Р Е Ш Е Н И Е
1871/7.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На десети
ноември две
хиляди и петнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател:
Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1632 по описа на ШРС за 2015 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.124 от ГПК за признаване на
установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на процесния имот.
Производството по настоящото дело
е образувано по искова молба от С.А.А. с ЕГН **********
чрез адв. Б.Б. от ШАК със съдебен адрес ***, кантора 32 срещу Н.Г.Н. с ЕГН **********
и Г.В.Н. с ЕГН ********** ***
В
исковата молба се сочи, че на 23.11.2001г. ищеца като купувач и ответниците
като продавачи постигнали съгласие да бъде продаден следния недвижим имот:
Гараж № 15, с административен адрес гр.Шумен, ***, със застроена площ от 21
кв.м., който имот бил с идентификатор 83510.656.14.28 по КККР на гр.Шумен, при
граници: от изток – улица, от запад – двор, от север – гараж № 14, от юг –
гараж № 16, отгоре – покривна плоча, отдолу – земя, за сумата от 2400 лв.
Сумата била платена същия ден, като било изготвено и пълномощно от страна на
ответниците, С.А.А. да продаде сам на себе си процесния имот. Владението било
предадено на 23.11.2001г., като оттогава до сега владението върху имота се
упражнявало само и единствено от ищеца. На 22.06.2015г. ищеца посетил Нотариус,
за да извърши продажбата, като получил отказ, предвид, че пълномощното не отговаряло на действащите към
момента законови изисквания. На следващия ден посетил ищците, които му казали,
че ще му върнат взетата сума и ще си вземат обратно гаража. Това обусловило и
правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство. В заключение се
моли за уважаване на иска и за присъждане на съдебните разноски.
Въпреки
предоставения им срок по чл.131 от ГПК ответниците не са депозирали отговор на
исковата молба, като не са изразили становището си по допустимостта и
съществото на предявения иск, на обстоятелствата, на които се основават, не са
изложили възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата на
които се основават, както и не са посочили доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях и не са представили писмени
доказателства, с които евентуално разполагат.
В съдебно
заседание ищеца се явява лично, заедно с адв. Б.Б. от ШАК, като се поддържа
исковата молба и се моли за уважаването ѝ, като се излагат подробни
правни доводи в тази насока. Моли се и
за присъждане на разноските по делото.
Ответниците,
редовно призовани, се явяват лично в съдебно заседание. Изразяват становище, че
действително са получили парична сума за гаража, който ответникът ползвал от
2001г. досега необезпокоявано от тях. Твърдят, че неколкократно са го питали
дали е прехвърлил гаража на свое име. Отправят покана да им бъдат възстановени
всички разходи във връзка с платените от тях данъци и такси за имота, както и
готовност да уредят отношенията си. В съдебните прения категорично изразяват
волята си да върнат парите на ищеца, който да им върне обратно гаража.
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
Нотариален акт за удостоверяване на собственост на недвижим имот № 141, том VII, н.д.№
3253/1997г. на Нотариус при ШРС ответникът Н.Г.Н. бил признат за собственик на
гараж № 15, находящ се в гр.Шумен, парцел I в кв. 641 „б“ по плана на
гр.Шумен, с административен адрес ***, със застроена площ от 21 кв.м., при
граници: от изток – улица, от запад – двор, от север – гараж № 14, от юг –
гараж № 16, от горе – покривна плоча, от долу – земя. Съгласно скица № 15-262214-24.06.2015г. на
СГКК – гр.Шумен, имота бил с
идентификатор 83510.656.14.28 и бил разположен в поземлен имот
идентификатор 83510.656.14.
С Пълномощно
от 23.11.2001г. ответниците упълномощили ищеца да направи прехвърляне –
продажба на процесния недвижим имот, подробно описан в цитирания нотариален
акт, договаряйки сам със себе си, за
сумата от 1 000 лв., като било вписано, че са я получили напълно и в брой
от купувача – ищец. Пълномощното било със заверка на подписите на упълномощителите и упълномощеното
лице.
По делото са
представени доказателства от трето неучастващо в делото лице, че в периода от
2001г. за процесния имот са се заплащали електроенергия и вода.
На
23.06.2015г. ищеца заплатил на Община Шумен дължимите данъци и такса битови
отпадъци, ведно с начислени лихви за периода от 2004г. до 2015г. включително,
видно от представените платежни нареждания (стр.9-16 от делото).
В настоящото
производство бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели
– свид. В.Й.Й. и свид. Б.А.М., чиито показания съдът кредитира напълно,
предвид, че кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства и
изложената от страните фактическа обстановка, както и поради обстоятелството,
че свидетелите не са заинтересовани от изхода на настоящото производство,
поради което техните показания са безпристрастни и отразяват обективната
истина.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното: По допустимостта на иска по чл.124 от ГПК: Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК предявяването на
установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно
правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Правния интерес се
извежда от направените от ищеца твърдения в исковата молба. Твърденията на ищеца
е, че претендираното от него право на собственост се оспорва от ответниците, следователно иска
е допустим.
По
основателността на иска по чл.124 от ГПК: Положителния установителен иск има за предмет
установяване съществуването на претендираното от ищеца право на собственост. В
случая ищеца твърди, че е собственик по давностно владение на недвижим имот,
представляващ гараж № 15, находящ се в гр.Шумен, ***, с площ 21 кв.м. и
идентификатор № 83510.656.14.28. Това обстоятелство не се оспорва от
ответниците, които в съдебно заседание признават обстоятелството, че през
2001г. продали на ищеца процесния имот за сумата от 2000 лв., като негово
задължение било да прехвърли имота сам на себе си, съгласно изготвеното от тях
пълномощно. Тези обстоятелства са приети от съда с доклада по делото, като
обстоятелства, които не се нуждаят от доказване. Същевременно ищеца ангажира доказателства и,
че се е грижил за процесния имот като свой от 2001г. досега. От свидетелските
показания се установи, че ищеца паркирал собствения си лек автомобил в
гаража, извършвал ремонти в имота и заплащал консумативите за ползването му. Поради
което и съдът намира, че у него се е формирало съзнанието, че има
собственически права над процесния имот. Същевременно владелеца е манифистирал
собственическото отношение към вещта не само пред трети лица, но и пред
собствениците на имота. В сочения процесен период ( с начало 2001г. досега ) фактическата му
власт върху гаража не била оспорвана нито от ответниците, нито от околните. По
делото не се въведоха твърдения, нито се ангажираха доказателства за прекъсване
на придобивната давност чрез изгубване владението на имота от ищеца за период
по-дълъг от шест месеца.
Всичко
гореизложено обосновава несъмнения извод, че в случая фактическия състав на
придобивната давност е бил налице през време на 10 годишния период на владение
над процесния имот, като това владение е било несъмнено и явно и е нямало
инцидентен характер. Предвид това и иска следва да бъде уважен, като
основателен и доказан.
По отношение
на възраженията на ответниците, че ищецът виновно не изпълнил задължението си
да прехвърли на себе си недвижимия имот, с което е станал причина за настоящото
производство, съдът го намира за неоснователно. Съгласно чл.18 от ЗЗД
договорите за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти трябва да бъдат
извършени с нотариален акт. Ответниците с поведението си са допринесли за такова
развитие. Това е така защото снабдяването със пълномощно на другата страна по
сделката да прехвърли сам на себе си не е достатъчно условия да се счита, че са
изпълнени законовите изисквания по продажбата на недвижим имот. Или ответниците
не са били освободени през годините от задължението си да уредят съобразно
законовите изисквания отношенията си с купувача-ищец. По отношение на
възражението, че ищецът дължи на ответниците сумите платени за данъци и такси за
имота, съдът го намира за несъотносимо в настоящото производство, тъй като попада
извън обхвата на делото, чийто предмет е единствено признаване правото на
собственост на ищеца.
С оглед на
уважаване на главния иск следва да се отмени на основание чл. 537, ал.2 от ГПК издаденият
констативен Нотариален акт за собственост № ***. на
Нотариус при ШРС, с който първия ответник е признат за
собственик по писмени доказателства на процесния имот. Това следва да бъде направено, независимо дали е заявено такова искане от
ищеца. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 29.11.22012г. на ВКС по
т.д.№ 3/2012г. на ОСГК.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят направените разноски от ищеца
в размер на 688.10 лв., от които 76.10
лв. заплатена държавна такса, 12 лв., представляваща такси за вписване на
исковата молба, както и 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Г.Н. с ЕГН ********** и Г.В.Н. с
ЕГН ********** ***, че С.А.А. с ЕГН ********** *** е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: ГАРАЖ № 15, находящ
се в гр.Шумен, парцел I, квартал 641б
по плана за регулация на гр.Шумен, с административен адрес гр.Шумен, ***, със
застроена площ от 21 кв.м., при граници: от изток – улица, от запад – двор, от
север – гараж № 14, от юг – гараж № 16, отгоре – покривна плоча, отдолу – земя,
с идентификатор 83510.656.14.28 съгласно
КККР на гр.Шумен, находящ се в поземлен имот с идентификатор 83510.656.14.
ОТМЕНЯ
на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост № ***. на Нотариус при ШРС.
ОСЪЖДА Н.Г.Н.
с ЕГН ********** и Г.В.Н. с ЕГН ********** да заплатят на С.А.А. с ЕГН **********
направените по делото разноски общо в размер на 688.10
лв. (шестстотин
осемдесет и осем лева и десет стотинки)
от които 76.10 лв. заплатена държавна такса, 12 лв., представляваща такси
за вписване на исковата молба, както и
600 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.