Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.03.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на осми март две хиляди
двадесет
и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5008 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5008/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К.И.Б. ЕГН ********** *** срещу решение №264164 от 04.11.2019 г постановено по гр.д.№16591/2019 г на СРС , 35 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу
Б. , че същият дължи сумата от 1852,83 лева – цена
на незаплатена топлинна енергия за апартамент
в гр.София ул.********* ет.1 за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г ; и
сумата от 74,52 лева главница за
дялово разпределение за същия период ; ведно със законната лихва върху посочените
главници от 13.12.2018 г до окончателното им заплащане ; както и сумата от 119,75 лева лихви за забава върху
посочената главница за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г – 28.11.2018 г
; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.01.2019 г по ч.гр.д.№78507/18 г на СРС , 35 състав .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС /в
обжалваната част/ . Липсват договорни отношения върху въззивника и ищеца и не
са представени писмен договор и
счетоводни документи , в които да е отразено името на Б. . Съгласно
чл.149 ал.1 ЗЕ във вр.чл.149б ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основание писмени договори при общи условия . С решение №4777 от 13.04.2018 г
по адм.дело №1372/16 г на ВАС е отменена формулата в методиката за дяловото
разпределение . ОУ са вътрешни правила на търговското дружество , а не
нормативен акт . СТЕ е на база показания от общия топломер като в абонатната
станция няма отделен топломер за доставената топлинна енергия за сградната
инсталация и информацията е „напасвана“.
ССЕ е без логическа връзка с първичните и вторичните счетоводни документи . Не
е връчена фактура на получателя на услугата по чл.112,113 ЗДДС. Не си
кореспондират фактури и договор за доставка , а съществуват „и други норми
освен ЗЕ“ за отношенията между доставчик на топлинна енергия и съответния
потребител . ЗЕ не е основополагащ закон и трябва да се съобразява с ТЗ , ЗЗД ,
ЗКПО , ЗДДС , ЗСчет , НСС , ЗЗП и най-вече с Конституцията на РБ .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице помагач на ищеца “Т.с.” ЕООД *** не взема
становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 11.11.2019 г, поради което въззивната жалба от 25.11.2019 г /по пощата/ е подадена в
срок .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на
решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно . На
практика въззивникът оспорва цялостната уредба на доставките на топлинна
енергия . Въззивникът би искал тази уредба да е различна – да има възможност да
се „откаже“ от доставките , като цялата тежест на загубите от де факто
отопляваното му жилище се възложи на останалите собственици и ползватели в
сградата или на ищеца .
Съдът не
може да откаже прилагане на ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО , като същото не противоречи нито на Конституцията , нито на
европейското право . Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната
норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е доказан от документи за собственост на
стр.24-25 от делото пред СРС . С Решение
№ 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от
ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл. 153, ал.1
и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление
на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права
следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не ползват
топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода,
че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри
на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната
инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им
се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е
решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна
енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите
части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация,
която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си
част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че
отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй
като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите,
свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго
законодателно разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може
да се даде предвид характера на подобни сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответника . Общите условия на ищеца се одобряват и
публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който
изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от
изрично приемане на договорни клаузи и ОУ . Чл.149
ал.1 ЗЕ във вр.чл.149б ЗЕ е неотносим , тъй като касае рядко срещан случай , в
който е налице посредник между топлопреносното предприятие и крайния потребител
т.нар.доставчик на топлинна енергия . В случая такъв доставчик не е налице . Както
е посочено в Тълкувателно решение №2
от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
потребители на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. В случая доставената топлинна енергия е
доказана със заключенията на ССЕ и СТЕ .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената
топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната
станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са
изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ и ССЕ установяват извършване на дялово
разпределение , което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от
ответника .
Възраженията на ответника ,
че не му е доставена топлинна енергия остават недоказани . Според
нормативната уредба сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване
са обща етажна собственост - чл.140 ал.З от ЗЕ и представляват съвкупността от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от
абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните
хоризонтални и вертикални разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.З от ДР към Наредба №16-334 за
топлоснабдяването/. Етажните собственици са длъжни сами да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояние.
СТЕ установява , че третото
лице помагач е извършвало дялово разпределение за етажната собственост на
ответника като не са били налице възражения от управителните органи на етажната
собственост . Подписване на писмен договор не е необходимо , още
по-малко следва да се подпише такъв между всеки от етажните собственици
поотделно /включително ответника/ и третото лице .
Отмяната на методиката за дялово разпределение съгласно чл.195 ал.1 АПК
има действие от деня на влизане на съдебното решение т.е. няма обратна сила . В
случая отмяната е неотносима за процесния период.
Съгласно счетоводния принцип
на „предимство на съдържанието пред формата“ е без значение в настоящото
производство какви счетоводни документи е създал ищецът и че съобщенията към
фактури са издавани на друго лице . Процесните задължения за действително
доставена топлинна енергия са доказани със СТЕ.
Съгласно чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС ищецът може да не издаде данъчна фактура на данъчно незадължено по
ЗДДС физическо лице . Въззивникът си противоречи – от една страна твърди ,
че не е страна по договор с ищеца и няма открита партида на потребител , а от
друга страна се позовава на неиздадена данъчна фактура , която няма как да му
се издаде без да има открита партида . Приложението на чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС
няма никакво отношение към доказване доставката на топлинна енергия .
Съдът няма как да разгледа
бланкетен довод , че „ЗЕ не е основополагащ закон и трябва да се съобразява с ТЗ
, ЗЗД , ЗКПО , ЗДДС , ЗСчет , НСС , ЗЗП и най-вече с Конституцията на РБ“ .
Не са посочени конкретни аргументи за „противоречия“ между тези закони , още
повече че те уреждат съвсем различни обществени отношения , а НСС , например ,
нямат ранг на закон .
Налага се изводът ,
че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са деловодни разноски в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №264164 от 04.11.2019 г постановено по гр.д.№16591/2019 г на СРС , 35 състав ; в частта ,
с
която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу
К.И.Б. ЕГН ********** *** , че същият дължи сумата от 1852,83 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент
гр.София ул.********* ет.1 за
периода м.05.2016 г – м.04.2018 г ; и сумата от 74,52 лева главница за дялово разпределение за същия период ; ведно със законната лихва върху посочените
главници от 13.12.2018 г до окончателното им заплащане ; както и сумата от 119,75 лева лихви за забава върху
посочената главница за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г – 28.11.2018 г
; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.01.2019 г по ч.гр.д.№78507/18 г на СРС , 35 състав
ОСЪЖДА К.И.Б. ЕГН ********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е
постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.