Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260015
гр. Ботевград, 12.11.2024 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х.К., като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1589 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ във вр. чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът- ЗД “***” АД, гр. С.
твърди, че на ****г. лек автомобил марка “Волво”,
модел “В50” с ДК No ***, собственост на И.Х.М.и управляван от В.Н.Н., движейки
се по главен път I - 1, около 199 км., с посока на движение от гр. Ботевград
към село Врачеш, преминал през джанта с гума от товарен автомобил (неустановен)
на пътя, като самокатастрофирал и реализирал ПТП. Сочи, че лек автомобил марка
“Волво”, модел “В50” с ДК No *** е бил застрахован по застраховка “Автокаско” в
ЗД “***” АД със застрахователна полица No: ****, със срок на действие от
17.11.2018 г. до 16.12.2019 г., валидна към момента на събитието. В дружеството
е заведена щета под No ****. Нанесените щети по автомобила са описани в
приложените опис на щета, както следва:
1. Облицовка предна броня; 2. Решетка предна броня - ср.; 3. Решетка предна
броня - ляво; 4. Фар за мъгла преден ляв; 5. Греда под радиатора; 6. Радиатор
климатик; и опис на щета ****: 1. Дифузьор радиатор; 2. Дифузьор радиатор
долен; 3. Перка вентилатор; 4.Радиатор воден; 5. Греда под радиатора; 6. Кора
под предна броня; 7. Картер скоростна кутия; 8. Радиатор автоматик. В
калкулация към щета са описани увредените детайли и разходите, необходими за
възстановяване лекия автомобил, подробно посочени в исковата молба, както и
стойността на труда, като общата стойност, необходима за възстановяване на
автомобила е в размер на 1962.08 лв. Стойността на щетите е заплатена на
собственика на автомобила по банков на 15.03.2019 г. Излага, че за
произшествието е съставен протокол за ПТП No ****г.
Сочи, че главен път I-1,
около 199 км, където е станало ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, кат
съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, републиканските пътища се
управляват от Агенция “****”. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за
движението по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване
на моторните превозни средства. Съгласно чл. 167, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. Съгласно параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, “препятствие на пътя” е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. Намиращата се на
пътното платно джанта с гума от товарен автомобил е представлявало препятствие
по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, което е създавало опасност за
движението. За поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а
именно Агенция “****”, която е проявила бездействие, изразило се в бездействие
на служителите й, натоварени да отстраняват повреди, както и с организиране и
осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на
принадлежностите на пътя, като същите са проявили и бездействие в изпълнението
и на задълженията си по чл. 3 от ЗДвП и не са сигнализирали препятствието и
организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му. Това бездействие
е станало причина за възникване на ПТП, при което са причинени материални щети
на застрахования в ЗД “***” АД лек автомобил марка “Волво”, модел “В50” с ДК No
***. Вредите са в причинна връзка с ПТП и ЗД “***” АД е заплатило на
собственика на лекия автомобил сумата в размер на 1962.08 лв. Съгласно чл. 411
от КЗ във връзка с чл. 410 от КЗ застрахователят встъпва изцяло в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение.
С регресна покана с изх. No ****г. ответникът Агенция “****” е поканен да
заплати сумата от 1987.08 лв., представляваща изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 1962.08 лв. и ликвидационни разноски в
размер на 25.00 лв., но плащане не е последвало.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника Агенция “****” да му заплати
сумата от 1987.08 лв., представляваща изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 1962.08 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25.00
лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата
молба до пълното изплащане на дължимите суми. Претендира и направените
по делото разноски.
Ответникът- Агенция “****” гр. С.
в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния си
представител оспорва така предявените искове по основание и размер. Твърди, че
представеният Протокол за ПТП No ****г. е непълен, неточен и противоречив.
Липсва пълно и ясно описание на механизма на реализираното произшествие, на
цялата пътна обстановка. Сочи, че в настоящия случай отразеното застрахователно събитие в процесния
протокол няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП,
като произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта. В частта му “Обстоятелства, нарушения, причини и
условия за ПТП”, не е описан или посочен размерът и особеностите на
препятствието, причина за настъпването на застрахователното събитие, а същото не
е видно и от схема на ПТП No **.
Поддържа, че ако
посоченото “препятствие” в Протокол за ПТП No ****г., и Уведомление за щета от
18.08.2018 г., на ЗД “***”АД, отговаря на “предвидимо препятствие”, то не става
ясно как същото е повлияло в посока реализация на ПТП. Заявява, че същото нито
е било очевидно, нито е могло да бъде обозначено съгласно чл. 13 от ЗДвП,
доколкото . евентуалното препятствие е изпаднало от “автомобил - неустановен на
пътя”, т.е., не представлява пътно съоръжение или пътни принадлежности /&1,
т. 3 и т. 4 от ДР на Закон за пътищата/ или др., което е част от Главен път
I-1.
Длъжностно
лице, отразило произшествието, не е направило снимков материал, което
възпрепятства установяването на действителната причина за възникване на
евентуалното ПТП. Не е описана скоростта, с която се е движел водачът, което е
от съществено значение, свързана с т.нар. “опасна зона за спиране”.
Поддържа, че самото плащане на определена сума
на определено лице не е основание да се счита, че е настъпило “застрахователно
събитие”, като застрахователят е задължен да извърши проверка относно
установяване на обстоятелствата при възникване на евентуално застрахователно
събитие, а от страна ищцовото дружество не е извършена проверка. Поддържа, че
приложената застрахователна полица не съдържа минималните задължителни
реквизити, предвидени в Кодекса за застраховането, сред които са покритите
застрахователни рискове. Непредставянето на актуални Общи условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на
ЗД “***” АД, които са неразделна част от застрахователната полица, води до
недоказан застрахователен риск на евентуалното ПТП.
Няма
представени доказателства, че водачът при реализирането на ПТП не е бил под
въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Не са събрани
доказателства за причиняване на вредите, включително в резултат на умишлени
действия, т.е. наличие на изключен застрахователен риск като основание на
застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Твърди, че
представената Застрахователна полица от ****г. не удостоверява основанието за
изплащане на застрахователното събитие. Моли предявеният иск да бъде изцяло
отхвърлен, като при условията на евентуалност - в случай, че искът бъде уважен,
то съдът да се произнесе за наличие на съпричиняване, а именно увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от представеното заверено
копие на Протокол за ПТП No ****г., 23.30 ч. на РУП- Ботевград, на същата дата
в 22.55 часа, по главен път I-1, около 199 км., в
посока на село Врачеш, община Ботевград, e възникнало ПТП, при което МПС
– лек автомобил марка “Волво”, модел “В50” с ДК No ***,
собственост на И.Х.М.и управлявано от В.Н.Н., движейки се по главен път I-1, около 199 км., в посока на село Врачеш, преминава през
джанта с гума от товарен автомобили (неустановен) на пътя, като
самокатастрофира и реализира ПТП. В протокола като видими щети на МПС-то
са посочени “счупена предна броня, халогени и други”. Протоколът е съставен
след посещение на местопроизшествието от съставилия го полицай, видно от
направеното за това отбелязване в същия.
Представено е заверено копие на
свидетелство за регистрация на МПС за лек автомобил
марка “Волво”, модел “В50” с ДК No ***, видно от което собственик на
същото е И.Х.М.. От заверено копие на свидетелство за управление на МПС и
контролен талон се установява, че В.Н.Н. е правоспособен водач за категория В. Представено
е заверено копие на Удостоверение за техническа изправност на ППС, от което се
установява, че същото е преминало техническия преглед, извършен на 29.11.2017
г.
Видно от завереното копие на
застрахователна полица No **** от ****г., между И.Х.М.и ЗД “***” АД е сключен
договор за застраховка “Автокаско” Хит, по силата на който при ищцовото
дружество е застрахован лек автомобил марка “Волво”, модел “В50” с ДК No ***,
със срок на застрахователната полица от 17.11.2018 г.
до 16.12.2019 г. Застрахователната полица е подписана и от двете страни
по нея.
По уведомление за щета от В.Н.Н.
от ***г. при ищеца е образувана щета под No **** за настъпилото на ****г.
застрахователно събитие. В същото застрахователното събитие е описано както
следва: “Движейки се по околовръстен път гр. Ботевград в посока с. Врачеш,
внезапно от движещ се пред мен ТИР изпадна резервна гума, която не можах да
избегна и се ударих в нея.” Видно от уведомлението, в него са описани следните
щети по автомобила:счупена предна броня, решетка на предна броня, ляв халоген,
кора под двигателя, климатичен радиатор и др. Уведомлението е подписано от В.Н..
Съгласно заверени копия на опис
на щета No ***г., опис на щета ***г. и Калкулация на щета No ****/***г., стойността
на щетите по автомобила, включващ подмяна на увредени елементи, труд за
демонтаж и монтаж, труд за ремонт и труд за материали за боядисване на
подменени и ремонтирани детайли, е определена в размер на общо 1962.08 лв. С Доклада
No****0***г. по щета No **** е определено за плащане обезщетение от 1962.08 лв.
