№ 197
гр. Плевен, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20224430200112 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0001317/07.12.2021г. на
*** на РД“АА“-Плевен, с което на М. Б. АНГ. с ЕГН ********** от с. Бов,
Софийска област са наложени следните административни наказания: 1.) на
осн. чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП – глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и
2.) на осн. чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева за
извършени на 25.11.2021г. на ПП-I-3, Е-83 до разклона за с. Телиш по посока
гр. София нарушения по чл. 87, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ и
по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложените административни наказания е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
Според основното релевирано в жалбата оплакване, описаното в АУАН и в
НП деяние не съответства на състава на нарушението п очл. 87, т.2 от
Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, тъй като последната не определя реда за
издаване и ползване на удостоверение за психологическа годност. Счита, че
пряко относима за твърдяното нарушение е Наредба № 36 от 15.05.2006г.,
издадена на основание чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП, което обуславя извода, че
контролният орган е пренебрегнал относимите нормативни актове – наредба
1
и закон и поради това е издал незаконосъобразно наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
По делото са депозирани Писмени бележки с вх. №2746/03.02.2022г., в които
жалбоподателят поддържа релевираното в жалбата оплакване за
незаконъсобразност на обжалваното наказателно постановление.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 25.11.2021г. около 10:50 часа по ПП -I-3 Е83 до разклона за с.Телиш
посока гр.София, жалбоподателят М. Б. АНГ. като водач на товарен
автомобил Волво ФХ 1242Т с рег.№ *** и полуремарке с рег.№ ***, и двете
собственост на фирма „***“ЕООД - гр.Своге /Булстат /***/ извършвал
обществен превоз на товари като в момента на проверката бил без товар, с
маршрут на движение гр. Плевен - гр. София съгласно пътен лист №584915
от 25.11.2021 г. без да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност към датата на извършване на превоза-25.11.2021г. и не представил
контролен талон към СУМПС или друг документ.
За така констатираното нарушение актосъставителят ИВ. ЦВ. М. в
присъствие на свидетеля Д. П. ИВ. съставил против жалбоподателя М. Б.
АНГ. АУАН №296794 от 25.11.2021г., в който изложил установените на
фактически обстоятелства и като нарушени посочил разпоредбите на чл. 87,
т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ и по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена изцяло в
обжалваното наказателно постановление, с което на М. Б. АНГ. с ЕГН
********** от с. Бов, Софийска област са наложени следните
административни наказания: 1.) на осн. чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП – глоба в
размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и 2.) на осн. чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 10,00 лева.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са показанията на
актосъставителя ИВ. ЦВ. М. и свидетеля Д. П. ИВ., които съдът приема с
доверие като обективни и непротиворечиви. От същите се установява, че на
25.11.2021г. около 10:50 часа по ПП -I-3 Е83 до разклона за с.Телиш посока
гр.София, жалбоподателят М. Б. АНГ. като водач на товарен автомобил Волво
ФХ 1242Т с рег.№ *** и полуремарке с рег.№ ***, и двете собственост на
фирма „***“ЕООД - гр.Своге /Булстат /***/ извършвал обществен превоз на
товари като в момента на проверката бил без товар, с маршрут на движение
гр. Плевен - гр. София съгласно пътен лист №584915 от 25.11.2021 г. като не
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност към датата на
извършване на превоза-25.11.2021г. и не представил контролен талон към
СУМПС или друг документ.
Показанията на актосъставителя М. и свидетеля И. изцяло
кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупност по делото
2
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказаталества, а именно: наказателно
постановление №********* от 07.12.2021г. на *** на РД „Автомобилна
администрация“ гр.Плевен; акт за установяване на административно
нарушение №296794 от 25.11.2021г.; Пътен лист №584915; Справка от
регистрите за психологическите изследвания на водача М. Б. АНГ.; Заповед
№ РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, копие от решение
№260118 от 13.04.2021г по НАХД №159/2021г по описа на РС- Враца; 2 броя
пощенски плика към доказателствата по делото.
Относно нарушението по чл. 87, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на
МТ.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 87, т.2 от
Наредба №33 от 03.11.199г. на МТ, както от обективна, така и от субективна
страна. От обективна страна М. Б. АНГ. на 25.11.2021г. около 10:50 часа по
ПП -I-3 Е83 до разклона за с.Телиш посока гр.София е управлявал товарен
автомобил Волво ФХ 1242Т с рег.№ *** и полуремарке с рег.№ ***, и двете
собственост на фирма „***“ЕООД - гр.Своге /Булстат /***/ като извършвал
обществен превоз на товари /в момента на проверката бил без товар/ по
маршрут гр. Плевен - гр. София като не притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност към датата на извършване на превоза-25.11.2021
година, т. е. същият е осъществил състава на административното нарушение
по чл. 87, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ . (доп. - ДВ, бр. 50 от
2000 г., изм., бр. 108 от 2002 г., бр. 46 от 2006 г., бр. 48 от 2018 г.), която
правна норма сочи, че водачът на автомобил за обществен превоз на товари
следва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата. От субективна страна, същият е извършил нарушението при
форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено - опасния му
характер и последици и е целял тяхното настъпване. Поради изложеното,
съдът намира, че правилно наказващият орган е ангажирал административно-
наказателната му отговорност за нарушение по чл.87, т.2 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ. Посочената наредба е подзаконов нормативен акт по
приложение на ЗАвП, съгласно параграф 2. Същата се издава на основание
чл. 7, ал. 3, чл. 16 и 21 от Закона за автомобилните превози. В случая, ЗДвП е
нормативен акт, който е приложим от други контролни органи, регулира
съвсем друг кръг обществени отношения извън Закона за автомобилните
превози, поради което и санкционните норми в ЗДвП са неотносими към
настоящия случай.
Съдът намира, че правилно е издирена и наложена приложимата
санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, която
предвижда административно наказание - глоба в размер на 2000 – две хиляди
лева, каквото именно по вид и размер е наложено на жалбоподателя.
Съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
3
тъй като изискванията към водачите имат за цел да се установи
психологическата им годност да управляват МПС без опасност от допускане
на пътнотранспортни произшествия, поради което нарушението разкрива
висока степен на обществена опасност, поради факта, че е свързано с
безопасността на всички участници в движението по пътищата. Според съда
осъщественото от жалбоподателя А. деяние не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от останалите случаи на нарушение от този вид.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно в тази му
част.
Относно нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С оглед установената поделото фактическа обстановка, съдът намира,
че наказващият орган правилно и законосъобразно е квалифицирал
извършеното нарушение от жалоподателя, изразяващо се в непредставяне на
контролен талон към СУМПС в момента на проверката, като такова по чл.
100, ал. І, т.1 от ЗДвП. За така осъщественото нарушение, съдържащата се в
чл. 183, ал. І, т.1 от ЗДвП санкционна разпоредба предвижда
административно наказание глоба в размер на 10,00 лева, каквото именно по
вид и размер е наложил наказващия орган. Ето защо, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно в тази му част.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63
от ЗАНН Наказателно постановление № 35-0001317/07.12.2021г. на *** на
РД“АА“-Плевен, с което на М. Б. АНГ. с ЕГН ********** от с. Бов, Софийска
област са наложени следните административни наказания: 1.) на осн. чл. 93,
ал.1, т.1 от ЗАвтП – глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и 2.) на осн.
чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 /десет/лева за извършени
на 25.11.2021г. на ПП-I-3, Е-83 до разклона за с. Телиш по посока гр. София
нарушения по чл. 87, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ и по чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4