Решение по дело №405/2019 на Районен съд - Ловеч

                             

                            

                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №

                                         гр. Ловеч, 08.11.2019 г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря........Петя Маринова................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 405 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 232 ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД.

 

            Постъпила е искова молба от М.Г.В. *** против Г.С.В. ***, по реда на чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания по договор за наем.

            Ищцата твърди, че по силата на договор за наем № 00001, сключен на 17.09.2012 г. в гр. Ловеч, нотариално заверен, наемодателят В.Н.В.отдал на ответника – наемател Г.С.В., за временно и възмездно ползване следния свой собствен имот: работилница за мебели, находяща се в гр. Ловеч, Северна промишлена зона, с площ 16,504 дка, от които застроени 893 кв.м., и наличните в нея съоръжения – сушилня за дървесина и аспирация на сградата. Наемната цена за първата година била 400.00 лева на месец, а след дванадесет месеца била актуализирана на 550.00 лева на месец, на основание чл. 3 от договора.

            Ищцата посочва, че наемодателят В.Н.В.починал внезапно на 24.09.2013 г. и договорът бил продължен от нея за неопределено време, като тя получавала наемната цена и издавала фактура за всеки платен наем за месеца. Твърди, че за м.май 2017 г. по фактура № 17 от 12.10.2017 г. наемната цена била заплатена частично в размер на 120.00 лева, като от този момент ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на наемната цена за следните месеци на 2017 година: за м. май  –  остатък 430.00 лева, за м. юни – 550.00 лева, за м. юли – 550.00 лева, за м. август – 550.00 лева, за м. септември – 550.00 лева, за м. октомври – 550.00 лева и за м. ноември – 550.00 лева, или общо задължение за неплатен наем: 3730.00 лева.

            По-нататък ищцата твърди, че ответникът ползвал имота до м. декември 2017 г. и в настоящия момент имал още предмети, които съхранявал в двора без нейно разрешение – лодка, много голяма цистерна, ремарке, трактор, трупи дървета и др.

            Посочва още, че ответникът, като наемател, не е изпълнил чл. 4, т. 2 от договора, тъй като не е заплатил такса смет за периода, в който използвал имота. Съгласно справка задължение от 06.10.2017 г. на Община Ловеч, задължението било в размер на 631.50 лева, а съгласно справка задължение от 31.01.2018 г. – 756.87 лева.

            Ищцата твърди също, че през м. май 2017 г. ответникът я уведомил устно, че вече не е на работа, не може да плаща наема и тя да търси нов наемател, но не освобождавал имота. 

            Посочва, че на 06.10.2017 г. имотът бил отдаден под наем на лицетоБ.И.с уговорка да ползва имота от 01.11.2017 г., на която уговорка присъствал ответникът, новият наемател и негов роднина, като ищцата твърди, че в присъствието на всички предупредила ответника да заплати дължимия наем и такса смет, както и да освободи имота на 01.11.2017 г. Въпреки обещанието, ответникът не се явил на 01.11.2017 г. да предаде имота, не си вдигал телефона и се укривал, а баща му продължавал да ползва имота. Ищцата твърди също, че новият наемател ползвал охрана от СОТ, но Г., баща му и брат му влизали в имота без присъствието на новия наемател и без да е освободил помещението от охраняване.  

            Впоследствие, на 18.11.2017 г., ищцата посочва, че изпратила на ответника с обратна разписка уведомление за прекратяване на договора, в което са описани и неплатените наеми и такса битови отпадъци, но той не изплатил задълженията си, поради което подала заявление по чл. 410 от ГПК до съда, като по делото ответникът направил възражение, че не дължи сумите.

            Въз основа на изложеното, ищцата, като наследник наВ.Н.негова съпруга, предявява настоящия установителен иск за следните вземания по договора за наем: 3730.00 лева – неплатен наем за периода от м. май 2017 г. до м. ноември 2017 г., 756.87 лева – такса битови отпадъци, 389.61 лева – мораторна лихва върху главницата от 3730.00 лева за периода от 30.11.2017 г. до 10.12.2018 г. и 66.02 лева – мораторна лихва върху главницата от 756.87 лева за периода от 31.01.2018 г. до 10.12.2018 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до пълното изплащане.

            Претендира присъждане и на направените разноски по делото.          

            В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея е постъпил писмен отговор от ответника, с който е изразил становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес за ищцата, тъй като не е доказала активната си легитимация. Ответникът е изразил становище и за неоснователност на претенциите за неплатения наем и за мораторна лихва, като ги оспорва изцяло. Посочва, че още в края на м. април 2017 г. е предупредил М.В., че преустановява ползването на имота и занапред няма да плаща наем. Оспорва твърдението в исковата молба, че е освободил имота месец декември 2017 г., като това било в противоречие с изложеното съображение в нея, че имотът е отдаден на друг наемател, считано от 06.10.2017 г. Ответникът посочва, че му е известно от други лица, че именно новият наемател е монтирал още месец септември 2017 г. сигнално-охранителна техника /СОТ/ и въобще достъпът до имота на трети лица бил невъзможен. Независимо че този факт се признавал от ищцата, за ответника не било ясно защо тя има претенция към него за заплащане на наем за месеците септември, октомври и ноември 2017 година. Относно мораторната лихва не било конкретизирано как заявените два периода са ориентирани към твърдяното неизпълнение. Моли, да бъдат отхвърлени исковете изцяло, като неоснователни и недоказани, и да му се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата лично и с процесуалния си представител адвокат Цеков, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, като в писмени бележки на процесуалния представител са развити съображения за тяхната основателност.

Ответникът, редовно призован, не се явява в заседанието, в което е даден ход на устните състезания. По делото е депозирана писмена защита от ответника, чрез пълномощник адвокат Стефан Иванов, в която са изложени съображения за недопустимост и неоснователност на исковете, с молба да бъдат отхвърлени. В допълнителни писмени бележки на ответника, чрез пълномощника му, след обсъждане на показанията на разпитаните свидетели, са доразвити съображения за неоснователност на претенциите.

            От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 2441/2018 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

            По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 12877/10.12.2018 г., от М.Г.В. е било образувано ч.гр.дело № 2441/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 1505/28.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Г.С.В. за сума в общ размер 4 486.87 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото /10.12.2018 г./ до изплащане на вземането, както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 90.00 лева.

            В заповедта, е посочено, че вземането произтича от неизпълнени задължения по Договор за наем на недвижим имот от 17.09.2012 г., както следва: незаплатена такса смет в размер на 756.87 лева съгласно справка-задължение – партида 4311013076002, дължима на основание чл. 4, т. 2 от Договора и незаплатен месечен наем за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г. в общ размер от 3 730 лева.

            В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът Г.С.В. е подал писмено възражение срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея.

            Заявителят М.Г.В. е предявила иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което е образувано настоящото производство.

            Безспорно е по делото, че е бил сключен Договор за наем № 00001/17.09.2012 г. междуВ., в качеството на наемодател, и ответника, в качеството на наемател, по силата на който наемодателят е отдал на наемателя за временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот, а именно: работилница за мебели, находяща се в гр. Ловеч, Северна промишлена зона, № 43952.000027, с площ 16,504 дка, от които застроени 893 кв.м., и наличните в нея съоръжения – сушилня за дървесина и аспирация на сградата.

            Съгласно чл. 2 от договора, същият е сключен за срок от две години, считано от 01.10.2012 г., а в чл. 3 е уговорено, че за ползването на имота наемателят следва да заплаща на наемодателя месечен наем в размер на 400 /четиристотин/ лева, платими най-късно до пето число на текущия месец. В изр. второ е уговорено, че 12 /дванадесет/ месеца от подписването на договора размерът на наема подлежи на актуализация.

            В чл. 4 от договора се съдържат задълженията на наемателя, част от които са следните: да заплаща консумативните разходи за имота – електричество, отопление, такса смет /т. 2/; да заплаща в срок уговорената наемна цена /т. 3/; да освободи наетия имот след изтичане на наемния срок /т. 5/.   

В чл. 8 е предвидено, че наемодателят може да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие до наемателя.

Ответникът не е оспорил с отговора си, че считано от 17.09.2013 г. цената на наема е актуализирана на 550.00 лева, съгласно чл. 3 от договора, в който смисъл се съдържа ръкописно отразяване в края на договора.

От приложеното Удостоверение за наследници изх.№ 2719/28.09.2013 г. на Община Ловеч е видно, че наемодателят В.Н.В.е починал на 24.09.2013 г. и оставил за свои наследници по закон: съпруга – ищцата М.Г.В. и две дъщери –Г.В.Н. иР.В.Н..

            Ищцата е представила фактури, които е издала на ответника за заплатен наем – фактура № 6/02.02.2017 г. – наем за м. януари 2017 г. в размер на 550.00 лева; фактура № 8/09.03.2017 г. – наем за м. февруари 2017 г. в размер на 550.00 лева; фактура № 10/05.05.2017 г. – наем за м. март 2017 г. в размер на 550.00 лева; фактура № 11/06.06.2017 г. – наем за м. април 2017 г. в размер на 550.00 лева; фактура № 17/12.10.2017 г. за частично плащане на наема за месец май 2017 г. в размер на 120.00 лева.

            Представила е и справка-задължения от Община Ловеч от 06.10.2017 г. за такса битови отпадъци за годините 2014-2017 г. в общ размер – остатък 631.50 лева и справка-задължения от 31.01.2018 г. за такса битови отпадъци за годините 2014-2018 г. в общ размер – остатък 748.18 лева.

            Не се спори, че таксата битови отпадъци е начислена в годините за отдадения под наем имот.                                                                                                                                       

            На 18.11.2017 г., ищцата, като наследник наВ., е отправила писмено уведомление до ответника /л. 8 от делото/, с което го уведомява, че прекратява договора за наем, на основание чл. 8 от същия, и моли до един месец да освободи помещението, както и да й заплати дължимия наем за м. май 2017 г. – остатък в размер на сумата 430.00 лева, и за месеците от юни до ноември 2017 г. – по 550.00 лева на месец.

            Уведомлението е изпратено чрез „Еконт“ и не се спори, че е получено от ответника на 20.11.2017 г. /видно от приложената обратна разписка на л. 10 от делото/.

            От ищцата е представен Договор за наем № 2/01.11.2017 г., който тя, като наемодател, е сключила с наемател „И-БИСС“ ЕООД, с предмет на договора – процесният недвижим имот.

            Представен е и Договор за охрана с технически средства на имота от 01.11.2017 г., който новият наемател е сключил с дружество, извършващо частна охранителна дейност.

            Съдът е допуснал до разпит двама свидетели, ангажирани от ищцата, за установяване на обстоятелства във връзка с наемното правоотношение между страните и комуникацията между тях.

            СвидетелкатаГ.Н. – дъщеря на ищцата, заяви, че знае за сключения договор за наем с ответника за имот, собственост на баща й. Посочи, че през м. април 2017 г. е имала среща с ответника по повод неплатен наем и тогава той казал, че е твърде вероятно да напусне имота и да си търсят нов наемател. Казал, че няма финансова възможност, но обещавал да плати. През месец ноември бил сключен договор с новия наемател, когото ответникът не допускал да започне действия в имота. Свидетелката заяви, че ответникът е освободил имота едва през месец декември 2017 г., но оставил свои вещи там – цистерна и лодка.

            Свидетелката Ц.С.заяви, че с ищцата са съседки и са в близки отношения. Знае, че ищцата има имот в края на гр. Ловеч в посока гр. Левски, който е отдаден под наем на ответника Г. и се ползвал за цех. Знае също, че Г. не е плащал редовно наема си, поради което ищцата искала да прекрати договора. Тези факти свидетелката е узнала, тъй като ищцата е ползвала личния й телефон, за да се обади на ответника, който не отговарял ако ищцата му се обади от своя телефон. От думите на ищцата разбирала, че говорят за неплатен наем, като М. постоянно й споделяла, че има проблеми с наема, че ответникът не е редовен платец и се ядосвала. Свидетелката заяви, че заедно с М. са ходили в имота през м. ноември 2017 г. и там е бил работник на Г. и още един по-възрастен човек. Скоро пак ходили там и все още имало вещи на Г. – цистерна и лодка. Свидетелката знае, че от 01.12.2017 г. в имота има друг наемател. 

            При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка чл. 232 ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване на вземания за неплатена наемна цена и разходи, свързани с ползването на наетия имот – такса битови отпадъци, както и лихва за забава върху претендираните главни вземания.  

Безспорно се установи, че между наемодателя В.Н.В.и ответника - наемател е съществувало валидно облигационно наемно правоотношение, произтичащо от Договор за наем на недвижим имот № 00001/17.09.2012 г.

Установи се също, че по време на действието на договора наемодателят В.Н.В.е починал на 24.09.2013 г. и оставил за свои наследници по закон съпругата си – ищцата М.Г.В. и две дъщери.

Ответникът не спори, че след изтичане на уговорения двугодишен срок на договора, е продължил да ползва имота със знанието и без противопоставянето на наследниците на наемодателя, при което съгласно чл. 236 ал. 1 от ЗЗД, договорът е продължен за неопределен срок.

Съдът счита, че искът за заплащане на дължима по договора наемна цена и други разходи, свързани с ползването на имота, предявен само от един от наследниците, е допустим, тъй като се касае за действия на обикновено управление с наследствено имущество. Няма пречка един от наследниците да претендира цялото вземане, а евентуални спорове между тях биха били разрешими в друго производство и не засягат правната сфера на ответника. Що се касае до принадлежността на правото на собственост върху отдадения под наем имот, следва да се отбележи, че този факт е без значение към спора за неплатен наем, тъй като несобствен имот също може да се отдава под наем.

С оглед на изложеното, за ищцата, като един от наследниците на наемодателя, е налице правен интерес от предявените искове за установяване дължимостта на вземания по договора за наем. В този смисъл исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.  

            Според разпоредбата на чл. 228 от ЗЗД, наемателят дължи на наемодателя определената с договора за наем наемна цена за предоставената му от наемодателя вещ /в случая недвижим имот/, а съгласно чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да заплаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

Установи се, че при сключване на договора за наем на 17.09.2012 г. е уговорена месечна наемна цена в размер на 400.00 лева. В отговора си ответникът не оспорва, че в съответствие с клаузата на чл. 3 от договора, след изтичането на 12 месеца от подписването му, месечната наемна цена е актуализирана на 550.00 лева, считано от 17.09.2013 г. Аргумент в тази насока е и фактът, че в периода от м. януари до м. април 2017 г. включително ответникът е плащал на ищцата по 550.00 лева месечен наем, за което са му издадени коментираните по-горе фактури.

Установи се също, че през месец октомври 2017 г., ответникът частично е платил наемната цена за месец май 2017 г. в размер на сумата 120.00 лева. Същият не ангажира доказателства да е заплатил остатъка от месечната наемна цена в размер на 430.00 лева за м. май 2017 г., както и пълната месечна наемна цена в размер по 550.00 лева за месеците от юни до ноември 2017 година включително.

С доклада по делото съдът е указал на ответника, че следва да докаже наличието на факти, които изключват или погасяват претендираните вземания, както и да докаже твърдението си, че е преустановил ползването на имота, от кой момент и уведомил ли е ищцата за това. Въпреки дадената му възможност да ангажира доказателства за посочените факти, ответникът не е сторил това до приключване на съдебното дирене. Твърдението му, че през месец април 2017 г. е предупредил ищцата, че преустановява ползването на имота, дори да се приеме за достоверно, тъй като се подкрепя от показанията на св. Недева, пред която е казал, че е „твърде вероятно да напусне имота и да си търсят нов наемател“, обаче е много общо и не създава яснота от кой момент ще преустанови ползването. Съгласно чл. 238 от ЗЗД, ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Ето защо, горното предупреждение не може да се приеме като предизвестие за прекратяване на договора, респ. преустановяване ползването на имота, предвид липсата на яснота в тази насока. Обстоятелството, че от 01.11.2017 г. имотът е отдаден под наем на друго лице, което е осигурило и охрана на имота със СОТ, също не може да се тълкува в подкрепа на твърдението на ответника, че е освободил имота преди месец декември 2017 година. Ангажираните от ищцата доказателства сочат на обратния извод, тъй като се установи, че с писмено предизвестие, получено от ответника на 20.11.2017 г., тя го е уведомила, че прекратява договора за наем и той следва да освободи помещението в едномесечен срок. От показанията на свидетелите, които са имали преки впечатления от наемните отношения между страните, се установи, че след месец ноември 2017 г. все още е имало вещи на ответника в имота /цистерна и лодка/, а конкретно същият месец св. С., заедно с ищцата, са посетили имота и заварили работник на ответника там.

            Съдът преценява показанията на свидетелките, с оглед всички други данни по делото, предвид възможната им заинтересованост, тъй като едната е дъщеря на ищцата, а другата - съседка и приятелка, но ги намира за обективни и безпротиворечиви, съответстващи на останалите доказателства, поради което ги съобразява при решаващия си извод.  

От изложеното по-горе съдът приема, че договорът за наем е прекратен с изтичането на дадения от ищцата едномесечен срок, който е изтекъл на 20.12.2017 г., считано от 20.11.2017 г. /датата на получаване от ответника на изпратеното от ищцата предизвестие/. Следователно, до момента на прекратяването наемателят дължи заплащането на наемната цена и разходите, свързани с ползването на имота /в случая се претендира такса битови отпадъци/. 

Както се посочи, в тежест на наемателя – ответник е да докаже наличието на факти, които изключват или погасяват претендираните вземания. След като не е ангажирал доказателства в тази насока, въпреки дадената му възможност, следва да понесе неблагоприятните последици от бездействието си в процеса на доказване на фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва извода, че ответникът се явява неизправна страна по процесния договор за наем, тъй като не е изпълнил задължението си да заплати дължимата месечна наемна цена в размер на 550.00 лева за следните месеци на 2017 година, а именно: за м. май  –  остатък 430.00 лева, за м. юни – 550.00 лева, за м. юли – 550.00 лева, за м. август – 550.00 лева, за м. септември – 550.00 лева, за м. октомври – 550.00 лева и за м. ноември – 550.00 лева, или общо задължение за неплатен наем: 3730.00 лева.  

При тези данни, съдът намира, че положителният установителен иск за вземане в размер на сумата 3730.00 лева, представляваща неплатена месечна наемна цена за периода от месец май 2017 г. до месец ноември 2017 г. включително, е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен. С оглед уважаването на главния иск и тъй като се касае за неизпълнение на парично задължение, основателен се явява и следва да бъде уважен и акцесорния, обусловения от него, иск за установяване дължимост на лихва за забава /мораторна лихва/ върху главното вземане, съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, която следва да се присъди за претендирания период от 30.11.2017 г. /последният месец от действието на договора/ до 10.12.2018 г., в заявения размер от 389.61 лева, в който размер съдът приема, че е дължима лихвата върху главното вземане от 3730.00 лева за посочения период, след направена справка в общодостъпната система за изчисляване на законна лихва – Calculator.bg.

Относно претенцията за дължимост на такса битови отпадъци, с оглед направения извод, че договорът за наем е прекратен, считано от 20.12.2017 г., съдът счита, че тази такса, доколкото няма доказателства да е плащана, тя е дължима от ответника за времето на действие на договора, т.е. следва да се съобрази представената справка задължения на Община Ловеч, издадена на 06.10.2017 г. за дължима такса битови отпадъци в общ размер 631.50 лева за годините 2014-2017 г. Именно в този размер съдът намира за основателен и следва да бъде уважен положителният установителен иск за вземане за такса битови отпадъци по договора за наем, а до пълния претендиран размер от 756.87 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, тъй като безспорно в този размер е включена и таксата за 2018 година, когато договорът за наем вече е бил прекратен. С оглед този резултат, върху уважения размер на това главно вземане /631.50 лева/, на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, следва да се присъди дължимата лихва за забава за заявения период от 31.01.2018 г. до 10.12.2018 г. в размер на сумата 55.08 лева, който размер съдът установи с помощта на горепосочената система за изчисляване на законна лихва – Calculator.bg. Следователно, установителният иск за лихва за забава върху главното вземане за такса битови отпадъци от 631.50 лева, следва да бъде уважен в размер на сумата 55.08 лева за горепосочения период, като до пълния претендиран размер от 66.02 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Безспорно върху двете главни вземания за неплатен наем /3730.00 лева/ и такса битови отпадъци /631.50 лева/ се дължи законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, която дата, според чл. 422 ал. 1 от ГПК, е датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /10.12.2018 г./ до окончателното изплащане на сумите.

С оглед този изход на процеса, ищцата има право да й бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията, а от своя страна, ответникът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

            Страните не са представили списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

            При съобразяване уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в общ размер на 436.81 лева за исковото и заповедното производство, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

            На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 16.00 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете.

            Водим от горното, съдът

 

                                                     Р    Е    Ш    И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка чл. 232 ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД, по отношение на Г.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на М.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 3730.00 лв. /три хиляди седемстотин и тридесет лева/, представляваща неплатена наемна цена по Договор за наем № 00001 от 17.09.2012 г., дължима за периода от месец май 2017 г. до месец ноември 2017 г. включително, сумата 389.61 лв. /триста осемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва върху посочената сума за периода от 30.11.2017 г. до 10.12.2018 г., сумата 631.50 лв. /шестстотин тридесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща неплатена такса битови отпадъци за годините 2014-2017 г. за недвижимия имот, предмет на горепосочения договор за наем, и сумата 55.08 лв. /петдесет и пет лева и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата 631.50 лева за периода от 31.01.2018 г. до 10.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата 3730.00 лева и върху сумата 631.50 лева, считано от 10.12.2018 г. до окончателното им изплащане, като исковете за неплатена такса битови отпадъци, за разликата до пълния претендиран размер от 756.87 лева и за мораторна лихва, за разликата до пълния претендиран размер от 66.02 лева върху вземането за такса битови отпадъци, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани.

            ОСЪЖДА Г.С.В., с горните данни, да заплати на М.Г.В., с горните данни, сумата 436.81 лв. /четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща разноски за исковото и заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.

            ОСЪЖДА М.Г.В., с горните данни, да заплати на Г.С.В., с горните данни, сумата 16.00 лв. /шестнадесет лева/, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 2441/2018 г. по описа на ЛРС, за съобразяване.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: