РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1008/18.5.2021г.
град Пловдив, 18.05. 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ к.с., в открито
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
Членове:
Мариана Михайлова
Татяна Петрова
при секретаря Д. Й. и прокурора И. Дж., като
разгледа докладваното от съдия Дичева
КАНД № 3298 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Изпълнителна
агенция "Медицински надзор" – гр. София /ИАМН/, чрез процесуалния
представител гл. юриск. А.С., срещу Решение № 260436 от 22.10.2020 г. на
Пловдивския районен съд, VII н. с.
постановено по АНД № 2578 по описа на същия съд за 2019 г.
Твърди се неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилност. Според касаторът, във всеки от описаните случаи доставката на
очна леща не е била извършена от Болничната аптека на Университетска болница за
активно лечение „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив, а е била извършена директно от
външни търговски фирми доставчици в Многопрофилна болница за активно лечение
/МБАЛ/ „Тримонциум“ ООД и така е реализиран състава на чл.86 ал.2 т.2, чл.86
ал.3 вр. с чл.82б от Закона за здравето. Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Ответникът по касация – МБАЛ
"Тримонциум" ООД в депозирана по делото писмена защита, чрез
процесуалния си представител адв. С. оспорва основателността на касационната
жалба. Моли за присъждане на направените разноски за две инстанции.
Представителят на Окръжна Прокуратура -
Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на настоящото касационно оспорване е Решение № 260436
от 22.10.2020 г. на Пловдивския районен съд, VII
н. с. постановено по АНД № 2578 по описа на същия съд за 2019 г., с което е
отменено Наказателно постановление № НП-27-133-35/16.11.2018 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит"
/понастоящем ИА "Медицински надзор"/, гр. София, с което на МБАЛ
"Тримонциум" ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.И.И. на
основание чл.
221, ал. 2 от Закона за здравето са наложени 12 имуществени санкции всяка
по 500 лева за извършени 12 административни нарушения на чл.86 ал.2 т.2, вр.
чл.86 ал.3, вр. чл.82б от ЗЗ.
Според мотивите на районен съд, за привличаното към
административнонаказателна отговорност на конкретно лице, за нарушение на чл. 86,
ал. 2, т. 2 от ЗЗ, се изисква да бъде установено, че на пациента не са били
осигурени, необходимите за лечението му медицински изделия и че тези изделия не
се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет. За да отмени
процесното наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, въз основа на събраните по делото и
писмени и гласни доказателства, че процесните медицински изделия - очни лещи,
не са били от тези заплащани от НЗОК или от държавния бюджет, но не се установява,
че на пациентите не са били осигурени, необходимите за лечението им медицински
изделия. Съдът е изтъкнал, че по делото не е спорно, че лечебното заведение е
осигурило на всеки един от тях съответните очни лещи. Това според мотивите на
ПРС, изключва възможността да бъде формиран извод за нарушаване на правата им
по чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗ. Според първоинстанционният съд, обстоятелството, че
въпросните лещи не са били закупени от Болничната аптека на УМБАЛ "Св.
Георги" ЕАД, с която МБАЛ "Тримонциум" ООД има сключен договор е
нарушение на чл.86, ал.3 във връзка с чл.82б от ЗЗ, но то не води до нарушаване
правата на съответния пациент по чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗ. Кредитирайки и
позовавайки се на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е подчертал,
че още по-малко може да се говори за нарушаване на правата на пациентите, когато цената на
медицинските изделия закупени от конкретно лечебно заведение е по-ниска от тази
на болничните аптеки.
Решението е правилно.
Настоящата инстанция споделя изцяло
изложените от ПРС подробни и обосновани мотиви.
Като е стигнал до изводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради недоказаност на
административното нарушение районният съд е постановил правилен – обоснован и
законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени
мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
събраните доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не
е необходимо да бъдат повтаряни.
Неоснователни са доводите на касатора,
че категорично е установено осъществен от дружеството състав административно
нарушение по чл.86, ал.2, т.2 във вр. с чл.86 ал.3, вр. с чл. 82б от ЗЗ, като
същите не съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
които първоинстанционния съд правилно е оценил.
Няма
спор, че в процесния период в МБАЛ "Тримонциум" на съответна група
пациенти са извършени оперативни манипулации, за които са използвани медицински
изделия, който не са закупени от болничната аптека, а от търговски фирми. Също така, както е
посочил и районния съд, лечебното заведение за периода е имало сключен договор
с УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД- гр. Пловдив за доставки на медицински
изделия чрез болничната му аптека. Но както правилно е приел първоинстнционния
съд, така установените факти не водят до
обоснован и безсъмнен извод, че лечебното заведение е извършило нарушение на чл.86,
ал.2, т.2 от ЗЗ. По смисъла на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ пациентът има
право на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите
за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната
здравноосигурителна каса или от държавния бюджет. На следващо място като
гаранция за това право е поставено и задължението по чл.82б, ал.1 от ЗЗ
лечебните заведения за болнична помощ да осигурят на пациентите необходимите за
лечението им медицински изделия. В допълнение, за да бъде предадено и
съдържание на правото на пациента, правилото на ал. 3 от посочената норма
предвижда, когато медицинските изделия не се заплащат от Националната
здравноосигурителна каса или от държавния бюджет, пациентът да ги заплаща по
цените, на които ги е закупило лечебното заведение. От друга страна по смисъла
на чл.94 от ЗЗ пациентът не е длъжен да ползва за нужното му лечение само и
единствено медицински изделия от болничната аптека. При това положение е
обосновано да се заключи, че правото на пациента да получи необходимите му
медицински изделия от болничното заведение, в което се провежда лечението, по
същество цели да обезпечи по-голяма достъпност и ефективност на медицинската
помощ, като се снеме тежестта от пациента да организира набавянето на нужните
му медицински изделия, но при гаранцията, че ще получи качествени изделия на
цени не – по-високи от тези на които са доставени. Отказът да бъдат осигурени
медицински изделия от лечебното заведение, респ. осигуряването на некачествени
изделия или такива на цени, превишаващи цените на доставчиците, несъмнено ще
представлява нарушение на правото на пациента. По делото не е спорно, че
пациентите са получили необходимите за лечението им медицински изделия именно
от лекуващото ги болнично заведение. Освен констатациите за закупуването на
медицински изделия извън болничната аптека, контролните органи не са установили
тези изделия да са несъответни на медицинските изисквания и стандарти, респ. да
са били продадени на пациента на цени по-високи от тези на които ги получава
лечебното заведение в болничната аптека.
В закона не се съдържа специална
санкционна разпоредба, която да регулира случаите на изпълнение на задължението
по чл.82б, ал.1 от ЗЗ, но не по реда на ал.2 от същата норма, а именно
осигуряване на медицинските изделия от източник, различен от болничната аптека.
Каза се, законът не урежда и задължение за пациента лечението да се проведе
единствено чрез осигурени от болничната аптека на лечебното заведение
медицински изделия. Право на пациента е да избере дали да закупи от болничната
аптека или от друго регламентирано място нужните медицински изделия, които не
са поети от средствата на НЗОК, а лечебното заведение не би могло да откаже
използването на тези изделия, ако пациентът не се е възползвал от услугите на
болничната аптека. Ето защо обстоятелството, че през проверения период при
лечението на съответните пациенти от болничната аптека не са осигурени такива
изделия, не доказва извода, че лечебното заведение не е изпълнило задължението
да осигури нужните медицински изделия на пациентите на установените цени и с
нужното качество. За да се обоснове с категоричност заключение, че лечебното
заведение е нарушило изискването на чл.82б от ЗЗ би следвало да са налице
безсъмнени данни, че е имало желание на пациенти да се възползват от правото си
да получат медицинските изделия именно от болничната аптека и то не е било
удовлетворено.
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че решението на Районния съд е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, основателна е и претенцията
на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение, но само за тази инстанция,
тъй като разноските
са били поискани своевременно в производството пред първа инстанция, но видно
от диспозитива на проверяваното решение не са били присъдени. В този случай,
ответникът по касация разполага с нормативно уредената възможност да проведе
процедура по чл.248 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, като поиска допълване на
първоинстанционното решение в частта на разноските, а не и директно да поиска
присъждане на разноски от касационната инстанция.
Видно от представените пред касационната
инстанция доказателства за направени разноски (лист 21), същите са в размер на
300 лв.
Водим
от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260436 от 22.10.2020 г. на Пловдивския районен съд, VII
н. с. постановено по АНД № 2578 по описа на същия съд за 2019 г.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ "МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР" да заплати на МБАЛ "Тримонциум"
ООД, ЕИК ***, сумата от 300 лева, разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: