№ 264
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20221800500135 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 240 (35) от 15.11.2021 г. по гр. д. № 579 / 2021 г.
Самоковският районен съд е изменил размера на издръжката, която Д. ИВ. Т.
се е задължил по гр. д. № 2814 / 2008 г. на РС – Русе да заплаща на детето си
С. Д. Т., като я е увеличил от 30 лв. месечно на 210 лв. месечно, и е осъдил
ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в увеличения размер от
210 лв., считано от предявяването на иска на 02.06.2021 г. до настъпване на
основание за ново изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.150 СК в частта за
разликата над 210 лв. до пълния предявен размер от 300 лв. месечно.
Отхвърлил е и възражението на ответника Д.Т. за прихващане на
задължението му да заплаща издръжка в така увеличения размер със сумата
1360 лв., която той претендира да е платил в периода от 11.12.2019 г. до
03.07.2021 г. авансово и в повече от размера, определен по гр. д. № 2814 /
2008 г. на РС – Русе.
1
Районният съд е постановил предварително изпълнение на решението
относно присъдената издръжка, разпределил е разноските между страните и е
възложил в тежест на ответника дължимата държавна такса за
производството по делото.
Решението е обжалвано от непълнолетната ищца със съгласието на
нейната майка и законен представител в отхвърлителната част за размера на
издръжката. Изложени са съображения за неговата неправилност
(необоснованост). Иска се присъждане на издръжката в пълния размер на
претендираното увеличение от 300 лв.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от ответника, с която той
обжалва частично решението в осъдителната му част за издръжката за
разликата над нормативно установения минимален размер от 162,50 лв.
месечно до присъдените 210 лв. Обосновава се неправилност на решението,
вкл. и относно приложението на института на прихващането.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадена в срок и са
допустими. С тях се обжалва валидно и допустимо в обжалваните части
решение на първоинстанционен съд.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е
правилно в обжалваните части. То е постановено в съответствие с
ангажираните от страните доказателства и при правилно приложение на
материалния закон относно нуждите на детето и възможностите на бащата да
дава издръжка. Отговорите на доводите в двете жалби се съдържат в
мотивите на първоинстанционния съд. Ето защо на основание чл.272 ГПК
Софийският окръжен съд се присъединява към мотивите на районния съд
относно установената по делото фактическа обстановка, относно направените
изводи за размера на необходимата за непълнолетното дете месечна
издръжка, относно частта от тази издръжка, която следва да поеме всеки един
от родителите, и относно неоснователността на възражението за прихващане.
Във въззивната жалба ищцата акцентира, че районният съд не е взел
предвид факта, че ответникът е собственик на недвижим имот в с. Б., общ.
В.Д.. Няма обаче никакви данни този имот да е доходоносен.
В насрещната въззивна жалба се поддържа възражението за
2
прихващане. Като допълнителен довод за неговата неоснователност, извън
доводите на районния съд, следва да се посочи и следното: В отговора на
исковата молба ответникът сочи, че за период от 18 месеца е плащал месечна
издръжка от 100 лв. вместо дължимите 30 лв. Основанието във всички
представени платежни нареждания и извлечения от сметка обаче е
„захранване“. Въпреки некоректното посочване, не се спори, че фактическото
основание на плащанията е издръжката на ищцата. При липсата на изрично
отразяване в банковите документи на периода, за който се отнасят
плащанията, и предвид ежемесечната последователност на банковите
преводи, изводът е, че ответникът доброволно и по своя инициатива е
увеличил размера на издръжката. По делото няма доказателства за авансови
плащания.
По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде
потвърдено в обжалваните части.
При този изход на делото разноските следва да останат в тежест на
страните, както са били направени.
С насрещната въззивна жалба е било направени искане за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските досежно адвокатския
хонорар. Касае се за искане по чл.248 ГПК, за което е компетентен районният
съд след преценка допустимостта на искането.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 240 (35) от 15.11.2021 г. по гр. д. № 579 /
2021 г. Самоковският районен съд В ЧАСТТА, с която съдът е изменил
размера на издръжката, която Д. ИВ. Т. се е задължил по гр. д. № 2814 / 2008
г. на РС – Русе да заплаща на детето си С. Д. Т., като я е увеличил от 30 лв.
месечно на 210 лв. месечно, и е осъдил Д. ИВ. Т. да заплаща на С. Д. Т.
месечна издръжка в увеличения размер от 210 лв., считано от предявяването
на иска на 02.06.2021 г. до настъпване на основание за ново изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, както и В ЧАСТТА с която предявеният от С. Д. Т. срещу
3
Д. ИВ. Т. иск с правно основание чл.150 СК е бил отхвърлен за разликата над
210 лв. до пълния предявен размер от 300 лв. месечно.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4