Р
Е ШЕ Н И Е
гр.София, ……/18.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА
РАДЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 16230 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******– длъжник по изпълнително дело № 2019********** по описа на ЧСИ А.Д.против разпореждане
от 19.11.2019 г., с което е оставено без уважение възражение от 15/11/2019
г. по делото на длъжника „Т.С.“ ЕАД за
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на
взискателя и за размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
счита, че претендираното в изпълнителното производство адвокатско
възнаграждение от страна на взискателя е прекомерно и не кореспондира на
фактическата и правна сложност на делото и реално извършените действия от
процесуалния представител на взискателите. Сочи и че, е заплатил веднага дълга,
в срока за доброволно изпълнение. Моли съдът да намали размера на
претендираните от взискателя разноски, както и определените разноски по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
Взискателят
по изпълнителното дело – З.Ц., чрез адв.Т.П., оспорва жалбата. Сочи,че в частта
относно обжалването на искането да за намали определеният на адвокатско
възнаграждение от 230 на 200 лева е недопустима, тъй като след подаване а
жалбата взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното производство в
тази част.
Сочат,
че определеният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В
мотивите по чл. 436, ал.3 от ГПК помощник ЧСИ Й.Н.при ЧСИ А.Д.сочи, че жалбата
е неоснователна, тъй като приетото възнаграждение за адвокатско възнаграждение
е определено съобразно критериите по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвид
размера на дълга.
Съдът, като взе предвид становището на
страните и представените по делото доказателства, намира следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2,
предложение последно от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на
постановлението за разноски по изпълнителното дело.
В случая характер на такова
постановление има разпореждане
от 19.11.2019 г., с което е оставено без уважение възражение от 15/11/2019
г. по делото на длъжника „Т.С.“ ЕАД за
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на
взискателя и за размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
съгласно постановление за приемане на сметка за размера на дълга и определяне
на разноски от 05.11.2019 г. (аргумент от т.2 от тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
По
делото се установява, че след депозиране на жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК
срещу постановлението за разноските, взискателят е поискал частично прекратяване
на изпълнителното дело, като вече не се претендира събиране и на сумата над 200
лева до първоначално търсения размер от 230 лева за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство.
Същевременно
обаче, видно от данните по делото, още на 08.11.2019 г. длъжникът по
изпълнителното дело – жалбоподател в настоящото производство е заплатил по
сметка на ЧСИ цялата сума, посочена в призовката за доброволно изпълнение,
независимо, че оспорва част от дължимостта на същата. Също така, независимо, че ЧСИ А.Д.е получил
на 05.12.2019г. заявление от страна на взискателя, че иска да бъде постановено
частично прекратяване на изпълнителното дело в частта относно претендираната за
събиране сума от 30 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 10, т.2 от Наредба Nо 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и в тази част изпълнителното производство следва
да се счита прекратено по силата на
закона, доколкото вече има издадено постановление за разноски, по което има
произнасяне и по реда на чл. 248 от ГПК от ЧСИ, то за длъжника по
изпълнителното дело не е отпаднал интереса от жалбата в тази й част, тъй като
това е единственият начин да се защити срещу вече определени преди прекратяване
по силата на закона разноски в изпълнителното производство.
Поради
това жалбата е ДОПУСТИМА.
Относно жалбата за сумата от над 200 до пълния присъден
размер от 230 лева – за адвокатско възнаграждение за взискателя
Производството по изпълнителното дело № 2019********** по
описа на ЧСИ А.Д.е
образувано по искане на взискателя З.Ц. въз основа на издаден изпълнителен лист
срещу „Т.С.” ЕАД от 25.10.2019 г. за сума в общ размер на 57,99 лева,
представляваща разноски по гр. дело 31150/2017 г. на СРС, 79 състав. В молбата
за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал до съдебния
изпълнител в производството по изпълнителното дело да бъдат събрани и
разноските им по делото, в размер на 230 лева – за адвокатски хонорар в
изпълнителното дело, както и 300 лева – адвокатско възнаграждение и 5,65 лева –
такса - разноски в производството по чл.
405 от ГПК за издаване на изпълнителен лист.
На 05.11.2019 г. ЧСИ А.Д.е издал
постановление за приемане на сметка за размера на дълга и определяне на
разноски по изпълнителното дело № 2019**********.
В ПДИ от 05.11.2019 г. до длъжника „Т.С.” ЕАД е
посочена като сума, подлежаща на плащане освен главницата на задължението и
сумата от 300 лева – адвокатско
възнаграждение и 5,65 лева – такса -
разноски в производството по чл. 405 от ГПК за издаване на изпълнителен лист,
230 лева – разноски по изпълнителното дело № 2019**********, такси по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер
на 71,24 лева.
С възражение от 11.11.2019 г. длъжникът „Т.С.”
ЕАД е поискал съдебният изпълнител да намали определените суми за такси по т.26
и разноски по изпълнителното дело за сумата над 200 лева до 230 лева – за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, както и за сумата от
5,65 лева – за такса за издаване на изпълнителен лист, като прекомерни и
недължими.
С обжалваното разпореждане, исканията са
оставени без уважение като неоснователни.
Видно от изложеното в жалбата от 25.11.2019
г., актът на съдебния изпълнител за разноските е обжалван в частта, относно
отказа да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение от
взискателите в размер от 230 лева до 200
лева и в частта относно таксата по т.26 от Тарифата.
По делото се установява, че процесуалният
представител на взискателя адв. П. е извършил едно действие – подал е молба за образуване
на изпълнително производство на 04.11.2019 година. В тази молба е упълномощил ЧСИ
по реда на чл. 18 от ЗЧСИ и е поискал налагане на запор върху банковите сметки
на длъжника. По делото не са извършвани други процесуални действия от
взискателя, съответно от процесуалния му представител, преди да се получи пълно
плащане от страна на длъжника на 08.11.2019 г. по сметка на ЧСИ, веднага след
получаване на ПДИ.
Следва да се отбележи, че Съдът е
обвързан при произнасянето си от предмета на жалбата.
В конкретния случай, длъжникът по
изпълнителното дело жали постановлението за разноски за сумата над 200 лева до
пълния претендиран размер от 230 лева. С оглед изложеното по-горе, Съдът намира
жалбата в тази част за ОСНОВАТЕЛНА, тъй като уговореното адвокатско
възнаграждение от 230 лева единствено и само за подаване на молба за образуване
на изпълнително дело, и упълномощаване на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ, за събиране на
сума от 57,66 лева срещу дружество с общоизвестни банкови сметки, безспорно е
прекомерно и следва да бъде намалено до размера, посочен от жалбоподателя.
Във връзка с позоваването от страна на
взискателя и в мотивите на ЧСИ на разпоредбите на чл. 10, ат.1 и т. 2 от Наредба
Nо 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Съдът намира, че
тази уредба в конкретния случай не следва да се прилага, поради следните
съображения:
Съгласно предвиденото в чл.10, т.1 и т.
2 от Наредба Nо 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното възнаграждение в конкретния случай
е 200 лева за образуване и 30 лева, ако бе поискано извършване на друго
изпълнително действие, освен посоченото в молбата за образуване по
изпълнителното дело.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът
на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента, като същият трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В същото време, чл.
78, ал. 5 ГПК постановява, че съдът може да намали адвокатското възнаграждение,
когато същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до
минималния размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Определянето на минимални размери на
адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и защитавания материален интерес.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на
съда на Европейската общност по преюдициално запитване е задължително за всички
съдилища и учреждения в република България. Следователно, при разрешаване на
спорния въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение
под минимално определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав следва
да се съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16
и С-428/16 година. С посоченото решение е даден отговор на въпросите дали чл.
101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговия клиент не могат – под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката – да договарят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер.
В посоченото решение е прието
най-напред, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4,
параграф 3 ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл.
101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката,
с която разполага, СЕС не е в състояние да прецени дали правна уредба като
разглежданата, може да се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на
легитимна цел. Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на
общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си,
дали в светлината на всички относими обстоятелства, с които разполага,
правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими
за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел.
Както бе посочено по-горе, основната
легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки
контекста на прилагане на тази уредба и
обстоятелството, че съществува друга правна уредба, предвиждаща друг начин за
определяне на размера на адвокатските възнаграждение (при хипотезата на
безплатна правна помощ), както и че особеностите на делото реално не се вземат
предвид при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, а
единствено и само критерият – цена на иска, то посочената правна уредба налага
ограничения, които, според настоящата съдебна инстанция не са необходими за
постигане на посочените легитимни цели, съответно нарушават полезното действие
на правилата на конкуренцията, приложима за предприятията.
Поради това и националният съд следва и
е длъжен да не приложи тази норма от националното законодателство, която
противоречи на разпоредбите на ДФЕС
(точка 53 от решение от 08.09.20190 г. по делото Winner Wetten GmbH, C-409/06,
с позоваване нa точка 17 от решението Simmenthal II 106/77).
По изложените съображения, с оглед
данните по делото, обемът на извършената дейност от процесуалния представител
на длъжника, съпоставима с дейността по подаване на молба по дело,
справедливият размер на адвокатско възнаграждение, дължим на взискателя следва
да се определи на 50 лева.
С оглед диспозитивното начало обаче,
жалбата се разглежда само в предявения размер.
Относно искането да се намали и
определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
Според настоящата съдебна инстанция, при
определяне на „паричното вземане“ и
„събрата сума“, въз основа на която се изчислява размера на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските на взискателя (ако
са доказани) за адвокатското възнаграждение за представителство в рамките на
изпълнителното производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично
вземане“ следва да се разбира както паричното вземане, предмет на изпълнение в
изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист като титул, удостоверяващ
правото на принудително изпълнение на взискателя, така и разноските на
взискателя в рамките на изпълнителния процес, за които няма издаден изпълнителен
лист, но които подлежат принудително изпълнение на основание постановлението за
разноски в изпълнителното производство. Вземането за тези разноски е парично
вземане и за събирането му се прилагат общите правила. То е вземане, което е
различно от това, за което е издаден изпълнителния лист, но правилата за
събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по постановлението
на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и
Тарифата, приложими с оглед характера на вземането. Следователно, за събиране
на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси
разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е
снабдено с изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното
изпълнение. Това се потвърждава от случая, когато притезанието, за което е
издаден изпълнителен лист, не е парично. В последната хипотеза способите за
изпълнение и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното
вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за
адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление и това е
изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен
непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по постановлението на
ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от
способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се
наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично
вземане. Изпълнителното производство не може да приключи преди да се
удовлетвори вземането на взискателя за разноски по постановлението на ЧСИ,
независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист.
(в този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на
ВКС). В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с
която при определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26
от Тарифата изрично са изключени определени разноски на взискателя по
изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени
направените от него разноски за адвокат.
С оглед гореизложеното, Съдът намира, че
дължимата такса по т. 26 от Тарифата по настоящото дело следва да се определи
на основа събраните суми, посочени в поканата за доброволно изпълнение от
05.11.2019 година, които включват сумата от 57,99 лева – главница по
задължението, съобразно издадения изпълнителен лист и сумата от 200 лева –
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело, съобразно
изложеното по-горе.
Неправилно при определяне на таксата по
т.26 от Тарифата Ч!СИ е включил и
обикновените авансови такси по т.1,т.5 и т.9 от тарифата (нарушение на забележка
4 към т.26 от Тарифата във връзка с Раздел IV
от Тарифата), както и разноските, направени от взискателя в
производството по издаване на изпълнителен лист.
Действително, производството по издаване
на изпълнителния лист, вкл. въз основа на влязло в сила съдебно решение,
теоретично се разглежда като поставящо началото на изпълнителното производство,
тъй като в това производство се издава титула, който овластява изпълнителния
орган, който да започне принудителното изпълнение, ако бъде сезиран.
Същевременно обаче, молбата за издаване на изпълнителен лист не се свързва с
прекъсване на давността относно вземането (аргумент чл. 116, б „в“ от ЗЗД и
разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 2/2013 г. ОСГТК), т.е това действие не
може да се разглежда като същинско действие по започване на принудителното
изпълнение. Поради това и макар част от изпълнителния процес, компетентен орган
да се произнесе по искането е съдът. И тъй като се касае за производство, което
се развива пред съда, настоящата съдебна инстанция намира, че разноските в това
производство не следва да се съотнасят като разноски по изпълнението по смисъла
на чл. 79 от ГПК, които се определят в същинския изпълнителен процес от
съдебния изпълнител. Противното разбиране би довело до резултата, че по въпроса
за дължимостта на разноски в производство пред съд, следва да се произнася
съдебният изпълнител. Поради това и настоящата съдебна инстанция намира, че
компетентен да се произнася по искането за разноски в производството по чл. 405
от ГПК е съдът, а не съдебния изпълнител.
Извън предмета на настоящото
производство е дължимостта изобщо на такива разноски (в този смисъл определение
17/30.01.2019 г. по т.дело 2900/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО) и дали евентуално тяхното
отделно претендиране, при условие, че е налице упълномощаване и съответно
заплатено възнаграждение за процесуално представителство в рамките на исковия
процес не представлява злоупотреба с право.
С оглед диспозитивното начало, Съдът не
може да отмени постановлението за разноски в частта, в която е постановено и
събирането на сумата от 305,67 лева – разноски в производството по чл. 4-5 от ГПК за издаване на изпълнителен лист и преписи, но следва да съобрази, че тези
разноски не се включват при определяне на таксата по т. 26 от тарифата, тъй
като в частта относно таксата по т.26 от Тарифата има жалба.
По изложените съображения, размерът на
таксата по т.26 от Тарифата е 10 лева – т.26, б „а“.
Следва да се отбележи и, че в конкретния
случай е налице и нарушение на т.27а от Тарифата, тъй като максималният размер
на таксата по т.26 не следва да надхвърля 1/10 от вземането, т.е 25,79 лева.
Относно искането за разноски в
настоящото производство.
С оглед изхода на производството, Съдът
намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, в размер на 50 лева, както и 25 лева
– за държавна такса и 48 лева – разноски за администриране на жалбата от ЧСИ.
Водим от горното, СГС, Търговско
отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 19.11.2019 г. по изпълнително дело № 2019********** по описа на ЧСИ А.Д., с което е
оставено без уважение възражение от 15.11.2019 г. на длъжника „Т.С.“ ЕАД за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на
взискателя за сумата над 200 лева до 230
лева и за размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за сумата над 10 лева
до 71,24 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление за приемане на сметка за размера на дълга и определяне на
разноски от 05.11.2019 г. по изп.
дело № 2019********** по описа на ЧСИ А.Д., peг. № 853, като адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело бъде намалено от 230 лева на 200 лева, и
намалява дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 71,24 лева– на 10 лева.
ОСЪЖДА З.Н.Ц., ЕГН **********, адрес;***
път 5, съдебен адрес:***, кантора 236, адв. Т.П. да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумите от 50 лева, 25 лева – за държавна такса и 48 лева – такса
за администриране на жалбата от ЧСИ - разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис
– на страните по производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.