№ 62
гр. Благоевград, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Елена Костова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело №
20201200900148 по описа за 2020 година
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от ищеца
ОББ АД срещу ответника Т. ЦВ. СП.. Сочи се, че се предявява искова молба след
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед по чл. 417 ГПК и е
депозирано писмено възражение от страна на длъжника. Твърди се, че на 27.11.2006г. е
сключен договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот между
ОББ АД, в качеството на кредитор, и Т. ЦВ. СП., в качеството на кредитополучател, по
силата на който е предоставен кредит в размер на 37 000 лв. Кредитът следвало да се
погаси чрез заплащането на 300 месечни анюитетни вноски, включващи главница,
лихва и годишна такса за управление и обслужване, който следвало да се погаси за
периода 05.01.2007г. - 05.12.2031г. Вземанията на банката били обезпечени с ипотека.
На 18.11.2011г. е подписано допълнително споразумение, с което е договорен нов план
за издължаването на кредита, като е запазен крайният срок на издължаването му.
Твърди се, че кредитополучателят не е погасявал в срок дължимите вноски, поради
което банката упражнила правото си и обявила кредита за предсрочно изискуем,
считано от 06.01.2020г. /поканата е получена на 20.12.2019г./ С оглед на изложеното в
първоначалната искова молба се прави искане да се признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 29 796.95 лева - просрочена главница по
договор, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението -
07.02.2020 г.; 9 702.40 лева - договорна лихва за периода 05.12.2016 г. - 05.01.2020 г.;
808.40 лева - обезщетение за забава на просрочени плащания за периода 05.12.2016 г. -
05.01.2020г.; 289.69 лева - обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за
периода 06.01.2020 г. - 06.02.2020 г. и 207.92 лева - просрочени такси по кредита.
Претендират за разноски за исковото и заповедното производство.
В първоначалния писмен отговор ответницата на първо място сочи, че исковата
молба е нередовна, тъй като липсва изложение на обстоятелствата на които се
основават ищцовите претенции, за което се излагат подробни доводи и съображения.
1
На следващо място се сочи, че не се оспорват следните обстоятелства: това че между
страните е подписан процесният договор за кредит, това чe кредитът е следвало да се
изплати на 300 месечни анюитетни вноски за периода 05.01.2007г.-05.12.2031г., това че
вземанията на банката са обезпечени с ипотека, сключването на допълнително
споразумение от дата 18.11.2011г., както и това, че е образувано изпълнително
производство въз основа на издаден изпълнителен лист след заповедно производство.
Сочи се, че в конкретния случай не били налице предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, за което също се излагат подробни аргументи. На
следващо място се сочи, че клаузите на процесния договор за кредит и допълнителното
споразумение, на които се позовава ищецът, са нищожни, тъй като са неравноправни и
изрично се правят възражения в тази насока.
В допълнителна искова молба ищецът сочи, че първоначалната искова молба не
страда от посочените в писмения отговор пороци, налице е и редовно извлечение от
счетоводните книги, което съдържа всички изискуеми реквизити. Сочи се, че
уведомлението за предсрочна изискуемост е надлежно връчено на ответницата чрез
нейния представител – адв. Г.Ю.. Твърди се, че процесният договор за кредит и
допълнителното споразумение не съдържат неравноправни клаузи, на които се
позовава ответната страна.
В допълнителния писмен отговор ответницата приповтаря в по-голямата си част
възраженията, които са релевирани в първоначалния писмен отговор. Отделно се сочи,
че предявените искове са недопустими, тъй като липсвали доказателства за това, че
исковата молба е предявена в едномесечен срок. Прави се изрично възражение за
погасяване на вземането /неуточнено точно кое/ по давност. Прави се искане да се
признае за установено, че в процесните договор за кредит и допълнително
споразумение са налице неравноправни клаузи, поради което са нищожни.
В съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния си представител,
поддържа исковете и моли съдът да ги уважи като основателни и доказани.
В съдебно заседание ответницата се представлява от упълномощен процесуален
представител – адв. Г.Ю., като се прави искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от изискано ч.гр.д. № 2777/2020г. по описа на Районен съд -Благоевград е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № 1312/11.02.2020г., постановена по ч.гр.д № 277/2020г. по описа на Районен
съд - Благоевград, с която е разпоредено длъжникът Т. ЦВ. СП. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. Благоевград, ж.к. „...“ № ..., ет. 1, ап. 3 в качеството си
на кредитополучател, да заплати на кредитора „О.Б.Б.“ АД, регистрирана в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1463, район Т..., бул. “...“ № 89Б, ..., представлявано от Т.В.М. и
С.А.Г., чрез пълномощник И.И.К., със съдебен адрес гр. Благоевград, ул. „...“ № 7,
следните суми: сумата от 29 796, 95 лв. /двадесет и девет хиляди седемстотин
деветдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща изискуема
главница по Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от
27.11.2006г. и Допълнително споразумение от 18.11.2011г., сключени между „О.Б.Б.“
АД и Т. ЦВ. СП.; сумата от 9 702, 40 лв. /девет хиляди седемстотин и два лева и
четиридесет стотинки/ - договорна лихва за периода 05.12.2016г. - 05.01.2020 г.; сумата
2
от 808, 40 лв. /осемстотин и осем лева и четиридесет стотинки/- обезщетение за забава
на просрочени плащания за периода 05.12.2016г. - 05.01.2020г. включително; сумата от
289, 69 лв. /двеста осемдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки/ - обезщетение
за забава на предсрочно изискуема главница за периода 06.01.2020г. - 06.02.2020г.
включително; сумата от 207, 92 лв. /двеста и седем лева и деветдесет и две стотинки/ -
просрочени такси по кредита; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК - 07.02.2020 г., до окончателното изплащане на дължимото, както и дължимите в
заповедното производство разноски, а именно сумата от 816, 11 лв. /осемстотин и
шестнадесет лева и единадесет стотинки/ – платена държавна такса и сумата от 100, 00
лв. /сто лева/- юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на заповедта е издаден и
изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 199/2020г. по описа
на ЧСИ Виолина Тозева.
Заповедта е връчена на представител на длъжника на 29.06.2020г. В
едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано писмено възражение против
заповедта за изпълнение от страна на длъжника, чрез упълномощен процесуален
представител. В едномесечния срок заявителят е предявил исковата си молба пред
Окръжен съд - Благоевград, предмет на настоящото дело.
По делото не е спорно, а и в тази връзка са ангажирани писмени доказателства,
от които се установява че на 27.11.2006г. е сключен договор за предоставяне на кредит
за закупуване на недвижим имот между ОББ АД, в качеството на кредитор, и Т. ЦВ.
СП., в качеството на кредитополучател, по силата на който е предоставен кредит в
размер на 37 000 лв. Кредитът следвало да се погаси чрез заплащането на 300 месечни
анюитетни вноски, включващи главница, лихва и годишна такса за управление и
обслужване, който следвало да се погаси за периода 05.01.2007г. - 05.12.2031г.
Вземанията на банката били обезпечени с ипотека. На 18.11.2011г. е подписано
допълнително споразумение, с което е договорен нов план за издължаването на
кредита, като е запазен крайният срок на издължаването му.
Банката твърди, че кредитополучателят не е погасявал в срок дължимите вноски,
поради което упражнила правото си и обявила кредита за предсрочно изискуем.
Поканата за предсрочната изискуемост е връчена на кредитополучателя чрез
залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, тъй като не е намерен от връчителя /с
отбелязване, че е в чужбина/. Уведомлението е залепено на 09.12.2019г., като в
двуседмичния срок длъжникът не се е явил, за да получи книжата си. Уведомлението
също така е връчено и чрез адв. Юрукова на 20.12.2019г. По делото се съдържат данни,
че длъжникът е упълномощил адв. Юрукова да го представлява, вкл. и пред ищеца,
видно от пълномощно с дата на издаване 21.10.2019г.
По делото е назначена съдебно счетоводна - експертиза, по която вещото лице
дава заключение, какви суми по кредита са погасени и какви са останали за плащане
към различни дати, както и по какъв начин е променян лихвеният процент.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
С оглед ангажираните по делото доказателства и становищата на страните е
безспорно установено, че е сключен договор за предоставяне на кредит за закупуване
на недвижим имот в размер на 37 000 лв., като същият следвало да се върне на 300
месечни анюитетни вноски в размер на 146,17 лв., включващи главница, лихва и
3
съответна част от годишната такса за управление. Крайният срок на издължаване е
05.12.2031г. Вещото лице установява че кредитната сума е усвоена от
кредитополучателя, както и че кредитът е обслужван редовно до 37 вноска,
включително /вноската дължима на падеж 05.01.2010г./.
Ищецът се позовава на клаузата на чл. 19 от договора, която сочи, че при
неплащане на две погасителни вноски баката има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем. В случая е налице неплащане на повече от две вноски – тези
след 37 вноска. Баката е уведомила кредитополучателя за настъпилата предсрочна
изискуемост като това е станало, както чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК,
така и чрез адв. Г.Ю.. След изтичане на срока за доброволно изпълнение /14 дневен/,
т.е след 05.01.2020г. кредитът е изцяло изискуем и се отнася в просрочие, като това се
отнася както за главницата, така и за договорната лихва.
Според заключението на вещото лице към датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК дължимата цялостна главница е в размер на 29 796,95 лв., толкова колкото
се претендира с исковата молба, а договорната лихва е в размер на 9 056, 38 лв. /с
исковата молба се претендира 9702,40 лв./
По отношение на клаузите, регламентиращи формирането на договорната лихва
– чл. 5 от процесния договор, ответницата, чрез процесуалния си представител, прави
възражение за наличие на неравноправни клаузи, което настоящата съдебна инстанция
намира за основателно.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от договора е посочено, че главницата по кредита
се олихвява с лихвен процент в размер на 7.95 % годишно, като за първата година се
олихвява с промоционален годишен лихвен процент в размер на 0.9 %. В ал. 2 е
посочено, че олихвяването се извършва ежемесечно. В ал. 3 на чл. 5 е договорено, че
банката има право едностранно да променя размера на лихвения процент в ал. 1 в
зависимост от инфлацията, ОЛП, БНБ и пазарните условия, за което уведомява
кредитополучателя. В такива случай е посочено, че е необходимо да се сключи анекс
към договора. В о.с.з вещото лице В. посочи, че e налице промяна на лихвения процент
от страна на банката от дата 31.03.2008г. В тази връзка и по искане на ответника,
ищецът представи решение по Протокол № 43/29.02.2008г., видно от което банката
едностранно е увеличила лихвените нива за нови и съществуващи ипотечни кредити,
считано от 01.03.2008г.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от
договора е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 от Закона за защита
на потребителите, тъй като е налице уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя на банковата услуга. Този извод се
налага от съдържание на самата клауза, в която изобщо липсват указания на
методиката, по която банката изчислява базовия лихвен процент, нито са установени
предпоставките за промяната му. Следователно, в случая не е указано и не е ясно как и
поради какви причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да увеличи
БЛП, липсват каквито и да било ясни и конкретни критерии, по които банката следва
да увеличава възнаградителната лихва, респективно да променя договорените като
размер анюитетни вноски. Поради липсата на такива критерии, които могат да бъдат
изведени като основателна причина за промяната на БЛП, изключението на чл. 144, ал.
2 ЗЗП не може да бъде приложено.
Останалите доводи за наличие на неравноправни клаузи съдът намира за
4
неоснователни. Разпоредбите на договора за кредит /с изключение на тези за
едностранна промяна на лихвата/ и допълнителното споразумение към него не са
неравноправни, доколкото не се установява да нарушават изискването за
добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, не са неясни и не съдържат елементи, които
могат да бъдат променяни едностранно.
При това положение претенцията за договорна лихва ще следва да бъде
отхвърлена изцяло, а за главница уважена, ведно с дължимата законна лихва от
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на претенциите за присъждане на обезщетение за забава за
просрочени плащания в размер на 808,40 лв. и обезщетение за забава за предсрочно
изискуема главница в размер на 289,69 лв. съдът намира същите за частично
основателни. Видно от заключението на вещото лице дължимите суми към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК са както следва: 692,85 лв. наказателна лихва
за периода 05.01.2017г. - 06.01.2020г. и 256,59 лв. законна лихва за забава за периода
06.01.2020г. - 06.02.2002г. С оглед изчисленията на вещото лице и претенциите на
ищеца ще следва предявеният иск за присъждане на обезщетение за забава за
просрочени плащания за периода 05.01.2017г. - 06.01.2020г. да се уважи за сумата
692,85 лв., а за разликата над тази сума до претендираната от 808,40 лв. да се отхвърли
като неоснователен, както и се уважи претенцията за обезщетение за забава на
предсрочно изискуемата главница за периода 06.01.2020г. - 06.02.2020г. в размер на
256,59 лв., а за разликата над посочената сума до претендираната от 289,69 лв. иска се
отхвърли.
На следващо място следва да се отхвърли и изцяло иска за просрочени такси по
кредита в размер на 207,92 лв.
От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не става ясно за
какви точно такси се претендира процесната сума, както и липсват доказателства
същата да е заплатена от страна на банката. В заключението на вещото лице се сочи, че
са дължими такси за подновяване на ипотека. Такава претенция обаче не е заявена от
ищеца, отделно липсват доказателства тези такси да са реално заплатени.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че ще следва искът за главница,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението да се уважи, като се отхвърлят
исковете за присъждане на договорна лихва и иска за присъждане на просрочени такси
по кредита, както и частично се отхвърлят двете претенции дължими като обезщетения
за забава.
В допълнителния писмен отговор предявен на осн. чл. 373 ГПК ответникът е
направил възражение за погасяване на процесните вземания /без да уточнява кои
точно/ по давност. Такова възражение обаче не е направено с подаване на
първоначалния писмен отговор по чл. 376 ГПК. С оглед на това съдът намира, че
възражението за погасяване на процесните вземания по давност, направено едва с
допълнителния писмен отговор, е преклудирано и не следва да се разглежда от
настоящата съдебна инстанция. Такова възражение съобразно разпоредбата на чл. 367
ГПК може да се прави само при подаване на първоначалния писмен отговор, в
противен случай съгласно чл. 370 ГПК страната губи възможността да направи това
по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства,
които в случая не се сочи да са налице.
5
Дори и обаче възражението да беше направено в предвидените за това срокове –
при подаване на първоначалния отговор то същото е неоснователно.
В случая крайният срок на договора е уговорен на дата 05.12.2031г. Преди
посочената дата кредитополучателят може да погаси предсрочно задълженията си, но
кредиторът, в лицето на банката не може да иска изпълнение преди срока, поради това
че задълженията са изпълняеми, но не и изискуеми. В чл. 19 от договора страните са
уговорили при какви условия кредитът би се превърнал в предсрочно изискуем, при
който кредитополучателят губи преимуществото на срока, при това положение
моментът на спиране на плащанията от страна на кредитополучателя, т. е
преустановяване обслужването на кредита не поставя началото на погасителната
давност в негова полза, тъй като съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. В случая установителната претенция на
банката срещу ответницата се основава на предсрочна изискуемост на кредита, поради
което и погасителната давност, започва да тече от момента на сигурно довеждане до
знанието на длъжника на воляизявлението на банката, че прави предсрочно и изцяло
изискуем процесния кредит. Това уведомяване в случая е станало в края на 2019г.,
поради което както към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по
чл. 417 ГПК, така и към момента на подаване на исковата молба по чл. 422 ГПК
давността, както петгодишната, така и тригодишната не е изтекла.
В посочения по-горе смисъл е Решение № 21/08.01.2021г. на ВКС по т.д №
3069/2018г. на I т.о.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн., чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва ответницата да
заплати на ищеца сторените по делото разноски за исковото производство в размер на
1067,02 лв., включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за юрисконсулт и
възнаграждение за вещото лице, както и тези сторени в заповедното производство в
размер на 690,28 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед частичната неоснователност на исковите
претенции ще следва ищецът да заплати на ответницата разноски в размер на 369,77
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По делото са ангажирани
доказателства, че възнаграждение в размер на 1500 лв. е договорено и платено. На
следващо място съдът намира възражението на ищеца за прекомерност на
възнаграждението, заплатено от ответницата, за неоснователно, доколкото същото е
под минимума, посочен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Т. ЦВ. СП. с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес гр. Благоевград, ж.к. „...“ № ..., ет. 1, ап. 3 в качеството си на
кредитополучател, че дължи в полза на „О.Б.Б.“ АД, регистрирана в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1463, район Т..., бул. “...“ № 89Б, ..., представлявано от Т.В.М. и
С.А.Г., чрез пълномощник И.И.К., със съдебен адрес гр. Благоевград, ул. „...“ № 7,
следните суми: 29 796, 95 лв., представляваща изискуема главница по Договор за
6
предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 27.11.2006г. и
Допълнително споразумение от 18.11.2011г., сключени между „О.Б.Б.“ АД и Т. ЦВ.
СП.; сумата от 692,85 лв. - обезщетение за забава на просрочени плащания за периода
от 05.01.2017г. до 05.01.2020г. включително; сумата от 256,59 лв. - обезщетение за
забава на предсрочно изискуема главница за периода 06.01.2020г. - 06.02.2020г.
включително; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК –
07.02.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, постановена по ч.гр.д.
№ 277/2020г. по описана Районен съд-Благоевград, като ОТХВЪРЛЯ предявените
установителни искове от „О.Б.Б.“ АД срещу Т. ЦВ. СП., както следва: иска за сумата от
9 702, 40 лв. - договорна лихва за периода 05.12.2016г. - 05.01.2020 г.; иска за сумата
от 207, 92 лв. - просрочени такси по кредита; иска за разликата над 692,85 лв. до
претендираната от 808,40 лв., представляващa обезщетение за забава на просрочени
плащания и иска за разликата над 256,59 лв., до претендираната от 289,69 лв.,
представляващa обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница.
ОСЪЖДА Т. ЦВ. СП. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Благоевград, ж.к. „...“ № ..., ет. 1, ап. 3 да заплати на „О.Б.Б.“ АД, регистрирана в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1463, район Т..., бул. “...“ № 89Б, ..., представлявано от
Т.В.М. и С.А.Г., чрез пълномощник И.И.К., разноски за исковото производство в
размер на 1067,02 лв. и разноски за заповедното производство в размер на 690,28 лв.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.“ АД, регистрирана в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, район
Т..., бул. “...“ № 89Б, ..., представлявано от Т.В.М. и С.А.Г., чрез пълномощник И.И.К.
да заплати на Т. ЦВ. СП. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Благоевград, ж.к. „...“ № ..., ет. 1, ап. разноски за исковото производство в размер на
369,77 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7