Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2398 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Ц.Б.С.– Т. срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД обективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата
от 70 000 лева, представляваща обезщетение за търпени болки и страдания от
ПТП на 08.02.2019 г., ведно със законната лихва от 27.03.2019 г. до
окончателното изплащане и сума на обща стойност 382.20 лева, представляваща
имуществени вреди във връзка с извършени разходи за лечение на травми от същото
ПТП, ведно със законните лихви от датата на извършване на всеки от разходите до
окончателното изплащане.
Твърди
се в исковата молба, че на 08.02.2019 г. настъпило ПТП, вина за което имал
водачът на т.а. „Ивеко Дейли“ с ДК № ********– Ц.Е. Г.. Ищцата получила
наранявания в областта на главата, гръдния кош и коляното. За лечение на
уврежданията постъпила по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. След изписването
й ползвала болничен поради неработоспособност за 34 дни, продължен с още 30
дни. Тъй като продължавала да изпитва болки, на 09.04.2019 г. посетила
медицински център за МРТ на дясна колянна става. В продължение на четири месеца
изпитвала болки и трайно затруднение на движението на снагата и при дишане.
Затруднени били и функциите на долен десен крайник. Това препятствало
самостоятелното й обслужване и извършване на нормални ежедневни дейности.
Изпитвала и стрес, тревожност, интензивни страхови изживявания и нежелание да
управлява и да бъде пътник в автомобил.
Търпените
болки и страдания оценява на сумата от 70 000 лева. За лечението пострадалата
направила разходи на обща стойност 382.20 лева.
Гражданската
отговорност на водача Ц. Г. била застрахована при ответното дружество, поради
което следвало да се ангажира отговорността на ЗАД „ОЗК – З.“ АД за
обезщетяване на търпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.
На 27.03.2019
г. Ц.Б. предявила претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение, но
предложеният размер от 5 000 лева бил занижен и несъответен на изпитаните
от нея болки и страдания.
Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 70 000
лева обезщетение за неимуществени вреди и 382.20 лева обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законните лихви съответно от 27.03.2019 г. и от
датата на извършване на всеки от разходите за лечение до окончателното
изплащане на главниците.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената
връзка между вредите и произшествието и размерите на съдебно предявените претенции.
Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която
не се съобразила с пътната обстановка и пътувала без поставен обезопасителен
колан. Отделно от това, Б. получила обезщетение по застраховка „Трудова
злополука“ и нейният размер следвало да се приспадне от обезщетението по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си
пред ответното дружество на 27.03.2019 г., а с писмо от 01.07.2019 г.
ответникът е определил застрахователно обезщетение в размер на 5 000 лева,
с което Б. не се е съгласила.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Не се
спори между страните в производството, че за управлявания от Ц.Е. Г. товарен автомобил
марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с ДК № ********е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „ОЗК – З.“ АД
към 08.02.2019 г. и това обстоятелство е отделено като безспорно между страните
с определение от 10.08.2020 г.
В случая
отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана при наличие на
предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна
връзка между получените увреждания и противоправното поведение на виновния
водач.
С влязло в
сила на 12.06.2020 г. решение по НАХД № 9367/2019 г. по описа на СРС Ц.Е. Г. е
признат за виновен в това, че на 08.02.2019 г. около 07,50 ч. в гр. София, по
бул. „******“ с посока на движение от бул. „Н. П.“ към с. Владая в района на №
104 управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Ивеко”,
модел „Дейли“ с ДК № ********нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 16,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено: когато платното за движение има три пътни ленти
- да навлиза и да се движи в крайната лява лента“, като навлязъл в лентата за
насрещно движение срещу движещ се по бул. „******“ лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Ибиза“ с ДК № *****НВ с водач Ц.Б.С.– Т., в резултат на което последвал
удар между двете моторни превозни средства, като по непредпазливост причинил наС.–
Т. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в
счупване на пет ребра вдясно, довело до трайно затруднение на движенията на
снагата за срок повече от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Ц. Г. е
бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание.
Настоящият
състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието е длъжен да се
съобрази с решението на наказателния съд относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца. Предвид наличието на влязло в сила
решение по тези въпроси съдът не може да прави изводи относно тези
обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите в решението
по чл. 78а от НК.
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането.
Авто-техническата
част на комплексната експертиза е описала механизма на ПТП, който е безспорно
установено и по воденото НАХД № 9367/2019 г. по описа на СРС. Като причина за
настъпване на произшествието вещото лице сочи действията на водача Ц. Г., който
е допуснал странично занасяне или по невнимание е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е ударил насрещно движещия се л.а. „Сеат“. Тази автомобил е
бил отблъснат назад, но е придобил силна ротациа в посока на часовниковите
стрелки, при което е последвал удар от движещия се зад него л.а. „Мерцедес“.
Възможност да не допусне произшествието е имал само водачът на т.а. „Ивеко“ Ц. Г.,
който не е преценил правилно пътната обстановка и не е контролирал непрекъснато
превозното средство, за да не навлезе в лентата за насрещно движение.
При така
установеното по делото и при съвкупна преценка на гласните доказателства –
показанията на свидетеля Ц. Г. и заключението на авто-техническата експертиза,
съдът приема, че единствено водачът на товарния автомобил е отговорен за настъпване
на произшествието.
Като е
реализирал виновно и противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата, налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя а гражданската му отговорност – ЗАД „ОЗК - З.“
АД.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Според
приетата по делото медицинска документация и заключението на вещото лице д-р К.
С., при процесното ПТП Ц.Б. е получила травми в областта на дясна половина на
гръдния кош и на дясна колянна става. След приема в хирургичната клиника на
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и направени прегледи и изследвания се установило
счупване на 5 – 9 ребра вдясно и контузия на дясно коляно с наличие на
контузионна рана в областта на капачката на коляното. Лечението се изразило във
вливане на обезболяващи и противооточни медикаменти. През април 2019 г. болките
в десен долен крайник продължавали, поради което е направен ЯМР на дясна
колянна става. Обикновено възстановителният период продължавал около 2-3
месеца.
На
31.08.2021 г. вещото лице д-р С. извършил личен преглед на ищцата, при който Б.
в продължение на една година приемала противовъзпалителни медикаменти, а след
това приемала лекарствени препарати инцидентно. Чувствала болки и в дясна
гръдна половина и чувство на дърпане в областта на счупванията при смяна на
времето и при дълбоко дишане. Болките в коляното продължавали и имали по-силен
интензитет при продължително седене, движение по стълби и физическо натоварване.
Обективно е установен белег от разкъсно-контузна рана с диаметър 1 см в долния
край на капачката на дясна колянна става. Обемът на движение на ставата бил
запазен, но при натиск върху капачката изпитвала болка.
Травмата в
десния долен крайник вещото лице обяснява с удар на коляното в борд таблото на
автомобила, а уврежданията на ребрата в дясна гръдна половина – от косата част
на колана.
Събрани са
и гласни доказателства чрез разпит на К. Т., съпруг на ищцата, който разказва,
че дълго време след изписването Ц. била на легло. Дишала трудно и се оплаквала
от силни болки в коляното. Сега продължавала да приема медикаменти и все още
изпитвала болки, особено при промяна на времето. Пострадалата получила и
психически травми: отказвала да шофира, а когато се вози в автомобил винаги
сядала на задна седалка и била видимо неспокойна.
При така
събраните по делото доказателства и като съобрази възрастта на пострадалата – 40
г. към датата на процесното ПТП, характера на една от увредите – средна телесна
повреда, причинила болезнено и затруднено дишане, от което и понастоящем, макар
и инцидентно, страда, както и последиците от силния удар на капачката на
дясното коляно в твърдите части на автомобила - болки, прегледи и прием на
медикаменти, болничният престой и двумесечното отсъствие от работа, а също и
психическият дискомфорт, който пострадалата все още преживява, съдът намира, че
15 000 лева е справедлив размер на обезщетението. Ц.Б. не е търпяла
оперативни интервенции. Липсват трайни и тежки последици за здравословното й
състояние, освен сезонни оплаквания в травмираните области на тялото.
Определянето
на размера на обезщетението е и според лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди и конкретните икономически условия към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 08.02.2019 г., когато е настъпилото произшествието,
от което са произтекли вредите.
Основателна
е и претенцията на ищцата за получаване на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за изследвания и лечение. Вещото лице д-р С.
е дал заключение, че изписаните и заплатени съгласно приложените рецепти и
фактури медикаменти са във връзка с проведеното лечение на уврежданията на Б.,
получени при процесното ПТП. Необходими се явяват и разходите за ЯМР, предвид
продължаващите два месеца след инцидента болки в дясна колянна става.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на ищеца, което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този
факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го
(застрахователят по „Гражданска отговорност” на делинквента).
Неоснователно
и недоказано остана в настоящото производство твърдението на ответника, че
пострадалата е била без поставен обезопасителен колан. Характерът на травмите,
както и механизмът на произшествието водят до категоричния извод, че Б. е била
с поставен обезопасителен колан. Именно неговото предпазно действие е причинило
счупване на пет ребра вдясно. В този смисъл е и заключението на вещите лица,
потвърдено в съдебното заседание на 01.10.2021 г.
Неоснователно е и искането на
ответника за приспадане на сумата от 1 846.11 лева, представляващо
получено от Б. обезщетение за временна неработоспособност поради трудова
злополука.
Цитираната от ответника в подадения
от него отговор практика на ВКС – решение № 116 от 03.07.2017 г. по т.д. №
1921/2016 г. на ВКС, І т.о. е даден отговор на въпроса дали подлежат на приспадане от обезщетението
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите получени от
пострадалия или неговите наследници суми по застраховка „Живот“ или
„Злополука“. Изхождайки от принципа за забрана на неоснователното обогатяване,
ВКС е счел, че кредиторът не може да получи плащане, а длъжникът да изпълни два
пъти за едно и също нещо. Независимо от основанието за плащане, на обезщетяване
подлежат едни и същи вреди и доколкото репарирането им се дължи в
паричен еквивалент, при едно или повече задължени вместо и освен делинквента
лица, отговорността на всеки от тях поотделно и общо не би могла да надвиши
действителния размер на претърпените от деянието вреди, които по начало дължи
да обезщети причинителят на вредата.
В
случая е безспорно, видно от писмо на НОИ (л. 66 от делото), че е регистрирана
като трудова злополуката на 08.02.2019 г. и че на Ц.Б.С.– Т. е изплатено обезщетение
за временна нетрудоспособност в размер на 1 846.11 лева. В чл. 41 от КСО е
посочен начинът на определяне на размерите на обезщетенията за временна
неработоспособност. Доколкото те се изчисляват на база среднодневното брутно трудово
възнаграждение, целта на този вид обезщетение е да репарира разликата между
размера на обезщетението и трудовото възнаграждение, което пострадалото лице би
получило при липса на възможност да полага труд. В настоящото производство
ответникът не доказа, че със сумата от 1 846.11 лева ищцата е обезщетена
за неимуществените вреди, които претендира в настоящото производство, т.е. че
се касае за едни и същи по вид вреди. Поради това не може да се приеме, че с
присъждане на пълния размер на определеното от съда обезщетение в размер на
15 000 лева се нарушава принципа на неоснователното обогатяване.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за намаляване на обезщетението
със сумата от 1 846.11 лева, тъй като не се доказа, че с тази сума Б. е
частично обезщетена за търпените от нея неимуществени вреди от ПТП на
08.02.2019 г.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Ищцата е сезирала ответното
застрахователно дружество с искане за изплащане на застрахователно обезщетение
на 27.03.2019 г. С писмо от 01.07.2019 г. „ОЗК-З.“ АД е уведомил представителя
на ищцата, че е определено обезщетение от 5 000 лева и е отправил покана
за сключване на извънсъдебно споразумение.
Към 27.03.2019 г. на ответника са
били представени всички документи, даващи основание да се определи справедлив
размер на обезщетението. Това е породило задължението му да се произнесе в срок
от 15 работни дни, т.е. до 17.04.2019 г. Законните лихви върху сумата от
15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и върху сумата от 12 лева
обезщетение за имуществени вреди (доколкото тази сума е включена в претенцията
от 27.03.2019 г.) следва да се начисли от 18.04.2019 г., а върху обезщетението
от 370.20 лева – от датата на подаването на исковата молба.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса,
ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по сметка на
СГС сумата от 650 лева държавна такса.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Ц.Б. е
била представляван от адвокат Ч.Н., който е оказал безплатна правна помощ,
поради което му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 611.95 лева,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, поради
което му се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Предвид характера на претенцията и извършените по делото процесуални действия,
съдът счита, че в приложение на нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ дължимото юрисконсултско възнаграждение е в
размер на 350 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищцата дължи
да заплати на ответника сумата от 558.74 лева разноски за производството, от
общия размер от 715 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Ц.Б.С.– Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на
08.02.2019 г., ведно със законната лихва от 18.04.2019 г. до окончателното
изплащане; обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
изследвания и лечение на обща стойност 382.20 лева, ведно със законните лихви
от 18.04.2019 г. до окончателното изплащане върху сумата от 12 лева, а върху
сумата от 370.20 лева – от 25.02.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на неимуществени вреди за горницата
до пълния предявен размер от 70 000 лева и за заплащане на
законни лихви за периода от 27.03.2019 г. – 17.04.2019 г., за присъждане на
законни лихви върху сумата от 12 лева – за периода 27.03.2019 г. – 17.04.2019
г. и върху сумата от 370.20 лева – за периода от извършване на разходите до
датата на завеждането на исковата молба – 25.02.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗАД „ОЗК – З.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 650 лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от
ЗАдв. ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адв. Ч.А.Н., с адрес *** сумата от 611.95 лева адвокатско
възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ц.Б.С.– Т.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 558.74 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: