Р Е Ш
Е Н И Е
№546
гр. Хасково, 17.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Гергана Мазгалова,
като постави за разглеждане докладваното от съдия А. Митрушева
адм. д. № 259/2020г. по описа на Административен съд – Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 44 във връзка с чл. 22,
т. 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на
Съюза.
Делото е образувано по
жалба на „ПАОЛО“ ЕООД гр.Д., ул.“Х. ш.“ № *, ЕИК : 12*******, представлявано от
П.П.П., чрез адв.С.Ж., срещу Решение
рег. № 32-62798 от 26.02.2020 г. към МД: 19BG0020**********/17.12.2019г. на
директора на Териториална дирекция „Северна Морска“ в Агенция „Митници“.
В жалбата се твърди, че
посоченото решение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло, като доводите, които се изтъкват в подкрепа на това твърдение, са
следните:
На първо място,
дефиницията за митническа стойност била дадена в разпоредбата на чл. 70 от Регламент
952/2013 г., а именно „договорната стойност, тоест действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост“. В чл. 74 от Митническия Кодекс на Общността било предвидено, че
когато не може митническата стойност да се определи по договорната стойност,
митническите органи пристъпват към определянето ѝ по строго
регламентирани способи в параграф 2, б. "а" до "г" от МК. В
случая административният орган приложил разпоредбата на чл. 74, параграф 2, б.
"б" от Регламент 952/2013 г. вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 2015/2447, а именно: договорната стойност на сходни стоки, продадени с
цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в
същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване.
Не било ясно защо
административният орган пристъпил към определяне на митническата стойност по
чл. 74, параграф 2, б. "б" от МК, тъй като жалбоподателят представил
на митническите органи договор за покупко-продажба, платежни документи за
заплащане цената на стоките, писмено съгласие за разкриване на банкова тайна, с
което доказал декларираната митническа стойност. Обратното, митническите органи
не били извършвали проверка в счетоводството на дружеството относно платената
или подлежаща на плащане цена, а само изложили твърдение, че тя била
недоказана, защото платежните документи не били "категорично
доказателство" за реално платената или подлежаща на плащане цена на
стоката, като считали, че това можело да счете за авансови плащания. Според
жалбоподателя, подобно твърдение било абсурдно, тъй като плащането било по
фактура с фиксирана стойност и не можело да се твърди дължимост за сума по-висока
от тази по фактурата. От друга страна, в случай че митническите органи
твърдели, че платената сума по приложената към митническата декларация фактура
е само частично плащане, то следвало в условията на пълно и общо доказване да
докажат, че дружеството договорило или платило повече от декларираното. По
преписката не се съдържали такива доказателства, нито се твърдяло наличието на
такива доказателства в обжалваното решение.
Безспорно митническата
стойност била договорната стойност на стоките, съобразно приложения договор,
поради което следвало да се изследва само действителната воля на страните по
покупко-продажбата, още повече, че жалбоподателят представил своевременно на
митническите органи систематизирани и в логична последователност документи, които
доказвали цената на стоката.
С оглед цитираното в
административния акт решение на СЕС по преюдициално дело N 291/15 г. следвало
да се приеме, че не е достатъчно митническите органи да имат само съмнения, но
и трябвало вносителят да не представя документи в подкрепа на декларираната
митническа стойност, като двете предпоставки трябвало да са кумулативно дадени.
В същото време обжалваното
решение не съдържало всички данни, от които да се направи обоснован извод, че
така определената от митническите органи стойност отговаря на всички изисквания
на закона, за да може да бъде приложена, а именно "сходните стоки" да
са произведени в същата страна, а също и стоките, въпреки че не са еднакви във
всяко отношение, да имат еднакви характеристики и еднакви съставни материали,
които им позволяват да изпълняват едни и същи функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговията. Качеството на стоките, тяхното добро име и
наличието на търговска марка били едни от факторите, които следвало да се
вземат предвид, за да се определи дали стоките са сходни по смисъла на чл. 141
от Регламент 2015/2447, а също така трябвало стоките да са продадени на същото
търговско равнище и в приблизително същото количество, както стоките, подлежащи
на остойностяване. Когато такива продажби не можело да се установят, се
използвала договорната стойност на сходни стоки, продадени на друго търговско
равнище и/или в други количества, като се направи корекция, за да бъдат
отчетени разликите в търговското равнище и/или количествата, при условие че
такава корекция може да бъде направена на базата на доказателства, които ясно
установяват основателността и прецизността на корекцията, независимо от това
дали тя води до увеличаване или до намаляване на стойността. Не на последно
място, в чл. 141, параграф 3 от Регламент 2015/2447 било записано, че когато се
установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности. В тази връзка неслучайно в решение на СЕС се говорело за
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, тъй
като само една-единствена декларация не можела да бъде основание за определяне
на по-висока митническа стойност, при положение, че имало други с по-ниски цени
от тези на остойностяваните стоки.
В конкретния случай
стоките, предмет на вноса, и тези, ползвани от митницата по декларацията на
третото лице, се различавали съществено - процесните стоки представлявали
„светлоотразителни жилетки“ с грамаж, според митническата декларация - 70 гр.
всяка, докато тези, посочени в сайта на производителя, били с грамаж 120 гр.
всяка. В решението не се съдържали данни относно грамажа на светлоотразителните
жилетки, внасяни от третото лице, нито данни за внесеното количество, тъй като
жабоподателят декларирал 60 000 бр., което било голямо количество, респективно
довело до по-добра цена при договарянето.
Описаното означавало, че
за процесните стоки и тези, внесени от третото лице, ползвани от митническите
органи за увеличаването на митническата стойност, нямало данни да са продадени
на същото търговско равнище, което било едно от задължителните условия при
прилагане на метода по чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент 952/12
на ЕС. Това правело стоките по двете декларации несъотносими по цена и
количество, респективно не можело да бъдат използвани за целите на чл. 74,
параграф 2, б. "б" от МК.
Нищо от посоченото по-горе
като условие за прилагане на чл. 74, параграф 2, б. "б" от МК вр. чл.
141 от Регламент ********* не било описано в административния акт. Само бил
посочен номера на ЕАД, който послужил за определяне на по-високата митническа
стойност и твърдение, че стоките са "сходни". Всичко това нарушавало
правото на защита на жалбоподателя и правело невъзможно съдът да провери дали
са били налице предпоставките на закона при определянето на по-високата
митническа стойност точно по чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент
952/2013 г., още повече, че според трайната съдебна практика - митническата
декларация била частен документ, който нямал обвързваща съда доказателствена
сила и следвало да се преценява с оглед събраните по делото доказателства, а
такива изобщо липсвали.
Следвало да се вземе
предвид и начина на определяне на по-високата митническа стойност, а именно в
решението бил посочен номер на една митническа декларация на трето лице, по
която се твърдяло, че стоките са "сходни" и на по-висока стойност. В
тази връзка жалбоподателят твърди, че е нарушено правото му на защита, защото,
освен номера на митническата декларация, нямало данни нито за търговското
равнище, нито за произхода на стоката, транспортните разходи, застраховки, кой
е производителят, датата на сключения договор за продажбата на стоките, както и
датата и стойността на фактурата. Всички тези елементи било обуславящи за
извода дали стоките по тази декларация отговарят на дефиницията за "сходни
стоки" и дали били приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на
митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки.
Относно т. нар.
"справедливи цени", следвало да се има предвид, че според дефиницията
на § 1, т. 40 от ДР на 3М, става дума за статистически стойности, извлечени от
базата данни на ЕС за период от 4 години и не можело да бъдат вменени на
отделения вносител като по-висока митническа стойност, тъй като тези
"справедливи цени" или "статистически стойности" не
фигурирали в определението за митническа стойност, дадено в чл. 70 или чл. 74
от МК.
