Решение по дело №629/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260134
Дата: 29 юли 2020 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20203101000629
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………/……….….……..2020 год.,

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                

           ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА                                                                                                                    мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ 

                                             

като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно търговско дело № 629 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 18519/04.03.2020 г. (рег. Районен съд - Варна) от Д.М.Д. чрез адв. В.Ш., срещу Решение № 706/14.02.2020 г. по гражданско дело № 7643/2019 г. на РС Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за осъждане на последния да заплати на ищеца сумата от 1000 лева – обезщетение  за причинени в резултат от ПТП, осъществено на 27.02.2018 г. в гр. Варна от водача на л. а. ”Рено” 19 с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, щети на л. а. ”Ауди” А4 рег. № ***, изразяващи се в охлузвания по задната броня, спукан заден десен стоп, откачена и охлузена броня в преден ляв край, ведно със законна лихва върху главницата от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението.

Навеждат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е дал вяра на показанията на свид. М.М.без да съобрази, че последният е признал вината си в двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди се, че извършената експертиза напълно доказва механизма на ПТП. Изтъква се, че в обжалваното решение неправилно е приета липса на валидно застрахователно правоотношение между дружеството-ответник и водача на л. а. ”Рено” 19. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен. Претендират се съдебно - деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД чрез юрк. Н.З., в който е застъпено становището, че обжалваното решение е правилно. Поддържа се, че представеният ДКП за ПТП е непротивопоставим на дружеството, тъй като е частен документ подписан от лице, което се явява трето за спора. Изтъква се, че елементите на ПТП не се установяват от изготвената експертиза, тъй като е изцяло основана на ДКП. Оспорва се и наличието на валидно застрахователно правоотношение между дружеството и водача на л. а. ”Рено” 19. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се съдебно - деловодни разноски.

В съдебното заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.

В съдебното заседание въззиваемият не се явява и не се представлява.

 

За да се произнесе по спора, Варненски окръжен съд съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен от Д.М.Д., ЕГН ********** срещу „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат от ПТП, осъществено на 27.02.2018 г. в гр. Варна от водача на л. а. ”Рено” 19 с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, щети на л. а. ”Ауди” А4 рег. № ***, изразяващи се в охлузвания по задната броня, спукан заден десен стоп, откачена и охлузена броня в преден ляв край, ведно със законна лихва върху главницата от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 27.02.2018 г. около 08:40 часа в гр. Варна, ищецът управлявал собствения си лек автомобил марка „Ауди“ А4 с peг. № ***, като се движел по бул. „Трети март“ в посока към центъра на града. Сочи се,че докато изчаквал светлинния сигнал на кръстовището на бул. „Трети март“ и бул. „Република“ на червен сигнал на светофара в лявата пътна лента, видял в огледалото за обратно виждане, че зад него се приближава червен автомобил „Рено“ 19 с peг. № ***, управляван от М.Ж.М.. Твърди се, че автомобилът поднесъл и с предната си част ударил задната част на процесния автомобил, като от удара автомобилът на ищеца се придвижил напред и в ляво и с предната си лява част се ударил в ледена пряспа от ляво на пътя. Поддържа се, че вследствие на ПТП по автомобила на ищеца настъпили следните щети: охлузвания по задна броня и заден капак, спукан десен стоп, охлузена в преден ляв край и откачена предна броня. Твърди се, че на 01.03.2018 г. ищецът отишъл с автомобила в „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД за извършване на оглед. Бил изготвен Опис на претенция № 471018181801304, референтен № 52-04000-00090/18.03.2018 г. Излага се, че „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД отказали да възстановят вредите с аргумента, че „Уврежданията на автомобила не отговарят на декларирания и документиран начин на възникване на застрахователното събитие.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който се оспорва иска по основание и размер. Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение, датата, мястото и начина на настъпване на процесното ПТП, участието на сочените два леки автомобила, както и причинно - следствената връзка между деликта и претърпените имуществени вреди.  Твърди се, че посоченото от ищеца събитие не се дължи на описаните в двустранния протокол за ПТП причини. Оспорва се стойността на причинените по отношение на лек автомобил „Ауди А 4“ с per. № *** вреди, която ответникът счита за силно завишена. Поддържа се, че е налице тотална щета, тъй като действителната пазарна стойност на лек автомобил „Ауди А 4“ с peг. № *** към датата на пътнотранспортно произшествие е по-ниска от ищцовата претенция. Оспорва се претенцията за заплащане на законна лихва за забава считано от датата на пътнотранспортното произшествие до окончателното плащане, като се сочи, че законна лихва следва да се дължи след представяне от страна на ищцата на доказателства за дерегистрация на превозното средство, каквито доказателства не се представят с исковата молба, а и не се твърди от страна на ищеца.

 

            Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

            От служебно извършената справка (в сайта на Гаранционен фонд - http://guaranteefund.org/bg/) се установява, че между дружеството въззиваем ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" и водача на л. а. „Рено“ 19, с рег. № *** М.Ж.М.има сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чийто период на застрахователно покритие обхваща датата на реализиране на ПТП (периодът е от 15.01.2018 г. до 14.01.2019 г., а ПТП е реализирано на 27.02.2018 г).

            По делото е приложен двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие № 29098/27.02.2018 г., съставен между Д.М.Д. и М.Ж.М.. В протокола е посочено, че М.М.като водач на МПС с марка „Рено“ 19, с рег. № ***, движейки се по бул. „3-ти март“, на кръстовището с бул. „Република“, не успява да спре и удря в задната част намиращото се в спряно състояние МПС, марка „Ауди“ А-4 с peг. № ***, управлявано от водача Д.М.Д.. Автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в БУЛСТРАД със застрахователна полица BG 03118000290656.

            На 01.03.2018 г. от служители на дружеството въззиваем са  извършили оглед на увреденият л. а. марка „Ауди“ А4 с peг. № ***, след което е съставен Опис на претенция № 471018181801304.

            На 08.03.2018 г. дружеството е отказало да изплати щетите с аргумента, че вредите по л. а. марка „Ауди“ А4 с peг. № *** не се намират в причинна връзка с описаното в двустранния протокол пътно транспортно произшествие.

            От извършената в първоинстанционното производство и неоспоредна САТЕ се установява, че при огледа на процесния автомобил са констатирани охлузвания по задна броня и заден капак, спукан десен стоп, охлузена в преден ляв край и откачена предна броня. Щетите по автомобил марка „Ауди“ А4 с peг. № *** установени при огледа от представител на застрахователя са облицовка задна броня - боядисване, спойлер задна броня - матиране, врата багажник - боядисване, стоп десен вътрешен - подмяна, заден шумозаглушител - ремонт на степен 1, облицовка предна броня - подмяна и боядисване, рамка предна решетка хром - подмяна, дифузьор радиатор - подмяна, подкалник PVC преден десен – подмяна. От заключението се установява, че тези увреждания е възможно да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП и са в причинно - следствена връзка с него. Общата стойност на щетите, изчислена по средни пазарни цени за оригинални части към датата на ПТП, ведно със средната пазарна цена на труда е в размер от 3178,95 лева, общата стойност на щетите, изчислена по средни пазарни цени за части от алтернативни доставчици към датата на ПТП, ведно със средната пазарна цена на труда е в размер от 2008,42 лева, а средната пазарна стойност на л. а. марка „Ауди“ А4 с peг. № *** е в размер от 8100 лева. Стойността от разходите необходими за ремонт  са 39,25 % от действителната стойност на л. а. марка „Ауди“ А4 с peг. № ***.

            Съдът дава вяра на заключението, тъй като е пълно и обосновано.

            От показаният на свидетеля М.Ж.М.(пряк причинител на щетите) се установява, че твърдяното ПТП от 27.02.2018 г. действително се е състояло и че свидетелят управлявайки автомобила си, в заледен участък в лявата лента на пътното платно, е блъснал спрения пред него автомобил, но се сочи, че последният не се е удрял в пряспа от сняг. След сблъсъка, с въззивника установили, че няма видими щети по автомобила му, а при проба врата на багажника на въззивника функционирала правилно.

            Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, с изключение на частта, в която се заявява, че след ПТП по л. а. марка „Ауди“ А4 с peг. № *** не е имало видими щети. В тази част показанията не се подкрепят от останалите доказателства по делото, включително от съставения от самото дружество ответник опис на претенцията, извършен два дни след ПТП, който напълно опровергава показанията в тази част. В същото време частта от показанията, на която съдът дава вяра се подкрепя от всички останали доказателствени материали – опис на претенция, експертно заключение и двустранен протокол за ПТП, който макар да не може да бъде противопоставен на дружеството ответник, тъй като е частен свидетелстващ документ, неподписан от него, не губи напълно процесуалната си стойност и доказателственото си значение, а се оценява наред с останалите доказателства по делото.

           

            При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна страна:

 

            Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Според разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Представени са доказателства за завеждане на претенцията по застраховка съобразно изискванията на чл. 380 от КЗ, обуславящи допустимост на исковата претенция.  В обхвата на служебната проверка, въззивният съд намира решението за валидно и допустимо.

          Според изречение второ на посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка, от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени материали.

            Правната квалификация на исковата претенцията е чл. 432 ал. 1 от КЗ.

            За да възникне правото на застрахователно обезщетение за вреди от ПТП в полза на въззивника, респ. задължение на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да заплати обезщетение, по делото следва да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки – валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя - въззиваем към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (виновно причинено от водача на л. а. марка „Рено 19“ с ДК № ***) при твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, от което като непосредствена последица са настъпили описаните в същата имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери.

В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение.

            По делото е служебно установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между прекия причинител на вредата и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД към момента на увреждането. Справката е извършена от информационният масив на Информационния център (поддържан на сайта http://guaranteefund.org/bg/). В последния се събират данни за всички регистрирани действащи полици по задължителните застраховки “Гражданска отговорност” на автомобилистите и “Злополука” на пътниците в обществения транспорт към края на предходната седмица (независимо от датата на сключването им), които до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите или “Злополука” на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на моторното превозно средство или превозвача на пътници със средства за обществен превоз. Освен това, в първоинстанционното производство дружеството въззиваем е задължено да представи процесната полица, но в дадения му срок това не е сторено, поради което са налице предпоставките за приложение на чл. 166 от ГПК, по отношение на обстоятелствата, които ще се установят с полицата, а именно наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между прекия причинител на вредата и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД към момента на увреждането.

В разглеждания случай решаващият състав приема, че ангажираните по делото доказателства обусловят категоричен извод, че застрахованият при дружеството М.Ж.М. е осъществил фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП по своята правна същност представлява частен удостоверителен документ. В гражданското производство този протокол има доказателствена стойност по отношение на подписалите го лица, но е непротивопоставим по отношение на третите, неподписали го лица, каквото се явява дружеството въззиваем. Независимо от това, от извършената САТЕ, основана включително и на данните получени при огледа на увредения автомобил, извършен от застрахователя, се установява наличието на твърдените с исковата молба щети по л. а. марка „Ауди“ А4 с peг. № ***. Самото време, място и механизъм на процесното ПТП се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства, от които е видно, че на твърдяната дата и между твърдените участници е осъществено ПТП при описания в исковата молба механизъм. Тези доказателства, оценени в съвкупност, с констатацията в експертното заключение, че процесните увреждания е възможно да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП и са в причинно - следствена връзка с него, водят до извод за причинени от водача на „Рено 19“ с ДК № ***  щети по л. а. марка „Ауди“ А4 с peг. № ***, които са вследствие именно на твърдяното в исковата молба ПТП.

Предвид това, съдът приема, че претенцията е установена по основание.

            По отношение размера на претенцията, съдът взема предвид, че според чл. 390 ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. В конкретния случай средната пазарна стойност на лек автомобил л. а. марка „Ауди“ А4 с peг. № *** към датата на застрахователното събитие е в размер на 8100 лв., стойността на разходите за необходимия ремонт при използване на оригинални части е в размер на 3178,95 лв., а при използване на части от алтернативен доставчик са 2008,42 лв., т. е. не надвишават 70 на сто от действителната стойност на автомобила. Изложеното налага извод, че не е налице тотална щета, поради което възражението в тази насока, направено в отговора на исковата молба е неоснователно. Застрахователното обезщетение определено по средната пазарна цена на труда и щетите към момента на ПТП (изчислени като осреднена стойност между стойността на оригиналните и частите от алтернативен доставчик) е в размер от 2593,68 лева.

По делото бяха установени всички материални предпоставки за възникване правно на обезщетение, поради което предявеният иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ е основателен. В съответствие с диспозитивното начало, претенцията на ищеца за главница следва да бъде уважена до размера от 1000 лева претендиран с исковата молба.

            С оглед изложеното и предвид функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на прекия причинител на вредите се налага извод за основателност на претенцията за законна лихва върху главницата, която се дължи от датата на ПТП – 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Доколкото бе установено, че не е налице тотална щета, неоснователно е възражението на ответника за дължимост на законната лихва, след представяне на удостоверение за прекратена регистрация за МПС.

            Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, а исковите претенции – уважени.

            В полза на въззивника, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер от 1090 лева, от които 565 лева за първоинстанционното производство и 525 лева за въззивното производство.

 

Воден от изложеното, съдът          

 

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ Решение № 706/14.02.2020 г. по гражданско дело № 7643/2019 г. на РС Варна, с което е отхвърлен предявеният от Д.М.Д. против „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

            ОСЪЖДА Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на Д.М.Д., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 1000 лева – обезщетение  за причинени в резултат от ПТП, осъществено на 27.02.2018 г. в гр. Варна от водача на л. а. ”Рено” 19 с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД щети на л. а. ”Ауди” А4 рег. № ***, изразяващи се в охлузвания по задната броня, спукан заден десен стоп, откачена и охлузена броня в преден ляв край, ведно със законна лихва върху главницата от датата на ПТП – 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. чл. 432 ал. 1 от КЗ.

 

            ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на Д.М.Д., ЕГН **********, адрес *** сумата от 1090 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

 

           Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

                                  

ЧЛЕНОВЕ:  

 

    1 .   

 

                          

    2 .