№ 5899
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110158575 по
описа за 2021 година
ЦВ. Т. Д. е предявила срещу „...“ ЕАД с правно основание иск чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване недължимостта на следните суми: 2003,68 лева, представляваща главница за
потребена топлинна енергия за периода 01.11.2006 г. – 30.04.2012 г. и 2913,58 лева – лихва
за периода 01.01.2007 г. – 18.06.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „.... поради
погасяването им давност и липса на облигационно отношение.
В исковата молба се твърди, че вземанията за погасени с изтичането на 3-годишна
давност, като на основание чл. 119 ЗЗД за погасени следва да считат и акцесорните
вземания.
Ответникът в подаден отговор счита иска за неоснователен, като излага, че поканата за
плащане до длъжника или воденето на процесните суми в счетоводството не означавало, че
кредиторът оспорва погасяването им по давност, като това води до недопустимост на
производството поради липса на оспорване на материалното право. Сочи, че ищцата по
силата на наследствено правоприемство отговоря за ¾ от задължението. Ответникът сочи, че
е налице облигационно отношение, възникнало с ищцата въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ищцата топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага, че ищцата не е отправяла искане
за погасяване на процесните суми по давност, поради което и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
в тежест на ответника не следва да бъдат възлагани разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените в производството Договор за продажба на държавен недвижим
имот от 20.06.1991 г. се установява че ... и ЦВ. Т. Д. придобиват собствеността върху имот в
гр. София, ..... От удостоверение за наследници на ... се установява, че негови наследници са
ищцата ЦВ. Т. Д. – съпруга и ..... - син. Поради това съдът намира, че ищцата е потребител -
купувач на топлинна енергия по силата на чл. 153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 ЗЕ за процесния
имот. Във фактура от 30.11.2020 г. е посочено, че за стар аб. № 152464, № на инсталацията
********** за имот в гр. София, ж. к. „....., неплатените задължения към 14.12.2020 г. са в
размер на 5302,68 лева. Представено е и извлечение за № ********** за периода 01.11.2006
г. – 30.04.2012 г., от което е видно, че ответникът е начислил суми за главници и лихви в
размер на процесните.
С оглед въведеното от ищцата основание за недължимост на сумите по делото следва
да се установи изтекъл ли е предвиденият в закона давностен срок за тези вземания и налице
ли са обстоятелства обуславящи спиране/прекъсване на давностните срокове.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
процесните вземания са погасени по давност.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът и при зачитане
на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС намира да се определят
като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага
служебно. Исковата молба е предявена на 13.10.2021 г., поради което и вземанията на
ответника за цена на доставена топлинна енергия и лихви за забава са погасени по давност
за месечните вноски с падеж преди 13.10.2018 г. или при съблюдаване на общите условия на
ответника следва извода, че обхващат посочените от ищеца с исковата молба вземания за
процесния период 01.11.2006 г. – 30.04.2012 г. Ответникът не доказва, а и не твърди наличие
на обстоятелства, които да водят до спиране или прекъсване на давността, поради което и
следва да се приеме, че процесните вземания са погасени по давност. На основание чл. 119
ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
2
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва погасяването на вземанията по
давност, макар и да въвежда твърдения в смисъл на оспорване на предявения иск.
Поради изложеното съдът намира предявения отрицателен установителен иск за
основателен и същият следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, която претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Адвокатската защита е осъществена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което не е прекомерно съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 НМРАВ и което следва да бъде присъдено на процесуалния представител на ищцата.
Съгласно трайната практика на ВКС (определение № 135 от 17.09.2016 г. по гр. д. №
1235/2016 г., определение № 121 от 1.02.2016 г. по гр. д. № 5525/2015 г., определение № 616
от 5.06.2017 г. по гр. д. № 5089/2016 г. и др.) правото на възнаграждение в хипотезата на чл.
38 ЗА възниква за адвоката и за това следва да са налице следните предпоставки: да е
оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗА и в съответното
производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Нито адвокатът, оказващ
правната помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на
основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта, попада в една от изброените в
чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ и
в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗА. В
конкретния случай тези предпоставки са налице. Поради изложеното съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че ищцата не е материално затруднено лице.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЦВ. Т. Д., ЕГН **********,
против „...” ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ЦВ. Т. Д. не
дължи на „...” ЕАД сумите от 2003,68 лева, представляваща главница за потребена топлинна
енергия за периода 01.11.2006 г. – 30.04.2012 г. и 2913,58 лева – лихва за периода 01.01.2007
г. – 18.06.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „.... поради погасяването им
давност и липса на облигационно отношение, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „...” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. адв. Н.К., САК, личен №
**********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата 500 лева – адвокатско възнаграждение
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4