№ 195
гр. Перник, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720104978 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Р. Й. ИВ., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: *****, чрез адв. А.А., срещу „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, искове с
правно основание чл. 439 ГПК да бъде признато за установено, че в полза на ответника не
съществува право на принудително изпълнение за сумата 2925,72 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ******, с
абонатен № ***** за периода 01.10.2003 г. – 30.04.2009 г., сумата 1222,82 лв.,
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода 30.11.2003 г. –
07.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2925,72 лв., считано от
16.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 194,46 лв. – разноски,
по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 3611/2009 г. на РС – Перник, въз основа на който
е образувано изпълнително дело № 2213/2021 г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев, поради
погасяване на вземанията по давност.
Ищецът излага, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.09.2010 г. по ч.гр.д.
№ 3611/2009 г. на РС – Перник, е образувано изп. д. № 645/2010 г. на ЧСИ Соня Димитрова.
Твърди, че по изпълнителното дело не са извършени изпълнителни действия и същото е
прекратено от съдебния изпълнител на 27.05.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Сочи, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 2213/2021 г. на ЧСИ
Стилиян Бадев, по което са предприети изпълнителни действия срещу длъжника. Счита, че
тъй като вземанията имат за предмет периодични плащания, са погасени с изтичане на
тригодишна давност съгласно чл. 111, б „в” ЗЗД. По изложените съображения моли да се
1
приеме за установено, че в полза на ответника не съществува право на принудително
изпълнение за вземанията по издадения изпълнителен лист, за които е образувано изп.д. №
2213/2021 г. на ЧСИ Стилиян Бадев поради погасяването им по давност, както и за осъждане
на ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк.
Софрониева, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че с настъпване на стабилитета на заповедта за изпълнение за
вземанията е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Сочи, че по
силата на Постановление № 3/18.11.1980 г. давността за вземанията е прекъсната с
образуването на първото изпълнително дело и спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б
„Ж” ЗЗД до отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСТГК на ВКС, от който момент е започнала да
тече нова погасителна давност. Позовава се на Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС, според което перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложения по делото препис на изпълнителен лист от 08.09.2010 г., се установява,
че е издаден въз основа на Заповед от 16.10.2009 г. по ч.гр.д. № 3611/2009 г., в полза на
„Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, срещу Р. Й. ИВ., ЕГН **********, за сумата
2925,72 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2003
г. – 30.04.2009 г., сумата 1222,82 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода 30.11.2003 г. – 07.10.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 2925,72 лв. от датата на подаване на заявлението – 16.10.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер
на сумата 194,46 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
От приетия по делото заверен препис на изп.д. № 645/2010 г. на ЧСИ Соня Димитрова
се установява, че е образувано по молба от 22.12.2010 г. от „Топлофикация-Перник“ АД
срещу Р. Й. ИВ. за вземанията по изпълнителния лист от 08.09.2010 г., издаден по ч.гр.д. №
3611/2009 г. на РС-Перник, като са посочени конкретни способи на принудително
изпълнение – запор върху вземанията на длъжника, възбрана върху недвижими имоти и
спиране от движение на МПС за срок от три месеца.
На 27.12.2010 г. са изпратени искания от съдебния изпълнител за предоставяне на
информация от НАП-гр. Перник за трудовите договори на длъжника и публичните му
задължения, от МДТ-гр. Перник за притежавани от длъжника движими, недвижими имоти и
банкови сметки, по които е постъпила информация, че лицето не притежава движими вещи
и недвижими имоти и няма публични задължения. Изпратена е покана за доброволно
изпълнение до длъжника, връчена чрез залепване на уведомление, извършено на 19.02.2011
2
г.
С молба от 05.11.2013 г. и 12.02.2014 г. от взискателя са направени искания до
съдебния изпълнител за извършване на справки за трудови договори и пенсии на длъжника
и налагане на запор върху същите, за което са платени указаните такси.
На 25.06.2015 г. са изпратени искания от съдебния изпълнител за предоставяне на
информация от Служба по вписвания-гр. Перник за вписвания, отбелязвания и заличавания
по партидата на длъжника и от Сектор „Пътна полиция“-гр. Перник за притежаваните МПС.
С писмо, постъпило на 15.07.2015 г., съдебният изпълнител е уведомен от Сектор „Пътна
полиция“-гр. Перник, че длъжникът не притежава превозни средства. Съобразно издаденото
от Служба по вписванията-гр. Перник удостоверение с изх. № 1655/15.07.2015 г. по
партидата на длъжника е вписана договорна ипотека на 22.02.2008 г., като е приложено
копие от нотариалния акт за учредяването й.
На 24.07.2018 г. е изпратено съобщение до взискателя и длъжника, че с постановление
от 27.05.2018 г. изпълнителното производство е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
От постъпилия заверен препис на изп.д. № 2213/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев се установява, че е образувано по молба от 23.07.2021 г. от „Топлофикация-Перник“
АД срещу Р. Й. ИВ. за вземанията по изпълнителния лист от 08.09.2010 г., издаден по ч.гр.д.
№ 3611/2009 г. на РС-Перник. По изпълнителното дело е изискана справка от ТД на НАП-
гр. Перник за дължими публични или държавни вземания от длъжника, от БНБ за банкови
сметки и сейфове, извършени са справки от ДАЕУ за сключени трудови договори, пенсии и
осигурени лица.
На 28.07.2021 г. са изпратени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД
и „Централна кооперативна банка“ АД, запорно съобщение до директора на ТП на НОИ-гр.
Перник за налагане на запор пенсията на длъжника и доход от трудово правоотношение,
получени на 04.08.2021 г., както и запорно съобщение до длъжника, получено на 07.09.2021
г., за налагане на запор върху пенсията, получаваното трудово възнаграждение и банковите
му сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД.
С писмо с вх.рег. № 35232/10.08.2021 г. „Централна кооперативна банка“ АД
уведомява съдебния изпълнител, че длъжникът има открита сметка при тях, която е
блокирана до пълния размер на дължимата сума, посочена в запорното съобщение.
С писмо с вх.рег. № 37514/25.08.2021 г. ТП на НОИ-гр. Перник уведомява съдебния
изпълнител за получавания размер на пенсията и трудово възнаграждение от длъжника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност паричните
суми, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело.
3
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй
като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок
възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до
изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти
/изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение №
321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник
и др./.
В случая липсват данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради
което съдът приема, че началният момент, от който започва да тече предвиденият в закона
петгодишен давностен срок, е 08.09.2010 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, към
който момент няма спор, че заповедта е влязла в сила.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение за процесното принудително изпълнение приложение следва да
намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г. Съгласно ППВС №
3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване на изпълнителното
дело и не тече докато трае висящността му. С оглед изложеното с образуване на изп.д. №
645 по описа за 2010 г. на ЧСИ Елена Добренова на 22.12.2010 г., давността за вземанията е
4
прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. В случая давността за вземанията е прекъсната с молбите от
05.11.2013 г. и 12.02.2014 г., с които е отправено искане за налагане на запор върху
вземанията на длъжника. След това не са поискани и предприемани изпълнителни действия
по изп.д. № 645 по описа за 2010 г. на ЧСИ Елена Добренова, поради което двугодишният
срок е изтекъл на 12.02.2016 г., след което изп.д. № 645 по описа за 2010 г. на ЧСИ Соня
Димитрова е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно
постановките на приложимото към процесното принудително изпълнение ППВС № 3/1980
г., от прекратяването му е започнал да тече предвиденият в закона петгодишен давностен
срок за погасяване на съдебно признати вземания.
Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е
ангажирал доказателства за спирането и прекъсването на давността в периода от 13.02.2016
г. /датата, на която е прекратено изп.д. № 645/2010 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова/ и
23.07.2021 г. /датата, на която е подадена молбата за образуване на изп.д. № 2213/2021 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев/. С оглед изложеното, съдът приема, че петгодишната давност
за вземанията е изтекла на 13.02.2021 г., поради което извършените по изп.д. № 2213/2021 г.
по описа на ЧСИ Стилиян Бадев изпълнителни действия са ирелевантни.
По горните съображения, съдът прави извод, че вземанията са погасени по давност,
поради което предявените искове са основателни и следва да бъде уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за
извършени разноски, ищецът е сторил такива в размер на 173,72 лв. - държавна такса, и
540,00 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение.
По възражението за прекомерност, направено в отговора на исковата молба, съдът
намира следното:
Съобразно цената на исковете, минималното възнаграждение, определено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е 534,01 лв., което уговореното
възнаграждение надвишава незначително, поради което не подлежи на редуциране като
прекомерно.
Предвид изложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в пълен
размер, възлизащи на сумата 713,72 лв.
5
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. Й. ИВ., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *****, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително
изпълнение на сумата 2925,72 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в ******, с абонатен № ***** за периода
01.10.2003 г. – 30.04.2009 г., сумата 1222,82 лв., представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода 30.11.2003 г. – 07.10.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 2925,72 лв., считано от 16.10.2009 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата 194,46 лв. – разноски, по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№
3611/2009 г. на РС – Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
2213/2021 г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Й. ИВ., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: *****, сумата 713,72 лв. /седемстотин и
тринадесет лева и седемдесет и две стотинки/ - разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6