№ 470
гр. Варна, 02.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20243001000347 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК и е образувано по две
въззивни жалби, подадени от името на ЗД „БУЛ ИНС“АД и на А. А. М. и А.
К. М. срещу различни ЧАСТИ от Решение № 134/26.03.2024 г.,(поправено с
решение № 236/23.05.2024г.),постановени по електронно дело
20233100900251 (ТД 251/2023 г.) по описа на Окръжен съд – Варна, с които
съответно са били уважени претенции на две пострадали лица за присъждане
на застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“
автомобилист за неимуществени вреди поради понесени телесни увреждания
като пътници, увредени при ПТП, причинено от застрахован водач в размери
над 3000 лв. до присъдените 7000 лв. в полза на А.О.Е. и над 130 000лв. до
присъдени 200 000лв. в полза на А. К. М., съответно последната претенция е
била отхвърлена за горница над 200 000лв. до част от 280 000 лв., както и в
частта, с която е била отхвърлена и претенцията за неимуществени щети на
третия пострадал А. М. за горница над 70 000 лв. до предявен частичен размер
от 140 000 лв. и за имуществени разходи над 1567.78лв. до претендирани
2239.68лв. и са били разпределени разноските.
По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на решение по обективно съединени претенции на три
увредени лица, подлежащи на обжалване като самостоятелни части от
съдебен акт по същество. Въззивните жалби са били депозирани в рамките на
процесуални срокове от всеки от въззивниците. Всеки от жалбоподателите
/двама от ищците и ответника в първоинстанционното производство/ има
интерес от упражняване на самостоятелно право на жалба срещу съответната
неизгодна за него част от решението. Представляват се от надлежно
упълномощени процесуални представители с права за всички инстанции.
Общото разглеждане на жалбите е допустимо.
По предварителните въпроси: Всички жалби са надлежно
комплектовани по чл. 261 ГПК и са били надлежно администрирани. Жалбите
1
на ЗД „БУЛ ИНС“АД и А. А. М., отговарят на изисквания на чл. 260 ГПК, но
по отношение на отправеното от името на А. К. М. искане по същество към
въззивната инстанция се констатира противоречие с посочената от тази
въззвиница обжалвана част от съдебния акт. Макар да са обосновани
оплаквания за неправилно отхвърляне на претенцията й над присъдената сума
до предявения от нея пълен размер от 320 000лв., което съответства както на
диспозитива на първата инстанция, така и на извършеното от името на тази
страна увеличение на иска в съдебно заседание на 06.03.2024г.(л. 573 от
делото на ВОС), въззвиницата е поискала след отмяната да бъде
допълнително присъдена само горница до сума 280 000лв, като се уважи
претенция, отново посочена като частична. Налице е неяснота на това искане,
тъй като дори и да се присъдят допълнително исканите 80 000лв, това
въззивно произнасяне не би покрило целия отхвърлен обжалван размер и
затова съдържанието на въззивната жалба следва да се поясни след указания.
Доколкото отстраняването на нередовност ще действа с обратна сила,
въззивният съд ще подготви произнасянето си паралелно със служебното
указване на липсващия реквизит по чл. 260 т. 4 от ГПК.
Доклад по жалбите:
Въззивникът ЗД „БУЛ ИНС“АД, чрез пълномощника си адв. И.,
излага оплаквания за необоснована с критериите за справедливост преценка
на установените от първата инстанция факти относно вида на средното
телесните увреждания, възстановителния процес и последиците върху
психиката на пострадалите А. М. и А.Е., която е довела и до неправилно
завишаване на компенсацията над възприетите размери в съдебната практика
за такива случаи суми, ненадхвърлящи 130 000лв. за средната повреда и 3000
лв. за леката. Оплаквания се сочат и по неправилно съобразяване на
икономически ориентири (лимити на застрахователно покритие) и ежегодните
темпове на увеличаване на обезщетенията.
Въззиваемите пострадали, чрез пълномощника адв. К. оспорва
оплакванията като необосновани и излага насрещни доводи за подценяване на
критериите за справедливост при обезщетяването на телесни увреждания,
довели до трайни физически последици (осакатяване на долния крайник на
М. и белези от нараняване на Е.) и психологично травмиране, както и за
неотносимост на посочените от въззивника размери, определени при друга
икономическа конюнктура.
Като въззивница А. К. М., чрез ад. К., излага наред с тези доводи и
допълнителна подробна обосновка на установените по делото
обстоятелства(множеството фрактури, довели до ампутация на част от
стъпалото, шест операции и продължаваща нужда от рехабилитация,
значителните неудобства при лечението, рани от пролежаването и
проблемите с адаптацията към невъзвратимото осакатяване и прекъснатата
бременност, преждевременното пенсиониране и невъзможността за полага
адекватни грижи за детето си, влошения външен вид и повишената
депресивна симптоматика и неефективната преработка на преживения
инцидент и необратимите последици от него).
Въззивникът А. А. М., чрез адв. К., обосновава сходни оплаквания за
необоснованост на размера на обезщетението за неговите увреждания при
2
несъобразен вид(съчетани средни по степен травми на различни части от
глава, гърди, таз, крайници, животозастрашаващ травматичен шок) приложено
лечение (вкл. интубиране и медикаментозна кома), остатъчни ограничения на
движенията и затруднения на паметта като последици въпреки
продължително лечение обездвижване, пропуснатата възможност за спортни
занимания и дотогавашна трудова заетост, загубата на очаквано дете,
промените в поведението му поради още непреработена реакция на
стресовото преживяване.
Отделно само въззивникът М. се оплаква за необоснованост на изводите
на съда за допълнителното намаляване на определения размер, въпреки че
възраженията на застрахователя за съпричиняване са били опровергани. Сочи,
че защитата, предприета в срока за отговор е била основана само на липсата
на обезопасяване с колан, поради което отчитането на превишаване на скорост
от пострадалия водач като основание за редукция е в нарушение на
процесуалните правила. Същевременно изводът за принос от 20 % поради това
нарушение не е било обоснован със сигурно установено намаляване на
вредите без преобръщане, а значението на предпазното действие на колана е
било отречено от експретите по отношение на най- значимите за вредите
тежки травми на горни и долни крайници и гърдите. Подробно са изложени
съображения по приложението на закона, изискващ не предположение, а
сигурност на доказана пряка връзка на посоченото от ответника неправомерно
поведение на пострадалия и самото причиняване на събитието или
вредоносните му последици.
И двамата въззивници считат, че значимите за справедливото
обезщетяване обстоятелства не са били оценени адекватно при определяне на
размерите на компенсациите съответно и на повишен жизнен стандарт през
2022г., който според задължителната практика налага завишаването им до
поне 280 000лв. за М. и поне до нередуцирана част от 140 000лв за М..
Въззиваемият застраховател, чрез пълномощника си е заявил отделно
становище по тези жалби, като оплакванията както по справедливото
остойностяване на вредите, така и на установения принос на М. се оспорват с
доводи за правилно установени факти и правни изводи от първата инстанция.
Сочи, че управлението на МПС с превишена скорост е идентично със
самоувреждане, което остава извън застрахователно покритие (чл. 477 КЗ и чл.
493 КЗ) и затова редукцията на това основание не е в резултат на възражение
за съпричиняване, а поради отчитане на обем на деликтна отговорност на
застрахован водач. Насрещно бланкетно посочва, че определената степен на
редукция дори и занижена и подържа евентуално насрещно и своето
възражение за съпричиняване. Доводите по прилагане на критериите за
справедлива оценка на сведите изцяло съвпадат с оплакванията му по
претенцията на М. и Е., а становище по претенция на М. не е изложено.
Страните претендират насрещно и за определяне на разноски.
Няма направени доказателствени искания. Въззивният съд следва
самостоятелно да извърши преценка и съпоставка на целия доказателствен
материал в рамките на правомощията си по разрешаване на спора.
За събиране на становищата на страните по съществото на спора делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн.
3
чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НА осн. чл. 267 вр. чл. 260 т.4 ГПК ЗАДЪЛЖАВА въззивницата А. К. М.
да отстрани противоречие между описания предмет на обжалване и искането
си до въззивната инстанция, като съобрази вече допуснато изменение на
частичния й иск в пълен такъв и с писмена молба с препис за насрещната
страна в седмичен срок от уведомяването уточни:
дали обжалва само отхвърлителния диспозитив за размер над
присъдените 200 000лв. до 280 000лв.(съответно на искането за допълнително
присъждане на горница от 80 000лв.)
или обжалва цялото отхвърляне на претенцията й до 320 000лв., като в
този случай обоснове искане по същество за присъждане на съответната
горница от 120 000лв.
Предупреждава тази страна, че при неизпълнение на указанията,
въззивният съд ще счита жалбата за неподадена за необжалвана част от
решението по този иск в размер над 280 000лв до 320 000лв.
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивни жалби: 1. на осъден застраховател
ЗД „БУЛ ИНС“АД срещу две различни ЧАСТИ от Решение № 134/26.03.2024
г.,(поправено с решение № 236/23.05.2024г.),постановени по електронно дело
20233100900251 (ТД 251/2023 г.) по описа на Окръжен съд – Варна, с които са
били уважени претенции на две пострадали лица-пътници, увредени при
ПТП, причинено от застрахован водач за присъждане на застрахователно
обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист за
неимуществени вреди поради понесени телесни увреждания, съответно в
размери над 3000 лв. до присъдените 7000 лв. в полза на А.О.Е. и над 130
000лв. до присъдени 200 000лв. в полза на А. К. М., ведно с присъдени,
съответни на тези части, законни лихви; 2. на пострадалата А. К. М. срещу
трета част от същото решение, с която претенция за неимуществените вреди е
била отхвърлена за горница над 200 000лв. до размер от 280 000 лв. и 3. на
пострадалия А. А. М. срещу четвърта част от същото решение, с която
претенциите му са били редуцирани и отхвърлени за горница над 70 000
лв. до предявен частичен размер от 140 000 лв. за неимуществени вреди и
над 1567.78лв. до претендирани 2239.68лв. за имуществени разходи, ведно
със съответните законни лихви за тези горници до окончателното им
изплащане, както и в частта, с която са били разпределени разноските между
насрещните страни.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 16.10.2024г. от 14.00 часа. Да се
призоват страните, на адреси на пълномощниците.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
за да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция,
пълномощниците следва да подадат нови заявления чрез портала ЕПЕП
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред
4
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на пълномощници, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5