РЕШЕНИЕ
№ 2829
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четИ.десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110128418 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [**********] против В. С. Д., с
която на основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 ГПК са предявени обективно съединени
осъдителни искове, както следва: за сумата от 748,23 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2022г. до
изплащане на вземането, сумата от 122,78 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2019г. до
18.04.2022 г., сумата от 12,88 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата
от 2,14 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение на топлинна енергия, начислено за периода от 31.07.2019 г. до
18.04.2022 г.
В исковата молба ищецът [**********] твърди, че е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника- настоящ ответник
за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в [**********]. Тъй като заявлението било
1
отхвърлено поради липса на настоящ адрес на лицето на територията на страната, на
ищеца били дадени указания, че може да предяви осъдителни искове за вземанията си,
което е сторено с предявените в настоящото производство искове. В исковата молба са
изложени още твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ,
съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [**********] на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР
от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че
след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с [**********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се,
че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените осъдителни
искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност за претендираните суми през периода от м.05.2018 г. до м.04.2019
г. вкючително. Излагат се доводи, че по делото липсват доказателства, че ответникът е
собственик или ползвател на процесния недвижим имот, съответно на какво основание
са определени квотите. Сочи се още, че по делото липсват доказателства за действащ
договор между ищеца и ФДР, касаещ процесния исков период, както и доказателства
за изготвяне на изравнителни сметки с отчитане на реално потребена ТЕ, за
2
извършвано дялово разпределение на ТЕ, както и за договорно правоотношение между
ФДР и ЕС, в която се намира процесния имот. Оспорват се приложените към исковата
молба извлечение и фактури с доводи, че са нередовни /нямат дата, издател и подпис/,
а представените съобщения към фактури – с доводи, че не са оформени съгласно
изискванията на закона. Възразява се срещу искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза и се поставя въпрос към съдебно-техническата
експертиза.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - [**********] изразява становище,
че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 162226 в съответствие с действащите
през процесния период нормативни актове. Представя писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложено писмо, издадено на 24.03.2022 г. от Столична община,
район Л., в което е отразено, че процесният [**********] е продаден на Т.И.Д. и С.И.
Д. с договор за покупко-продажба от 02.08.1991 г., издаден въз основа на Заповед №
ДИ-03-337/91 г. от 29.07.1991 г.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници №
733/09.06.1998 г., издадено от Столична община, район Л., неоспорено от ответника е,
че Т.И.Д. е починала на 28.06.1996 г., като е оставила трима наследници по закон –
С.И. Д. – съпруг, В. С. Д. – син и настоящ ответник и М.С. Д. – син.
По делото е приложена молба-декларация от 07.02.2001 г. от С.И. Д., с която е
поискана промяна на партидата на негово име, като е посочил, че семейството се
състои от 3 члена.
По делото е приложено удостоверение за наследници, издадено на 09.01.2023 г.
от Столична община, район Л., от което се установява, че С.И. Д. е починал със
семейно положение вдовец, като е оставил трима наследници по закон – И.С. И. – син,
В. С. Д. – син и настоящ ответник и М.С. Д. – син.
По делото е приложена искова молба от 24.09.2019 г. за делба на процесния
недвижим имот, въз основа на която е образувано гр.д.№ 53846/2019 г. по описа на
СРС. Видно от същата е, че настоящият ответник е посочен като съделител.
По делото е приложен договор от 01.11.2007 г., сключен между ищеца и третото
лице-помагач, който е неотносим към предмета на спора, тъй като обхваща период
преди процесния. По делото е приложен и договор от 03.06.2020 г. между същите
страна, които обхваща периода след 01.05.2020 г.
По делото са представени съобщения към издавани фактури, както и справки за
издадени фактури, през процесния имот, без данни да съставител, както и
приложимите ОУ на ищцовото дружество.
По делото са представени изготвяни от третото лице-помагач индивидуални
3
справки за отопление и топла вода в процесния недвижим имот. Видно от изготвените
протоколи е, че в имота не е осигуряван достъп за отчет през исковия период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа, в което
вещото лице след запознаване с материалите по делото и извършване на самостоятелни
проверки за отговор на поставените му задачи е посочило, че исковия период съвпада с
три отчетни периода, като ФДР е разпределяла ТЕ за отопление само от една щранг-
лира от сградната инсталация. Вещото лице е посочило, че в апартамента няма
радиатори и ИРРО. Посочено е още, че на 31.12.2019 г. водомерът за топла вода е
сменен, но за трите отчетни периода е начислявано потребления за БГВ по норма за
разход, поради неосигурен достъп за отчет. Вещото лице е констатирало още, че срещу
изготвените изравнителни сметки не са представени възражения /рекламации/. Според
заключението разпределението на ТЕ през процесния период за имота е в съответствие
с нормативната уредба, като технологичните разходи за абонатната станция са
приспаднати от ежемесечните отчети на общия топломер. Топломерът, монтиран в
абонатната станция на жилищната сграда, е преминавал последващи метрологични
проверки, касаещи процесния исков период.
По делото е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от
което се установява, че след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е
констатирало, че са постъпили суми за покриване на начислените суми в размер на
538,22 лева, които след погасяване на главница, лихва, съдебни разноски,
юрисконсултско възнаграждение и законни лихви, в счетоводството на ищеца се води
задължение за главница в размер на 1518,23 лева, 249,86 лева – мораторна лихва,
1345,02 лева – съдебни разноски, 23,79 лева – юрисконсултско възнаграждение и 38,47
лева – законни лихви.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
4
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между ответникът и ищцовото дружество е съществувало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия,
съответно дали се обитава от наследниците има значение единствено относно
компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за
битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно
съществуването на облигационното правоотношение.
От представеното по делото писмо от Столична община, район Л., което не е
оспорено от ответната страна, се установява, че по силата на договор за покупко-
продажба от 02.08.1991 г. Т.И. Д. и С.И. Д., са били собственици на процесния
недвижим имот.
Видно от приложените по делото удостоверения за наследници, неоспорени в
хода на производството, се установява, че горепосочените две лица са били съпруг и
съпруга, като ответникът е техен наследник по закон. След смъртта на Т.Д.
съпружеската имуществена общност е прекратена, при което съгласно чл.5, ал.1 и чл.9,
ал.1 ЗН всеки от нейните наследници /съпруг и двама сина, един от тях ответникът/ е
получил равна част от притежаваната от нея ½ идеална част от имота, или по 1/6 ид.ч.
за всеки от тях. Доколкото към момента на откриване на наследството на С.И. Д.
същият е притежавал правото на собственост върху ½ идеална част от делбения имот
на основание прекратената съпружеска имуществена общност със смъртта на
съпругата му Т.Д. и 1/6 идеална част на основание наследствено правоприемство от
5
същата, същият се е легитимирал като собственик на 2/3 идеални части от имота. На
основание чл.5, ал.1 ЗН неговите трима наследници по закон /сред които и ответникът/
са придобили равни части от притежаваните от наследодателя им 2/3 идеални части от
имота. С откриването на наследството на С.Д. всеки от тях е придобил по 4/18 ид.
части от правото на собственост върху процесния апартамент. С оглед предходното и
на основание чл.5, ал.1 ЗН настоящият ответник В. Д. и неговия брат М.Д., в
качеството си на законни наследници на двамата наследодатели - Т.Д. и Т.Д.,
наследяват съответно всеки по 7/18 идеални части от апартамента, а И.И., в качеството
си на наследник единствено на Симеон Д., наследява 4/18 идеални части от процесния
имот. След извършена служебна проверка по производството по съдебна делба
/образувано по приложената към настоящото дело искова молба/, настоящият съд
констатира, че при горепосочените квоти е допуснат до делба и процесния недвижим
имот, като ответникът е един от тримата съделители.
По гореизложените съображения, следва да се приеме, че между страните по
делото в исковия период са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия, в който смисъл е и съдебна
практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е
оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено е, че
ФДР е изготвила три изравнителни сметки за потребения в процесния имот топлинна
енергия, като е начислявана ТЕ за отопление от сградна инсталация от една щранг-
лира от сградната инсталация, а за БГВ - по норма за разход, поради неосигурен достъп
за отчет.
С оглед предходното, съдът приема предявения иск за основателен до
притежаваната от ответника част в съсобствеността. По отношение на размера на
исковата претенция, съдът ще изложи мотиви, след като разгледа възражението за
давност.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че основателността
6
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.33, ал.1
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл.33, ал.5 от ОУ,
при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено е, че лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия, за
периода от 15.09.2019 г. до 18.04.2022 г. възлиза на сумата от 315,73 лева. Видно още
от заключението е, че ищецът не е начислявал обезщетение за забава върху издаваните
през исковия период прогнозни фактури, а едва след издаване на обща фактура. Ето
защо, в процесния случай началния период на обезщетение за забава е считано от
15.09.2019 г.
С оглед изводите за основателност на предявените искове да главница и
обезщетение за забава за топлинна енергия, следва да бъде разгледано обективираното
в писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност по отношение на
претендираните суми.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 27.04.2022 г. г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата
на представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
27.04.2019 г. Ето защо и съобразявайки заключението на ССчЕ, в което вещото лице е
описало издаваните през процесния период фактури, съдът приема, че погасени по
давност са всички вземания по фактури за ТЕ, издадени през периода от 31.05.2018 г.
до 31.03.2019 г., на стойност 408,77 лева. Следва да се има предвид, че независимо от
обстоятелството, че ответникът е издал обща фактура № ********* на 31.07.2019 г., в
която са включени издадените прогнозни фактури през процесния период, то от
нейното издаване на започва да тече нова давност. Това е така, тъй като изискуемостта
на вземанията на ищеца настъпва с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят.
По отношение на обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, с
оглед периода за който се претендира /от 15.09.2019 г./, не са налице суми, които да са
погасени по давност.
В конкретния случай, в заключението на съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице е посочило, че за плащане на процесното задължение е постъпила сумата
от 538,22 лева.
Съгласно задължителните разяснения на т.1 към Тълкувателно решение №
7
3/27.03.2019 г., постановено по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, когато извършеното
плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността
по чл.76, ал.2 ЗЗД. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че при
предложено от длъжника
изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е
достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент
на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да
приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма
интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2
ЗЗД. Единствено, ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от
длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът
обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове
на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг,
различен от този, по който длъжникът е направил плащането.
С оглед предходното, при съобразяване с изложеното по горе относно
погасените по давност задължения за главница за топлинна енергия, съдът приема, че с
извършеното частично плащане в хода на процеса от 538,22 лева, е погасено вземането
за обезщетение за забава посочено в заключението на вещото лице в общ размер на
315,73 лева, дължимо за периода от 15.09.2019 г. до 18.04.2022 г., както и главница в
размер на 222,49 лева. В конкретния случай, от приложеното към настоящото
производство ч.гр.д. № 22096/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав и заключението на
вещото лице се установява, че по партидата са начислени суми за главница и лихва,
дължими общо от тримата собственици на процесния недвижим имот. По делото няма
данни кой от тях тримата е извършил плащане, съответно дали е погасил само
дължимата от него част от задължението, поради което съдът приема, че с плащането
на сумата от 538,22 лева е намален размера на цялото задължение по партидата на
имота.
Предвид гореизложеното и при предпоставките на чл.162 ГПК, съдът изчисли
дължимия размер на главница за доставена до имота топлинна енергия в процесния
недвижим имот за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г. в общ размер на 1292,77
лева (от общата главница за ТЕ за имота 1924,03 лева бе извадена погасената по
давност сума за главница за ТЕ в размер на 408,77 лева, както и плащането в хода на
процеса отнесено по главницата в размер на 222,49 лева).
При съобразяване размера на частта на ответника в съсобствеността – 7/18 части,
дължимата от него сума за главница за ТЕ възлиза на 502,74 лева. В останалата част до
пълния предявен размер от 748,23 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г.
искът за главница за ТЕ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Доколкото в
заключението вещото лице не е посочило и по делото няма данни за датата на
8
извършеното в хода на процеса плащане, то съдът не е в състояние да изчисли размера
на законната лихва върху главницата за ТЕ, съответно да я приспадне от плащането.
Ето защо, ответникът дължи законна лихва върху главницата за топлинна енергия в
размер на 502,74 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 27.04.2022 г. до окончателното изплащане. По този начин законната лихва е
претендирана от ищеца с исковата молба.
Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът за обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия в претендирания срещу ответника размер от
122,78 лева, поради изложените по горе мотиви относно извършеното в хода на
процеса плащане, който факт съдът съобразява по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
В конкретния случай, видно от заключението на ССчЕ е, че с част от платената
сума са покрити задължения за съдебни разноски, юрисконсултско възнаграждение и
законни лихви. Съдът не възприема извършеното от страна на ищцовото дружество
погасяване /посочено при отговор на задача № 1 от заключението на ССчЕ/ относно
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Това е така, тъй като същите не
са ликвидно и изискуемо вземане към момента на плащането, а биха възникнали като
такова под отлагателно условие – едва при влизане в сила на съдебното решение, с
което се установяват сторени по основание и размер разноски.
Настоящият съд намира за неоснователни претенцията на ищеца за сумата от
12,88 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от 27.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 2,14 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2019 г. до 18.04.2022 г. Действително, съгласно чл.36 от ОУ на
ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като по делото се установява, че третото
лице-помагач е извършвало услугата в жилищната сграда, в която се намира и
процесния топлоснабден имот. По делото няма данни как е формирана сумата от 12,88
лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на третото лице-помагач за
извършената услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира в
настоящото производство. При горните съображения този иск следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
9
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед предходното, искът за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 2,14 лева, също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от исковете. В хода на производството ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 182,29 лева /след приспадане на платената в заповедното
производство държавна такса, съответстваща на дела на ответника/, 300,00 лева
депозит за особен представител на ответника, както и по 320,00 лева за СТЕ и ССчЕ.
На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е
приключило само в две открити съдебни заседания. С оглед предходното и съразмерно
на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от общо 693,53 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има
право на разноски, но по делото няма данни за направени такива.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от същото е,
че заявлението по чл.410 ГПК против длъжника-настоящ ответник е отхвърлено, тъй
като е установено, че няма обичайно местопребиваване на територията на Р.България.
Именно предходното е обусловило предявените осъдителни, а не установителни
искове. С оглед предходното, на ищеца не се дължат разноски за заповедното
производство.
В заповедното производство няма данни за направени разноски от длъжника-
настоящ ответник, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ В. С. Д., ЕГН
********** да заплати на [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] сумата от 502,74 лева - главница, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.04.2019г. до
30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в [**********], ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.04.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 502,74 лева до пълния предявен размер от
10
748,23 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] срещу В. С. Д., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 122,78
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислено за периода от 15.09.2019г. до 18.04.2022 г., сумата от 12,88 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от 27.04.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,14 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия, начислено за периода от 31.07.2019 г. до 18.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. С. Д., ЕГН ********** да заплати на
[**********] сумата от общо 693,53 лева, представляваща направени разноски по
производството, съразмерно на уважената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице[**********], със
седалище и адрес на управление: [**********], помагач на страната на ищеца
[**********].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11