чл.20, ал.4 ЗОП, като е обяснено, че
договорите, до които се търси достъп следва да отговарят на едно от следните
условия: да са на стойност до 50 000,00 лв. с предмет на дейност възложени
СМР или такива на стойност по-малка от 70 000,00 лв. когато техен предмет
са услуги по Приложение №2 към чл.11, ал.3 от ЗОП, или договорите да са на
стойност до 30 000,00лв., когато със съответния договор дружеството е
възложило доставки и услуги извън горните две хипотези. По т.2 от заявлението
си жалбоподателят е уточнил, че под първичен счетоводен документ желае да бъде
разбирано всички фактури, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки,
товарителници, както и всички документи, касаещи плащанията, извършени от
страна на дружеството в изпълнение на задълженията му по договорите от т.1 на
заявлението. На трето място относно счетоводната справка, поискана от
жалбоподателя в т.3 от заявлението, същият е уточнил това, че тя следва да
представлява справка в табличен вид, от която да е видно какъв е общият размер
на платените суми по посочениете в т.1 договори. Уточнени по вид и съдържание
са пет колони, които поисканата таблица следва да съдържа.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в нормативноустановения срок за обжалване
от лице, притежаващо правен интерес от оспорването и против акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е и основателна, поради следното:
Настоящият оспорен акт има характера на отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация, който съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗДОИ подлежи на
обжалване пред административния съд по реда на АПК. В случая са спазени
изискванията за форма - обжалваният акт е издаден в изискуемата писмена форма,
посочени са фактически и правни основания за издаването му, като ясно и
недвусмислено обективира волеизявлението на административния орган. Процесното
решение е издадено от компетентен орган изпълнителния директор на ответника,
който видно от информацията в търговския регистър е законен представител на
дружеството в отношенията му с трети страни, а и страните по делото не спорят,
че ответникът има качеството на задължен по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДОИ
правен субект. Спорът е досежно исканата информация.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага
и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от публичноправни
субекти, различни от тези по ал. 1 - държавните органи, техните
териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България,
включително публичноправните организации. Легална дефиниция за
"публичноправна организация" е дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ, и това
е юридическо лице, за което е изпълнено някое от следните условия: а) повече от
половината от приходите му за предходната бюджетна година се финансират от
държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на
Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложители
па чл. 5, ал.2, т.1-14 от Закона за обществените поръчки; б) повече от
половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят
от възложители по чл. 5, ал.2, т.1-14 от ЗОП; в) обект е на управленски контрол
от страна на възложители по чл. 5, ал.2, т.1-14 от ЗОП, управленски контрол е
налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин на упражнява доминиращо
влияние върху дейността на друго лице. Видно от публичния Търговски регистър
към Агенция по вписванията, едноличен собственик на капитала на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД е Държавата, поради което
дружеството попада в хипотезата на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ,
като публичноправна организация - юридическо лице, което е обект на управленски
контрол, доколкото доминиращо влияние върху дейността му оказва собственика на
капитала - Българската държава. Предвид изложеното жалбата е насочена срещу надлежен
пасивнолегитимиран ответник по аргумент от чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, вр. § 1,
т. 4 от ДР на същия закон.
Налице е и активна легитимация за жалбоподателя, доколкото чл. 4, ал. 1 от
ЗДОИ дава право на всеки гражданин на Република България да получи достъп до
обществена информация, което право е обвързано с уредената в чл. 2 възможност
заявителят да си състави мнение относно дейността на задължения субект.
Законът за достъп до обществената
информация регламентира един от правните способи за упражняване на
конституционното право на достъп до информация. В чл. 2, ал.1 ЗДОИ
законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация,
достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят
е създал и изричното задължение на адресатите на чл. 3, ал.1 ЗДОИ, правни
субекти да я предоставят. Но ЗДОИ не е средство за получаване на всякаква
информация от държавните органи, тъй като в неговия чл. 4, ал.1 се определя, че
този закон се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред
за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
В настоящия случай съдебният
състав намира, че няма друг такъв ред за предоставяне на исканата информация.
Исканата информация е обществена
по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, защото са налице и двете визирани в правната
норма кумулативни изисквания - свързана е с обществения живот в страната
(предвид предоставяната на цялото местно население комунална услуга по
водоснабдяване с чиста питейна вода и отвеждане и преработване на отпадните
води, генерирани от населението на областта) и дава възможност на гражданите да
си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона
субекти. Липсва легално определение на понятието обществен живот, но то е с
достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора, която
включва и благоустройствените и комунални дейности в урбанизираните територии,
които по определение са територии застроени и населявани от членовете на едно
общество. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на
обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е
налице обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 ЗДОИ е необходимо не само
информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект.
Тоест, информацията трябва да е обвързана с дейността на адресата, защото само
тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. Именно такава
е поисканата от жалбоподателките информация, тъй като страна по договорите, по
първичните счетоводни документи, касаещи реализацията им и свързаните с тях доставки
на стоки и услуги е самото търговско дружество.
Във връзка с изложеното, следва да бъде отбелязано, че легитимната цел на искането за предоставяне
на достъп до информация по реда на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ е лицето, което търси
информацията да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект.
За да е възможно съставянето на такова мнение, информацията трябва да е
налична, т.е. служебната обществена информация вече да е събрана или създадена
и то от задължения субект, при и по повод на неговата дейност. По тази причина
поисканата в заявлението ‚счетоводна справка“ не се установява да попада в
горепосочената категория. Липсват доказателства, че такава справка е изработена
от ответника и тя съществува в правния мир. По скоро се налага изводът, че за
изготвянето й следва да бъдат ангажирани допълнителни усилия и ресурс, нещо
което законът не предвижда. Именно поради изложеното, така поисканата справка
не представлява обществена информация по смисъла на закона. Нещо повече, касае
се по-скоро за търсен документ, свързан с обработката или анализа на обществена
информация, който жалбоподателят може да генерира и сам, след анализ на
информацията по т.т.1 и 2 от заявлението му и употребата на прости
математически операции.
В чл. 9, ал.1 от ЗДОИ е посочено,
че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните
администрации, е официална и служебна. Според определенията, дадени в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ, официална е
информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на
местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е
информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
За субектите по чл. 3, ал.2 от ЗДОИ е
регламентирано задължение да предоставят информация, която е създадена в кръга
на тяхната компетентност и е налична. В случая договорите за обществени поръчки
до определени в заявлението суми, по които страна е ответното дружество, както
и всички първични счетоводни документи удостоверяващи започването, изпълнението
и приключването/реализирането предмета на договорите, вкл. заплащане на цената
им, представляват актове на публичноправната организация, изготвени в хода на
осъществяване на нейната дейност и съдържащата се в тях и искана информация е
безспорно обществена и по вид служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ.
За да произнесе оспорения по
настоящото дело отказ административният орган е намерил аргумент в обстоятелството,
че дори и след уточнението на заявоитела по чл.29 ЗДОИ исканата информация е
продължила да бъде неасна и неточна, което възпрепятсвало ответника от
адекватната му преценка и възможността да направи обоснован извод, че достъпът
до същата е свободен. Така направеното заключение е необосновано и неправилно. Видно
от разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗДОИ „Информациата по ал.1 е обществена, независимо
от нейния материален носител“, т.е. дали се иска самият документ съдържащ
информацията или самото му съдържание, възпроизведено по поискания от заявителя
и допустим от закона начин е ирелевантно за дължимостта на информацията. В този
смисъл не е необходимо заявлението да съдържа конкретни регистърни номера,
дати, конкретни страни (трети лица) и др. характеристични белези на
документите, съдържащи информацията.
Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е
налице, когато, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗДОИ:
„1. исканата информация е
класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със
закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2;
2. (изм. – ДВ, бр. 97 от
2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) достъпът засяга интересите на трето лице и то
изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в
случаите на надделяващ обществен интерес;
3. исканата обществена
информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.“
В разглежданата хипотеза след като исканата информация е безспорно
обществена и служебна по смисъла на чл. 2, ал.1 и чл. 11 от ЗДОИ, тя е
ограничена в посочен времеви интервал, индивидуализирана е съобразно диапазон
на цената на материалния интерес и предмета й, като ответното дружество не
заявява, нито доказва една от трите хипотези на чл.37, ал.1 ЗДОИ, то липсва и основание
за постановения отказ.
Само за яснота следва да бъде добавено, че съгласно чл.13, ал.4 от ЗДОИ,
достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие
на надделяващ обществен интерес, като задължение на органа при произнасяне по
искането за предоставяне на служебна информация е да извърши преценка за
наличието на такъв интерес, което в случая не е сторено. При това произнасяне
следва да се има в предвид, че съгласно §6 от ДР на ЗДОИ, „Надделяващ обществен
интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на
корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на
субектите по чл.3. Такъв интерес по отношение на исканата информация се
предполага до доказване на противното, съгласно нормата на §1, т.5, б.“г“ от ДР
на ЗДОИ, а именно когато информацията разкрива корупция и злоупотреба с власт,
лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни
или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или
обществени интереси, права или законни интереси на други лица. След като в
случая е налице оборима презумпция за наличието на надделяващ обществен интерес
по отношение на исканата информация, в тежест на задължения субект е да докаже,
че такъв не е налице. Ето защо, липсата на мотиви в обжалвания отказ, че не е налице
надделяващ обществен интерес, също води до неговата незаконосъобразност.
Макар да липсват подобни
аргументи, касаещи засягане интересите на трети лица с исканата информация, то
следва да се има в предвид и нормата на чл.31, ал.5 от ЗДОИ, съгласно която не
е необходимо съгласието на третото лице когато е налице надделяващ обществен
интерес от разкриването и́. Тази норма отново създава задължението на
ответника да извърши преценка за надделяващ обществен интерес, а както беше
посочено вече, такава преценка не е извършена.
Само за пълнота следва да бъде
добавено и това, че заявлението на жалбоподателя изцяло отговаря на условията
на изискванията на чл.25, ал.2, т.1 от ЗДОИ.
Поради всичко изложено настоящият
съдебен състав приема, че отказът на административния орган да предостави
исканата информация на посоченото в решението основание е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен в частта по т.т. 1 и 2.
Предвид гореизложеното,
процесната жалбата се явява частично основателна и трябва да се уважи със
следващата от това частична отмяна на решение изх. № К – 1092-106/09.11.2017г.
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас кв. Победа, ул.“Ген. Вл. Вазов“№3, с ЕИК *** и връщане на преписката на
ответника за изпълнение на дадените указания.
По делото е представен договор за
правна защита и съдействие (л.33 от делото), в който
няма договорено възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата (ЗА) и в нарочно писмено становище от процесуалния представител на
жалбоподателя е направено искане за присъждане на направените по делото
разноски, включително и адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Съгласно чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на друг юрист, като в този случай съгласно ал.2,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата
страна да го заплати.
Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на
разноски, в полза на адвокат Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от жалбата, в размер на 333,33 лева, на основание чл.38, ал.2,
във връзка с ал.1 т.2 от ЗА, във връзка с чл.8, чл.3 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
6,67лв. държавна такса.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал.2 АПК Административен съд Бургас, IІІ-ти състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ отказ за предоставяне на достъп до обществена информация,
постановен с писмо изх. № К-1092-60/29.08.2017 г. на "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД, ЕИК ***, с адрес в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул.
„Ген.Владимир Заимов“ № 3, по заявление вх. № К-1092-59 от 28.08.2017 г.,
подадено от Д.Н.Д. с ЕГН **********,*** в частта, в която ответното дружество е
отказало достъп до следната информация: незаверени преписи от всички
договори, които са сключени от дружеството и попадат в обхвата на чл. 20, ал. 4 от ЗОП за периода от 15.06.2017
г. до момента на заявлението; незаверени преписи от всички първични счетоводни
документи, свързани с посочените в предходната точка договори по смисъла на чл.
20, ал. 5 от ЗОП (независимо дали договорите са в писмена форма или са
неформални);
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.Д. с ЕГН **********,*** в частта й против
отказа за предоставяне на достъп до обществена информация, постановен с писмо
изх. № К-1092-60/29.08.2017 г. на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД,
ЕИК ***, с адрес в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген.Владимир Заимов“ № 3, по
заявление вх. № К-1092-59 от 28.08.2017 г., подадено от Д.Н.Д. с ЕГН **********,***,
касателно следната информация: счетоводна справка, от която да е видно: какъв е
общият размер на платените суми по поисканите договори в табличен вид, като
справката да съдържа информация най-малко по кой договор, каква сума и на кой
доставчик и на коя дата е заплатена.
ВРЪЩА преписката на
административния орган, на когото указва да предостави достъп до заявената
обществена информация при спазване ограниченията на Закона за защита на личните
данни.
ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за
предоставяне на достъп до обществената информация, считано от датата на получаване
обратно на преписката.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД, ЕИК ***, с адрес в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул.
„Ген.Владимир Заимов“ № 3 да заплати на Д.Н.Д. с ЕГН **********,***,
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 340 (триста и четиридесет лева) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: