№ 12
гр. Бургас, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20242001000195 по описа за 2024 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 270/ 30.10.2024 г., постановено по т.д. № 87/ 2024 г. по
описа на Окръжен съд Бургас са обявени за относително недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността в производството по
несъстоятелност на ЕТ „ММ – М. Й. – Анг. Ив.“ по т.д. № 58/ 2022 г. по
описа на Окръжен съд Бургас, на основание чл.647, ал.1, т.1 ТЗ, следните
сделки:
1. Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 3.04.2020 г. № 38,
том 2, рег. № 2314, дело № 204/ 2020 г. на нотариус с рег. № 378 на НК, вписан
в Служба по вписванията гр. Разград с вх. № 989/ 3.04.2020 г., акт № 88, том 3,
дело № 500/ 2020 г. - сдЕ., с която Анг. Ив., действаща в качеството й на ЕТ
„ММ – М. Й. – Анг. Ив.“, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас 8000, ж.к. „Славейков“, бл.68, вх.8, ет.3, ап.9, е дарила
на М. К. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Разград, ул. „Н.Й.В.“ № 17, вх. А, ет.
3, ап. 5, притежавани от нея недвижими имоти – 1/7 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № 35715.45.7 по кадастралната карта и регистри на с.
Каменар, с площ от 4846 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, в местността „Хаска“, с номер
1
по предходен план: 045007, четвърта категория, граници: 35715.45.165,
35715.45.8, 35715.45.4, 35715.45.31 и от поземлен имот с идентификатор №
35715.66.12 по кадастралната карта и регистри на с. Каменар, с площ от 5599
кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, в местността „Кованлък“, с номер по предходен план: 066012,
четвърта категория, граници: 35715.66.215, 35715.66.13, 35715.66.15,
35715.66.15, 35715.66.11, 35715.66.214;
2. Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 3.04.2020 г. № 39,
том 2, рег. № 2317, дело № 205/ 2020 г. на нотариус с рег. № 378 на НК, вписан
в Служба по вписванията гр. Разград с вх. № 990/ 3.04.2020 г., акт № 89, том 3,
дело № 501/ 2020 г. - сдЕ., с която Анг. Ив. е дарила на М. К. Й., ЕГН
********** от гр. Разград, ул. „Н.Й.В.“ № 17, вх. А, ет. 3, ап. 5, притежаван от
нея недвижим имот, с административен адрес: гр. Разград, ул. „Н.Й.В.“ № 17,
вх. Г, ет. 0, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
61710.504.3177.15.33 по кадастралната карта и регистри на гр. Разград, с
предназначение на обекта: гараж, със застроена площ 13,65 кв.м., брой нива: 1,
който се намира на партерния етаж на сграда с идентификатор
61710.504.3177.15, разположена в поземлен имот с идентификатор
61710.504.3177, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
61710.504.3177.15.32, 61710.504.3177.15.15.34, под обекта: няма, над обекта:
61710.504.3177.15.37, заедно с 0,52% ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото.
Със същото решение е осъден М. К. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.
Разград, ул. „Н.Й.В.“ № 17, вх. А, ет. 3, ап. 5, да предаде в масата на
несъстоятелността на ЕТ „ММ-М. Й. – Анг. Ив.“ недвижим имот, с
административен адрес: гр. Разград, ул. „Н.Й.В.“ № 17, вх. Г, ет. 0, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 61710.504.3177.15.33 по
кадастралната карта и регистри на гр. Разград, с предназначение на обекта:
гараж, със застроена площ 13,65 кв.м., брой нива: 1, който се намира на
партерния етаж на сграда с идентификатор 61710.504.3177.15, разположена в
поземлен имот с идентификатор 61710.504.3177, със съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 61710.504.3177.15.32,
61710.504.3177.15.15.34, под обекта: няма, над обекта: 61710.504.3177.15.37,
заедно с 0,52% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото и 1/7 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 35715.45.7 по
2
кадастралната карта и регистри на с. Каменар, с площ от 4 846 кв.м. с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива,
в местността „Хаска“, с номер по предходен план: 045007, четвърта категория,
граници: 35715.45.165, 35715.45.8, 35715.45.4, 35715.45.31 и от поземлен имот
с идентификатор № 35715.66.12 по кадастралната карта и регистри на с.
Каменар, с площ от 5599 кв.м. с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, в местността „Кованлък“, с
номер по предходен план: 066012, четвърта категория, граници: 35715.66.215,
35715.66.13, 35715.66.15, 35715.66.15, 35715.66.11, 35715.66.214.
Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба
(неправилно наименувана „касационна жалба“) от ЕТ „ММ – М. Й. – Анг.
Ив.“ и от М. К. Й., двамата с адрес за връчване: гр. Разград, ул. „Марица“ №
1, офис № 3 - адв. Д. Й., в която същото се обжалва като неправилно,
необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново решение по
съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
Изтъкват се аргументи за неправилно тълкуване на закона от
първостепенния съд и несъобразяване със задължителната практика на ВКС.
Навеждат се съображения за отсъствие на законовите предпоставки за
уважаване на предявените искове, като се твърди липса на доводи и
доказателства за недобросъвестност на третото лице – приобретател.
Подчертава се, че от доказателствата по делото не се установява свързаност по
смисъла на § 1 от ДР на ТЗ на приобретателя с длъжника - търговеца, с който е
договарял.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Е. Н. П. – временен синдик на ЕТ „ММ-М. Й. – Анг. Ив.“ н., в който се
поддържа, че същата е неоснователна, а обжалваното с нея решение –
валидно, допустимо и правилно. Навеждат се оплаквания за бланкетност на
подадената въззивна жалба и се моли за оставянето й без уважение.
Направено е искане за възлагане на разноските в тежест на
въззивниците.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
3
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесен пред настоящата инстанция е спорът по предявени пред
Окръжен съд Бургас обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.647, ал.1, т.1 ТЗ от синдика на ЕТ „ММ-М. Й. – Анг. Ив.“ н.
против ЕТ „ММ-М. Й. – Анг. Ив.“ н. и М. К. Й., с които ищецът претендира
обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния
търговец на договори за дарение на недвижими имоти, обективирани в
Нотариален акт № 38, том 2, рег. № 2314, нот.д. № 204/ 2020 г. и Нотариален
акт № 39, том 2, рег. № 2317, нот.д. № 205/ 2020 г., двата на нотариус Р. Ив.,
рег. № 378 в Регистъра на Нотариалната камара, при твърдения, че
безвъзмездните сдЕ. са сключени със свързано с търговеца лице, в тригодишен
срок преди подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност. Предявени са и искове против приобретателя по сделките -
М. К. Й., за връщане в масата на несъстоятелността на имотите, решението по
които не е предмет на обжалване.
Не се констатира разногласие между страните относно
обстоятелството, че производството по несъстоятелност на търговеца -
ответник е открито с Решение № 221 от 6.10.2022 г. по т.д. № 58/2022 г. на
Окръжен съд Бургас, по молба, подадена от търговеца на 28.02.2022 г. Искът е
предявен на 20.03.2024 г., т.е. в срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ.
С Нотариален акт № 38, том 2, рег. № 2314, нот.д. № 204/ 2020 г. и
Нотариален акт № 39, том 2, рег. № 2317, нот.д. № 205/ 2020 г., двата от
3.04.2020 г., на нотариус Р. Ив., рег. № 378 в Регистъра на Нотариалната
камара, Анг. Ив., действаща като ЕТ „ММ-М. Й. – Анг. Ив.“, дарила на М. К.
Й. 1/7 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 35715.45.7 по кадастралната
карта и регистри на с. Каменар, с площ от 4 846 кв.м., с трайно
4
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива,
в местността „Хаска“, с номер по предходен план: 045007, четвърта категория,
граници: 35715.45.165, 35715.45.8, 35715.45.4, 35715.45.31 и от поземлен имот
с идентификатор № 35715.66.12 по кадастралната карта и регистри на с.
Каменар, с площ от 5599 кв.м. с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, в местността „Кованлък“, с
номер по предходен план: 066012, четвърта категория, граници: 35715.66.215,
35715.66.13, 35715.66.15, 35715.66.15, 35715.66.11, 35715.66.214.
С Нотариален акт № 38, том 2, рег. № 2314, нот.д. № 204/ 2020 г. и
Нотариален акт № 39, том 2, рег. № 2317, нот.д. № 205/ 2020 г., двата на
нотариус Р. Ив., рег. № 378 в Регистъра на Нотариалната камара, Анг. Ив.,
действаща като ЕТ „ММ-М. Й. – Анг. Ив.“, дарила на М. К. Й. недвижим имот,
с административен адрес: гр. Разград, ул. „Н.Й.В.“ № 17, вх. Г, ет. 0, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 61710.504.3177.15.33 по
кадастралната карта и регистри на гр. Разград, с предназначение на обекта:
гараж, със застроена площ 13,65 кв.м., брой нива: 1, който се намира на
партерния етаж на сграда с идентификатор 61710.504.3177.15, разположена в
поземлен имот с идентификатор 61710.504.3177, със съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 61710.504.3177.15.32,
61710.504.3177.15.15.34, под обекта: няма, над обекта: 61710.504.3177.15.37,
заедно с 0,52% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
Разпоредбата на чл.647 ТЗ дава възможност на кредитор или синдика
на несъстоятелния търговец да поиска да бъдат обявени за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността определен кръг увреждащи
действия и сделки, при наличието на съответните, специфични за отделните
фактически състави, елементи. Общата характеристика на регламентираните
хипотези включва имуществено увреждане на кредиторите на масата на
несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание, било
като пряка последица от разпоредителни сделки или действия от страна на
длъжника с притежаваното от него имущество, било при създаване на
опасност от такова увреждане.
В настоящия случай е инвокирана хипотезата на разпореждане по
смисъла на чл.647, ал.1, т.1 ТЗ – безвъзмездна сдЕ., с изключение на обичайни
5
дарения, по която насрещна страна е лице, свързано с длъжника, и която е
извършена в тригодишен срок от подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Доколкото
с подобни разпореждания обективно се намалява масата на несъстоятелността
(тъй като без извършеното разпореждане вещта би била част от имуществения
комплекс на длъжника към датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност – чл.614, ал.1, т.1 ТЗ) и оттам
възможността за удовлетворяване на кредиторите, тези транслирания на права
се смятат за принципно увреждащи и подлежащи на отмяна.
Като овластен да следи за приоритетния интерес на кредиторите на
несъстоятелността, синдикът е легитимиран да предяви отменителния иск. За
успешното му провеждане следва да се установи осъществяването в
обективната действителност на правопораждащите конкретното инвокирано
накърнено субективно право правнорелевантни юридически факти, които в
настоящия случай се изчерпват с разпореждане, уговорено без насрещна
престация и вън от обичая, извършено в тригодишен срок от подаване на
молбата за откриване на производството по несъстоятелност, при
допълнителната предпоставка насрещно договарящият субект да е свързано
лице с несъстоятелния търговец.
Без основание се претендира във въззивната жалба, че не е доказана в
конкретния случай свързаността на договарящите по атакуваните дарствени
разпореждания страни.
Дефинитивно в търговското право роднините по права линия, без
ограничения, са свързани лица, по смисъла на §1, ал.1, т.1 ТЗ. Внуците са
роднини по права линия, от втора степен – чл.74, ал.1 и чл.75, ал.1 СК. В
поставения за решаване случай, видно от данните по делото, приобретателят
по даренията е внук на отчуждитЕ.та – едноличен търговец. Този факт не е
бил оспорен от въззивниците пред първата инстанция и е отразен в
представените нотариални актове, в които договорите са материализирани,
като нотариусът е проверил удостоверяваното обстоятелство на базата на
описаните, представени при съставянето на акта, документи, измежду които
две удостоверения за раждане – от 1969 г. – предполагаемо на родителя на Й.,
и от 1999 г. – предполагаемо на самия Й.. Ето защо, следва да се приеме, че
предпоставката свързаност на съконтрахентите по сдЕ.та е била налична.
6
Останалите законови предпоставки също са доказани, в разрез с
поддържаното във въззивната жалба – сделките са извършени на 3.04.2020 г.,
т.е. в рамките на тригодишния срок, зачитан ретроактивно от 28.02.2022 г.
Липсват основания да се приеме, че даренията попадат в обхвата на
обичайните такива.
По отношение оплакванията за липса на доводи и доказателства за
недобросъвестност на приобретателя, следва да се отбележи, че конкретната
хипотеза на недействителност, правилно квалифицирана от първостепенния
съд като иск по чл.647, ал.1, т.1 ТЗ, не съдържа като елемент от фактическия
си състав изискването за знание на договарящия с търговеца за увреждането.
Повдигнатите в жалбата възражения за добросъвестност на
въззивника Й., при позоваване на чл.647, ал.3 ТЗ, са несъстоятелни, тъй като
той не представлява визираното от нормата трето добросъвестно лице,
придобило възмездно от лицето, с което длъжникът е договарял, а е страна по
оспорената сдЕ..
В аспект на всичко гореизложено, налага се изводът за
удовлетворяване на всички елементи от фактическия състав на отменителния
иск.
Поради съвпадане на крайния извод на настоящата апелативна
инстанция с този на първостепенния съд, решението следва да се потвърди.
Въззивникът Й. следва да понесе дължимата за въззивното
производство държавна такса, на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, в размер на 56,65
лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 270 от 30.10.2024 г., постановено по
т.д. № 87/2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА М. К. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Разград, ул.
„Н.Й.В.“ № 17, вх. А, ет. 3, ап. 5, да заплати на бюджета на съдебната власт по
сметка на Апелативен съд Бургас държавна такса за въззивното производство
в размер на 56,65 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
7
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8