Решение по адм. дело №1671/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

2. Образувано е по жалба, предявена от „ФУНГОРОБИКА - БЪЛГАРИЯ” ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], „Стопански двор“ № 2, представлявано от упълномощен представител В. Р. Д., чрез адвокат С. Р., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-93-0141309/23.07.2025 г., издадена от К. Н. К., Началник отдел „Оперативни дейности“ [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисвания от него търговски обект – пункт за изкупуване па диворастящи гъби, находящ се в [населено място], общ. Котел, обл. Сливен, Стопански двор и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „б“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Началник на отдел „Оперативни дейности“ [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в писмено становище приложено по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Оспорената в настоящото производство ЗНПАМ № ФК-93-0141309/23.07.2025 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, е издадени при следните фактически и правни доводи:

5.1. На 23.06.2025г. е извършена проверка с начален час в 13:00 ч. на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - пункт за изкупуване па диворастящи гъби, находящ се в [населено място], общ. Котел, обл. Сливен, Стопански двор , стопанисван от „ФУНГОРОБИКА - БЪЛГАРИЯ" ООД, с [ЕИК], при която е установено, че дружеството, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н -18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е монтирало и въвело в експлоатация, регистрирано в НАП ФУ от датата на започване на дейността в обекта, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба.

Извършена е контролна покупка на 0,700 кг. манатарки, на стойност 11,00 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, за която не е издадена фискална касова бележка, тъй като в работещия обект няма монтирано и въведено в експлоатация ФУ.

Сумата е заплатена от Х. К. К. - старши инспектор по приходите. Плащането е прието от А. Д. Б., с [ЕГН] - служител в обекта.

Обектът е сезонен, с работно време от месец май до месец септември, всеки ден, от 10:00 ч. - 18:00 ч. Заети са две лица по трудово правоотношение.

За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0141309/23.06.2025 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), представен по делото, ведно със събраните при проверката доказателства.

Крайният извод на ответния административен орган е, че „ФУНГОРОБИКА - БЪЛГАРИЯ" ООД не е спазило реда и начина за въвеждане в експлоатация на фискално устройство, което представлява нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.

При това положение, с оспорената в настоящото производство ЗНПАМ на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на описания по-горе търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „б“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

5.2. Продължителността и съразмерността на действие на принудителната мярка (14 дни), са обосновани по следния начин:

При определяне продължителността на мярката се взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, вида и характера на търговската дейност, както и изброените по-долу обстоятелства (така както са описани в самата заповед), а именно:

- Търговецът няма регистрирано и въведено в експлоатация ФУ в проверения обект в деня на извършената проверка, което препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и води до ощетяване на фиска. Посочено е също, че отлагането на изпълнението на тази ПАМ на практика означава да бъде насърчено едно неправомерно поведение от страна на търговеца.

- Обектът е временен търговски обект, което налага изпълнението на ПАМ преди същата да е влязла в сила, поради факта, че до влизането й в сила изпълнението й ще бъде осуетено с оглед сезонността на обекта. Отново е посочено, че отлагането на изпълнението на тази ПАМ на практика означава същата никога да не бъде изпълнена срещу този обект, което пък означава да бъде насърчено едно неправомерно поведение от страна на търговеца.

- В хода на проверката при направена контролна покупка на 0,700 кг. манатарки, в 13:00 ч. на 23.06.2025 г., на стойност 11,00 лв., заплатени в брой, не е издаден фискален бон, тъй като в обекта няма фискално устройство в работен режим.

- Проверяваното лице има наличие на непогасени публични задължения в размер от 8103,95 лв. към 24.06.2025 г.

- Декларирани са финансови резултати от дейността на дружеството по години, а именно: данъчна печалба за 2024 г. - 00,00 лв., за 2023 г. - 3 048 720,9 лв., 2022 г. -102 632,16 лв.

- Създадената организация на работа, която позволява оборота да не се отчита през ФУ, липсата на организация за създаване на условия задълженото лице да ръководи и да организира дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, невъзможността за проследяване на реализираните услуги, обосновава според ответния административен орган необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

Все в тази насока се сочи, че лицата по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП - ФУ от датата на започване на дейността. Неспазването на това задължение от страна на задължените лица, винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане.

Административният орган е приел, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. Законосъобразното отчитане и регистриране на извършените продажби чрез фискалното устройство налично и работещо в съответния обект, както и правилното определяне на реализираните доходи са от съществено значение за охраната на държавния интерес и правилното функциониране на държавата.

Отчетен е фактът, че така извършеното деяние, показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, която цели да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се гарантират бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на всички реализирани приходи.

Посочено е още, че при определянето на срока е съобразен принципът на съразмерност. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект.

6. По делото от страна на ответника са представени издаденото на дружеството Наказателно постановление № 838220-[рег. номер]/18.07.2025 г., с което му е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лв. за процесното нарушение, ведно със съставения в тази връзка Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № [рег. номер]/10.07.2025 г.

ІV. За правото:

7. В конкретния казус съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Това обаче, не е в състояние да санира неправилното приложение на материалния закона. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

8. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

Според чл. 3, ал. 1, изречение първо от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Аналогично е и изискването на закона, като според чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В ал. 3 от същата разпоредба е посочено, че фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Тълкуването на цитираната норма налага да се приеме, че при "запечатване на обект и забрана за достъп до него", органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни".

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, възведени в разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК -да съдържа фактическите и правни основания за издаването й, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, която поставя изискването тя да е мотивирана. В конкретния случай, в процесната ЗНАП се съдържа детайлно описание на извършеното нарушение и доказателствата, от които то се установява, посочени са нарушените разпоредби, както и законовите текстове, послужили като основание за издаване на заповедта. При упражняване обаче на така предоставената му оперативна самостоятелност, административният орган е допуснал пропуски във връзка с установяване на фактите от значение за определяне продължителността на срока на ПАМ.

В редица съдебни решения ВАС приема, че излагането на мотиви по този въпрос в заповедта е задължително, за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в изпълнение на изискването на чл. 146, т. 5 от АПК. Нарушаването на принципа на съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение представлява именно такова несъответствие с целта на закона.

9. В случая определената със заповедта продължителност на срока на мярката от 14 дни е обоснована:

С тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, от което обаче не става ясно как точно конкретното нарушение допринася за налагане на ПАМ с по-дълга продължителност на действие (в случая 14 дни), доколкото законът не предвижда налагане на ПАМ за по-продължителен срок на лице, което не въведе в експлоатация ФУ, още повече, че последиците от това са винаги едни и същи – засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните оборот“, последица от което се явява неправилното определяне на дължимите данъци.

Продължителността на срока е обоснована и с вида и характера на търговската дейност, за което отново липсват конкретно изложени мотиви.

Част от останалите основания (че „- Има наличие на непогасени публични задължения в размер от 8103,95 лв. към 24.06.2025 г.; - Декларирани финансови резултати от дейността на дружеството по години, а именно: данъчна печалба за 2024-та година - 00,00 лв., 2023-та г. - 3 048 720,9 лв., 2022г. -102 632,16 лв.“) по никакъв начин не могат да се обвържат с необходимостта от налагане на по-продължителен срок на действие на процесната ПАМ.

Все в тази насока следва да се посочи, че преповтарянето на обективните признаци от състава на извършеното административно нарушение, както и на обстоятелствата, при които то е извършено, няма как да обоснове по-продължителен срок на наложената ПАМ

В случая от мотивите на оспорената заповед дори не става ясно дали от проверявания обект се извършват системно продажби на гъби (доколкото въпросния обект представлява пункт за изкупуване на диворастящи гъби), или става въпрос за инцидентна продажба.

10. Следва да се съобрази още, че според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки

Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние.

Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда. Ето защо например, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целия период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, налагането и действието на мярката не е фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне, прилагането на принудата, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение. Не само административният акт, но и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, което по правилата на формалната логика ще рече, че когато тази цел е реално осъществена, то изпълнението следва да бъде преустановено.

11. В контекста на изложеното до тук следва да се приеме, че разбирането на административния орган, за това че фактът на извършване на процесното нарушение е единствената и достатъчна предпоставка за прилагане на административната принуда, е напълно несъстоятелно. Фактическият състав, с проявлението на който правната норма свързва като последица пораждане на правомощие за административния орган да наложи принудителна административна мярка, освен факта на извършеното нарушение, включва още един или повече от следните факти: наличие на данни за предстоящо осъществяване на деяние в нарушение на съответно материално правило за поведение; осъществяване на деяние (действие или бездействие) в нарушение на съответно материално правило за поведение, което да е започнало и да продължава към момента на издаване на индивидуалния административен акт; да е налице вероятност от настъпване на вредни последици от нарушението или пък такива вредни последици вече да са настъпили и те да могат да бъдат предотвратени или отстранени, посредством прилагането на административна принуда.

В конкретния казус, нито се твърди, нито се установява, която и да е от тези хипотези да е проявена, поради което налагането на принудителната административна мярка е фактически неосновано.

Освен това, както се посочи по-горе, въпреки пространните съображения изложени в обстоятелствената част на оспорената заповед, по никакъв начин не става ясно, поради какви конкретни причини, административният орган е счел, че административната принуда трябва да действа точно 14 дни. Обозначените като „мотиви относно продължителността на срока“, всъщност съставляват общи твърдения и преповтаряне на самото нарушение, без да е посочен нито един критерий, от който ясно да следва извода на административния орган, че мярката ще постигне целения с налагането ѝ резултат единствено, ако действието й продължи точно 14 дни (в този смисъл например Решение № 12915 от 16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 5168 по описа на ВАС за 2021 г.).

12. Съотнасянето на описаните в предходния раздел на настоящото решение данни и цитираните в този раздел нормативни текстове, налага да се констатира, че процесното нарушение е извършено в обекта на дружеството на 23.06.2025 г., а процесната административна мярка е разпоредена на 23.07.2025 г., тоест един месец след това, като заповедта, с която последната е наложена, е връчена на управителя на дружеството едва на 24.07.2025 г. – 1 ден по-късно. Тези факти, сами по себе не позволяват, да се формира някакъв логично обоснован извод, че упражняването на процесната административна принуда има за цел предотвратяване и преустановяване на административно нарушение или предотвратяване и отстраняване на вредните последици от нарушението.

Всички изложени до тук съображения обаче, налагат извода, че административният орган е разпоредил прилагането на процесната административна мярка, не за да предотврати или преустанови извършването на административно нарушение, респективно да отстрани вредните последици от същото, а да наложи наказателна санкция на жалбоподателя.

В тази насока, следва да се съобрази, че за същото деяние, спрямо жалбоподателя е образувано и административнонаказателно производство, в хода на което с Наказателно постановление № 838220-[рег. номер]/18.07.2025 г. (пет дни преди издаване на процесната ЗНПАМ), на Н. О. „Оперативни дейности“, [област] към ЦУ на НАП, спрямо дружеството, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7000,00 лв.

Значителният период от време, през който е постановено да действа административната принуда и през който на практика, търговската дейност на жалбоподателя ще бъде преустановена и значителния размер на наложената с наказателното постановление имуществената санкция, сочат на извода, че спрямо жалбоподателя са образувани две отделни производства за налагането на две различни наказателни санкции за едно и също осъществено от него деяние. При това положение, следва да се съобрази, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели (в този смисъл Решение на СЕС от 5 май 2022 г., BV, C 570/20, EU: C: 2022: 348, както и Решение на СЕС от 04.05.2023 г., по дело С-97/21).

Каза се, в случая, наложената един месец след извършване на деянието административна принуда, по никакъв начин не ще преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито пък ще отстрани някакви вредни последици от него, каквито не се твърди да са настъпили, но ще има за последица принудително преустановяване на търговската дейност на лицето за един не малък период от време. Явно е при това положение, че тази принуда е излишна, тя не ще има за резултат постигането на установените в закона цели, обосноваващи налагане на ограничението и ще засегне в твърде сериозна степен правната сфера на жалбоподателя, без това да е фактически обосновано и необходимо.

В случая налагането за същото деяние на административно наказание имуществена санкция в размер на 7000,00 лв. е напълно достатъчно, за да бъде постигнат твърдения от административния орган превантивен ефект.

13. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспорената ЗНПАМ, поради което същата ще следва да бъде отменена.

V. За разноските:

14. Констатираната основателност на жалбата, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 1050,00 лв. – заплатените държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-93-0141309/23.07.2025 г., издадена от К. Н. К., Началник отдел „Оперативни дейности“ [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ФУНГОРОБИКА - БЪЛГАРИЯ” ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], „Стопански двор“ № 2, представлявано от упълномощен представител В. Р. Д., сумата в размер на 1050 лв., представляваща сторените в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.