Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.съдия: Т. КАРАБАШЕВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабапева в.гр.дело № 6781 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 304550 от 18.12.2019 г., постановено
по гр.д. № 37040 по описа за 2016
г. на СРС, ГО, 178-ми състав е
отхвърлен предявеният от Г.П.П., ЕГН: ********** с адрес *** срещу „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК:********със седалище и адрес на управление *** отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че
ищецът Г.П. не дължи на ответника „ЧЕЗ Е.“ АД сумата от 2 180.93 лева, представляваща неоснователно претендирана от
ответното дружество сума, начислена по едностранна корекция на сметка за
периода от 16.10.2015 г. до 13.01.2016 г., за която сума е издадена фактура №
**********/20.01.2016 г., като на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът е осъден
да заплати сумата от 600.00 лева, представляваща сторените в производството
разноски за юриконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице за СТЕ.
С Определение
№61346/09.03.2020 г. по гр.д. № 37040/2016 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав е
оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските.
Постъпила е въззивна
жалба с вх.№ 5006838/31.01.2020 г. от Г.П. чрез адв. Т.Д. - с пълномощно по
делото, в която се релевират доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на съдебното решение. Твърди се, че констативният протокол,
издаден по реда на чл.44 ПИКЕЕ (в редакцията обн. в ДВ бр.98 от 12.11.2013 г.),
не представлява официален удостоверителен документ, като се оспорват
констатациите в него. Според чл.48, ал.2 от ПИККЕ при установяване на промяна
на схемата за свързване на средството за търговско измерване, констативният
протокол се подписва от служител на МВР, но подписването му от служителя на МВР
единствено доказвало, че описаните в протокола действия и констатации са
проведени, респ. установени, като полицейският служител не разполагал с
компетентност да установява съответното вмешателство в средството за търговско
измерване и не извършва удостоверяване на факти в кръга на предоставените му
правомощия. Изтъква се, че по време на проверката за имота на ищеца, не е
присъствал полицейският служител И. Ц.И., служител на 09 РПУ на МВР. Посочва се
и че ответникът не доказвал, че стойността на измерителя на средството на
търговското измерване, давало вярната констатация за реално отчетено
потребление от 4.66 %, при неотчетена потребена ел.енергия от 95.34%, както и
че П. не дължи начислените с фактурата за едностранна корекция такси
„задължение към обществото“, пренос и достъп до Е.преносната и Е.разпределителната
система, тъй като начисленото количество ел.енергия не е доставяна в имота.
Релевират се възражения за нищожност на разпоредбите на чл.48 – чл.51 от ПИКЕЕ,
поради липсата на установен от закона ред за извършване на едностранни корекции
за ел.енергия. Мотивира се, че не е спазено изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ
ответникът да измени Общите си условия, като включи в същите ред за уведомяване
на клиента при извършена корекция на сметка. Прави се искане съдът да прецени
законосъобразността на правилата на ПИКЕЕ по правилата на косвения контрол на
основание чл.17, ал.2 от ПИКЕЕ, като отмени първоинстанцинното решение и уважи
предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна „Ч.Е.Б.“ АД, с който първоинстанционното
решение се счита за правилно и законосъобразно. Мотивира се, че са били налице
законовите основания за извършване на едностранната корекция на сметка. Заявява
се, че констативният протокол не е частен свидетелсващ документ, а е официален
удостоверителен такъв и съдът е съобразил правилното приложение на материалния
закон и събраните по делото доказателства. Твърди се, че корекцията на сметка е
извършена законосъобразно и дружеството е имало правно основание по силата на
ПИКЕЕ да извърши въпросната корекция на сметка. Евентуалното нарушение на
разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ не било основание да се отрече
недължимостта на задължението по едностранната корекция. Предвид изложеното се
иска съдът да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да бъде
оставена без уважение. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу Определение
№61346 от 09.03.2020 г. по гр.д. № 37040/2016 г. по описа на СРС, 178-ми състав
е постъпила частна жалба с вх. № 5072749/15.06.2020 г. от Г.П. чрез адв. Т.Д. с доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт в частта за разноските. Не се
споделя становището на съда, че юрисконсултското възнаграждение следва да се
определи в размер на 300.00 лева, тъй като делото не се отличавало с фактическа
и правна сложност, поради коет разноските следвало да се сведат до 100.00 лева.
Прави се искане за отмяна на постановеното от съда определение и за постановяване
на друго такова, с което присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение
да бъде намалено до сумата от 100.00 лева.
В
законоустановения срок по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната
жалба от „Ч.Е.Б.“ АД, в която се заявява, че съдът правилно е определил
разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева. Липсвали
основания за намаляването на присъдените разноски, понеже същото е определено
правилно и в съответствие с Наредбата на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което и се моли за потвърждаване на определението
на първоинстанцинния съд като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството
по гр. д. № 37040/2016 г. по описа на СРС, 178 състав е образувано по искова молба,
подадена от Г.П. срещу „Ч.Е.Б.“ АД, с която е предявен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че при заплащане на текуща месечна фактура №
**********/20.01.2016 г. за електрическа енергия, ищецът научил, че му е
начислена сума в размер на 2 180.93 лв. за периода 16.10.2015 г. - 13.01.2016
г. за имот в гр.София, ж.к. ******с клиентски № 310195378598. При посещение на
център за работа с клиенти му било обяснено, че била извършена проверка на Е.мера
на имота му, било установено, че доставяната ел.енергия не била измервана точно
през Е.мера му, като бил съставен констативен протокол, въз основа на който
дружеството е начислило на ищеца едностранна корекция по фактура №
**********/20.01.2016 г. Ищецът обаче заявява, че в процесния имот не е била
извършена проверка на Е.мера, както и че не дължи процесната сума, като била
нарушена нормата на чл.47, ал.2 от ПИКЕЕ, тъй като ответникът не е връчил
препис от констативния протокол на ищеца П.. Оспорва се констативният протокол
като едностранно съставен от ответното дружество. Посочва се, че не е налице
договорно неизпълнение на задълженията на ищеца, като обстоятелството, че Е.мерът
в имота е бил манипулиран, не се означавало, че се дължи поради извършени виновни
действия от страна на П.. Сочи се, че липсвали доказателства да е извършено
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, както и че
липсвали доказателства потребеното количество ел.енергия да отговаря на
отчетеното такова. Заявява се, че не е доказан и периодът на едностранната
корекция. Релевира се, че ответникът „Ч.Е.Б.“ АД не е имал законово основание
да извършва едностранна корекция по издадената фактура. Прави се искане съдът
да уважи исковата претенция и да признае недължимостта на сумата от 2 180.93
лева по силата на издадената му фактура № **********/20.01.2016 г. за извършена
едностранна корекция за периода 16.10.2015 г. до 13.01.2016 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника „Ч.Е.Б.“ АД, с който предявеният иск се оспорва, като се въвеждат
твърдения, че Г.П. е в облигационна връзка с „Ч.Е.Б.“ АД, потребява електрическа
енергия за обект, находящ се в гр.София, ж.к. ******с клиентски № 31019537859,
като на 13.01.2016 г. служители на отдел „Нетехнически загуби“ към ответното
дружество са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване
с фабричен № **********, обслужващ обект в гр.София, ж.к. „Люлин“ № 10, бл.135,
ап.3, с клиентски № 310195378598. Потребителят бил потърсен, за да присъства на
проверката, но не бил открит на адреса. От проверката било установено, че
пломбата на капачката на клемния блок на Е.мера била нарушена, поради коет бил поставен
допълнителен проводник (шунт) между входяща и изходяща фазови клеми на клемния
блок на Е.мера. С еталонен уред EMSYST с фабричен №
0704133 и свидетелство за калибриране № Е 220/17.01.2014 г. е измерена
грешката, с която Е.мерът е отчел консумираната през него ел.енергия в момента
на проверката при грешка (минус) 95.34%, като била установена промяна в схемата
за свързване на измервателната система. Твърди се, че нормалната схема на
свързване била възстановена с отстраняване на поставения допълнителен проводник
(шунт) и тези констатации били отразени в констативния протокол в присъствието
на двама независими свидетели и пред орган на МВР, като след възстановяване на
схемата на свързване, била издадена корекционната фактура. На клиента било
изпратено писмо, ведно със съставения констативен протокол, въз основа на който
било извършено преизчисление на сметката за доставена, неизмерена и незаплатена
електрическа и била издадена Фактура № **********/20.01.2016 г. за извършена
едностранна корекция за периода 16.10.2015 г. до 13.01.2016 г. Сочи се, че
издадената фактура за сумата от 2 180.93 лв. не била заплатена от абоната. Моли
се предявеният иск да бъде отхвърлен като претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В
първоинстанционното и във въззивното производство са събрани писмени и гласни
доказателства, прието е и заключение на съдебно-техническа експертиза, от които
се установява следното:
От публично
достъпните данни в регистъра на лицензиите на КЕВР и от представените към
отговора на исковата молба доказателства, се установява, че „Ч.Е.Б.“ АД
притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия за срок от
35 години № Л-135-11/13.08.2004 г., изменена с решение № И2-Л-135/09.12.2013 г.
на ДКЕВР, лицензия за търговия с електрическа енергия № Л-229-15/17.05.2017 г.
за срок от 10 години, лицензия Л-135-11/29.11.2006 г. за обществено снабдяване
с електрическа енергия за срок до 13.08.2039 г. за района на гр. София.
С Решение № ОУ –
059 от 07.11.2007 г. и Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР са одобрени
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД,
като в чл. 17 от същите е псоочено, че продавачът, въз основа на представени от
Е.разпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена
енергия, изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период. В този случай, продавачът изготвя справка
за дължимите суми и в седемдневен срок уведомява потребителя за сумите, които
последният дължи, или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. Съгласно
чл. 18 при грешка в отчитането на количествата електрическа енергия, установена
в констативен протокол, предоставен от Е.разпределителното дружество,
продавачът извършва корекция на сметката и изпраща в 7-дневен срок съобщение на
потребителя за дължимите суми и срокове за плащане, респективно за подлежащите
на възстановяване суми.
С Решение №
ОУ-056/07.11.2007 г. и Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР са одобрени
Общи условия за договорите за ползване на Е.разпределителните мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, с които се уреждат условията, при които
потребителите се присъединяват към Е.разпределителните мрежи на дружеството,
като съгласно чл. 1, ал. 2 ползвател на Е.разпределителната мрежа е всяко лице,
чийто обект е присъединен към тази мрежа по реда на действащото
законодателство. В чл. 2 е предвидено, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД извършва
експлоатацията и поддръжката на Е.разпределителната мрежа и осигурява пренос
през Е.разпределителните мрежи на електрическа енергия, която крайният
снабдител „Ч.Е.Б.“ АД продава на потребителите, присъединени към тези мрежи.
Чл. 9, ал. 1 урежда правилото, че потребителите дължат на Е.разпределителното
предприятие цена на електрическата енергия, пренесена през разпределителната
мрежа, утвърдена от ДЕКЕВР, като тази цена се заплаща от потребителите на
крайния снабдител. Разпределеното количество се счита като количеството
електрическа енергия, което е отчетено със средство за търговско измерване (чл.
9, ал. 3 от ОУ). В общите условия е предвидено задължение за потребителя да не
променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва,
ремонтира или заменя елементите на средствата за търговско измерване, да не
снема самоволно или поврежда средството за търговско измерване, знак, пломба
или друго контролно приспособление, поставено от представител на Е.разпределителното
предприятие или овластен орган, както и да не използва електрическа енергия,
без тя да се отчита от средства за търговско измерване, монтирани и пломбирани
от Е.разпределителното предприятие (чл. 15, т. 4 и т. 5). Съгласно чл. 25, ал.
1 в случаи на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия,
установено при проверка, Е.разпределителното предприятие съставя констативен
протокол и уведомява потребителя за сумите, които той дължи или ще му бъдат
възстановени, като уведомяването се извършва в срок от 7 (седем) дни, отчетени
от първия работен ден, следващ датата на съставяне на протокола. В чл. 29 е
предвидено, че потребителят заплаща дължимите суми за пренос през
разпределителната мрежа веднъж месечно, като те се съобщават на потребителя от
крайния снабдител на електрическа енергия по начин, регламентиран в общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия.
В процесния
случай на 13.01.2016 г. е извършена проверка от служители на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД на Е.мер с фабричен № **********, монтиран за отчитане на
електрическа енергия за клиентски № 310195378598 и е съставен констативен
протокол № 1013822/13.06.2016 г. В последния е посочено, че при проверката е
установено, че пломбата на капачката на клемния блок на Е.мера била нарушена,
поради което бил поставен допълнителен проводник (шунт) между входяща и
изходяща фазови клеми на клемния блок на Е.мера. С еталонен уред EMSYST с фабричен № 0704133 и свидетелство за калибриране
№ Е 220/17.01.2014 г. е измерена грешката, с която Е.мерът е отчел
консумираната през него ел.енергия в момента на проверката при грешка (минус)
95.34%, като именно по този начин била установена промяна в схемата за
свързване на измервателната система. В констативния протокол е посочено, че
проверката е извършена в отсъствието на потребителя, като е подписан от двама
свидетели, представители на Федерация на потребителите – Екатерина Людмилова
Георгиева и Н.Н.Н., заедно с положен подпис от присъствалия на проверката
служител на 09 РУ при СДВР – свидетелят И. Ц.И..
Не е спорно
между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че на 25.01.2016
г. на Г.П.П. е връчено писмо изх. № NTZ40445/14.01.2016 г., с което е уведомен
за извършената на 13.01.2016 г. проверка на средство за търговско измерване за
обект – в гр.София, ж.к. ******с клиентски № 310195378598 и че при проверката е
съставен Констативен протокол № 1013822/13.01.2016 г., който е приложен към
писмото.
На 20.01.2016 г.
е съставена Фактура № **********/20.01.20168 г. за сумата по констативен
протокол в размер на 2 180.93 лева.
По делото в
първоинстанцинното производство са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля Р.М.Я., който заявява, че работи в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и
че помни проверката на процесния адрес. Заявява, че със свой колега и в
присъствието на представители на Федерацията на потребителите установили, че на
проверения Е.мер е имало поставен шунт между входящата и изходящата фаза на
клемния блок на Е.мера. Процесният шунт представлявал допълнителен проводник,
като при измерване на ел.енергията от средството за търговско измерване е
отчетен висок процент от не по-малко от 95 % измерена грешка, неотчитаща се в Е.мера
ел.енергия. За проверката бил съставен констативен протокол от свидетеля, който
бил подписан от служител на РУ СДВР. Свидетелят твърди, че запазил установения
шунт от Е.мера, без да го отстранява, след което го показал на полицейския
служител. Свидетелят Я.посочва, че след това констативният протокол бил
подписан от полицейския служител, който се явил на мястото на проверката.
Във въззивното
производство е разпитан полицейският служител от 09 РУ СДВР, разписал
констативния протокол от настоящата проверка – свидетелят И. Ц.И.. Същият
излага, че от датата на проверката през 2016 г. е изминало значителен период от
време. След предявяване на констативния протокол свидетелят И. потвърдил
подписа си върху него. Свидетелят описва в показанията си, че не е техническо
лице, като му било показано на място какво е открито и установено по време на
проверката. В показанията си посочва, че обстоятелствата за проверката се
отразявали в протокола и щом го е подписал, то това означава, че е написано
вярно, т.е. че са му показали това, което е записано и той го е видял.
Установява се от
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, че поставеният
допълнителен проводник (шунт) между входящата и изходящата фазови клеми на
клемния блок на Е.мера от процесния имот представлява промяна на електрическата
схема на свързване на средството за търговско измерване. Според заключението, налице
е частично измерване на преминаващата през средството за търговско измерване
електрическа енергия, като липсвало производствен дефект на средството за
търговско измерване. Измерената грешка от минус 95, 34 %, неотчитащата се в Е.мера
на имота ел.енергия, е достатъчно точно определена с еталонния уред EMSYST с фабричен № 0704133 и свидетелство за калибриране
№ Е 220/17.01.2014 г. Вещото лице е приело в заключението си, че корекцията на
сметка по издадената фактура е правилно изчислена с математически верни
стойности за 90 дни при спазване на разпоредбата на чл.48, ал.1, т.1, б. „а от
ПИКЕЕ. Сумата по издадената корекционна фактура отговаря на одобрените от КЕВР
цени на ел.енергия за процесия период.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки
може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за
да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен
установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че
извънсъдебното претендирано от ответника вземане не съществува.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК), при отрицателен
установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване фактите, от които произтича оспореното от ищеца
вземан, а именно че за него е възникнало правото да извърши едностранна
корекция в сметката за потребената електрическа енергия на ищеца, т. е.
съществува ли такова право и възникнали ли са предпоставките за неговото
упражняване, както и дали са приложени правилата за неговото изчисляване.
Преценката на основателността
на иска следва да се основава на действащата към момента на възникване на
твърдяното от ответника право едностранно да коригира сметката на ищеца.
Приложимият закон към исковия период е Законът за енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия, Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (издадени от председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.; изм. с Решение № 1500 на
ВАС на РБ от 6.02.2017 г. - бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г.;
изм. с Решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018 г. - бр. 97 от 23.11.2018 г.,
в сила от 23.11.2018 г., отм., бр. 35 от 30.04.2019 г.) В разпоредбата на чл. 89 от Закона за енергетиката е
предвидено, че за лицензионната територия, обхваната от Е.разпределителната
мрежа, операторът на Е.разпределителната мрежа, какъвто е "ЧЕЗ
Разпределение България" АД (Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г.), осигурява
разпределение на електрическата енергия, постъпваща в Е.разпределителната
мрежа; непрекъснатост на Е.снабдяването и качество на доставяната електрическа
енергия; управление на Е.разпределителната мрежа; поддържане на Е.разпределителната
мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с
техническите изисквания; разширяване, реконструкция и модернизация на Е.разпределителната
мрежа и на спомагателните мрежи, съобразено с изискванията за опазване на
околната среда, енергийна ефективност и ефективно използване на енергията;
измерване на електрическата енергия в Е.разпределителната мрежа; други услуги,
свързани с лицензионната дейност. Във връзка с осъществяваната дейност по
разпределение на електрическа енергия се сключват сделки, по които страна е Е.разпределителното
дружество, при спазване на разпоредбите на Раздел V от Закона за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия (чл. 91, ал. 3 от Закона за енергетиката).
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия предмет на договорите договори
за достъп и пренос на електрическа енергия през Е.разпределителната мрежа (чл.
11, ал. 3) е предоставянето на услугите "достъп до Е.разпределителната
мрежа" и "пренос на електрическа енергия през Е.разпределителната мрежа",
като тези договори се сключват между оператора на Е.разпределителна мрежа, от
една страна крайни клиенти, присъединени към Е.разпределителната мрежа, при
общи условия.
От събраните по
делото доказателства се установява, че имотът в гр.София, ж.к. ******е
присъединен към Е.разпределителната мрежа, както и че му е открита партида за
доставка на електрическа енергия с № 310195378598, поради което между крайния
клиент П. и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е възникнало правоотношение за
достъп до Е.разпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през Е.разпределителната
мрежа. В съдържанието на това правоотношение е включено правото на
елекроразпределителното дружество да констатира, че доставената електрическа
енергия не е измерена, или неправилно и/или неточно е измерена – чл. 83, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката и
при спазване на приетите Правила за измерване на електрическа енергия (ДВ, бр.
35/2019 г.) и чл. 25 от действащите към момента на проверката – 17.01.2018 г. Общи
условия за ползване на Е.разпределителните мрежи на ответника.
Отношенията
между потребителя и крайния снабдител на електрическа енергия се уреждат
съгласно правилата на чл. 91, ал. 1 във връзка с чл. 92, т. 4 и чл. 83, ал. 1, т. 6 във връзка с ал. 2 от Закона за енергетиката. Доставката
на електрическа енергия от обществения доставчик на битови и небитови крайни
клиенти за обекти на ниво ниско напрежение, които не са избрали друг доставчик
съгласно чл. 97 и чл. 98а от Закона за енергетиката, се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и
одобрени от КЕВР, както и по регулирани от комисията цени. Законът не предвижда
писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия, не е и
необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите. При
несъгласие на потребителя с условията на договора, той има право на писмено
възражение и предложение до доставчика за специални условия. По делото не се
установява ищецът, в предвидения от закона срок, да е заявил, че не е съгласен с
общите условия на ответника, не се установява и да е направил искане с
предложение за специални условия, поради което настоящият съдебен състав
намира, че отношенията между страните по отношение на Е.снабдения имот са
възникнали по силата на договор при общи условия, одобрени от КЕВР. В чл. 17 от
Общите условия е записано, че продавачът, въз основа на представени от Е.разпределителното
дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия, изчислява и
коригира сметките за използваната от потребителя електрическа енергия за
изминал период, като потребителят дължи плащането им на доставчика.
От събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства се установява,
че Е.разпределителното дружество е извършило проверка на Е.мер на процесния
имот, за което е съставен констативен протокол. Въз основа на събраните по
делото гласни доказателства, се установяват обстоятелствата, при които е
извършена проверката, като те потвърждават констатациите на проверяващите и са
отразени в приетия по делото констативен протокол. Ищецът П. не е провел
насрещно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154 ГПК, с което да
опровергае обстоятелствата, при които е извършена проверката и установеното от
служителите на Е.разпределителното дружество. От приетата по делото СТЕ се
установява, че поставеният допълнителен проводник (шунт) между входящата и
изходящата фазови клеми на клемния блок на Е.мера от процесия имот представлява
промяна на електрическата схема на свързване на средството за търговско
измерване. Измерената грешка от минус 95, 34 %, неотчитащата се в Е.мера на
имота ел.енергия, е достатъчно точно определена с еталонния уред EMSYST с фабричен № 0704133 и свидетелство за калибриране
№ Е 220/17.01.2014 г., като сумата от 2 180.93 лева по корекционната
фактура с № **********/20.01.2016 г. за период от 90 дни от 16.10.2015 г. фо
13.01.2016 г. е правилно изчислена с математически верни стойности за 90 дни
при спазване на чл.48, ал.1, т.1, б. „а от ПИКЕЕ и съгласно одобрените от КЕВР
цени на ел.енергия за процесия период.
Исковият период
обхваща времето от 16.10.2015 г. до 13.01.2016 г., през който е действала
уредбата на Закона за енергетиката, в редакцията
след измененията и допълненията, извършени със ЗИД на ЗЕ, обн. в ДВ бр.54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане в сила на ПИКЕЕ, съобразно
което спорното право в дадения казус се регулира от разпоредбите на последните.
Основанието на крайния снабдител да коригира сметката на абонат, при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, е въведено с изменението
на Закона за енергетиката, обн. в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., по
силата на законовата делегация на чл. 83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ, от компетентен орган – КЕВР. С
оглед на горното, основанието за въвеждане на обективна отговорност на
потребителя е въведено със закон, а не посредством подзаконов нормативен акт,
като крайният снабдител на електрическа енергия не следва да доказва виновно
поведение на клиента при доказано неточно отчитане на Е.мера на последния и
извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и
допълненията на чл. 83, ал.1, т.6 и чл. 98а, ал.2, т.5 ЗЕ, направени със ЗИДЗЕ
в сила от 17.07.2012 г., и след влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г., в
какъвто смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
118/18.09.2017 г. по т.д.№
961/2016 г. на ВКС, II ТО, решение №
115/20.09.2017 г. по т.д.№ 1156/ 2016 г. на
ВКС, II ТО, постановени на основание чл. 290 ГПК и др.
След приемане на
ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите условия на ред за уведомяване, при установено
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване е налице
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на негов
клиент. В разглежданата хипотеза в чл. 17, ал.2 от действащите Общи условия на
ответното дружество е установено задължение за последното за уведомяване на
потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е определен в чл. 49, ал.2
от тези общи условия.
Предвид горните
съображения настоящата инстанция намира за неоснователни инвокираните във
въззивната жалба оплаквания относно необходимостта ответникът да доказва
виновно поведение на ищеца, за да може да ангажира отговорността му при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
относно липсата на предвиден ред за уведомяване на потребителя за задълженията
му.
В чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ са регламентирани две
хипотези, при които е допустимо извършването на корекции на сметки на
потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и начините, по които следва да бъде осъществено преизчисляване на
количеството потребена такава. Първата хипотеза е при констатирано обективно
неизмерване, неправилно или неточно измерване, а втората хипотеза – при
субективно въздействие върху измервателната система. И в двете хипотези се
съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и
потребителя, респ. от заместващи го две независими лица, присъстващи като
свидетели. Втората визирана група обхваща случаите, при които при извършената
проверка е установено нарушение на целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент – все обстоятелства,
предполагащи наличието на външна намеса, при която се променя схемата на
свързване, какъвто е и разглежданият случай. Тази промяна води до неотчитане
или неправилно отчитане на потребената от абоната електрическа енергия.
Действително
с решение № 12 897/01.12.2015 г. по адм.дело № 9 462/2014 г. на ВАС и
окончателното решение №
1 500/06.02.2017 г. на
5-членен състав на ВАС по адм.дело№ 2385/ 2016 г. са отменени разпоредби на
ПИКЕЕ, с изключение на нормите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ, които са приложими в
конкретния случай. Отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ с посочения съдебен акт
няма обратно действие, а само действие занапред, поради което е ирелевантна за
настоящия правен спор. Съгласно разясненията, дадени с решение № 104/16.08.2016 г. по
т.д.№ 1 671/2015 г. на ВКС, І ТО, които решаващият състав на СГС поддържа, за защитата както
на обществения, така и на личния интерес на всяка от страните по договора за
продажба на Е.енергия, с ПИКЕЕ е предвиден съответен ред, гарантиращ
обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране
отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на
независим орган. При наличието на нерегламентирано вмешателство в
измервателната система, доколкото е свързано с посегателство върху
измервателната система, собственост на оператора на Е.разпределителната мрежа,
която се владее и стопанисва от него, за да се гарантира обективност на
извършените действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде
удостоверено с подписа на представител на МВР, който на основание чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ задължително
присъства на проверката. Това прави изготвения констативен протокол официален
свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила, след
като е подписан и от полицейски служител.
В настоящия
случай при извършената проверка е установено нерегламентирано въздействие и достъп,
промяна в схемата на свързване на Е.мера, поради което намира приложение
нормата на чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ,
като корекцията се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната система, отговарящ на изискванията по
чл. 47 и който е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан
от тях. Посоченото императивно изискване е спазено, тъй като при проверката от
13.01.2016 г. констатациите са извършени в присъствието на представител на полицията
– свидетеля И.И., който е подписал съставения протокол. Изложените
обстоятелства се установяват както от съдържанието на самия протокол, така и от
показанията на свидетелите Р.Я.и И.И.. По делото се доказа, че за проверката е
било уведомено СДВР, а от този орган е бил изпратен представител, който от е
присъствал на извършената проверка и констатираното нарушение, обективирано в
протокола, и след това го е подписал; че протоколът е подписан и от двама
независими свидетели, както и че отразените в него данни напълно съответстват
на възприетите от констатации при проверката.
С оглед
изложените съображения следва да се приеме, че констативният протокол от
13.01.2016 г. съставлява официален удостоверителен документ с обвързваща съда
материална доказателствена сила, необорена в производството, както и че за
ответникът е възникнало правото да извърши корекция на сметката за Е.енергия на
ищеца във връзка с установената с последния промяна на схемата на свързване.
В своята
съвкупност, горните обстоятелства налагат извода, че ответникът надлежно е
упражнил законорегламентираното му право едностранно да извърши корекция на
сметката за Е.енергия на жалбоподателя-ищец за срока по чл. 48, ал.1 ПИККЕ от
90 дни – за периода: 16.10.2015 г. до 13.01.2016 г., както и че „Ч.Е.Б.“ АД има
вземане срещу ищеца за сумата от 2 180.93 лева, колкото е и размерът на
предявения отрицателен установителен иск, представляваща начислено количество
електрическа енергия за корекция за установеното неточно измерване на средството
за търговско измерване с констативен протокол № 1013822/13.01.2016 г., за която
е издадена фактура № **********/20.01.2016 г.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че сумата, която е начислена за електрическа
енергия, не е била реално потребена. По делото се установява, че през процесния
период е извършвана доставка на електрическа енергия, чието количество се
определя по нормативно определен изчислителен метод. Що се отнася до периода на
корекцията – при липса на доказателства за предходно извършена проверка на
уреда за търговско измерване, както е в случая, периодът на корекцията е
ограничен до 90 дни назад, именно с цел да бъде ограничена възможността за
неоснователно обогатяване и на двете страни по правоотношението, предвид
вероятността неизмерената или неточно измерената електрическа енергия да е
както за малък период от време преди констатацията, така и в пъти повече от 90
дни. Предвидената регламентация относно обсъждания въпрос в чл. 48, ал.1 ПИККЕ
не въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно
установено неточно отчитане на СТИ между страните по доставките на електрическа
енергия. Според констатациите от констативния протокол, който се ползва с
материална доказателствена сила, предвид подписването му от служител на СДВР, е
установена грешка в измерването на подаваната ел.енергия от минус 95.34 %, като
такава в посоченото количество не се измервала въобще. Тези констатации от
констативния протокол и установената чрез тях промяна в схемата за свързване на
измервателната система на средството за търговско измерване са останали
неопровергани по делото.
Неоснователни са
и възраженията от въззивната жалба, че Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ са отменени изцяло с решение № 1500 от 06.02.2017 г.
на ВАС по адм.д. № 9462/2014 г. С това решение не са отменени правилата на
чл.48-51 и те сочат подробно редът за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.
Разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.1, б.”а” ПИКЕЕ предвижда, че в случаите когато
при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване
не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на
монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, като
за битови клиенти, при наличие на точен измерител, количеството преминала
електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита
класът на точност на средството за търговско измерване. Въззивният съд не
споделя доводите на въззивника, че дължимостта на сумата по издадената фактура
за извършена корекционна сметка противоречи на принципите на разпределяне и
ангажиране на отговорността на страните в облигационните отношения и на
разпределянето на доказателствената тежест. С мотивната част на настоящото
решение се обоснова изводът, че ангажирането на отговорността на потребител по издадена корекционна сметка
за срок от 90 дни за установена промяна на схемата за свързване на
измервателната система на средството за търговско измерване е обективна, не
изисква доказването на вина и същата е в съответствие с константната
практика на ВКС по същността на тази отговорност.
По отношение на
възраженията от жалбата, че периодите за отчитане на корекционната сметка са
неясни и неточни, а потребителят на Е.енергия неоснователно се явявал задължен
да заплаща фактурирането му задължения, следва да се съобрази, че с оглед
приложените по делото доказателства и допълнителната СТЕ, предвид липсата на
предходна проверка на средството за търговско измерване, намиращ се в процесния
имот, при което важи нормативно установения срок от 90 дни за извършване на корекционна
сметка в съответствие с действащите правила на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, „Ч.Е.Б.“
АД е имал основание да начисли за срок от 90 дни стойност на задължението за
корекционна сметка, която е не по – голяма от стойността, обективирана в издадената
от него фактура от 20.01.2016 г. Относно възражението на жалбоподателя, че не
се установявало точното отчитане на доставяната Е.енергия, поради
неизправността на средството за търговско измерване, следва да се има предвид,
че невъзможността за точно измерване на неотчитаната като доставена ел.енергия
се дължи именно на установената и доказаната по отношение на средството за
търговско измерване промяна в схемата за измерване на измервателната система на
СТИ. По отношение на довода, че ответното дружество е отчело неправилно
извършената от него корекционна сметка за срок от 90 дни, съдът счита за
необходимо да отбележи, че при липса на предходна проверка на средството за
търговско измерване, важи нормативно установеният срок от 90 дни за извършване
на корекционна сметка, в съответствие с останалите като действащи правила на
ПИКЕЕ от чл.48-51, след постановяването на Решение № 1500 на ВАС на РБ от 6.02.2017г. - бр. 15
от 14.02.2017 г.
По отношение на
възраженията, че издадената фактура от ответника е едностранно съставен частен
документ, изготвено от заинтересовано лице с неоснователно искане за плащане на
„доставена“ Е.енергия, която реално не се доказва да е доставена, следва да се
съобрази, че същата се основава на установените от констативния протокол
обстоятелства за извършена промяна в схемата за свързване в системата на
средството за търговско измерване и кредитираните от съда основна и
допълнителна СТЕ. По делото се установи и конкретното фактическо и правно
основание за издаването на корекционната сметка за посочената сума, като същото
е изведено от извършената проверка с констативния протокол, установената
промяна в схемата за свързване на системата на средството за търговско измерване
и кредитираните от съда основна и допълнителна СТЕ за установените от вещото
лице обстоятелства, както и въз основа на всички приложени по делото
доказателства, включително и показанията на свидетелите Я.и И..
По довода за погасяване пo давност на вземанията на ответника:
Процесните вземания за заплащане на цената на
доставена електрическа енергия представляват "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, за които е приложима тригодишна
погасителна давност. В този смисъл е Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по
тълк.д. № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, според което понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, а в мотивите на ТР
изрично е посочено, че такъв характер имат и вземанията за доставка на
комунални услуги – ел. енергия, топлинна енергия, водоснабдяване,
телекомуникационни услуги и др. Вземанията по чл. 86, ал.1 ЗЗД също се
погасяват с тригодишна давност – чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Според чл. 114, ал.1 ЗЗД давността тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Съобразно общите условия на ответника
вземането за цена на електрическа енергия стават изискуеми 10 дни след издаване
на фактурата. Това в случая означава, че изискуемостта на главницата за
процесния период е настъпила на 01.02.2016 г. и към датата на исковата молба 11.02.2016 г. задължението не е
погасено по давност.
Предвид
изложеното и с оглед съвпадане крайните изводите на настоящата съдебна
инстанция с тези на първоинстанциионната относно изхода от разглеждането на
предявения иск, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на ищеца П., депозирана по реда на чл.248, ал.1 от ГПК,
въззивната инстанция намира следното;
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна с обоснован
правен интерес в законоустановения срок срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол по реда на ГПК пред въззивна инстанция, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна. Това е така, защото отговорността за разноски е винаги обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната, създала виновно предпоставките за образуването му,
следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В този смисъл
решение № 67/ 03.04.2014 г. по гр.д.№ 2944/ 2013 г., ІV г.о. на ВКС, според
което отговорността за разноските, сторени от насрещната страна по спора,
следва да се понесат в пълен размер от другата страна с оглед изхода на спора,
тъй като отговорността за разноски е обективна, дължи се на увреждащите
действия на страната, която неоснователно е повдигнала правния спор и от тази
отговорност законът не предвижда възможност за освобождаване или за нейното
намаляване. При правилно приложение на процесуалния закон и в съответствие
с тълкувателните постановки на ТР № 6 на
ВКС от 06.11.2013 г. първоинстанционният съд е осъдил на основание чл.78, ал.1
и ал.8 ГПК ищецът да заплати на ответника за отхвърлената искова претенция
разноските за депозит за експертиза и за
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав намира, че при изчисляване на размера на разноските за
юрисконсултско възнаграждение в присъдения размер от 300.00 лева, СРС е
следвало да съобрази датата на приключване на устните състезания в първата
инстанция, а именно 25.11.2019 г. При това положение са приложими измененията
на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, влезли в сила от 20.01.2017 г. след
публикуването им в ДВ бр.8 от 2017 г., според които юрисконсултското
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Измененията на чл.78, ал.8 от ГПК от 20.01.2017 г. имат действие занапред като
процесуална норма, поради което за отговорността за разноски по делата,
приключили по същество с даване ход на устните състезания преди 20.01.2017 г.,
е приложима предишната разпоредба на чл.78, ал.8 от ГПК, според която „В полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт“. С оглед това, а и като се вземе предвид своевременно
релевираното възражение от страна на ищеца досежно претендираното
възнаграждение, дължимото юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника
следва да се определи по реда на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ вр. чл.78, ал.8 от ГПК. С оглед изложеното в първата инстанция Георги П.
следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал.8 ГПК, да заплати юрисконсултско
възнаграждение на ответната страна в размер на 100.00 лева за осъщественото
процесуално представителство пред СРС, а разноските в присъдения размер от
600.00 лева да бъдат намалени на 400.00 лева, включващи разноски в размер на
300.00 лева за заплатен депозит за възнаграждение за вещо лице по СТЕ и сума от
100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По тези
съображения въззивната инстанция намира, че поставеният от първоинстанционен
съд съдебен акт по чл.248, ал.1 от ГПК се явява неправилен и незаконосъобразен,
поради което следва да бъде отменен, а
първоинстанционното решение, в частта на присъдените разноски, да бъде
изменено в съответствие с постановения от въззивния съд съдебен акт.
По разноските в
настоящата инстанция:
На жалбоподателя
не се дължат разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК, а същият следва да бъде
осъден да заплати на основание чл. 78, ал.8 ГПК – в ред. след изм. с
ДВ бр.8/24.01.2017 г.,
юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на 100.00 лева за
осъщественото процесуално представителство във въззивното производство предвид .
На
основание чл.280, ал.3 от ГПК настоящят съдебен акт е окончателен и не подлежи
на обжалване.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 304550 от 18.12.2019 г., постановено по гр.д. № 37040 по описа за 2016
г. на СРС, ГО, 178-ми състав в
обжалваната му част.
ОТМЕНЯ Определение №61346 от 09.03.2020 г. по
гр.д. № 37040/2016 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав като неправилно и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 от ГПК
Решение № 304550 от 18.12.2019 г., постановено
по гр.д. № 37040/2016 г. на СРС, ГО, 178-ми състав, в частта на разноските, КАТО НАМАЛЯВА размера на присъдените
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА Г.П.П., ЕГН: ********** с адрес *** да
заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК:********със седалище и адрес на управление *** сумата
от 100.00 лева (сто лева) на основание чл.273 от ГПК вр. чл.78, ал.3 от ГПК,
представляща сторените във въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.