Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                  Година 01.02.2021                 Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На двадесет и втори януари                      две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-П.

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 883 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

         Ищцата - А.Т.П. твърди, че до 10.12.2009г. била единствената собственица на първи и втори жилищни етажи от двуетажна (близнак) жилищна сграда, построена върху държавно място, находящо се в град К., елица „К.“ № 4. Майка била на четири деца, две от които починали. Ответницата е нейно дъщеря. Понастоящем твърди, че е на 84 години, живеела самостоятелно на един от етажите в спорното жилище. Не притежавала имот, спестявания, нетрудоспособна била и с тежки заболявания: хипертонична болест, сърдечна недостатъчност, обездвижени долни крайници. От дълго време не чувала, а със зрението била почти сляпа. Единственият получаван доход бил от пенсията й в размер на 153.55 лева.

Твърди, че под влиянието на ответницата, подведена от нейната загриженост „на думи“ и обещания, че ще я подпомага материално с парични средства, поемане на разходи и грижи към нея и в интерес на здравето й, в периода от 10.12.2009г. до 04.03.2010г., с нотариален акт № ******от 2009г. на нотариус С.Р.град К. и с нотариален акт за поправка на първия № *****/2010г. на нотариус С.Р.град К. продала на ответницата следния свой собствен недвижими имот, а именно: първи и втори жилищни етажи от западната половина на двуетажната (близнак) жилищна сграда, построена в дворно място – общинска собственост, находящо се в град К., улица „К.“ № 4, цялото застроено и незастроено от 412 кв.м., представляващо УПИ NIN-3786, в кв. 24 по плана на град К. срещу задължението за издръжка и гледане от купувачката до кроя на живота й, лично и безвъзмездно, със запазено право на ползване на имота лично, до края на живота й.

Твърди, че ответницата много скоро след подписването на договора не изпълнила нищо от поетите задължения. Твърди, че до днес не е получила никаква парична издръжка, въпреки нуждите й, и нееднократните отправени от нея искания да стори това. Не била получила никаква грижа и гледане. Ответницата престанала да посещава дома й. Не се интересувала от здравословното й положение. Не и обръщала никакво внимание досежно здравословния й начин на живот, свързан с ежедневните й нужди от хигиена, пране, доставка на дрехи и бельо, обувки, храна, както и никакво обгрижване и внимание.

Твърди, че нуждите й от средства и грижи от няколко години значително се увеличили. Краката й отказали. Имала нужда от помощ при движение. Намалило се зрението й до моменти на пълна слепота. Изчезнал слухът й. Не могла да се обслужва сама, нуждаела се от денонощно присъствие, гледане и грижи. Нямала често храна. Яла е и мухлясал хляб.

Твърди, че ответницата категорично отказвала, както парична, така и морална помощ и грижи. Напоследък дори имала враждебно отношение към нея. Когато я е търсила се обръщала към нея с груби думи, гонела я от дома си с клетви и думи – „махай се от очите ми. Чакам те да умреш“. Сочи, че посочените факти и обстоятелства доказват наличието на неизпълнение на поетите от ответницата задължения, нежеланието й да й предостави гледане и издръжка, поето с договора за прехвърляне на недвижимия имот. Ответницата не е имала готовността, нито реалното намерение да изпълни това си задължение.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да развали по съдебен ред договора сключен между ищцата и ответницата с нотариален акт № ******от 2009г. на нотариус С.Р.град К. и с нотариален акт за поправка на първия № *****/2010г. на нотариус С.Р.град К., поради неизпълнение на ответницата. Претендира за направените по делото разноски.

         Ответницата - С.А.И. не оспорва, че с ищцата - А.Т.П. са майка и дъщеря, като видно от приложените документи същата била на възраст и неможела сама да се грижи за себе си, включително и материално за разходи за лекарства и други грижи. През 2009г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение и издръжка и гледане № *****/2009г. и с нотариален акт за поправка на нотариален Акт № ***** от 2010г. станала собственичка на първи и втори жилищен етаж от къща близнак подробно описана в нотариалния акт срещу задължението да гледа и издържа майка си до края на живота й. Видно от приложения документ от Агенцията по заетостта Изх. № 10020630/09.10.2020г. повече от 10 години била безработна и не разполагала с парични суми, за да изпълнява редовно поетите задължения към майка й, а именно да и предоставя парични суми за гледане и издръжка. Поради това обстоятелство и на основание чл. 237 от ГПК, признава иска и счита, че същият е процесуално допустим и основателен. Сочи, че с поведението си лично не е дала повод за завеждане на иска, поради което моли да бъда освободена от отговорност за разноските по делото на основание чл. 78, ал.2 от ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Налице са процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иск срещу ответника, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, така, както съдът е приел с протоколно определение от проведено открито съдебно заседание от 22.01.2021г., а именно: ответникът е признал исковете и своята отговорност в писмен отговор на исковата молба. Предявеният иск, с оглед събраните по делото доказателства, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Ищецът в открито съдебно заседание прави искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК. За това съдът намира, че срещу ответника следва да се постанови решение по посочения ред, с което да се уважи изцяло предявеният конститутивен иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент от чл.237, ал.2 от ГПК. 

При този изход на спора и с оглед направеното от пълномощника на ищеца искане, на същия следва да се присъдят деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Не са налице предпоставките по ал. 2 на цитираната разпоредба, където е предвидено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че в случаите на разрешаване на спора по същество правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор, т.е. от извънпроцесуалното му поведение. В конкретния случай между страните няма спор, че ответницата е престанала да изпълнява задълженията си по алеаторния договор, като видно от признанията в исковата молба, това й поведение датира непосредствено след прехвърляне на имота, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение и издръжка от 10.12.2009г. и нотариален акт за поправка на нотариален акт от 04.03.2010г. Обстоятелствата, изложени в исковата молба, дори да се приемат за доказани, не могат да обосноват извод за обективна невъзможност за изпълнение от страна на ответника, който дори при забава на кредитора е длъжен да трансформира издръжката в парична. Освен това, видно от приложения по делото нотариален акт, задължението за гледане и издръжка не е поето с оглед личността на приобретателя, поради което е могло да бъде изпълнено и чрез трето лице. Ето защо и съдът намира, че не е налице първата предпоставка по чл.78, ал.2 от ГПК, а именно – с извънпроцесуалното си поведение ответницата да не е станала повод за образуване на делото, поради което и искането за прилагане на посочената разпоредба е неоснователно. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК  в тежест на ответницата следва да бъдат възложени направените от ищцата съдебни разноски за адвокатски хонорар в размер на 1000.00 лева.

По делото няма доказателства ищцата да е направила деловодни разноски. С определение от 02.10.2020г. същата е освободена от заплащане на държавна такса в производството, на основание чл.83, ал.2 ГПК, с оглед което и предвид нормата на чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер 56.40 лева, определена по реда на чл.71, ал.1 и ал. 2 и чл.69, ал.1, т.4 във връзка с т.2 от ГПК, по сметка на КрлРС, в полза бюджета на съдебната власт.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

РАЗВАЛЯ, по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД, сключения с нотариален акт 152, том IV, рег.№ 9298, дело № 717/10.12.2009г. и с нотариален акт за поправка на нотариален акт № *****, дело № 67 от 04.03.2010г., двата на нотариус С.Р.град К., алеаторен договор, по силата на който А.Т.П. *** с ЕГН ********** прехвърля на С.А.И. *** с ЕГН **********, правото на собственост срещу задължение на последната да гледа и издържа прехвърлителката си до края на живота й, при запазване от нейна страна на право на безвъзмездно и лично ползване върху следния недвижим имот: ПЪРВИ и ВТОРИ жилищен етаж от западната половина от двуетажната близнак жилищна сграда, построена в дворно място – общинска собственост, находящо се в гр. К., ул. „К.“ № 4 с площ на дворното място от 412 кв.м., съставляващо УПИ XIX-3786, в кв. 24 по плана на града, при съседи: улица, УПИ XVIII-3786, УПИ III и УПИ XX-3788.

На основание чл.115, ал.2 от ЗС, съдът дава на ищцата ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК, считано от влизане на настоящото решение в сила, за вписване на същото в Службата по вписванията при Районен съд – К..

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.А.И. *** с ЕГН ********** да заплати на А.Т.П. *** с ЕГН **********, сумата от 1000.00 лева, представляващи разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, С.А.И. *** с ЕГН **********, да заплати по сметка на КрлРС, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер 56.40 лева.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.