Р
Е Ш Е Н И Е
№
260035 / 15.1.2021г.
гр. Перник, 15.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05802 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР във вр. с чл. 3, ал. 2, предл. 1
ЗУТОССР.
Образувано е по искова молба, подадена
от Р.Б.А.-В., с ЕГН: **********, с адрес: *** за установяване на трудов стаж по
съдебен ред, а именно: трудовия й стаж за периода от 01.07.1993г. до
01.07.1997г., в който период е работила в СД „ФОРТУНА-БП” – гр. Перник, като
технически ръководител.
Първоначално исковата молба е насочена
против НОИ – ТП Перник, но с последваща
уточнителна молба, исковите претенции са насочени и срещу СД „ФОРТУНА – БП” –
Перник, като ответника НОИ, ТП – Перник не се е противопоставило на това.
В исковата молба се твърди, че съгласно
трудов договор от 01.07.1993г. ищцата е назначена като технически ръководител в
СД „ФОРТУНА – БП – Басмаджиев-Павлов и с-ие” – гр. Перник, представлявано от
Петър Басмаджиев. С оглед предстоящо пенсиониране, ищцата установила, че
периода от 01.07.1993г. до 01.07.1997г. не е зачетен за осигурителен стаж, тъй
като удостоверение УП – 3 с изх. № ЛС-002 от 09.06.2009г., издадено от СД
„ФОРТУНА-БП-Басмаджиев – Павлов – с-ие” – гр. Перник, не е нормативно
регламентиран документ за удостоверяване на осигурителен стаж. Сочи, че от
Удостоверение № 5506-13-12 1/16.01.2019г. на НОИ ТП Перник е видно, че
разплащателните ведомости и трудовоправните документи на цитираната фирма не са
приети от ТП на НОИ Перник, а от констативен протокол № КП-5-13-00482785/05.11.2018г.,
издаден във връзка с инициирана проверка от отдел „Пенсии” за достоверността на
положения стаж от ищцата за цитирания период, собственикът на фирмата Петър
Басмаджиев собственоръчно е декларирал, че не може да представи разплащателни
ведомости, тъй като са изгубени и декларира, че ищцата Р.А. е работила като
технически ръководител през процесния период. С изложените твърдения ищцата
обосновава правния си интерес от настоящия иск и моли за уважаването му.
В предоставения от разпоредбата на чл.
131 ГПК едномесечен срок, ответникът ТП на НОИ – Перник е депозирало писмен
отговор, в който посочва, че основателността на предявената претенция подлежи
на доказване в съдебното производство по надлежния начин.
Ответникът „ФОРТУНА-БП-БАСМАДЖИЕВ,
ПАВЛОВ С-ИЕ” СД не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта:
Абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска по чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТOССР, с оглед установяване на
правния интерес на ищеца, е липсата на писмени доказателства, годни да
установят стажа в производството по отпускане на пенсия. Ето защо,
допустимостта на иска по чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТOССР е обусловена от наличие на
удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, или от
териториално поделение на НОИ, че книжата, ведомостите и пр., отнасящи се до
претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, или че в архива на НОИ
липсват писмени данни за трудовия стаж. Когато осигурителят е прекратил
дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но
ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ,
издадена на основание чл. 5, ал.12 КСО, се представя удостоверение от
съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват
писмени данни за претендирания стаж (арг. от чл. 5, ал.2 ЗУТОССР).
От извършената по делото справка в
Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ се установява, че ответното дружество -
СД „ФОРТУНА – БП – Басмаджиев-Павлов и с-ие” – гр. Перник е в ликвидация,
считано от 2019г., но не е заличен търговец. Поради последното искът следва да
бъде предявен срещу работодателя и съответното териториално поделение на НОИ.
От представеното по делото Удостоверение №
5511-13-2/18.02.2020г. от което е видно, че СД „ФОРТУНА-БП” – гр. Перник има
издадено Удостоверение по чл. 22 ал. 3 от Инструкция № 5 на управителя на НОИ с
изх. № 5505-13-66/28.11.2019г., съгласно което не е предал разплащателни
ведомости и трудовоправни документи в ТП на НОИ – гр. Перник, тъй като липсват
разплащателни ведомости за периода от 01.04.1994г. до 14.11.2019г.
Представеното
удостоверение има характер на документ по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, което обуславя
и допустимостта на производството.
По
същество:
Съдът намира, че се установи по
безспорен начин, че ищцата е полагала труд на длъжността „технически
ръководител” в СД „ФОРТУНА-БП” – гр. Перник за процесния период, поради
следното:
Представени са писмени документи, които
имат характер на начало на писмено доказателство по чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, а
именно: заверено копие на Трудов договор от 01.07.1993г., сключен между ищцата
и ответното дружество, както и заверено копие на извадка от трудова книжка на
ищцата. И двете цитирани писмени доказателства имат характера на документи по
чл. 6 ЗУТОССР, като едновременно с това съдържат кумулативното наличие на
предпоставките – 1. да са издадени от работодателя/осигурителя при който е
придобит стажът и 2. да са издадени по време на полагане на стажа, поради което
имат характер на начало на писмено доказателство.
Ето защо следва да се обсъдят
свидетелските показания. По делото са разпитани двама свидетели, като за всеки
от тях са налице предпоставките на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР. За свидетеля Кирил
Петров Йорданов са налице писмени доказателства – заверено копие Удостоверение УП – 30 от 08.09.1996г., че е бил
технически ръководител на СД „Фортуна – БП” – Перник по време на процесния
период, както и извадка от трудова книжка, отразяваща обстоятелството, че
свидетелят е заемали посочената длъжност при ответното дружество. По отношение
на другия разпитан по делото свидетел – Ценко Велинов Петров, също са налице
писмени доказателства – Удостоверение УП – „ от 09.06.2009г. и извадка от
трудова книжка, от които се установява, че свидетелят е заемал длъжността
„шофьор” при ответника СД „Фортуна БП” – Перник през процесния период.
Установява се от показанията на
свидетелите Кирил Петров Йорданов и Ценко Велинов Петров, че ищцата Р.А. е
работила в СД „Фортуна БП” – Перник в периода от 1993г. до 1997г., като е
заемала длъжността „Технически ръководител”. В посочения исков период, ищцата е
работила на 8-часов ден – от 08.00 часа до 17.00 часа, като заплащането е
ставало на два пъти – на 15-то число аванс и в края на месеца – заплата.
Свидетеля Кирил Йорданов си спомня, че при плащане на работните заплати са се
подписвали на ордери или друг подобен документ.
Свидетелят Ценко Петров заявява, че неговото трудово възнаграждение е
изплащано веднъж месечно, за съответния месец.
Съдът намира впечатленията на
свидетелите за процесния период за лични и непосредствени и ги кредитира в
цялост.
Съдът приема, че преценени в съвкупност,
писмените и гласните доказателства установяват, че в процесния период ищцата е
работила по трудово правоотношение в СД „ФОРТУНА-БП” – гр. Перник за периода 01.07.1993 г. до 01.07.1997г. на
длъжността „Технически ръководител”, при пълен 8 часов работен ден, поради
което предявеният иск се явява основателен.
По
разноските:
При този изход на спора и съгласно ТР
№ 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСГК, разноски са
дължими на ищеца. Същия претендира такива в размер на 400.00 лева, направени за
адвокатско възнаграждение, поради което и същите му се следват. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколокото същото е съобразено с разписаното в чл. 7 ал. 1 на Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г.
за минималинте размери на адвокатските възнаграждения.
Не се прилага по производството и чл.
78, ал. 6 ГПК, доколкото важи специалното правило – чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР - по
делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се
събират държавни такси.
Мотивиран от горното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР във вр. с чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР по отношение на ТП на
НОИ – гр. Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Отец Паисий” №50 и СД „ФОРТУНА – БП” – Перник, със
седалище и адрес на управление: кв. „Проучване” бл. 37, вх. В, ап. 52, че Р.Б.А.-В.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** е работила през периода от 01.07.1993г. до
01.07.1997г. на длъжността „Технически ръководител” при пълен осем часов
работен ден в СД „ФОРТУНА-БП” – гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: кв. „Проучване” бл. 37, вх. В, ап. 52.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: