№ 12492
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря КАЛИНА Д. А.ОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110113851 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищецът А. И. Ж. е предявил отрицателен установителен иск с правно
основание по чл. 439 ГПК против *********** за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника поради изтекла давност на суми по изпълнителен лист от 09.02.2011г.
по гр.д. № 30224/2010г. по описа на СРС, 37 състав, в полза на ************, цедирани в
полза на ответника, въз основа на който било образувано изп.д.№6194/2017г. по описа на
ЧСИ Н.****** рег.№ ***** на КЧСИ, както и суми извън посочените в изпълнителния лист.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който намира предявения
иск за неоснователен. Поддържа, че давността по отношение на процесните вземания не е
изтекла, като същата е прекъсната с образувано на изпълнителното дело и с предприетите в
хода на същото действия по изпълнение, така и давността не е текла поради спиране в
рамките на изпълнителното производство. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното по делото заверено копие на изпълнително дело № 7060/2011г. по
описа на ЧСИ ******* ******, рег.№ ***** на КЧСИ, се установява, че същото е
образувано по молба на ************ от 04.09.2011г. въз основа на изпълнителен лист от
09.02.2011г., издаден от СРС, 37 състав, по ч.гр.д. № 30224/2010г. по описа на съда за
2010г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.07.2010г., с
който е разпоредено ищецът да плати на ************ сумите: 368.67лв., представляваща
1
непогасена главница по договор за кредит, 106.41лв. договорна лихва за периода от
29.02.2008г. до 30.01.2009г., 115.16лв. законна лихва от 28.03.2008г. до 21.06.2010г., както и
законна лихва от 28.06.2010г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в
размер на 25лв. за държавна такса. В молбата има възлагане по чл.18 ЗЧСИ. След
образуване на изпълнителното дело са извършвани действия по изискване на справки, така и
изпълнителни действия, като има наложен запор върху трудово възнаграждение
(05.10.2011г.). С молба за присъединяване по чл.456 ГПК ************* на основание
чл.456, ал.2 вр. ал.1 ГПК е поискала присъединяване като взискател по образуваното
изпълнително дело срещу ищеца за събиране на дължими суми, съгласно удостоверение изх.
№ 53099/07.11.2011г. от ЧСИ ********* ******* рег.№ 844 на КЧСИ по изп.д. № 95/2011г.
по описа на ЧСИ *******, въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за суми: 3695.76лв. главница, ведно със законна лихва от 16.11.2010г.,
мораторна лихва 926.65лв., разноски 426.85лв., както и адвокатски хонорар, такси по
ТТРЧСИ. С постановление от 08.11.2011г. на основание чл.456 ГПК е постановено
присъединяване като взискател по изпълнителното дело на ******** за вземанията по
изпълнителен лист от 30.11.2010г. по гр.д. № 55638/2010г. на СРС, 37 състав. Впоследствие
има изпратени съобщения до различни банки, с които се иска информация дали ищецът има
открити банкови сметки. С разпореждане от 06.12.2011г. е разпоредено налагане на запор на
банкови сметки на ищеца в *******, **********, ********** (*********) ЕАД, за което са
изпратени запорни съобщения от 06.12.2011г., наложени съответно на 20.12.2011г. в
**********, 16.12.2011г. в **********, 21.01.2012г. до ************. Въз основа на молба
от 23.12.2011г. от ищеца, ЧСИ ****** вдига наложените запори върху сметките в *******.
С разпореждане от 04.04.2012г. е разпоредено налагане на запор върху сметките в ******. С
разпореждане от 31.05.2014г. е насрочен опис на движими вещи, който не е осъществен,
съответно с разпореждане от 24.11.2014г. отново е насрочен опис. На 24.08.2015г. с молба
********* прави искане по чл.429 ГПК за конституиране като взискател на мястото на
************, с твърдения, че на 15.05.2015г. е сключен договор за цесия между
************ като цедент и ********* като цесионер, като към молбата са приложени
договор за цесия с приложения и потвърждение за извършената цесия. В молбата има
възлагане по чл.18 ЗЧСИ. С постановление от 04.11.2015г. ЧСИ ****** конституира по
чл.429 ГПК ********* като взискател срещу ищеца и прекратява производството по
отношение на ************. С разпореждане от 04.11.2015г. е насрочен опис на движими
вещи на длъжника. С молба от 09.11.2015г. ********* (ответникът) е поискал пристъпване
към принудително изпълнение като се насрочи дата за извършване на опис на движими
вещи, находящи се на адреса на ищеца. Няма данни такъв да е осъществен. С постановление
от 22.06.2017г. изп.д. № 7060/2011г. е прекратено по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК. Съгласно
протокол от 28.07.2017г. е предаден ИЛ от 09.02.2011г. в оригинал. След протокола за
предаване на ИЛ има молба от 01.08.2017г., с която ответникът иска налагане на запор на
банкови сметки в *******.
От приобщеното по делото заверено копие на изпълнително дело № 6194/2017г. по
описа на ЧСИ ******* ******, рег.№ ***** на КЧСИ, се установява, че същото е
2
образувано по молба на ********* от 25.08.2017г., въз основа на договора за цесия от
15.05.2015г., както и изпълнителния лист от 09.02.2011г. в оригинал, като в молбата има
възлагане по чл.18 ЗЧСИ, като след образуване на изпълнителното дело има изпратени
запорни съобщения до ********, ******, ********* и ********** от 16.10.2017г. С молба
от 25.05.2018г. ответникът прави искане за извършване на справки в Електронния Регистър
на ****** за разкрити банкови сметки на името на ищеца и при установяване на такива – за
налагане на запор, така и за насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на
движими вещи на длъжника на домашния му адрес. С молба от 28.11.2019г. ответникът
прави нови искане за извършване на справки в Електронния Регистър на ****** за разкрити
банкови сметки на името на ищеца и при установяване на такива – за налагане на запор,
така и за насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи на
длъжника на домашния му адрес. С молба от 01.07.2020г. прави нови искане за извършване
на справки в Електронния Регистър на ****** за разкрити банкови сметки на името на
ищеца и при установяване на такива – за налагане на запор, така и за насрочване на дата за
опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника на домашния му адрес. С
молба от 04.06.2021г. ответникът прави ново искане за извършване на справки в
Електронния Регистър на ****** за разкрити банкови сметки на името на ищеца и при
установяване на такива – за налагане на запор, така и за насрочване на дата за опис, оценка и
публична продан на движими вещи на длъжника на домашния му адрес. С разпореждане от
23.10.2023г. ЧСИ ****** налага запор върху вземането за пенсия на длъжника, за което е
изпратено запорно съобщение от 23.10.2023г. С молба от 07.12.2023г. ищецът прави искане
за прекратяване на изп.д. по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, по която е налице произнасяне с
разпореждане от 08.12.2023г., с която се отказва прекратяване на производството на
визираното основание. С молба от 07.03.2024г. отново е поискано прекратяване на изп.д. по
чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, по която е налице произнасяне с разпореждане от 12.04.2024г., с което
повторно е отказано уважаване на молбата.
Видно от договорът за цесия и приложенията към същия – в полза на ответника са
прехвърлени вземанията по изпълнителния лист, като са калкулирани 187.75лв. таксите по
образуване на изп.д., определени като „цедирани съдебни разноски“, като цедираната
законна лихва върху главницата от 28.06.2010г. до датата на цесията е калкулирана в размер
на 230.80лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист срещу ищеца е изтекла предвидената в закона погасителна
давност, през който период не били извършвани действия по спиране и прекъсване на
давността.
3
Предвид това, че е предявен отрицателен установителен иск, при разпределение на
доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже, че
разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение,
вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията
погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Не се спори между страните, че праводател (цедент) на ответника е разполагал с
вземане в претендирания размер срещу ищеца, което е подлежало на принудително
изпълнение. Спорът е концентриран върху това дали след издаване на изпълнителния лист е
изтекла необходимата давност, съответно дали същата е била прекъсната с извършвани
действия по изпълнение, които прекъсват погасителната давност.
Изпълнителният лист е бил издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, поради което и с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата 5г.
давност за вземанията (в който смисъл е и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г.
по описа на ВКС , IV г.о.)
В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане
и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др. Така и когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В конкретния случай, въз основа на издадения в полза на цедента на ответника срещу
ищеца изпълнителен лист (09.02.2011г), с молбата за образуване на изпълнително дело
(04.09.2011) е възложено на съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни действия,
което според мотивите на цитираното ТР2/15 съставляват действия, прекъсващи давността.
След образуване на изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия (запори по
банкови сметки, конституиране на взискател, искане за изпълнителни действия), като
последното действие, прекъсващо давността по визираното изпълнително действие е
молбата от 09.11.2015г. на ответника, с която е поискал пристъпване към принудително
изпълнение като се насрочи дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се на
адреса на ищеца. След прекратяване на изп.д. № 7060/2011г. с постановление от 22.06.2017г.
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, следващите действия, които прекъсват давността са молбата на
ответника от 25.08.2017г. за образуване на ново изпълнително дело (6194/2017г.), както и
запорите по банкови сметки от 16.10.2017г.
Видно и от исковата молба спорът се концентрира по това дали след тези
изпълнителни действия има други, които прекъсват давността. Видно от приобщеното изп.д.
4
№ 6194/2017г. са налице такива, а именно: молбите на ответника от 25.05.2018г.,
28.11.2019г., 01.07.2020г., 04.06.2021г., с които се иска извършване на справки в
Електронния Регистър на ****** за разкрити банкови сметки на името на ищеца и при
установяване на такива – за налагане на запор, така и за насрочване на дата за опис, оценка и
публична продан на движими вещи на длъжника на домашния му адрес, както и налагането
на запор от 23.10.2023г върху вземането за пенсия на ищеца.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по т.д. № 2/ 2013 г., ОСГТК,
ВКС е разяснено, че активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността,
защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Единственото, което
взискателят може да направи, е да иска от съдебния изпълнител извършването на това
действие и затова давността се прекъсва от момента на искането, стига действието да е
извършено. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни поискания способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да
избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Следователно от
значение за прекъсване на давността е действието на взискателя/отправеното искане до
съдебния изпълнител/, а не резултата от изпълнителното действие или неговата
незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите права и интереси на трети лица.
В конкретния случай са налице искания на взискателя за конкретни изпълнителни
действия (с молбите от 25.05.2018г., 28.11.2019г., 01.07.2020г., 04.06.2021г.), които не са
били реализирани от съдебния изпълнител, но с оглед приетото по-горе искането прекъсва
давността, съответно не е изтекла необходимата по чл.117, ал.2 ЗЗД 5г. давност.
Видно от договорът за цесия и приложенията към същия – в полза на ответника са
прехвърлени вземанията по изпълнителния лист, като са калкулирани в сумата от 187.75лв.
таксите по образуване на изп.д., определени като „цедирани съдебни разноски“. Видно от
изложеното в исковата молба, ищецът претендира спрямо ответното дружество
недължимост на всички суми, посочени като дължими по изпълнителното дело и
обективирани в съобщение за образувано изпълнително дело, т. е. недължимост и на суми,
представляващи разноски, такси и други дължими суми във връзка с образуваното
изпълнително дело. Поради което недопустим се явява искът за сумата от 162,75лв. (т.е. без
сумата от 25лв. за д.т. по изпълнителния лист), защото с иска по чл. 439 от ГПК длъжникът
може да оспори изпълнението, като твърди, че не дължи на взискателя вземанията по
изпълнителното основание, но в предмета на тази искова претенция не се включват
разноските по самото изпълнително дело, тъй като въпросът за дължимостта им от длъжника
се разрешава в самото изпълнително дело, съобразно правилата на чл. 79 от ГПК.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК с право на разноски разполага ответникът,
5
който е претендирал такива, поради което следва да бъдат присъдени такива в минимален
размер (предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото) в размер
на 100лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК като недопустима искова молба вх.№
80599/11.03.2024г. от А. И. Ж. срещу „*************“ ЕАД за признаване за установено, че
не дължи сумата от 162,75лв., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. Ж., ЕГН: **********, ***********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, че не дължи на „*************“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *********, сумата от 368.67лв.,
представляваща непогасена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от
28.06.2010г. до изплащане на вземането, 106.41лв. договорна лихва за периода от
29.02.2008г. до 30.01.2009г., 115.16лв. законна лихва от 28.03.2008г. до 21.06.2010г., както и
разноски в размер на 25лв. по изпълнителен лист от 09.02.2011г. по гр.д. № 30224/2010 г.,
по описа на СРС, 37 състав, въз основа на който е образувано изп. д. № 6194/2017 по описа
на ЧСИ ******* ******, рег. № ***** на КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК А. И. Ж., ЕГН: **********,
***********, да заплати на „*************“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: *********, сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните, а в частта, в която се връща исковата
молба подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6