С оглед гореизложеното се
твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като неправилно е
приложен материалният закон. Моли се за отмяна на същото и присъждане на
сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ТЕРИТОРИАЛНА
ДИРЕКЦИЯ „СЕВЕРНА МОРСКА“ към АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Посочва, че стойността на стоките е определена по
реда на чл. 74, § 2, б. „б“ от регламент /ЕС/ № 952/2013, като е използвана
договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително
същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено Решение рег. N
32-62798/26.02.2020 г. на Директора на ТД „Северна Морска“ в Агенция „Митници“.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.
От приложените към жалбата
писмени доказателства и тези, представени с административната преписка, както и
събраните такива в хода на производството, съдът установи следното от
фактическа страна:
Във връзка с осъществен
внос на стоки от Китай, на 17.12.2019 г. жалбоподателят „ПАОЛО“ ЕООД гр.Д.
декларира с Митническа декларация № 19BG0020**********/17.12.2019 г. под режим
„допускане за свободно обращение“ следните стоки, разпределени в 1 515 броя
колета:
Стока № 1 - поставка за
чаша в МПС – 3000 бр., топка за скоростен лост – 2000 бр., капачка за резервоар
на МПС в комплект, с ключ – 1600 бр.;
Стока № 2 – пожарогасител
за МПС – 10000 бр.;
Стока № 3 – метални
стелажи – 8 бр./компл., метален палетен бокс за, принадлежности – 60
бр./компл.;
Стока № 4 –
светлоотразителни жилетки – 60000 бр.;
Стока № 5 – ключ маса
12824 V – 1500 бр., ел.копче за МПС – 3000 бр., букса за крушка – 5000 бр.;
Стока № 6 – заден диоден
стоп за МПС – 1500 бр.;
Стока № 7 –
ел.помпа/компресор за МПС – 200 компл.;
Стока № 8 – ел.сирена за
МПС 12 V – 1000 бр.
Към митническата
декларация вносителят прилага: Фактура № GLT 298 от 30.09.2019г., опаковъчен
лист от 30.09.2019г., фактура № ********** от 10.12.2019г. за морски транспорт
и терминални разходи, платежно нареждане към бюджета за внесен депозит,
коносамент № SESH191074.
На основание чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 същият декларира митническа стойност за стока № 4
„Светлоотразителни жилетки – 60000 бр.“, код по ТАРК **********, държава на
произход Китай, 4500 кг. бруто, 4200 кг. нето, за 1 брой в размер на 0.44 лв.
или 6.35 лв./кг. нето тегло, условие на доставка FOB Нингбо.
Доколкото тази стока
попада в Списъка на стоки с висок риск за финансовите интереси на Европейския
съюз, утвърден със Заповед № ЗМФ-30/14.01.2020г. на Министъра на финансите, и
при извършен сравнителен анализ на митническата ѝ стойност у митническите
органи се поражда съмнение в декларираната митническа стойност, от
жалбоподателя е изискано учредяване на обезпечение за целите на даване на
разрешение за вдигане на стоките, както и инициирана проверка.
В хода на същата с
Протокол за извършена митническа проверка № 19BG99940M060450/19.12.2019 г. е взет един брой мостра
от стока № 4 с цел проверка на тарифното класиране и митническата стойност на
стоката.
С писмо рег. №
32-370505/20.12.2019 г. жалбоподателят е уведомен за необходимостта от
допълнителна проверка на данните и декларираната митническа стойност на
стоките, съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 2447/2015 г. на Комисията, и на
същия е указано да представи допълнителна информация и документи относно
декларираната митническа стойност. В изпълнение на указанията с Искане рег. №
32-375306/30.12.2019 г. са представени документ за доставка от 26.09.2019г.,
възложена от купувача „Паоло“ ЕООД към продавача Gali Trading
Exp. and Imp. Limited с
посочени артикулни номера на стоки и съответно тяхното количество, на стойност
36 623 USD,
както и две нареждания за валутен превод от Райфайзенбанк към Gali Trading Exp.
аnd Imp. Limited - от 14.11.2019г. в размер на 141 388 щ. д. и от 31.12.2019г.
в размер на 85 095 щ. д. по цитирани в нарежданията фактури.
След анализ на
представената информация, на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза жалбоподателят е уведомен с писмо рег. №
32-1387715.01.2020 г. на Директора на ТД „Северна морска“, че ще бъде определен
нов размер на задължение по цитираната по-горе митническа декларация. В писмото
е посочено, че митническите органи не намират аргументи защо декларираната
стойност на стока № 4 е значително по-ниска от средностатистическия размер на
покупните цени при вноса на сходни стоки. Като основание за определяне на нова
митническа стойност на стоките и на допълнителни публични задължения за мито и
данък добавена стойност е посочена разпоредбата на чл. 140, § 2 от Регламент за
изпълнение 2015/2447, според която митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, ако съмненията им не отпаднат. Разяснено е, че на
основание чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 се прилагат последователно
букви от "а" до "г" от параграф две на същия член, докато
се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Посочено е, че в националната база данни за оформени
митнически декларации за допускане на свободно обращение и крайно потребление в
същия или приблизително същия момент не са открити резултати за идентични
стоки, произведени в същата страна, поради което се отхвърля като неприложим
методът на идентични стоки. Отбелязано е също, че за прилагане метода на сходни
стоки се изследва договорната стойност на стоки, изнесени в приблизително същия
момент. Отбелязано е, че след направения анализ в националната база данни за
оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или
приблизително същия момент на сходни стоки са намерени резултати за декларирани
и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски.
При тези данни жалбоподателят е уведомен, че дължимите суми за мита и други
държавни вземания следва да бъдат преизчислени на основата на елементи на
облагане - митническа стойност, определена на основание чл. 74, пар. 2, буква
"б" в размер на 69 000 лева.
В отговор на писмото
жалбоподателят е подал искане с рег. № 32-21573/21.01.2020 г., в което е заявил
несъгласие с определянето на нова митническата стойност на внесените стоки по
метода на сходните стоки, като е посочил, че митническата стойност по процесната
митническа декларация е безспорно доказана. Посочил е, че няма изложени мотиви
на какво почиват съмненията на митническите органи, че не е извършвана проверка
в счетоводството на дружеството, както и че в писмото не е посочена
митническата декларация, която е послужила за определяне на по-високата
митническа стойност, с което се нарушава правото им на защита.
С оглед събраните при
проверката данни е издадено оспореното в настоящото производство Решение рег.№
32-62798/26.02.2020 г. към Митническа декларация № 19BG0020**********/17.12.2019
г. от Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ С. Н. Т.. В мотивите
на същото е посочено, че след извършен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, митническите органи
установяват, че за стока със същия код по ТАРИК са декларирани по-високи
стойности, които съществено се различават от декларираната. Посочено е, че за
сравнение са използвани и оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени
от СОМЕХТ - база данни на Евростат за подробна статистика на международната
търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на
местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни
години - т. нар. „справедливи цени“. Същите се предоставят на разположение на
държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на Съвместния
изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
Съгласно данните, публикувани в "THESEUS", справедливата цена за ЕС на
внасяните стоки от същата държава на изпращане, възлиза на 25.72 лв/кг. Предвид
това, че декларираната цена на стоката е по-ниска от посочената справедлива
цена, валидна за тях в ЕС, съобразно разпоредбите на т. 40 от § 1 на
Допълнителните разпоредби на ЗМ и на база извършения сравнителен анализ в
Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи - МИСЗА за сходни стоки, възникват съмнения относно
декларираната митническа стойност. Съмненията по отношение на декларираната от вносителя
договорна стойност на стоките по т. 4 от цитираната митническа декларация не са
отпаднали, поради което административният орган е приел, че същата не следва да
се определи въз основа на метода на договорната стойност съгласно чл. 70, § 1
от Регламент (ЕС) № 952/2013, съответно е определил нова митническа стойност на
стоката посредством метода, посочен в чл. 74, § 2, б. "б" от
Регламент (ЕС) № 952/2013 – съобразно метода на договорната стойност на сходни
стоки. В тази връзка е посочено, че митническата стойност е определена, след
като е взета предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация
MRN 19BG002002014819R0/02.09.2019
г. – 1.15 лв./бр. Определен е нов размер на дължимите публични вземания (мито и
ДДС), както следва: мито - 9 295.46 лева и ДДС - 23 232.59 лева, от
които реално заплатени мито - 4 214.74 лева и ДДС - 13 748.58 лева,
съответно е посочен размерът на сумите, подлежащи на досъбиране, а именно: мито
- 5 080.72 лева и ДДС - 9 484.01 лева. Определен е десетдневен срок за
заплащането им, считано от датата на уведомяване на длъжника.
Решението е изпратено на
дружеството с придружително писмо рег.№ 32-64136/27.02.2020 г. и видно от
приложеното известие за доставяне е връчено на управителя на дружеството П.П.
на 28.02.2020 г. Жалбата срещу решението е депозирана на 09.03.2019 г.
С оглед цялостното
изясняване на делото от фактическа страна, по същото бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното заключение вещото лице посочва,
че счетоводната отчетност на дружеството – жалбоподател се осъществява в съответствие със Закона за счетоводството и
Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия. След
анализ на счетоводните данни вещото лице установява, че реално платената цена
по инвойс фактура № GLT 298/30.09.2019 г. е в размер на 35 623.00 щ. д. с
левова равностойност в размер на 63 085.07 лева. Плащането по тази фактура било
извършено от Разплащателна сметка в щатски долари в Райфайзен банк /България/
ЕАД с титуляр „ПАОЛО“ ЕООД, с нареждане за валутен превод към китайското
дружество Gali Trading Exp. аnd Imp. Limited на 12.11.2019г. в размер на 28
000.00 щ. д. с левова равностойност 49 717.08 лева и на 27.12.2019г. в размер
на 7 623.00 щ. д. с левова равностойност 13 367.99 лева. В счетоводството на
жалбоподателя извършеното плащане по инвойс фактура № GLT 298/30.09.2019г. на 12.11.2019г. било осчетоводено като
авансово плащане, като била дебитирана сметка 402 Доставчици по аванси в размер 28 000.00 щ. д. с левова
равностойност 49 717.08 лева и плащане
на 27.12.2019г. в размер на 7 623.00 щ. д. с левова равностойност 13 367.99
лева, като окончателно плащане. Извършените две плащания били в общ размер на
35 623.00 щ. д. и съответствали на инвойс фактура № GLT 298/30.09.2019г. На
въпроса има ли съответствие между договорената и съответно платената цена за
стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация вещото
лице отговаря, че има съответствие между договорената, платената цена за
стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения:
Обжалваният акт е издаден
от Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“,
който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на чл. 5, т. 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент
(ЕС) № 952/2013). Към датата на издаване на обжалваното решение същият спада
към митническата администрация на Република България, има качеството на
длъжностно лице от митническо учреждение, което осъществява митнически надзор и
контрол по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, и изрично с приложимите към този
момент разпоредби от националното законодателство (чл. 19, ал. 1, предл. второ
и ал. 4 и сл. от Закона за митниците) е оправомощен да прилага определени
митнически разпоредби и издава решения по прилагането на митническото
законодателство.
Решението е валидно
издадено по прилагане на митническите разпоредби, поражда правни последици за
адресата си и представлява административен акт, който на основание чл. 220, ал.
1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в
писмена форма и в него са посочени фактически и правни основания за издаването
му.
Като фактическо основание
за издаване на оспореното решение административният орган е посочил, че
декларираната от жалбоподателя с Митническа декларация № 19BG0020**********/17.12.2019
г. митническа стойност на стоките, отбелязани под № 4, е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическата стойност при внос на сходни стоки, предвид
което е счел, че са налице основателни съмнения относно посочената стойност,
определена по реда на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Във
връзка с представените от получателя след уведомяването му документи,
административният орган е посочил, че от представения договор не са видни
условията по сделката, както и начините и сроковете за разплащане, както и че
представените платежни документи не са категорично доказателство за реално
платената или подлежаща на плащане цена на стоката и доколкото в предоставената
оферта от 26.09.2019 г. няма данни относно договореностите по сделката – за
начина и сроковете за разплащане, може да се счете, че това са авансови
плащания.
Заявено е, че предвид чл.
140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 не се налага митническите органи да определят
митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на
сделката, когато, съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, не
са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че
декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза. Цитиран е диспозитивът на Решение от 16 юни
2016 г. по дело С-291/15 на Съда на ЕС. Прието е, че от направения анализ е
видно, че декларираната договорна стойност е изключително ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки.
Вписано е, че когато
митническата стойност на внесената стока не може да бъде определена съгласно
разпоредбите на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, същата следва
да се определи по чл. 74, параграф 2 от Регламента. Посочено е, че при
прилагането на метода по чл. 74, параграф 2, буква "а" от Регламент
(ЕС) № 952/2013, след направен сравнителен анализ в информационната система на
Агенция "Митници" за идентични стоки, а именно произведени в същата
страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качество и репутация, не са намерени данни за такива.
Заявено е, че митническата
стойност, определена в резултат от прилагането на метода по чл. 74, параграф 2,
буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 е договорната стойност на
сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза и изнесени в същия или приблизително същия момент, както и стоките,
подлежащи на остойностяване, като прилагането на метода следва да се подчини на
разпоредбите, касаещи определението за „сходни стоки“ в чл. 1, т. 14 от
Регламент (ЕС) 2015/2447. При така изложената фактическа обстановка
административният орган е счел, че декларираната от вносителя митническа
стойност за стока № 4 от процесната декларация не може да бъде определена по
метода на договорената стойност, а същата следва да се определи съобразно чл.
74, параграф 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, съответно е
сторил това, изхождайки от декларираната митническа стойност по митническа
декларация MRN 19BG002002014819R0/02.09.2019 г.
В тази връзка следва да се
има предвид, че в чл. 69 от приложимия Регламент (ЕС) № 952/2013 е предвидено,
че митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата
митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза,
уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в
съответствие с членове 70 и 74.
В чл. 70 е регламентиран
Метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, като в параграф 1 е предвидено, че „базата за митническата стойност
на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата
на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост“, а в параграф 2,
че „действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. Изрично в параграф 3, букви "а"
до "г" са изброени условия, които следва да са изпълнени кумулативно,
за да се приложи договорната стойност.
В чл. 74 са регламентирани
Вторични методи за определяне на митническата стойност. Съгласно параграф 1,
когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член
70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от
параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките.
Правила относно стойността
на стоките за митнически цели са уредени и в Глава 3 на Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В чл. 140 „Неприемане на
декларираните договорни стойности“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са
определени подробни правила за прилагането на член 70, параграф 1 от Кодекса.
Съгласно параграф 1 на член 140, „Когато митническите органи имат основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат
да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация“. Според
параграф 2, ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат,
че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1
от Кодекса.
В процесното решение, за
да мотивира основателно съмнение, че декларираната от жалбоподателя договорна
стойност на стоката представлява общата платена сума, митническият орган се е
позовал на Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело C 291/15 Hungary
Kft. срещу Nemzeti Adу-йs Vбmhivatal Nyugat-dunбntъli Regionбlis Vбm-йs
Pйnzьgyori Foigazgatуsбga. Цитираното решение е постановено по преюдициално
запитване, отнасящо се до тълкуването на член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93
на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността. Според диспозитива на същото, член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи,
съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на
договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в член 30 от
Регламент (ЕИО) № 2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент
и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че декларираната
договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия
размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение че
митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение
автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод,
представени като доказателство за действително платената цена за внесените
стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл на
митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване на
точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Доколкото чл. 181а от
Регламент (ЕИО) № 2454/93 е сходен по своето съдържание с чл. 140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, то така направеното тълкуване е приложимо и в
настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо да сравняват
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да
мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение
автентичността на представената като доказателство за заплащането й фактура,
както е в процесния случай.
Съгласно определението,
дадено в чл. 1, параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
„сходни стоки“ означава – в рамките на определянето на митническата стойност –
стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според постоянната съдебна
практика на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09 и
Решение от 19 март 2009 г. по дело C 256/07, правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности.
При прилагането на
методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат
задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата
стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а
според чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, всяко лице, което
участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически
контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените
срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва
цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно
положение е основана и процедурата по чл. 140, параграф 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има предвид, че за да не изглежда намесата
на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата
от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да
е съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г. на
СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle
Finanze, Riunione Adriatica di Sicurtа SpA.
Задължението за мотивиране
на решението за стартиране на процедурата по член 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича
от общото правило на чл. 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изискващо
митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
Освен това зачитането на
правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва
да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да
приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008
г. на СЕС по дело C-349/07 Sopropй – Organizaзхes de Calзado Lda срещу Fazenda
Pъblica.
Доколкото производството
по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е специфично и цели
преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в
пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено
за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да
е изискана обосновка на договорната стойност.
Въз основа на изложеното,
в тежест на митническия орган е да обоснове на първо място „основателността“ на
своите съмнения, неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните
стоки и решението си по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че
стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от
Кодекса, поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно чл. 22, параграф
6 и 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническите органи са длъжни преди да
вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят
мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да мотивират
всяко решение, което е неблагоприятно за него.
Съответно в процедурата по
чл. 140, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, лицата,
адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва
да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си
относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе
своето решение. За целта тези лица следва да са надлежно уведомени за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото им на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност
на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г. на СЕС по обединени дела
C-29/13 и C-30/13, Глобъл Транс Лоджистик.
При регламентиране на
общата процедура във връзка с правото на изслушване, в чл. 8, параграф 1, буква
"а" от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено,
че в съобщението, упоменато в член 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, се
посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да
използват като основание за своето решение.
Именно тези изисквания
съдът намира, че в случая са нарушени, като в отправеното до дружеството –
жалбоподател писмо рег. индекс № 32-13877/15.01.2020г., с което жалбоподателят
е уведомен за започването на административното производство, липсва посочване
на документите и информацията, въз основа на които митническите органи
възнамеряват да основат своето решение. В цитираното писмо само е посочено, че
след направен анализ на митническата стойност на стока № 4 от процесната
митническа декларация се установява, че декларираната договорна стойност на
внасяната стойност за килограм е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на митническата стойност при вноса на сходни стоки.
Не са конкретизирани обаче никакви документи или посочена конкретна информация,
въз основа на които адресатът може да получи представа на какъв
средностатистически размер на митническа стойност се позовава констатацията и
съответно имат ли въпросните стоки характеристиките на сходни такива.
В тази връзка съдът
намира, че в хода на административното производство е било нарушено правото на
защита на дружеството - жалбоподател, което, макар да е уведомено с цитираното
писмо от 15.01.2020г. за започването на административното производство, не е
било информирано за евентуално използваните други митнически декларации за
свободно обращение на сходни стоки, и по този начин е било лишено от
възможността да изрази становище по тях.
На следващо място,
настоящата съдебна инстанция намира, че при издаване на оспореното решение е
допуснато и друго нарушение, изразило се в това, че от страна на митническите
органи не е обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за
прилагане, вр. чл. 74, параграф 2, буква „б“ от МК. В случая липсват данни
митническите органи да са извършили необходимия анализ и надлежно да са
мотивирали необходимостта от корекция на митническата стойност, съответно да са
обосновали приложената от тях такава. В оспореното решение, при прилагане на
чл. 74, параграф 2, б. "б" административният орган се позовава на
една – единствена митническа декларация за извършен внос на сходни стоки, въз
основа на която е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без
обаче да са налице каквито и да било данни за извършен пълен анализ за сходство
на стоките по тези две митнически декларации.
В случая, освен посочване
на номера на използваната митническа декларация, липсва посочване на каквито и
да било други данни, и по-конкретно на изискуемите данни за търговското
равнище, за произхода на стоката, транспортните разходи, застраховките, както и
кой е производителят, датата на сключения договор за продажба на тези стоки,
датата и стойността на фактурата, за да може, от една страна, оспорващият
адекватно да организира защитата си, и, от друга, съдът да прецени дали стоките
по използваната декларация действително отговарят на дефиницията за
"сходни стоки" и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи
определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки. Липсата
на данни и доказателства за тези обстоятелства, както и на мотиви за
направените от събраните доказателства анализи и изводи на административния
орган, води до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение.
В тази връзка съдът
приема, че обжалваното решение не съдържа какъвто и да било анализ на стоките,
въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, параграф 2, б.
"б" от Регламент № 952/2013, а липсата на мотиви в акта представлява
съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за
неговата незаконосъобразност, тъй като, както вече бе посочено, препятства
възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е
послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.
По този повод следва да
бъде отбелязано, че по този начин, при определянето на новата митническа
стойност не е спазен принципът на прозрачност, установен в чл. 12, ал. 1 от АПК, доколкото в хода на производството пред административния орган
жалбоподателят не е разполагал с информация за сравняваната стока, нейния
произход, производителя, датата на продажбата, като единствено е бил уведомен
за размера на определената митническа стойност.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните
стоки и е определил нова такава, директорът на ТД "Северна морска"
към Агенция "Митници" е постановил незаконосъобразен административен
акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на делото
основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Следва да бъдат присъдени такива общо в размер на 1 426 лева, от които 50 лева - държавна
такса за образуване на делото, 200 лева - депозит за изготвената
съдебно-счетоводна експертиза и 1 176 лева - възнаграждение за един
адвокат. Във връзка със своевременно направеното възражение на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да бъде отбелязано, че
същото е съобразено както с действителната правна и фактическа сложност на
делото, събрания доказателствен материал и осъщественото процесуално представителство,
така и с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира за
неоснователно искането за заплащане на сумата от 130 лв. по представеното
платежно нареждане, за която сума се твърди, че установява размера на
разноските за направените транспортни разходи във връзка с явяването на
процесуалния представител на жалбоподателя пред настоящата инстанция. Аргумент
в тази насока е разпоредбата на чл. 13, ал. 1 и 2 от Наредбата за
командировките в страната, съобразно която размерът на пътните пари при
ползване на лично моторно превозно средство се равнява на равностойността на
изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на
моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение. Горната
стойност се определя от данните за вида и марката на личното моторно превозно
средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в
километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари.
В случая доказателства за горните обстоятелства не са представени, поради което
претендираният разход се явява недоказан.
Разноските, съгласно § 1,
т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Агенция
"Митници", която е юридическото лице – чл. 7, ал. 1 от ЗМ, в чиято
структура е включен административният орган, издател на оспорения акт.
Водим от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-62798 от 26.02.2020
г. към МД 19BG0020**********/17.12.2019г. на директора на Териториална дирекция
„Северна Морска“ в Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „ПАОЛО“ ЕООД гр.Д., ул.“Х. ш.“ № *, ЕИК : 12*******,
представлявано от П.П.П., съдебни разноски в общ
размер от 1 426 (хиляда четиристотин двадесет и шест) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: