Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                            21.06.2018 година           град С.З.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

        

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД               ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 04.06.                                                                          2018 година                                                 

В открито заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: Даниела К.  

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 119 по описа за 2017 година

за да се произнесе, съобрази:

        

Предявен са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на застрахователна услуга по см. § 1, ал.1, т.1 на Кодекса за застрахова нето/отм./ и по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, поради което предявява настоящия иск съгласно разпоредбата на чл.113 от ГПК.

Излага в исковата молба, че на 02.03.2017 г. около 5.00 ч. на АМ „Т.", на км. 204, посока изток, при управление на моторно превозно средство - л.а. „С.", мод. „Е." с рег. № ***, водачът Д.Г.И. с ЕГН ********** е причинил на ищцата по непредпазливост многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на шийни прешлени С1 и С2 и фрактура на ключицата, както и разкъсно-контузна рана на главата с отделяне на скалпа и травми на гръден кош, корем и долен крайник.

Сочи се, че ПТП е станало на 02.03.2017 г. около 5.00 ч. на АМ „Т.", на км. 204. Управляваният от водача Д.И. (съпруг на ищцата) л.а. „С.", мод. „Е." с рег. № *** се е движел по АМ „Т." в посока от изток на запад. В автомобила като пътник на задната седалка е пътувала и ищцата. На км. 204 от пътя водачът И. изгубва контрол над автомобила, вследствие на което последният е напуснал платното за движение и се е преобърнал. В резултат на ПТП, ищцата получила травматични увреждания по различни части от тялото.

Посочва се, че ПТП е посетено от служители на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР С.З. и екип на ЦСМП-С.З. и е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Образувано било ДП № 5б/2017г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР С.З. и прокурорска преписка № 845/2017г. по описа на Районна прокуратура С.З., които към настоящият момент все още не били приключили.

Ищцата сочи, че в резултат на ПТП е получава множество наранявания в областта на главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците и била приета за лечение в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „П." АД гр.С.З., като веднага й е направена спешна операция на главата за реплантация на скалпа. За имобилизация на травмираните шийни прешлени й е поставена твърда шийна яка. С оглед получената фрактура на ключицата се наложило ръката да бъде имобилизирана с помощта на ортеза.

След изписването й от болницата, здравословното състояние на ищцата се влошило и била приета за лечение в в А. гр. С., където същата била оперирана. След операцията, ищцата получила перитонит, вследствие на тотална дехисценция на рана от предишна операция след илеус и перфорация на тънкото черво. Поради влошаване на здравословното й състояние, ищцата отново била приета за лечение в А. гр. С., където претърпяла операция. По време на следоперативния период настъпили усложнения, поради което се наложило на ищцата да й бъде направена трета оперативна интервенция, при която били извършени дясна хемиколектомия и частична резекция на илеум. Престоят на ищцата продължил от 03.04.2017г. до 02.05.2017г. Тъй като поради травмите от ПТП не можела да се обслужва сама, по време на целия престой в болницата, ищцата била придружавана и обслужвана от сина си.

Към настоящия момент, ищцата се лекувала в домашни условия. Поради травматичните увреждания от ПТП и тежките усложнения, настъпили по време на лечението й в Болница Т., ищцата все още нямала подобрение и нанесените й травми не били отшумели. Поради травмата в ключицата, шийните прешлени и следоперативните усложнения, тя срещала затруднения при извършване на обичайните си дейности. И в момента ищцата била изцяло зависима от помощта на близките си, тъй като не можела да се обслужва сама. Продължавала да изпитва болки в ударените места - главата, шията и ключицата, както и в областта на корема.

Във връзка с проведеното лечение, ищцата заплатила сумата от общо        4 795.18 лв., включваща заплатени ортези, твърда шийна яка, колан, пълнител, потребителски такси за болничен престой, изследвания, избор на екип и за закупуване на лекарства.

В хода на разследването се установило, че л.а. „С.", мод. „Е." с рег. № *** е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № ВG/22/116001705128, валидна от 18.06.2016г. до 18.06.2017г. към ЗК “Л.”АД.

С молба за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ищцата на 16.03.2017г. завела щета пред ответното застрахователно дружество. Вместо обаче ответника да плати исканото обезщетение, върнал отговор по щета № 0000-1000-03-17-7162/16.03.2017г., че не било налице основание да уважи претенцията на ищцата, тъй като било необходимо ищцата да представи документи - присъда, НП, АТЕ и СМЕ, с които ищцата не разполагала, тъй като наказателното производство не е приключило.

Тъй като към датата на подаване на исковата молба, ищцата не е получавала обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 02.03.2017г., за нея бил налице правен интерес от завеждане на настоящият иск за репариране на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност" против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди „З." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к ***, район ***, да й заплати сумата общо в размер на 54795.18 лв. (петдесет и четири хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и осемнадесет стотинки), представляваща обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв. (петдесет хиляди лева), за претърпените болките и страданията в резултат на ПТП на 02.03.2017г. за причинената й многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на шийни прешлени С1 и С2 и фрактура на ключицата, както и разкъсно-контузна рана на главата с отделяне на скалпа и травми на гръден кош, корем, долен крайник, перитонит, вследствие на тотална дехисценция на рана от предишна операция след илеус и перфорация на тънкото черво и настъпилите усложнения от оперативното лечение, както и сумата в размер на 4795.18 лв. (четири хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и осемнадесет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди за направените разходи във връзка с назначеното й лечение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.03.2017г. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата, както и направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.

 

С Определение №905/31.07.2017г., постановено по настоящото дело, поради настъпила на 30.06.2017г. смърт на ищцата Д.М.И., съдът е конституирал като страни в процеса нейните наследници - Д.Г. ***, Г.Д. *** и М.Д. ***.

В открито съдебно заседание на 19.12.2017г. на основание чл.214, ал.1, изр. 3 от ГПК, съдът е допуснал изменение на размера на предявените искове, като претенцията на ищците да им бъде заплатена сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от тяхната наследодателка Д.М.И., вследствие на ПТП на 02.03.2017г., е намалена и искът за неимуществени вреди се счита предявен за сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане - 02.03.2017г., до окончателното изплащане на сумата. Претендираната от ищците сума от 6 046.65 лв. (шест хиляди четиридесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди за направените разходи във връзка с назначеното на Д.И. лечение, е намалена, като са изключени разходите, свързани с лечението на пострадалата в „Аджибадем Сити Клиник ДКЦ Т." ЕАД, гр. С.. Искът за имуществени вреди се счита предявен за сумата от 1 054.74 лв. (хиляда петдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане - 02.03.2017г., до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът с отговора на исковата молба изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Оспорва изцяло изложените обстоятелства в исковата молба и предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията за механизма на осъществяване на процесното ПТП, изложени в исковата молба. Оспорва твърденията, че в резултат на описаното ПТП са настъпили посочените в ИМ травми на ищцата и претендираните неимуществени вреди.

Счита, че няма причинна връзка между процесното ПТП и извършените на ищцата в последствие операции и лечение в А. гр. С.. Същите се дължали на предишни нейни заболявания, като това били, видно от приложената медицинска документация, коли, торацис, енметриоза с кисткетомия на ляв яйчник, хроничен гастрит, ингвинална херния, операция на пъпна херния през 2006 г. и холецистектомия вляво. От нея също така ставало ясно, че оплакванията за болки в коремната област са започнали 1 месец след ПТП-то, такива не били констатирани при първия й прием в УМБАЛ „П." АД.

Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на ищцата Д.И., изразило се, както в нарушение на ЗДвП - непоставянето на обезопасителен колан. Същата при въпросната скорост и правилно поставен обезопасителен колан нямало да пострада и да й бъдат причинени процесните травми. Тези действия на ищцата, довели да настъпването на нараняванията й и по-продължителния процес на възстановяване. В тази връзка, ответникът прави искане за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Оспорва твърденията, че травмите от процесното ПТП са причина за зависимостта и обслужването на ищцата от близките й. Сочи, че видно от приложените медицински документи, същата от 2002 г. страда от различни психични и физически заболявания. Лекувана била продължително в психиатрични заведения, провеждани й са различни и продължителни лечения и операции. Същата имала ТЕЛК с диагноза БАР, което обяснявало нейната подтиснатост, депресивни състояния и т.н. Същата и към момента на престоя й в А. гр. С. била дезориентирана, със зрителни сетивни измами, нарушена памет, поради което имало необходимост от придружител и обслужването й от близките й. Това й състояние не се дължало на процесната катастрофа, а на претърпени от нея предходни психически и физически заболявания.

Прави възражение, че ако са й причинени на ищцата описаните увреждания, те са били в резултат на лошото й здравословно състояние и предхождащи ПТП-то заболявания, а продължителността на оздравителния процес - в резултат на неспазване от негова страна на лекарските предписания и предхождащи заболявания.

Възразява, че предявения размер на неимуществените вреди е прекомерен и не отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД.

Моли съдът, след запознаване с материалите по ДП № 56/2017 г. по описа на Сектор „Пътна полиция" и пр.пр. № 845/17 г. по описа на РП С.З., да му бъде дадена възможност да конкретизира горните възражения за нарушение на правилата за движение от страна на ищцата и да постави допълнителни въпроси към САТЕ и СМЕ.

По отношение на претенцията за имуществени вреди, ответникът намира същата изцяло за неоснователна. Направените разноски за лечение в А. гр. С. не следвало да се присъждат в тежест на ответното дружество, доколкото това лечение нямало причинна връзка с процесното ПТП. Закупените лекарства, за които се представяли писмени доказателства, също не се ползвали за лечение на описаните травми от процесното ПТП, а същите били за лечение на високо кръвно налягане, разширени вени и т.н

Счита предявените искове за изцяло неоснователни, поради което моли да се отхвърлят изцяло и да се присъдят на ответното дружество направените в производството разноски.

С определение № 905/31.07.2017г.  постановено по настоящото дело, поради настъпила на 30.06.2017г. смърт на ищцата Д.М.И., съдът е конституирал като страни в процеса нейните наследници, а именно лицата Д.Г. ***, Г.Д. *** и М.Д. ***.

С депозираната допълнителна искова молба, процесуалният представител на ищцата прави пояснения  и допълнения към исковата молба.

Посочва, че във връзка с причинените от процесното ПТП увреждания, на Д.М.И. е проведено следното лечение:

На 02.03.2017г. ищцата била приета в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „П.” гр.С.З., като й е направена спешна операция на главата за реимплантация на скалпа. Поставена й е твърда шийна яка за имобилизация на травмираните шийни прешлени. Получената фрактура на ключицата е била имобилизирана с помощта на ортеза. След изписването, лечението е продължено в домашни условия, съгласно дадените препоръки от лекуващия лекар. Вместо подобрение, настъпило влошаване на здравословното състояние на Д.М.И..

На 20.03.2017г. ищцата била приета по спешност в Клиника по чернодробна, жлъчна, панкреатична и обща хирургия на А. гр. С. с оплаквания от подуване и тежест в корема и след неколкократни повръщания. На 21.03.2017г. й е направена операция на корема. Изписана е на 27.03.2017г. с окончателна диагноза: Илеус, неуточнен.

На 03.04.2017г. отново е приета в Клиника по чернодробна, жлъчна, панкреатична и обща хирургия на А. гр. С., тъй като след операцията получава перитонит, вследствие тотална дехисценция на раната от предишната операция и перфорация на тънкото черво. Направени са й 2 операции - на 04.04.2017г. и на 25.04.2017г. Изписана е на 02.05.2017г.

След изписването й пострадалата не е можела да се храни и да приема течности. Повръщала е по 3-4 пъти дневно. Състоянието й се влошило. На 09.05.2017г. получава остра бъбречна недостатъчност, която е установена в СО на МБАЛ „Д." гр. С.. На 10.05.2017г. е приета в Първа клиника по вътрешни болести, Отделение по нефрология на А. гр. С.. По време на лечението й е установена декубитална рана на лявата подбедрица. Изписана е на 15.05.2017г. за домашно лечение.

По време на домашното лечение, оперативната рана на предната коремна стена се отворила. Поради това на 16.05.2017г. е прегледана в СО на МБАЛ    „Д." гр. С.. Още същия ден отново е приета в Клиника по чернодробна, жлъчна, панкреатична и обща хирургия на А. гр. С.. На 16.05.2017г. е оперирана за възстановяване на коремната стена. Изписана е на 23.05.2017г.

Прегледана е от ТЕЛК - Общи заболявания към МБАЛ „Д." гр. С.. С Експертно решение № 2977 от 27.06.2017г. й е определена 62% трайно намалена работоспособност за 1 година до01.06.2018г.

На 30.06.2017г. е била на контролен преглед при проф. К.Д. в А. гр. С.. По време на пътуването обратно към гр. С. същия ден почива.

След завеждане на исковата молба, Д.М. е заплатила допълнително сумата от общо 1251.47лв., включваща сумата от 426.96 лв. за лекарства и сумата от 824.51 лв. за извършени прегледи и изследвания, поради което процесуалният представител на ищцата прави искане да се допусне изменение на иска за имуществени вреди, като същият да се счита предявен за сумата от 6 046,65 лв. и ответника да бъде осъден да заплати горната сума.

            В допълнителния отговор, ответникът счита, че изразената в допълнителната искова молба претенция за допълнително направени разноски за лечение на ищцата е неоснователна. Направените допълнително разноски не се намирали в причинна връзка с процесното ПТП. Закупените лекарства, за които се представяли писмени доказателства не се ползвали за лечение на описаните травми от процесното ПТП.

 

         Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

Безспорно е установено, че на 02.03.2017 г. около 5.00 ч. на АМ „Т.", на км. 204, управляваният от водача Д.И. (съпруг на Д.М.И.) л.а. „С.", мод. „Е." с рег. № *** се е движел по АМ „Т." в посока от изток на запад. В автомобила като пътник на задната седалка е пътувала и Д.М.И.. Вследствие на ПТП – то на Д.М.И. е причинена по непредпазливост многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на шийни прешлени С1 и С2 и фрактура на ключицата, както и разкъсно-контузна рана на главата с отделяне на скалпа и травми на гръден кош, корем и долен крайник.

ПТП – то е посетено от служители на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР С.З. и екип на ЦСМП-С.З. и е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

С Постановление от 16.06.2017 г. образуваното досъдебно производство № 1228 зм 56/2017 г. по описа на ОД – МВР сектор ПП гр. С.З. е прекратено.

По делото е установено, че л.а. „С.", мод. „Е." с рег. № *** е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № ВG/22/116001705128, валидна от 18.06.2016г. до 18.06.2017г. към ЗК “Л.”АД.

С молба за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ищцата на 16.03.2017г. завела щета пред ответното застрахователно дружество. Вместо обаче ответника да плати исканото обезщетение, върнал отговор по щета № 0000-1000-03-17-7162/16.03.2017г., че не било налице основание да уважи претенцията на ищцата, тъй като било необходимо ищцата да представи документи - присъда, НП, АТЕ и СМЕ, Така в срока по чл. 496 КЗ такова не е определено и не е изплатено.

От заключението на съдебната авто - техническа експертиза се установява следното:

На 02.03.2017 г. около 5.00 часа при изкуствено осветление от фаровете и мокро асфалтово покритие от валеж на дъжд, на автомагистрала Т. км 203 + 900 в посока изток се е движил със скорост на движение около 100 км/ч лек автомобил „С. Е." с рег .№ *** с водач Д.Г.И.. При опит да бъде избягнато прегазването на убит чакал / куче му водачът е предприел маневра отклонявайки автомобила първоначално на ляво, а след това на дясно. Последица от тези резки маневри, както и от намаления коефициент на сцепление с пътната настилка е загуба на управлението на автомобила от водача и напускането му на пътното платно в ляво спрямо посоката си на движение. Същия се е спуснал по ската, навлязъл е в крайпътната канавка и се е преобърнал. В резултат на това пътничката Д.М.И. возеща са на задната седалка /съпруга на водача/ е получила множество наранявания -фрактура на шийни прешлени, фрактура на ключицата, травми на гръден кош, корем и долен крайник както и разкъсно контузна рана на главата. Тя е била откарана в лечебно заведение ЦСМП в гр. С.З., където и е оказана медицинска помощ. След което такава медицинска помощ и е била оказана в болница А. гр.С.. Въпреки оказаната медицинска помощ и претърпените операции в болница А. същата е починала.

От показанията на пострадалата, а така също и от показанията на свидетелите И.Т.Х. и С.Д.С. в ДП е видно,че ищцата е пътувала на задната седалка на процесния лек автомобил.

Водачът е имал техническа възможност да предотврати настъпването на това ПТП като продължи праволинейното си движение напред вместо да се стреми да заобиколи убитото животно намиращо се на пътното платно. Неговите малки габаритни размери и малко тегло не биха увредили сериозно лекия автомобил при евентуалното му прегазване . Предприемайки рязко завиване с волана на ляво, а след това на дясно водачът на лекия автомобил сам се е поставил в положение, при което губи контрол върху движението на автомобила си.

Процесният лек автомобил „С. Е." е оборудван серийно с инерционни предпазни колани. Същите са триточкови за предните две седалки , а така също и за лява и дясна седалка отзад. Средната седалка отзад е оборудвана с инерционен двуточков предпазен колан. Лекия автомобил е оборудван серийно с въздушни възглавници за водача и пасажера до него.

Предназначението на предпазните еластични колани е да фиксират тялото на човека към седалката върху която е седнал по отношение на придвижването му напред при челен сблъсък . Те не фиксират движението на тялото на страни. При челен сблъсък вследствие на инерционните сили които въздействат на пътуващите в автомобила тялото им полита напред и рязко опъва предпазния колан, като по този начин се задейства фиксиращото устройство на колана и той не може повече да се удължава.

Въздушните възглавници на водача и пътника до него се задействат само при наличие на челен удар и при скорост на движение на автомобила в момента на удара над 30-35 км/ч. Тяхното действие се състои в това да не допуснат тялото на пътуващия да се удари в арматурното табло на автомобила и другите детайли по вътрешното оборудване на купето му

Ищцата е пътувала на задната седалка на процесния лек автомобил. Тя е останала в купето на автомобила и след протичането на ПТП, тъй като задните врати не са могли да се отворят вследствие на деформациите които е претърпяло купето му.

При отделяне на седалката от пода на автомобила предпазния колан губи спасителното си въздействие тъй като тялото на пътуващия не е фиксирано към нея и придвижването му в автомобила при ПТП не е възпрепятствано.

От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява следното :

На 02.03.2017 г. около 5.00ч на АМ-„Т." на километър 204 Д.М.И. е пътувала в ЛА"С."модел-„Е." с рег.№***.Водач на автомобила е бил съпругът и Д.И.. Посоката на движение е била от запад на изток. Д.М.И. е пътувала на задната седалка. На километър 204 от пътя водачът И. изгубва контрол, заобикаляйки животно появило се на пътното платно. Вследствие на рязкото завиване на ляво и после на дясно автомобилът се е преобърнал и е напуснал платното в дясно по посока на движението. В резултат на ПТП Д.М. И.е получила травматични увреждания по различни части на тялото.Местопроизшествието е посетено от екип на ЦСМП-гр.С.З. и ищцата е откарана в УМБАЛ"П."АД-гр,С.З..След преглед и множество лабораторни и рентгенови диагностични процедури е хоспитализирана за лечение в клиниката по Неврохирургия с диагноза:Контузио капитис,коли,торацис ет екстремитатес. Фрактура на Първи Втори шиен прешлен.Разкъсно контузна рана с отлепване на скалп. На направения КАТ на главен и мълък мозък е установена фисура на лява париетална кост и екстракраниален хематом на лявата черепна половина.

При движение на въпросния автомобил по АМ „Т." със скорост- 100-110 км/ч водачът Д.И. е видял на пътното платно животно поради,което е предприел рязко завиване в ляво и компенсаторно завиване в дясно. При такива движения тялото на пасажерката, намираща се на задна седалка Д.М.И. получава инерционни отклонения от правата линия на движение,което обяснява травмирането на главата ,шията и раменния отдел.В този смисъл отговарят на описаните в исковата молба и биха могли да бъдат получени при това ПТП.

Описаните и установени травматични увреждания отговарят да са получени от действието на твърди,тъпи предмети или при удар на съответните части на тялото в такива и могат да са получени при обсъжданото ПТП от удари в изпъкналите части в купето на катастрофиралия автомобил. Увредите на Д.М.И. са : контузия на главата, шията, гр.кош и крайниците. Счупване на първи и втори шийни прешлени. Фисура/непълно счупване / на лява теменна кост. Разкъсно контузна рана на скалпа. Разкъсно контузна рана на трети пръст на дясната ръка.

Травматичните контузии и разкъсно контузната рана на скалпа и на третия пръст на дясната ръка са причинили временно разтройство на здравето, неопасно за живота и оздравителния период за тях е до 3 седмици. Травматичното счупване на тялото на първи и втори шиен прешлен е причинило трайно затруднение на движенията на шията,което е наложило ползването на ортопедична ортеза - шийна твърда яка за период от 6 месеца,т.е.счупването на С1 и С2 при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията изисква период от 6-8 месеца.

Срокът за възстановяване на пострадалата е всъщност срока на най-тежката травма,която изисква най-дълго възстановяване. Това е шийната травма, чието възстановяване е за 6-8 месеца.

Д.М.И. след изписването от болничното заведение в гр. С.З. е получила препоръки от лекуващия неврохирург да носи шийна яка за период от 6 месеца които тя най вероятно е спазвала предвид болковата симптоматика и фактът че не е потърсила неврохирургична помощ.

При евентуално отделяне на седалката от пода на автомобила спасителното въздействие на предпазния колан неколкократно отслабва и. може да се приеме, че неговата функция е нищожна в тази ситуация.Той е неефективен.

Предпазният колан е триточков и предпазва торса от инерционното му движение напред при внезапен стоп.Той преминава диагонално от рамото към противоположния ханш и няма отношение към предпазването на шията и главата.

По данни от епикризите на А. АД е видно че ищцата е претърпяла в миналато редица хирургични интервенции които биха могли да предизвикат настъпилите усложнения довели до повторните операции в жлъчно чернодробната хирургична клиника.

При евентуално оперативно лечение на фрактурираните С1 и С2 прешлени възстановителния период включва -ранен следоперативен период -около 30 дни и период на рехабилитация още 30 дни.В този смисъл при оперативно лечение периодът на възстановяване би бил 60 дни.

От предоставената ни медицинска документация няма данни, че ищцата не е спазвала препоръките на лекуващите я лекари.

Причината за постъпването на ищцата в А. АД е спешно състояние предизвикано от хирургическо усложнение илеус, причинено от предишните хирургически интервенции. Същите не са във връзка с претърпяното ПТП.Приемът в А. АД на 20.03.2017, когато е диагностицирало заболяването илеус и е извършена по спешност хоспитализация в болницата избрана от близките или самата пациентка.

Описаните в приложените към исковата молба фактури за лекарства и медицински материали са били необходими за лечението на ищцата и са могли да бъдат предписани от лекуващите я лекари.

Видно от предоставените медицински документи ищцата е имала предишни хирургични интервенции като кистектомия на ляв яйчник , ингвинална херния-оперирана през 2003 г, пъпна херния и холецистектомия оперирана през 2006 г. Същите не са в причинно следствена връзка с претърпяното ПТП – то.

В причинно следствена връзка са описаните травми в епикризата от неврохирургията на УМБАЛ "П."АД а именно:Разкъсване и отлепване на скалп в лява тилно париетална част на главата,фрактура на лява ключица ,фрактура на С1 и С 2 Контузия на глава, тяло и крайници.

От заключението на съдебно – психиатричната експертиза се установява следното:

 Осв. Д.М.И. е страдала от БИПОЛЯРНОАФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО. Ремисия .Р 31.7 /БАР/

Лекувана е за заболяването си неколкократно в психиатрични заведения е била определена 50% трайно намалена работоспособност от 2006 г.

От 2012 год. се приема за клинична ремисия и ТЕЛК не определя процент за трайно намалена работоспособност за БАР при преосвидетелстването през юни2017г.

Нейното соматично състояние не е позволявало да се обслужва сама и са били необходими грижи за нея. Във връзка с влошеното соматично състояние се били наблюдавани и психични разстройства: преходни психотични епизоди, овладени по време на лечението в клиниките на болница Т..

Осв. Д.М.И. предвид психичното й състояние -ремисия при БАР от 2012 година е могла към момента на ПТП- правилно да възприема и възпроизвежда факти от действителността.

 

По делото е разпитана свидетелката Н.Т.А.. В показанията си същата посочва, че е приятелка на сина на ищцата Г.И.. Познавала и вече покойната Д.И.. Контактувала с нея, когато пътували до С. през седмица - две. Свидетелката знаела, че Д.М.И. претърпяла пътен инцидент на 02.03.2017г. С Г. разбрали за това от обаждане по телефона докато били в гр. С.. След като дошли на място, видели, че Д.И. не била добре. Имала удари в главата, във врата, в плешката и в крака. Оплаквала се, че има болки навсякъде. Била приета в болницата в гр. С.З., където стояла седем дни. Според свидетелката след като изписали Д.М.И. от болницата в гр. С.З. същата отишла в дома си в гр. С. за домашно лечение. През това време св. А. разговаряла с пострадалата, която й споделила как е станала катастрофата и че имала много болки. Споделила, че била с колан при удара на колата, когато се обърнали в канавката. Седалката се счупила и започнала да се върти на всякакви страни. Ищцата казала, че се ударила в главата. Имала болки във врата и плешките. След изписването от болницата в гр. С.З. не била напълно възстановена, пиела лекарства и имала оплаквания. След това Д.М. получила болки в корема, започнала да повръща и я приели в болница Т. в гр. С.. Първия път й направили операция и след десет дни я изписали за домашно лечение, но болките продължавали, затова я приели в болницата втори път. Когато пострадалата била в болницата в гр. С., при нея стоял синът й Г.. След като я изписали от старозагорската болница не можела да се обслужва сама напълно. В болницата в гр. С. също не можела да се обслужва сама. При нея бил синът й Г., като свидетелката също ходила. След като Д.М.И. била изписана за трети път от болницата, тя все още имала болки и постоянно се оплаквала. Имала моменти с подобрения, но след това болките отново започвали. След изписването от Т. имала проблеми с крака и ръката. През това време имала болки и в главата и шията. Според св. А. Д.И. нямала психични отклонения. Свидетелката заявява, че не знае ищцата да е приемала лекарства за психичното си състояние, била добре. Св. Н. А. твърди, че познавала пострадалата преди катастрофата и че тогава здравословното й състояние било много добро. Свидетелката не знаела ищцата да е имала проблеми със здравето преди инцидента, била много добре, когато се запознала с нея. Твърди, че не знаела дали тогава се е лекувала и дали е приемала медикаменти. Не знаела дали е претърпяла операция преди това. Св. А. заявява, че откакто познавала пострадалата, същата била в добро здравословно състояние.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 02.03.2017 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица, се установява от представената по делото застрахователна полица ВG/22/116001705128, валидна от 18.06.2016г. до 18.06.2017г. към ЗК “Л.”АД.

Съдът намира,че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на 16.03.2017г., по която до настоящия момент няма писмен отговор. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.

Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, противоправност, вина, причинна връзка и вреди/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

При прекратяване на наказателното производство, доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.2 пр.  от ЗДвП водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Следователно, законът изисква в конкретната ситуация водачът на процесното МПС да намали и да спре в собствената си лента за движение. При такова съобразено със закона поведение, според заключението на авто – техническата експертиза водачът е имал техническа възможност да предотврати настъпването на това ПТП като продължи праволинейното си движение напред вместо да се стреми да заобиколи убитото животно намиращо се на пътното платно. Предприемайки рязко завиване с волана на ляво, а след това на дясно водачът на лекия автомобил сам се е поставил в положение, при което губи контрол върху движението на автомобила си. По този начин е настъпило процесното ПТП, от което са настъпили вредоносните последици. Поради това съдът намира, че допуснатите нарушения на чл. 20, ал.2 ЗДвП от водача на л. а. С. Шкода, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.

Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявените искове за имуществени и неимуществени вреди се явяват доказани по основание.

        

Относно размерът на иска за имуществени вреди, съдът намира следното:

От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, наличието на причинно - следствена връзка между претърпените увреждания и здравословно състояние на пострадалата Д.М.И. и направените разходи за закупуването на медикаментите и консумативите. Поради това съдът намира, че предявения иск за присъждане на имуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1 054, 74 лв.

 

         Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

         Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените вреди от настъпилите травматични увреждания.

В настоящия случай е безспорно установено получените от Д.М.И. телесни и психически травматични увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а именно: контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците; счупване на първи и втори шийни прешлени; фрактура на ключица; фисура (непълно счупване) на лява теменна кост; разкъсно-контузна рана на скалпа; разкъсно-контузна рана на трети пръст на дясната ръка; рана на лява подбедрица, като във връзка с влошеното соматично състояние са били наблюдавани и психични разстройства: преходни психотични епизоди, овладяни по време на лечението й в клиниките на болница Т.. Установено е, че травматичните контузии и разкъсно-контузната рана на скалпа и на третия пръст на дясната ръка са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и оздравителният период за тях е до 3 седмици. Травматичното счупване на тялото на първи и втори шиен прешлен е причинило трайно затруднение на движенията на шията, което е наложило ползването на ортопедична ортеза - шийна твърда яка за период от 6 месеца, т.е. счупването на С1 и С2 при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията изисква период от 6-8 месеца. Установи се и че при изписването си от болницата в гр. С.З. Д.М.И. е била и с поставена ортеза за счупената й ключица. От Експертно решение №2977 от зае. №317 от 27.06.2017г., издадено от ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Д." АД - гр. С., е видно, че при извършеното преосвидетелстване на пострадалата са определени 62% трайно намалена работоспособност именно поради физическите й увреждания. От свидетелските показания също се установява претърпените от пострадалата физически и душевни болки и страдания, както и продължителният възстановителен период, който към момента на смъртта на Д.И. не  бил приключил.

          Поради това настоящата съдебна инстанция като взе предвид претърпените от Д.М.И. болки и страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение, за причинени й неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв.

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалата Д.М.И., тъй като е била без поставен предпазен колан.

         В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

В настоящия случай видно от съдебната авто – техническа експертиза при отделяне на седалката от пода на автомобила предпазния колан губи спасителното си въздействие тъй като тялото на пътуващия не е фиксирано към нея и придвижването му в автомобила при ПТП не е възпрепятствано. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.

 

При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ (отм.);. В конкретния случай по делото е представено писмо от 16.03.2017 г., с което е уведомил застраховател З." АД за настъпване на застрахователното събитие, поради което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищците и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди се дължи от 16.03.2017 г. до датата на окончателното плащане като за периода от 02.03.2017 г. до 15.03.2017 г. искът следва да бъде отхвърлен.

 

 Предвид гореизложеното съдът намира, че „З." АД следва да заплати на Г.Д.И., и М.Д.И. в качеството им на наследници на Д.М.И., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С., сумата от 40 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от получена многостепенна средна телесна повреда: контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците; счупване на първи и втори шийни прешлени; фрактура на лява ключица; фисура (непълно счупване) на лява теменна кост; разкъсно-контузна рана на скалпа; разкъсно-контузна рана на трети пръст на дясната ръка; рана на лява подбедрица, както и претърпени душевни болки и страдания, изразяващи се в психични разстройства - преходни психотични епизоди, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 02.03.2017 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 16.03.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата като за периода от 02.03.2017 г. до 15.03.2017 г. искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

 

Ответникът „З." АД, следва да заплати на Г.Д.И. и М.Д.И., в качеството им на наследници на Д.М.И., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С., сумата от 1 054.74 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми по фактури във връзка с проведеното й лечение, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от 16.03.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата като за периода от 02.03.2017 г. до 15.03.2017 г. искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

 

Съдът намира, че исковете за имуществени и неимуществени вреди следва бъдат отхвърлени по отношение на Д.Г.И. – съпруг на Д.М.И. поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че вината за настъпилото ПТП, вследствие на което са причинени телесните увреждания на Д.М.И. е на съпруга й Д.Г.И.. Поради това след като противоправното деяние респ. вредите са причинени от виновното му поведение, същият няма право на  иск срещу застрахователя, тъй като би се стигнало до противоправно обогатяване на делинквента от собственото му противоправно поведение.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове от Д.Г.И., в качеството му на наследник на Д.М.И., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С. против “З." АД за заплащане на сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от получена многостепенна средна телесна повреда: контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците; счупване на първи и втори шийни прешлени; фрактура на лява ключица; фисура (непълно счупване) на лява теменна кост; разкъсно-контузна рана на скалпа; разкъсно-контузна рана на трети пръст на дясната ръка; рана на лява подбедрица, както и претърпени душевни болки и страдания, изразяващи се в психични разстройства - преходни психотични епизоди, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 02.03.2017 г. ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 16.03.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата и  за заплащане на сумата от 1 054.74 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми по фактури във връзка с проведеното й лечение, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от 16.03.2017 г. -  датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата следва да бъдат ОТХВЪРЛЕНИ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

От представените по делото документи се установява, че ищецът Д.Г.И. е внесъл депозит за комплексната медицинска експертиза в размер на 300 лв., депозит за съдебната авто - техническа експертиза в размер на 257, 98 лв. и депозит за съдебно – медицинската експертиза в размер на 304 лв. Предявените от него искове против „З." АД са отхвърлени като неоснователни, поради което така направените разноски остават в негова тежест.

По отношение на заплатената държавна такса в размер на 2 191, 81 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв.

Съдът намира, че след като по отношение на Д.Г.И. искът е отхвърлен на ищците Г.Д.И. и М.Д.И. следва да бъде присъдена единствено припадащата им се част направените разноски. Така на Г.Д.И. и М.Д.И. следва да бъде присъдена сума в размер на 1 461, 20 лв. за държавна такса и сума в размер на 1 666, 68 лв. за адвокатско възнаграждение.

Поради това ответникът „З." АД следва да заплати на Г.Д.И. и М.Д.И. сумата в общ размер на 3 127, 88 лв., представляващ направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Ищецът Д.Г.И. следва да заплати на З." АД сумата от 767 лв., представляваща направените по делото разноски.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „З." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к ***, район *** да заплати на Г.Д.И., с ЕГН ********** и М.Д.И., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Ж.З. в качеството им на наследници на Д.М.И., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С., сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от получена многостепенна средна телесна повреда: контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците; счупване на първи и втори шийни прешлени; фрактура на лява ключица; фисура (непълно счупване) на лява теменна кост; разкъсно-контузна рана на скалпа; разкъсно-контузна рана на трети пръст на дясната ръка; рана на лява подбедрица, както и претърпени душевни болки и страдания, изразяващи се в психични разстройства - преходни психотични епизоди, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 02.03.2017 г. ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 16.03.2017 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ искът по чл. 86 от ЗЗД за периода от 02.03.2017 г. до 15.03.2017 г. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „З." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к ***, район *** да заплати на Г.Д.И., с ЕГН ********** и М.Д.И., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Ж.З. в качеството им на наследници на Д.М.И., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С. сумата от 1 054.74 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми по фактури във връзка с проведеното й лечение, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от 16.03.2017 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ искът по чл. 86 от ЗЗД за периода от 02.03.2017 г. до 15.03.2017 г. като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Г.И., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Ж.З. в качеството му на наследник на Д.М.И., с ЕГН **********, б.ж. на гр. С. против З." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к ***, район *** за заплащане на сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от получена многостепенна средна телесна повреда: контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците; счупване на първи и втори шийни прешлени; фрактура на лява ключица; фисура (непълно счупване) на лява теменна кост; разкъсно-контузна рана на скалпа; разкъсно-контузна рана на трети пръст на дясната ръка; рана на лява подбедрица, както и претърпени душевни болки и страдания, изразяващи се в психични разстройства - преходни психотични епизоди, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 02.03.2017 г. ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 16.03.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Г.И., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Ж.З. в качеството му на наследник на Д.М.И., с ЕГН **********, б.ж. на гр. С. против З." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к ***, район *** за заплащане на сумата от 1 054.74 лв. (хиляда петдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми по фактури във връзка с проведеното й лечение, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от 16.03.2017 г. -  датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата като неоснователен

 

ОСЪЖДА „З." АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к ***, район *** да заплати на Г.Д.И., с ЕГН ********** и М.Д.И., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: *** със съдебен адрес:*** чрез адв. Ж.З. в качеството им на наследници на Д.М.И., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С. сумата от 3 127, 88 лв., представляващ направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Д.Г.И., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Ж.З. в качеството му на наследник на Д.М.И., с ЕГН **********, б.ж. на гр. С. да заплати на З." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к ***, район *** сумата от 767 лв., представляваща направените по делото разноски.

 

         РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П. апелативен съд.

 

                                                                        

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: