Р Е Ш Е Н И Е
№182/28.10.2020
г.
Гр.
Ямбол, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи
състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Д. Димитрова, разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 183 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Л.В. Г. *** против Решение № 2153-28-48/30.06.2020
г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение
жалбата й против Разпореждане № 281-00-2507-9 от 05.03.2020 г. на Ръководителя
на осигуряването на безработица, с което на осн. чл.
54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 281-00-2507-3/26.05.2017 г.
за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО за времето
от 12.12.2016 г. до 11.06.2017 г. в размер на 74.29
лева дневно. Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е
издадено при липса на фактическо основание. Сочи се, че жалбоподателката е била
осигурено лице и поради това е имала право на обезщетение на безработица.
В съдебно
заседание жалбоподателката Г., редовно призована, участва
лично и с упълномощения от нея процесуален представител. Последният поддържа
жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната
страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. В депозираното писмено
становище жалбата се оспорва изцяло.
Счита, че същата е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана,
предвид обстоятелството, че жалбоподателката реално не е упражнявала трудова
дейност и поради това не е възникнало осигуряване при осигурителя „Й.“ ООД, гр. Ямбол, което обстоятелство е
установено след издаването на разпореждането за отпускане на обезщетение за
безработица. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.12.2016 г. жалбоподателката
Г. подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на осн. чл. 54а от КСО. Въз основа на заявлението и
представените документи, с Разпореждане № 281-00-2507-3/26.05.2017 г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, на същата, на осн. чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с
чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, било
отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 74.29 лева дневно за
времето от 12.12.2016 г. до 11.06.2017 г.
Разпореждането е връчено на Г. на 26.05.2017 г.
и е влязло в сила.
С Разпореждане № 281-00-2507-9 от
05.03.2020 г., на осн. чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол е отменил Разпореждане №
281-00-2507-3/26.05.2017 г., като е посочил, че при извършена проверка от
контролни органи на ТП на НОИ – Ямбол в „Й.“ ООД е съставен констативен
протокол № КП-5-28-00589191/05.07.2019 г., с който е установено, че в
търговското дружество са назначени лица по трудово правоотношение без знанието
на собствениците и не са упражнявали трудова дейност във фирмата. За лицата са
подавани уведомления по чл. 62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са
подавани данни по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО. Издадени са задължителни
предписания № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019 г. за заличаване на данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО и същите са заличени за 97 лица, между които е и Л.Г..
Посочено е също, че съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от
деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. В случая за лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не е
започнало да упражнява трудова дейност.
Против разпореждането е подадена жалба
от страна на Г. (вх. № 1012-28-80/24.03.2020 г.) до Директора на ТП на НОИ –
Ямбол, в което същата посочила, че констатацията относно сключения с „Й.“ ООД,
гр. Ямбол трудов догоров
е неправилна и необоснована. Твърди се,
че с Трудов договор № 84/06.12.2016 г. е била назначена на длъжност
„ръководител участък, земеделие“,
получила е екземпляр от подписания от страна на работодателя договор и е
напуснала офиса с уверението, че ще й се обадят за започване на работа.
С Решение № 2153-28-48/30.06.2020 г.,
Директорът на ТП на НОИ оставил без уважение жалбата на Л.Г. против
Разпореждане № 281-00-2507-9/05.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е
възложено осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол. В мотивите към
решението е прието, че от събраните по преписката доказателства се установява
по категоричен начин, че са налице данни, които водят до извод за неупражнявана
трудова дейност и за невъзникнало основание за осигуряване за периода при
осигурителя „Й.“ ООД, което е достатъчно основание, за да възникне правомощието
на ръководителя за безработицата да отмени влязлото в сила разпореждане. Именно това решение е предмет на жалбата, въз
основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
Към делото е приложен Констативен
протокол № КП-5-28-00589191/05.07.2019 г. за извършена проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на „Й.“ ООД, гр. Ямбол, от който е видно, че
дружеството е било в трудови правоотношения със 100 лица, от които 75 за кратък
период от време – по-малко от месец. Във
връзка с извършваната проверка осигурителят бил поканен да се яви и да
представи документи за установяване на осигурителни права и упражняване на
трудова дейност от лицата. В ТП на НОИ се явили двамата собственици на
дружеството, които декларирали, че от
датата на регистрацията на дружеството до момента на проверката, са назначили
само три лица – Д.Я.Димитров, Радостина Йовчева Трифонова и С. Г. Иванов.
Всички останали, назначени във фирмата им лица не познават, не са сключвали
трудови договори с тях и не са упражнявали трудова дейност при тях. На осигурителя били връчени Задължителни предписания № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019 г. за
заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на 97 лица, измежду които
под номер 84 фигурира и жалбоподателката Г..
В съдебно заседание, проведено на
12.10.2020 г. жалбоподателката Г. е изслушана от съда
при условията на чл. 176 от ГПК. Същата заявява, че е сключила трудов договор с
представител на „Й.“ ООД, гр. Ямбол на име Йорданка, като са се уговорили
последната да й се обади, когато трябва
да започне работа, но фактически не е осъществявала трудова дейност, тъй като
следващото обаждане е било да отиде, за да прекратят трудовия й договор.
Като свидетел по делото е разпитан и Й.Й. – управител на „Й.“
ООД, гр. Ямбол, от чиито показания се
установява, че във фирмата други хора, освен той самия, сина му Т. Й., дъщеря
му Р.Т. и Димитър Янакиев, не са
работили, както че не е упълномощавал
счетоводителката си да назначава работници. Заявява също, че не познава
жалбоподателката и едва когато бил повикан в НОИ разбрал, че във фирмата му
имало назначени общо около 100 души.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За да е законосъобразен един административен акт, е
необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административнопроизводствените правила,
да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на
закона.
В
конкретния казус предмет на оспорване е Решение № 2153-28-48/30.06.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б”
от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на
обезщетенията за безработица, като ал. 3 от същия текст регламентира, че ръководителят
на ТП на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. Решение № 2153-28-48/30.06.2020 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Ямбол,
поради което съдът намира, че то е издадено от компетентен орган по чл.
117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също
е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Решението – предмет на жалбата е и законосъобразно. Става
въпрос за следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 54а от КСО, в приложимата редакция (ДВ, бр. 54 от
2015 г., в сила от 17.07.2015 г.), право на парично обезщетение за безработица
имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
„Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване
на осигуряването и които имат: регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или
пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в
друга държава и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а,
ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава.
Легално
определение на понятието „осигурено лице“
се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на КСО, като е предвидено, че „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
В
конкретния случай жалбоподателката Г. е имала сключен трудов договор с „Й.“ ООД, гр.
Ямбол, който към момента на подаване на заявлението
за отпускане на парично обезщетение за безработица
е бил прекратен, като същата е отговаряла и на останалите изисквания по чл. 54а
от КСО. Съгласно трайната практика на ВАС на РБ обаче, обективирана в
Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015
г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. №
14312/2015 г. и др., наличието на трудово правоотношение не е
достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от
него права на обезщетение. От
съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че
едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова дейност, която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност между трудовото, респективно –
служебното и осигурителното правоотношение не съществува. Наличието на трудово
или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е
лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има валидно
възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз
основа на това правоотношение. Изключенията от това правило са регламентирани в
изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на
КСО, съобразно което осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5, според който за
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: на
платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и неплатените
отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни
дни през една календарна година; през което самоосигуряващите
се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за
временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на
временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не
са имали право на парично обезщетение.
В настоящия казус, както вече бе
посочено по-горе, от данните по делото,
включително и от дадените от самата жалбоподателка
обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, безспорно
се установява, че Г. не е осъществявала трудова дейност в „Й.“ ООД,
гр. Ямбол. Следователно, изводът на административния орган относно липсата на
осъществявана от Л.Г. трудова дейност по силата на сключения и впоследствие
прекратен трудов договор, както и че същата не е придобила качеството на осигурено лице, е напълно обоснован.
Както вече бе посочено по-горе, с
Разпореждане № 281-00-2507-3/26.05.2017 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Ямбол, на осн. чл. 54ж,
ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл.
54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., на Г. е
отпуснато парично обезщетение за
безработица в размер на 74,29 лева дневно за времето от 12.12.2016
г. до 11.06.2017 г., което разпореждане е влязло в сила. Видно от разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2 от КСО обаче, влязлото в сила разпореждане за отпускане на парично обезщетение за
безработица може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:
1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за
определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица;
2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е
отказано отпускането му. С оглед на тази нормативна уредба съдът намира, че в
случая действително са налице материалноправните
предпоставки по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО за отмяна на Разпореждане №
281-00-2507-3/26.05.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с
което на оспорващата неправилно е отпуснато парично обезщетение за безработица
– пред компетентния административен орган са представени нови документи и доказателства, които имат
значение за определяне на правото, размера и периода на паричното обезщетение
за безработица.
С
оглед изложеното съдът намира, че
оспореното решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани. Подадената жалба е
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена
При този изход на делото и на осн. чл. 143,
ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим
от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.В.Г. *** против Решение № 2153-28-48/30.06.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й
против Разпореждане № 281-00-2507-9/05.03.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ, гр. Ямбол.
ОСЪЖДА
Л.В.Г. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО
ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр. ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: /п/ не се чете