Решение по дело №1414/2013 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

гр.Горна Оряховица, 20.02.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, трети състав, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЦОНЕВА

при участието на секретаря С. Д. и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Цонева Гр.д. № 1414 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции по чл.128 КТ-за неизплатено трудово възнаграждение, чл.224 КТ-обезщетение за неизползван годишен отпуск, чл.261 КТ-допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, чл.262 КТ–допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд и за работа през официалните празници, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху претендираните главници, считано от датата на предявяване на ИМ, до окончателното изплащане.

Депозирана е искова молба от С.Х.Т., против „Викинг-Николов” ЕООД. Ищецът сочи, че е имал сключен трудов договор с ответното дружество от 01.10.2011 година с месторабота БДЖ „Вагонно ремонтен цех” гр.Г.О. на длъжност „въоръжена охрана”, с основно трудово възнаграждение 270 лева. Работното време е сумирано по утвърден график от управителя на фирмата. При проверка на ИТ В.Търново през 2012 година е констатирано, че основното трудово възнаграждение е в размер на 298,00 лв., което е изменено едностранно и за което ищецът не е уведомен. Работодателят е задължен да изпълни задължението си до 27.12.2011 година, поради което издава заповед № 1/01.01.2013 година, основното трудово възнаграждение на работника е променено на 310 лева за пълен работен ден. Със заповед № 5545/20.05.2013 година, считано от същата дата е прекратен трудовия договор на основани чл.325 т.1 КТ, заповедта не е връчена, ищецът не се е разписал, намерил я е на бюрото на 27.05.2013 година. За същата е узнал от охранител при фирмата, който е заявил, че поема смените на ищеца. На датата на предявяване на ИМ дължими са сумите за трудово възнаграждение за м. май 2013 година в брутен размер 250 лева, ведно със законната лихва от датата на ИМ, до окончателното изплащане. Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, допълнително трудово възнаграждение за полаган нощен труд от 01.10.2011 г. до 27.05.2013 година, общо за нощния труд 538 лева, дължи се допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 01.10.2011 г. до 27.05.2013 година, дължи се допълнително трудово възнаграждение за работа през официалните празници за периода от 01.10.2011 г. до 27.05.2013 година. С оглед на изложените съображения се моли да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца дължимите му суми, а именно: Трудово възнаграждение за м. май 2013 година в брутен размер 250 лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване на ИМ, до окончателното изплащане, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 37 работни дни за 2011 г., 2012 г. и 2013 година в нетен размер 603,68 за целия период, ведно със законна лихва от датата на иска до окончателното изплащане, допълнително трудово възнаграждение за полаган нощен труд от 01.10.2011 г. до 27.01.2013 година, като за м. октомври 2011 г., м. ноември 2011 г., лицето има 15 нощни смени, или общо 30 нощни смени за двата месеца, по 0,25 лева на час – 30 лева, а за периода 01.12.2011 г. до 01.04.2013 година – 16 месеца от тях 8 месеца има по 15 нощни смени и осем месеца има по 16 нощни смени, общо 1984 часа нощен труд по 0,25 лева, или общо 496 лева, за м. май 2013 година има 6 нощни смени по осем часа по 0,25 лева – 12 лева. Претендираната обща сума за нощен труд 538 лева. Да се осъди ответника да заплати допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труда от 01.10.2011 г до 27.05.2013 г. общо 646 часа – обща претендирана сума е 1107,33 лева., ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ, до окончателното изплащане и допълнително трудово възнаграждение за работа през официални празници за периода 01.10.2011 г. до 27.05.2013 г. отработени 121 часа в размер на 201,19 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника „Викинг-Николов” ЕООД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Между ищеца, като работник, и ответното дружество, като работодател, е било налице трудово правоотношение по силата на трудов договор № 4921/01.10.2011 година.Ответникът е възложил на ищеца, а последният е приел, да изпълнява длъжността „охранител”.Уговореното основно месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 270 лева, платимо еднократно всеки месец от 25-то до 30-то число. Със Заповед 1/01.01.2013г. е увеличено трудовото възнаграждение на всички работници от 290 лв. на 310 лв. Със Заповед № 5545/20.05.2013 година е прекратено трудовото правоотношение с ищеца. на основание чл.325 т.1 от КТ считано от 20.05.2013г. В заповедта са налични подписи срещу графа ‘’служител’’ и ‘’отдел човешки ресурси’’.По делото е прието като доказателство заверени копия от административна преписка образувана пред Агенция Главна Инспекция по труда, която е образувана по сигнал с вх.№ 94-2118/31.05.2013 г. за нарушение на трудовото законодателство от С.Х.Т.. Към административна преписка образувана пред Агенция Главна Инспекция по труда,са приложени протоколи за извършени проверки, както и проверените документи Графици за дежурства на охраната на обект„Вагонно ремонтен цех”гр.Г.Оряховица съответно от месец август до месец декември 2012г. и от януари до юни 2013г., като ищецът не фигурира в графика за юни 2013г. Представени са ведомости от януари до април 2013г. и от юни до декември 2013г. включително.Представени са и РКО от 06.2012г. до 12.2012г. включително и за януари и февруари 2013г.

По искане на ищеца, по делото бе назначена и изслушана съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е изготвило заключението си, след проверка на материалите по делото и на допълнително представени от Главна инспекция по труда гр.София документи. Не е получено съдействие от ответната страна.Ответникът е представил по електронен път единствено фиш за заплати за месец май. Като крайна дата на процесните периоди вещото лице е посочило 20.05.2013г., за която дата ищецът не е възразил . Според заключението начислената заплата за месец май 2013г. от ответника / за десет дни/ в брутен размер е 163, 16 лева, нетен размер 127,90 лева.Неизплатеното от ответника допълнително трудово възнаграждение за положения нощен труд от ищеца по представените документи от Инспекция по труда в брутен размер 438,00 лева, нетен 343,35 лева.Неизплатеното от ответника допълнително трудово възнаграждение е 1412, 58 в брутен размер и 1107.33 лева в нетен размер.Неизплатеното допълнително трудово възнаграждение за положен труд през официалните празници по представени графици и протоколи за проверка в брутен размер 136, 70 лв. в нетен размер 107, 16 лева. Неизползвания полагаем отпуск за периода октомври 2011г.-май 2013г. в размер на 37 дни брутен размер 603, 68 лева, нетен размер 543, 31 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

Предявеният иск по чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ за трудово възнаграждение за месец май 2013г. се явява процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан по отношение предявения размер, по следните съображения :

За да бъде уважен искът с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 КТ, съдът следва да установи наличието на съществуващо или съществувало между страните трудово правоотношение, както и факта на неизпълнение от страна на работодателя - ответник на задължението му за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за положения от работника труд.

Страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 01.10.2011г. до 20.05.2013г. по силата на сключения между тях трудов договор, като ищецът е заемал длъжността „охранител” във „Викинг – Николов, с място на работа : „Вагонно ремонтен цех” гр.Г.Оряховица. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 5545/20.05.2013 година,на управителя на „Викинг-Николов, считано от 20.05.2013г. Ищецът посочва, че не е получавал процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на 20.05.2013г., а твърди че я е получил на 27.05.2013г. Видно от приложената по делото заповед № 5545/20.05.2013год. е че срещу графа служител е наличен подпис. Не са представени доказателства от ищеца относно твърдените факти, че не се е подписал на процесната заповед.От приетите по делото писмени доказателства - заверени преписи от трудов договор № 4921/01.10.2011 година, графици на дежурствата на охраната, представени ведомости и РКО, както и фиш за месец май 2013г. ,за начислено трудово възнаграждение за 10 дни, се установява по безспорен начин, че ищецът е престирал дължимата работна сила за месец май до дата на прекратяване на трудовия договор 20.05.2013г. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на уговореното в трудовия договор между страните трудово възнаграждение считано до 20.05.2013г, колкото е и начисленото трудово възнаграждение за месец май –за 10 дни. Наред с това, ответникът – работодател не оспорва факта, че не е изпълнил задължението си да заплати своевременно на ищеца – работник, цената на предоставената му от него работна сила. Видно от приетата съдебно-икономическа експертиза, се установява, че ответникът е начислил трудовото възнаграждение във фиша за месец май 2013г., като предвид липсата на съдействие от страна на ответника за изготвяне на СИЕ експертът не може да посочи дали трудовото възнаграждение е заплатено.С оглед разпоредбата на чл.161 ГПК съдът следва да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречка за събирането им. В случая следва да се приеме за доказано, че дължимото трудово възнаграждение за 10 дни през месец май 2013г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение 20.05.2013г. е начислено, но не е изплатено на работника. При тези обстоятелства, съдът намира, че искът е доказан по основание. Ищецът, в качеството си на работник по съществувалото трудово правоотношение и на основание чл.242 от КТ, има право да получи дължимото от работодателя трудово възнаграждение за престираната от него работна сила. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо трудово възнаграждение се явява основателен и доказан в общ брутен размер от 163,16 лева . В тази връзка съдът взе предвид константната и непротиворечива съдебна практика, сочеща че трудовото възнаграждение се присъжда в брутен размер, а едва при изплащането му се правят дължимите удръжки за ДОД, ДОО и др. /Решение № 1892 от 22.12.1999г. по гр.д. № 800/1999г., ІІІ г.о., Определение № 11 от 15.01.2009г. на ВКС по гр. д. № 5010/2008г., І г.о., ГК/. Поради това, съдът счита, че предявеният иск за неизплатено трудово възнаграждение се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в посочения по-горе размер от 163,16лв. В този размер следва да бъде уважена исковата претенция по чл. 128 КТ, като се отхвърли относно разликата от 163,16 лв. до претендираните 250 лева, доколкото не е налице престирана работна сила за целия месец май и като се взе предвид, че трудовото правоотношение е прекратено на 20.05.2013г. При този изход на делото, следва да бъде уважена и акцесорната претенция на ищцата за присъждане на законната лихва върху уважената главница от 163,16 лв., считано от датата на исковата молба – 12.08.2013г. до окончателното й изплащане.

Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.

Предявеният иск по чл.224,ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 37 дни за 2011г, 2012г, и 2013г. в размер от 603, 68 лева, е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан в пълния претендиран общ брутен размер от 603, 68 лева, по следните съображения :

Правото на претендираното обезщетение се поражда при неизползване от работника, по време на действие на трудовия му договор, на редовния му платен годишен отпуск, каквато хипотеза в случая е налице. С оглед липсата на съдействие от ответното дружество на експерта не са предоставени необходимите документи молби и заповеди за отпуски.Видно от приложения и приет като доказателство по делото трудов договор № 4921/01.10.2011г. е видно, че на работника се полага 20 дни платен отпуск годишно.В СИЕ експертът е взел предвид датата на подписване на трудовия договор 01.10.2011г., като е посочил, че дължимия отпуска за 2011г. е 5 дни. Взета е предвид и датата на прекратяване на трудовия договор 20.05.2013г.-съответно дължимия отпуск за 2013г. 9 дни, посочено е, че във фиша за месец май 2013г. е начислено обезщетение за неизползван отпуск 37 дни. С оглед на установените изследвания на експерта въз основа фиш за 2013г. и разпоредбата на чл.161 ГПК съдът следва да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречка за събирането им, а именно , че ищецът не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за 2011г, 2012г, и 2013г. Посочения в СИЕ брутен размер е 603, 68 лева. По тези съображения, съдът счита, че предявеният иск по чл.224,ал.1 КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен общ брутен размер от 603, 68 лева, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 12.08.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

Предявеният иск по чл.262,ал.1,т.2 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан, по следните съображения :

Установява се в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 01.10.2011г. до 20.05.2013г., през който период ищецът е престирал дължимата работна сила в изпълнение на длъжността си „охранител” във „Викинг – Николов” с място на работа : Вагонно ремонтен цех” гр.Г.Оряховица.Видно от приетите писмени доказателства, представени с административна преписка от ГА ‘’Инспекция по труда”, цитирани по-горе, ищецът е престирал работната си сила на смени – дневна и нощта, съгласно утвърдените от ответника-работодател графици, в т.ч. през почивни дни – съботи и недели. Съгласно разпоредбата на чл.150 от КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, визиран в чл.262 КТ. Съобразно установеното в чл.262 КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника и работодателя, но не по-малко от посоченото в същата законова разпоредба. Наред с това, когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В разпоредбата на чл.143 от КТ е дадено легално определение на понятието „извънреден труд”, а именно : извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Действително, съгласно изискванията на чл.149 от КТ, работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд, но от неизпълнение на това свое задължение той не може да черпи права, тъй като това не е нито форма за действителност, нито е единствено доказателство за положения извънреден труд, заплащането на който - в увеличен размер е задължение на работодателя, независимо дали е положен законно или не. В този смисъл, фактически положеният извънреден труд подлежи на общо основание на доказване, както с писмени доказателства, така и със свидетелски показания. Съдът счита, че приетите по делото писмени доказателства и приетата по делото СИЕ, неоспорена от ответника, обосновават извод, че ищецът е полагал извънреден труд, в изпълнение на трудовата си функция. Наред с това, от приетата по делото и неоспорена от страните СИЕ, съответстваща на приложените към делото писмени доказателства, се установява по категоричен начин, че ищецът е полагал извънреден труд., като размерът на същия би бил, както следва : в общ брутен размер от 1412, 58 лева лв., респ. в общ нетен размер от 1107,33 лв. Като взе предвид разпоредбата на чл.161 ГПК съдът следва да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречка за събирането им, а именно, че работодателят не е начислил и не е изплатил на ищеца допълнително трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.262 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение на ищеца за положен извънреден труд. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през почивни дни се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв в пълния предявен общ нетен размер от 1107, 33 лева., заедно със законната лихва върху него от датата на предявяване на иска – 12.08.2013г. до окончателното изплащане на тази сума.

Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.

Предявеният иск по чл.262,ал.1,т.3 от КТ във вр. чл.264 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални /национални/ празници е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан, по отношение на предявения размер, по следните съображения:

Установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 01.10.2011г. до 20.05.2013г., през който период ищецът е престирал дължимата работна сила в изпълнение на длъжността си „охранител” във „Викинг – Николов” с място на работа : Вагонно ремонтен цех” гр.Г.Оряховица.От приетите по делото писмени доказателства и от неоспорената от страните СИЕ, изготвена въз основа констатации за извършена проверка от МТСП Дирекция ‘’Инспекция по труда” се установява, че ищецът е полагал извънреден труд през официални празници. Предвид липсата на съдействие от ответната страна за представяне на необходимите документи и като взе предвид разпоредбата на чл.161 ГПК съдът следва да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречка за събирането им, а именно , че работодателят не е начислил и не е изплатил на ищеца допълнително трудово възнаграждение за този труд. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.262 във вр. чл.264 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални /национални/ празници от ищеца . При тези обстоятелства, съдът намира, че искът е доказан по основание. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални /национални/ празници се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв в брутен размер от 136, 70 лева положен извънреден труд, така както е установено от заключението на СИЕ, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 12.08.2013г. до окончателното й изплащане.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.262,ал.1,т.3 от КТ във вр. чл.264 от КТ се явява неоснователен и недоказан по отношение разликата от уважения размер за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални празници в общ брутен размер от 136, 70 лева до пълния предявен общ брутен размер от 201.19 лв. В тази връзка, съдът взе предвид заключението на СИЕ, от което се установява, че към момента на приключване на устните състезания по делото ответникът не е начислил и не е изплатил на ищеца дължимото допълнително трудово възнаграждение за положен труд през официални празници за процесния период от време в общ брутен размер от 136, 70 лева. При тези обстоятелства, предявеният иск с правно основание чл.262,ал.1,т.3 от КТ във вр. чл.264 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по отношение разликата от уважения общ брутен размер за неизплатено допълнително трудово възнаграждение от 136, 70 лева до пълния предявен общ брутен размер от 201.19 лв.

Предявеният иск по чл.261 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан по следните съображения :

Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.261 КТ се явява неоснователен и недоказан по отношение разликата от уважения размер за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд в общ брутен размер от 438,00лева до пълния предявен общ брутен размер от 538 лева. В тази връзка, съдът взе предвид заключението на СИЕ,което не е оспорено от ищеца. При тези обстоятелства, предявеният иск с правно основание чл.261 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по отношение разликата от уважения общ брутен размер за неизплатено допълнително трудово възнаграждение от 438,00лева до пълния предявен общ брутен размер от 538 лева.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява и претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ГОРС дължимата ДТ върху уважените размери на исковете общо в размер на 97, 95 лева., сумата от 120 лв., представляваща платено възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ВИКИНГ - НИКОЛОВ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град С., представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Т. с ЕГН ********** ***,, , СУМАТА от 163,16 лв./ сто шестдесет и три лева и шестнадесет ст./, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец май 2013г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 12.08.2013г. до окончателното им изплащане.

ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото трудово възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 КТ, предявен от С.Х.Т. с ЕГН ********** ***,, против „ВИКИНГ - НИКОЛОВ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, в частта му за разликата от уважения брутен размер от 163,16 лв. до пълния предявен общ брутен размер от 250лв за неизплатено трудово възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „ВИКИНГ - НИКОЛОВ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., ап.18, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Т. с ЕГН ********** ***, , СУМАТА от 603, 68 лева/ шестстотин и три лева и шестдесет и осем ст./, представляваща неизплатено брутно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2011г., 2012г. и 2013г. – /за 37 работни дни общо/, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 12.08.2013г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ВИКИНГ - НИКОЛОВ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Т. с ЕГН ********** ***, , СУМАТА от 1107, 33 лв./ хиляда сто и седем лева и тридесет и три ст./, представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 12.08.2013г. до окончателното й изплащане.

ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд.

ОСЪЖДА „ВИКИНГ - НИКОЛОВ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С. представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Т. с ЕГН ********** ***,, , СУМАТА от 136,70 лева/сто тридесет и шест лева и седемдесет стотинки/, представляваща неизплатено брутно допълнително трудово възнаграждение за положен труд през официални празници, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 12.08.2013г. до окончателното й изплащане.

ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални празници.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.264 във вр. чл.262,ал.1,т.3 от КТ, предявен от предявен от С.Х.Т. с ЕГН ********** ***, против „ВИКИНГ - НИКОЛОВ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, в частта му за разликата от уважения брутен размер от 136, 70 лева до пълния предявен размер за неизплатено трудово възнаграждение в брутен размер от 201.19 лв. месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „ВИКИНГ - НИКОЛОВ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Т. с ЕГН ********** ***,, СУМАТА от 438,00лева/ четиристотин тридесет и осем лева/, представляваща неизплатено брутно допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 12.08.2013г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.261 от КТ, предявен от предявен от С.Х.Т. с ЕГН ********** ***,, , против „ВИКИНГ - НИКОЛОВ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град С., представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, в частта му за разликата от уважения брутен размер от 438,00лева до пълния предявен размер от 538,00лева за допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „ВИКИНГ - НИКОЛОВ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град С., ул., представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Т. с ЕГН ********** ***,, СУМА в размер на 100 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ВИКИНГ - НИКОЛОВ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град С., представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД СУМАТА от 97, 95 лева/ деветдесет и седем лева и деветдесет и пет ст./, представляваща дължима държавна такса върху уважените размери на исковете, СУМАТА от 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от уведомяването им.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на всяка от страните да се връчи препис от решението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	20 февруари 2014 г. (в сила от 28 март 2014 г.)
Съдия:	Цветелина Свиленова Цонева

Дело:	20134120101414
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	12 август 2013 г.

Решение по дело №1414/2013 на Районен съд - Горна Оряховица

Съдържание на акта