Видно от представеното заверено
копие на Платежно нареждане от 15.03.2019 г., ищецът е извършил банков превод по
сметка на И.Х.М.на сумата от 1962.08 лв. с основание щета No ****
С регресна покана от 29.07.2019
г. ищецът ЗД “***” АД е поканил ответника Агенция “****” да му заплати
изплатеното от него обезщетение в размер на 1987.08 лв. заедно с
ликвидационните разноски по щета No ****. По делото липсват доказателства за
изпращане, респ. получаване на поканата от адресата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.Н.Н.,
управлявал увредения лек автомобил при настъпване на процесното ПТП. Според
показанията на свидетеля, на ****г. вечерта същият се прибирал от с. Скравена,
като управлявал лекия автомобил, собственост на негов познат, който седял на
пасажерската седалка. Обстановката била зимна – било мъгливо, валяло и
участъкът бил неосветен. От дясната страна на пътя имало автоморга и
непосредствено след нея на пътното платно имало резервна гума, изпаднала от
камион. Виждайки гумата в непосредствена близост, свид. Н. натиснал спирачка,
но било заледено и се блъснал челно в гумата. Сочи, че карал с минимална
скорост около 30-40 км/ч. От собственика на автомобила впоследствие разбрал, че
щетите са били доста – воден радиатор, климатичен, броня, маски. Излага, че
препятствието - резервна гума от камион, не било обозначено, като най-вероятно
е паднало от камион непосредствено преди тяхното минаване. След произшествието сигнализирали
на телефон 112.
По делото е изслушано заключението на вещото лице С.К.Д. по назначената съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът приема за компетентно и безпристрастно. От заключението
на вещото лице се установява, че от приетия от него механизъм на ПТП, така
както е описан в протокола за ПТП от ****г., сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага
извод, че уврежданията по процесния лек автомобил се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на ****г. произшествие на
Републикански път I-1, в района на 199 км., посока то гр. Ботевград към с.
Врачеш. От заключението се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП, е 2960.96 лв. Съгласно същото заключение, размерът на
обичайните ликвидационни разноски, направени от застрахователя за извършване на
огледи и определяне на размера на застрахователното обезщетение, е 15.00 лв.
При изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице уточнява, че
щетите са типични за удар отдолу, като автомобилът е минал над гумата -
независимо дали е изпаднала непосредствено преди преминаването му или си е била
там.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования по договор за имуществено застраховане срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Възникването на регресното право на
застрахователя срещу отговорния за деликта се обуславя от следните
обстоятелства: наличието на валиден договор за имуществено застраховане с
увредения, настъпило застрахователно събитие в рамките на покритите рискове,
причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди от застрахованото
лице, и извършено плащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца-
застраховател на пострадалото (застрахованото) лице.
От събраните доказателства се
установява, че ищецът и собственикът на увредения автомобил са имали сключен
договор за застраховка “Автокаско”, като в срока на действие на договора и в
рамките на покритите от застраховката рискове, на ****г. застрахованият
автомобил е бил увреден вследствие на ПТП, настъпило поради удар в джанта с
гума от товарен автомобил на пътя. Установено е, че застрахователят е изплатил
на застрахования за причинените от застрахователното събитие вреди обезщетение в
размер на 1962.08 лв., както и че застрахователят е изпратил регресна покана на
ответника за заплащане на ищеца на сумата 1987.08 лв. за така изплатеното
застрахователно обезщетение заедно с ликвидационни разноски.
С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата. В процесния казус не се спори относно факта, че ищецът
е изплатил обезщетение в размер на исковата сума на застрахованото лице,
претърпяло имуществени вреди от ПТП, настъпило вследствие попадане на
управлявания от него автомобил в дупка на пътното платно.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, пътищата са републикански и местни. В
случая е безспорно, че процесното ПТП е настъпило Главен път I - 1, около 199 км,
на околовръстния път на гр. Ботевград, с посока на движение от гр. Ботевград
към с. Врачеш, като
същият е част от републиканската пътна мрежа. Същото се установява и от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свид. В.Н..
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗП, републиканските пътища се управляват от Агенция “****”. По
силата на ал. 2 на цитираната разпоредба, управлението на пътищата включва
дейностите по
оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, и
поддържането на пътищата (т. 1); организиране, възлагане, финансиране и контрол
на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата (т. 3). Предвид това и
ответникът Агенция “****” е носител на
задължението за осъществяване на контрол на дейностите, свързани непосредствено с
управлението, ремонта и поддържането на Главен път I – 1, където е настъпило процесното ПТП. Следва да се посочи, че в
производството по настоящото дело горните обстоятелства не са оспорени от
страна на ответника Агенция “****”.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Носители на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД
могат да бъдат само физически лица, тъй като само те могат да формират вина за
причиняването на вредата- като субективно, психическо отношение, което не може
да притежават юридическите лица. Последните са носители на права и задължения в
рамките на осъществяваната от тях дейност чрез действията на своите ръководни
органи и представители, но те не могат да носят деликтна отговорност, нито пък
могат да имат своя вина при и по повод на непозволено увреждане. Юридическите
лица могат да носят отговорност за вреди по чл. 49 от ЗЗД, която е безвиновна и
има гаранционно обезпечителна функция. Поради това и претенциите на ищеца за
ангажиране на отговорността на ответната агенция за причинените му от
непозволеното увреждане вреди следва да се преценява с оглед предпоставките по
чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД за това.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази
работа. Както се посочи по-горе, отговорност на възложителя за вредите,
настъпили от виновното противоправно действие на делинквента - изпълнител, извършено
при изпълнение възложената му работа, е безвиновна.
Отговорността на Агенция “****” за репариране на вреди,
причинени вследствие на състоянието на републиканските пътища и съоръжения,
намира правното си основание в нормата на чл. 49 от ЗЗД. Отговорността следва
от възложени със закон задължения - в случая чл. 19 от ЗП, а при доказано
бездействие на нейните органи и служебни лица, тя следва да носи отговорност
именно поради извършено възлагане на установени със закон нейни задължения.
В случая съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се установи наличие на проявено бездействие от страна на
ответната агенция, респ. нейни длъжностни лица, на които са възложени
непосредствено задълженията по поддържане на пътния участък, където е
реализирано процесното пътно произшествие. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП, “Поддържане на
пътищата” е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата.
От събраните по делото доказателства и конкретно
Уведомление за щета от ***г. от В.Н.Н. и показанията на същия, разпитан в качеството му на свидетел в
производството по делото, се установява, че процесното ПТП е настъпило след
като управляваният от него лек автомобил, застрахован при ищеца, е преминал
през джанта с гума (резервна гума) от товарен автомобил, изпаднала внезапно от
движещ се пред лекия автомобил камион/ТИР. Последното е описано от свид. В.Н.,
управлявал лекия автомобил при настъпване на пътното произшествие, в подаденото
от нето уведомление за щета до застрахователя. При разпита му в съдебно
заседание свид. Н. заявява, че най-вероятно резервната гума е паднала от камион
непосредствено преди преминаването им по процесния пътен участък, като
същевременно изрично потвърждава авторството на документа – уведомление за щета
до застрахователя. Доколкото уведомлението е написано от свидетеля на ***г.,
т.е. непосредствено след пътното произшествие от ****г., а показанията му по
делото са депозирани повече от четири години по-късно, то съдът приема, че
действителната фактическа обстановка е именно описаната от водача на лекия
автомобил в уведомлението за щета, написано от него и подадено пред
застрахователя, когато същият е имал ясни и точни спомени от инцидента, за
разлика от времето на депозиране на показанията му в настоящото производство.
При това съдът намира, че по делото не се установи
неизпълнение от страна на ответника на вмененото му задължение за поддържане на
пътя, тъй като процесното ПТП е настъпило в резултат на случайно събитие –
изпаднала резервна гума от движещ се пред застрахования лек автомобил камион,
през която гума е преминал лекият автомобил и вследствие на което са му
причинени процесните щети.
Относно понятието “случайно събитие” липсва легална дефиниция, като за
такова се приема такова обстоятелство, което е непредвидимо, има извънреден
характер, липсва предвидима закономерност за осъществяването му или се
осъществява по такъв начин, че длъжникът, макар и да полага усилия да престира
надлежно по договорно правоотношение, не може да го избегне. Доколкото
случайното събитие е непредвидимо, то същото е непредотвратимо.
В случая вредоносният резултат е произтекъл именно от такова случайно събитие-
внезапно изпаднала резервна гума от движещо се пред увредения лек автомобил
превозно средство (камион/тир), като посочената причина за настъпване на произшествието има
случаен, извънреден характер, същата не би могла да бъде предвидена и
предотвратена.
Поради това съдът
приема за недоказан фактът, че уврежданията на застрахования лек автомобил в
резултат на процесното ПТП са настъпили вследствие виновно неизпълнение на
задълженията на ответника по поддръжка на пътя, а от тук – наличието на
основание за изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на собственика
на автомобила, респ. заплащане на стойността на ремонта му. С оглед последното не е налице и основание за ангажиране на
регресна отговорност на собственика на пътя – ответната Агенция, за
претърпените от застрахования вреди, които ищецът му е изплатил. Предявеният
иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и
направените от ответника искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да му заплати направените от него разноски по делото в размер на сумата
от 200.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ЗД “***”
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “****” No **,
ет. *, срещу Агенция “*************”,
ЕИК ***, с адрес гр. С., бул. “*****” *, иск с правно основание чл. 410, ал. 1
от КЗ във вр. чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1987.08 лв. /хиляда
деветстотин осемдесет и седем лева и осем стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение на увредено лице по щета No **** по договор за
застраховка “Автокаско”, застрахователна полица No ****/****г. за причинени
щети при ПТП от ****г. с разноските за определянето му, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД “***” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “****” ****, ****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на
Агенция “****”, ЕИК ****, с адрес гр. С., бул. “****” ****, сумата от 200.00
лв. /двеста лева/ за направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :