Решение по дело №244/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от „Виваком България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район Младост, [улица], представлявано от Н. А. - Изпълнителен директор чрез пълномощник юрисконсулт А. К., против Решение № 71/17.04.2024 г. постановено по АНД № 175/2024 г. на Районен съд - Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-004827/17.01.2024 г. на Директор на РД за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите - (КЗП), с което на „Виваком България“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 74 от ЗПЦСЦУПС за извършено нарушение по чл. 74, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 4 от същия закон.

В касационната жалба се съдържат оплаквания, че въззивното решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че при постановяване на процесното решение първоинстанционният съд не е взел предвид, нормата на чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения и административните наказания (ЗАНН), според която, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Сочи, че наказателното постановление е издадено поради непредоставяне на поискан с КП № К-2743263/28.11.2023 г. документ от втора независима експертиза на устройството, спрямо което са предявени рекламациите. В цитирания КП като дата за предоставяне на документа, на която е следвало да се представи е посочена 29.11.2023 г. Същият е представен на КЗП на 08.12.2023 г. преди поканата за съставяне и връчване на АУАН на 15.12.2023 г. касаторът твърди, че предоставянето на документите след посочената от КЗП дата се наложило поради забавяне от страна на сервизното дружество за разглеждане на сервизната поръчка, което било посочено на КЗП в хода на извършената проверка, но не било взето предвид от АНО при налагането на санкцията. Твърди, че от страна на първоинстанционния съд са игнорирани обстоятелствата, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото в тях неправилно е посочена нарушената разпоредба. В АУАН и в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 74 от ЗПЦСЦУПС, която касаторът счита за санкционна такава, доколкото предвижда съответно административно наказание /глоба и/или имуществена санкция/ за неоказване на необходимото съдействие и сътрудничество на длъжностни лица на компетентните органи по чл. 57, ал. 2 при осъществяване на техните правомощия по чл. 58 an. 1 от ЗПЦСЦУПС. Твърди, че нормата на чл. 74 от ЗПЦСЦУПС не представлява приложим материален закон, индивидуализиращ интегралните признаци на изпълнително деяние на административно нарушение, същата има препращащ регулативен характер, обвързан със специалните нормативни текстове на чл. 57, ал. 2 и чл. 58, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС. Сочи, че освен със санкционен характер, разпоредбата на чл. 74 от ЗПЦСЦУПС, предвид систематичния анализ, се явява неотносимо и неправилно приложено санкционно правило. Твърди, че с обвързването на чл. 74 от ЗПЦСЦУПС като правна квалификация на административно нарушение с друга разпоредба с различно нормативно съдържание, а именно чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗПЦСЦУПС, самостоятелно се нарушаван критериите на чл. 57, т. 6 и т. 7 3АНН. Това според касатора е довело до невъзможност за дружеството да разбере коя е законната разпоредба, придаваща противонорменост на нарушението, за което е ангажирана и административната му отговорност. Счита, че деянията на „Виваком България“ са несъставомерни по отношение на посочените за нарушени правни норми, както и че неправилно е приложен материалния закон по отношение правната квалификация на случая, което сочи като основания за отмяна на НП. Моли процесното съдебно решение на РС – Монтана да бъде отменено, като от АдмС – Монтана бъде постановено друго такова, с което да се отмени спорното наказателно постановление. Претендира съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. чл. 63д, ал. 3 във вр. с чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар/юрисконсултско възнаграждение над нормативно установените минимуми на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, в съдебно заседание се представлява от юрк. П., с пълномощно по делото, която оспорва касационната жалба. В писмено становище излага доводи за законосъобразност на оспореното въззивно решение. По същество сочи, че приема за доказано, че „Виваком България“ ЕАД е действало некоректно и с нелоялното си поведение е възпрепятствало длъжностните лица на КЗП да упражнят правата си по ЗПЦСЦУПС, с което е осъществило състава на нарушението. Служителите на КЗП са дали възможност на дружеството да им предостави необходимите документи и то нееднократно, за да могат да извършат действия по компетентност за установяване на нарушение, но то е бездействало и не е оказало необходимото съдействие. Счита, че търговецът не е изпълнил задължението си, непредоставяйки изисканите му документи, като е осъзнавал поведението си и това, че носи административнонаказателна отговорност. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото за юриконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар на ответната страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд приема за обосновано и мотивирано, като предлага да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания.

Настоящият касационен състав при Административен съд – Монтана, след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

От фактическа страна съставът на районния съд е приел, че търговецът „Виваком България“ ЕАД не е представил на 29.11.2023 г. документи на електронната поща на КЗП, РД Монтана, изискани за пореден път с Констативен протокол № К-2743263/28.11.2023 г. С Констативен протокол № К-2742520/21.09.2023 г., съставен по време на проверката на органите на КЗП, е изискано на търговеца да предостави на 20.10.2023 г. документ /независима експертиза/, доказващ, че дефектът на стоката обект на жалбата не е съществувал при доставката й, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС. На 20.10.2023 г. на ел. поща на КЗП РД Монтана са предоставени следните документи - становище от „Виваком България" ЕАД; сервизна карта № ********** за описана на 27.07.2023 г. рекламация на стоката Iphone 14 plus 128 GB; сервизна карта № ********** за описана на 29.09.2023 г. рекламация на стоката Iphone 14 plus 128 GB. Към предоставените документи не е приложена независима експертиза, изискана с констативния протокол от 21.09.2023 г. Поради което с изпратен имейл на 26.10.2023 г. до търговеца на електронната му поща, с който е изискано да предостави горепосочения документ срок до 27.10.2023 г. На 27.10.2023 г. е получено становище от търговеца, но отново не е приложен документ по рекламация със сервизна карта № **********/29.09.2023 г., който да е издаден от независим сервиз. На 30.10.2023 г. е изпратен следващ имейл до търговеца, с който за пореден път му е изискана независима експертиза по гореописана рекламация, но такава не е предоставена. Предвид бездействието на търговеца да предостави документа, на 28.11.2023 г. е извършена последваща проверка в обекта му в [населено място] и с Констативен протокол № К-2743263, с който са изискани всички документи, издадени от „Виваком България“ ЕАД във връзка с предявените рекламации на закупената от потребителя стока, включително и независима експертиза, изискана още на първата проверка. Изискано му е още становище, в което да бъде изяснено защо се е забавило предоставянето на експертиза от друг сервиз. С констативния протокол е указано на търговеца да ги представи в срок до 29.11.2023 г. на електронната поща на КЗП в [населено място]. На последно определената дата - 29.11.2023 г. търговецът не е изпратил изисканите документи, нито на електронната поща на КЗП, нито в офиса на КЗП в [населено място]. Изпратено писмо от 06.12.2023г. /покана/ да се яви на 15.12.2023 г. за съставяне и връчване на АУАН. След получаване на писмото, търговецът е изпратил на 08.12.2023 г. на ел. поща на РД Монтана следните документи: становище от „Виваком България“ ЕАД; протокол, издаден от „Опа Солюшънс“ ЕООД от 23.11.2023 г., сервизна карта № ********** за описана на 27.10.2023 г. рекламация на стоката Iphone 14 plus 128 GB; Констативен протокол за сервизна поръчка, издаден от „Криейхив Център" ООД от 10.10.2023г; сервизна карта № ********** за описана на 29.09.2023 г. рекламация на стоката Iphone 14 plus 128 GB: сервизна карта № ********** за описана на 27.07.2023 г. рекламация на стоката Iphone 14 plus 128 GB. В становището си търговецът не е посочил никакви основания, поради които не е предоставил изисканите документи в указаните срокове. Установява се още, че по Сервизна карта № ********** за описаната на 29.09.2023 г. рекламация на стоката Iphone 14 plus 128 GB, търговецът не е изпратил стоката в друг различен сервиз от „Криейтив Център“ ООД за извършване на независима експертиза. Видно е, че по тази рекламация е издаден Констативен протокол за сервизна поръчка на 10.10.2023 г. Стоката е изпратена за независима експертиза след като е описана нова рекламация със Сервизна карта № ********** на 27.10.2023 г. и едва на 23.11.2023 г. е издаден Протокол от сервиз „Опа Солюшънс“ ЕООД, но същият не е предоставен на указаната му последно дата - 29.11.2023 г.

За да потвърди издаденото НП първоинстанционният съд приема жалбата за допустима, но неоснователна. Счита НП за законосъобразно, изпълнено със задължителните реквизити на ЗАНН. Приема деянието за правилно квалифицирано, описано последователно и недвусмислено с всички обстоятелства при извършването му, като точно са посочени датата, мястото и обстоятелствата на извършването му. Районният съд е счел, че събраните доказателства не дават повод да се приеме, че са съществували данни за непредвидени и непредотвратими обстоятелства, които са попречили на наказаното дружество да изпълни задължението си. Обстоятелствата, които са причина за неизпълнението не са смекчаващи отговорността обстоятелства, нито са оневиняващи такива. Касае за документи, свързани с повредата и неудовлетворяване на рекламация от търговеца на стоката Iphone 14 plus 128 GB, закупена на 25.05.2023 г., във връзка с подадена жалба от потребител. Тази стока съдът възприема, че попада в обхвата на ЗПЦСЦУПС, тъй като е с цифрови елементи и е закупена след 31.12.2021 г. При описаните в НП обстоятелства е налице възпрепятстване на работата на длъжностното лице на КЗП от страна на дружеството по установяване на фактите по извършваната проверка и в този смисъл ограничаване възможността да осъществи правомощията си в горепосочената разпоредба. С бездействието си, изразяващо се в това, че не е представило изисканите документи, въззивният съд счита, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението по смисъла на чл. 74 от ЗПЦСЦУПС, като сочената разпоредба счита освен за санкционна и за материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. Районният съд възприема, че наказващият орган е преценил тежестта на нарушението и правилно е приел, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като този извод следва и от вида на конкретното нарушение, което не се отличава по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, не е резултатно и не се изисква настъпване на вредоносни последици.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Настоящият касационен състав изцяло възприема развитите от въззивния съд мотивите, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към същите.

При разглеждане на делото районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон като е съобразил относимите по делото доказателства. Решението на въззивния съд съдържа конкретни мотиви по наведените в жалбата възражения.

От представените писмени доказателства по делото безспорно се установява, че наказаното дружество е извършило спорното административно нарушение, тъй като не е спазило определените срокове за представяне на изисканите неколкократно от служителите на КЗП документи.

Не е вярно твърдението на касатора, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение като за нарушена е посочена разпоредбата на чл. 74 от ЗПЦСЦУПС, която е санкционна такава и не представлява приложим материален закон, индивидуализиращ интегралните признаци на изпълнително деяние на административно нарушение, а същата има препращащ регулативен характер, обвързан със специалните нормативни текстове на чл. 57, ал. 2 и чл. 58, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС.

В процесния случай нарушението не е за неудовлетворена рекламация, а такова по чл. 74 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки - за възпрепятстване на длъжностни лица на Комисията за защита на потребителите, неоказване на необходимото им съдействие и сътрудничество при осъществяване на техните правомощия и по този закон на виновните лица се налага глоба в размер от 100 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. В този случай описанието на жалбата, посочването на жалбоподателя и самата рекламация не е от значение. От значение е дали и как санкционираното лице е създало затруднения на проверяващия орган. Твърди се, че това е станало с непредоставяне на информация и документи в указан срок, като документите са изрично изброени. Деянието следва да се счита за извършено на 29.11.2023 г., когато е следвало да представи в КЗП въпросните документи, поискани многократно от служителите на КЗП.

Фактите са установени по несъмнен начин. С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице нарушение именно на санкционната разпоредба е тази на 74 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, според която за възпрепятстване на длъжностни лица на Комисията за защита на потребителите.

От доказателствата по делото безспорно се установява, като и от страна на касатора не се спори, че въпросна независима експертиза е поискана от длъжностните лица за първи път с Констативен протокол № К-2742520/21.09.2023 г., след това с изпратен имейл на 26.10.2023 г. до търговеца на електронната му поща, за трети път на 30.10.2023 г. е изпратен следващ имейл до търговеца, с който за пореден път му е изискана независима експертиза по описана рекламация и за пореден път с Констативен протокол № К-2743263/28.11.2023 г. От изложеното може да се направи обоснован извод за осъществено съзнателно бездействие от страна на търговеца, което възпрепятства компетентните действия на служители на КЗП, което от своя страна напълно осъществява състава на сочената за нарушена разпоредба на чл. 74 от ЗПЦСЦУПС. Обстоятелството, че на 08.12.2023 г. от страна на търговецът е предоставена експертиза е неотносимо към вмененото нарушение, тъй като наложеното административно наказание е за непредставяне в срок на съответните документи, като този срок е удължаван четири пъти от страна на служителите на КЗП. Следва да се има и предвид, че представената експертиза е по описана нова рекламация, т.е. по първоначално предявената такава – няма искана и представена експертиза.

Касационната инстанция намира за неоснователни възраженията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на материалния закон. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за законосъобразност на издаденото НП, които се споделят и от настоящата инстанция.

НП съдържа достатъчно данни и подробно описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане в намален размер, съгласно чл. 79б от ЗАНН. Направеното обширно описание на нарушение дава възможност на нарушителя ясно да разбере за кое свое неправомерно поведение е санкциониран, съответно по никакъв начин не са нарушени правата му защита.

Настоящият състав намира наведените твърдения на касатора за неправилно посочена правна квалификация на административното нарушение за невярно. АНО е наложил съответното административно наказание за установено нарушение по чл. 74 от ЗПЦСЦПС, чийто текст предвижда при какви условия и какви по вид и размер санкции ще понесат лицата, възпрепятстващи длъжностните лица на КЗП, съответно неоказване на необходимото им съдействие и сътрудничество при осъществяване на техните правомощия по същия закон, т.е. същата съдържа в себе си законово установеното правило за поведение и съответната санкция, която следва да понесе нарушителят при установено нарушение. Поради което касационната инстанция, счита че същата правилно е посочена в НП като нарушена законова разпоредба.

Правомощията на служителите от КЗП, въз основа на които е вменено задължение на касатора да представи исканите документи са нормативно определени и предвидени с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗПЦСЦПС, съгласно чийто текст при изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по чл. 57, ал. 2 имат право да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол. Санкционната норма за извършване на описаното деяние е разпоредбата на чл. 74 от ЗПЦСЦПС, поради което и правилно АНО е наложил административно наказание на основание тази разпоредба във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона.

Съставът на този съд не приема случаят за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като защитата на правата на потребителите и нарушаването им, съответно препятстване работата на длъжностните лица по установяване на относими факти и обстоятелства по спазване от страна на търговеца законодателството, не дават основание да се предположи маловажност. Същевременно описаното деяние не се отличава от други аналогични такива, които да предпоставят по-ниска степен на обществена опасност.

При надлежно направено в писменото становище искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника чрез юрк. П., същото му се следва на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ .

Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намира жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл. 221 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН настоящият състав на Административен съд – Монтана

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 71/17.04.2024 г. постановено по АНД № 175/2024 г. на Районен съд - Монтана като правилно.

ОСЪЖДА „Виваком България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район Младост, [улица], представлявано от Н. А. - Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.