№ 613
гр. Варна , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на втори
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100501742 по описа за 2020 година
Производството е по въззивна жалба на А. Б. Г., предявена от пълномощник- адвокат Д.Е.,
срещу решение № 53/ 11.03.2020г. постановено по гр.д.№ 1238/ 2019г. на Районен съд-
Девня, с което са отхвърлени предявените искове от А.Г. против З. И. Й., с правно
основание чл.439 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата 7419лв. по влязла в сила присъда по нохд 453/ 2017г.
на РС-Девня, за събирането на която е образувано изп.д.№ 782 по описа за 2019г. на ЧСИ
Д.П.Я., поради погасяване на вземането чрез извършено прихващане с вземане на „Братя
Беневи“ ЕООД, против „ИДНА-48“ ЕООД, по фактура № 417/ 14.09.2010г.; - не дължи на
ответника сумата 91.41лв.- лихва върху сумата 7419лв., за периода от 21.05.2019г.-
04.07.2019г.; като прекратява производството по иска с правно основание чл. 439 ГПК за
сумата 6558.37лв. – лихва за забава върху главницата от 7419лв.,за периода 20.09.2010г.-
20.05.2019г. На основание чл. 78, ал.3 ГПК са присъдени съдебни разноски.
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва изводите за редовното
му уведомяване за сключения договор за цесия, тъй като уведомлението не е връчено
редовно и той не е известен за прехвърлянето до датата на връчване на съобщението за
принудително изпълнение на 06.08.2019г. по изп.д.№ 782/2019г. Твърди, че „ Идна- 48“
ЕООД е уведомена, че дългът на „Братя Баневи“ ЕООД е намален със сумата по фактура №
417/ 14.09.2019г.,и не е направило възражение на основание чл.105 от ЗЗД. Възражението е
направено от трето лице, различно от правоимащия кредитор, и неправилно е съобразено от
съда като валидно. Независимо от смяната на страните в правоотношението вземането и
задължението са идентични, и няма пречка да се извърши прихващане на две насрещни
престации. В подкрепа на това становище са цитирани решения на АС-Бургас и ВКС. По
възражението за изтекла погасителна давност на вземането за законна лихва счита, че при
1
начална дата на задължението- 20.09.2010г., е погасено по давност и направеното
възражение в производството по чл. 439 ГПК е основателно. Искането е за отмяна на
постановеното решение и уважаване на искови претенции. Претендира съдебни разноски .
Въззиваемата страна-З. И. Й., чрез адвокат Е.С., изразява становище за
неоснователност на жалбата с конкретни доводи, съответно :по т.1- за надлежно връчване на
съобщението за сключения договор за цесия, на основание чл.46, ал.2 предл.второ ГПК , по
т.2- за условията при които се погасява вземането на „Идна 48“ ЕООД към ищеца с
евентуално прихващане по „спогодбата му“ с „Братя Беневи“ ЕООД , на основание чл. 105
ЗЗД, противно на тълкуването на жалбоподателя, че липсата на възражение следва да се
приема за като изразено съгласие; по т.3 – за това, че са налице две отделни вземания с
различни основания и различни страни, т.е. при липсата на идентичност относно активен и
пасивен субект на компенсация и за правопораждащите вземанията факти, поради което
направеното в изпълнителното производство прихващане е невалидно. Моли решението да
бъде потвърдено, като се присъдят направените по делото съдебни разноски.
С частна жалба от А. Б. Г., чрез адвокат Д.Е., е обжалвано решението/ в посочената
част представляващо определение/, с което е прекратено производството по предявения иск
с правно основание чл. 439 ГПК , за приемане за установено в отношенията между страните
,че ищецът не дължи на ответника сумата 6558.37лв.- лихва върху сумата 7 419лв., по
влязла в сила присъдена по НОХД № 453/2017г. на РС-Девня,за периода 20.09.2010г.-
20.05.2019г. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност.
В законния срок е депозиран отговор от З.Й., чрез адвокат С..
Съдът, съобразно становищата на страните и доказателствата към делото, на
основание чл. 269 ГПК и чл. 235 ГПК, констатира:
Съдебното производство е по предявен иск от А. Б. Г. срещу З. И. Й., с правно
основание чл.439 ГПК, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата 7419лв., по влязла в сила присъда по нохд № 453/ 2017г. на РС-Девня, за
събирането на която е образувано изп.д.№ 782/ 2019г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., и сумата
6649.78лв. – лихва върху главницата за периода от 20.09.2010г.-04.07.2019г.
Основава се на следните твърдения:
- изп.дело № 219/ 2015г. по описа на ЧСИ С.Д. е образувано с участието на „Братя
Беневи“ЕООД, представлявано от М.Р.Д., като взискател, и „Идна-48“ ЕООД ,
представлявано от Т.И.Т.- длъжник; - присъдената сума от 7419лв. е стойност на фактура №
417/ 14.09.2010г. и представлява част от вземането по изпълнителен лист. Оспорва това
задължение, поради извършено прихващане на вземането по фактура № 417/ 14.09.2010г. ,
съгласно сключена спогодба от 03.06.2019г., срещу намаляване на дълга по изпълнителното
дело със задължението на ищеца към „Идна-48“ ЕООД. Изявление за прихващане е
направено от от „Братя Беневи“ ЕООД пред ЧСИ, за сумата 7419лв., връчено на 27.06.2019г.
На 06.08.2019г. е получена покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 782/ 2019г., по
описа на ЧСИ Д.П.-Я. за вземането по нохд № 453/ 2017г. ДРС, с взискател „Идна-48“
ЕООД. На 06.08.2019г. е връчена призовка за принудително изпълнение с взискател З. И. Й.,
въз основа на договор за цесия от 21.06.2019г.
- направено е възражение за погасяване по давност на претендираната законна лихва
от 6649.78лв. върху главницата от 7419лв., за периода 20.09.2010г.- 04.07.2019г.
Ответникът – З. И. Й., чрез пълномощник, оспорва предявените искове изцяло по
основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца за погасяване на задължението от
7419лв., поради извършено прихващане, на основание чл.103 ЗЗД и чл.104, ал. 2 ЗЗД. Счита
спогодбата с „Братя Беневи“ ЕООД за нищожна, поради противоречие със закона ,
2
изразяващо се в липсата на съгласие от страна на кредитора- „Идна -48“ ЕООД за
прихващане на двете вземания , и нищожна, поради заобикаляне на закона и в противоречие
с добрите нрави. Също така посочва, че общия размер на дълга по изп.д.№219/ 2015г. по
описа на ЧСИ С.Д. , надхвърля размера на вземането на взискателя „Братя Беневи“ ЕООД
,предвид участието на НАП като присъединен взискател с право на предпочтително
удовлетворение съгласно чл.136, т.6 ЗЗД. По изложените съображения счита, че целта на
т.н.“спогодба“ между ищеца и третото лице –„Братя Беневи“ЕООД е паричните средства за
останат в патримониума на длъжника. Няма частична идентичност между вземането ,
произтичащо от влязла в сила присъда по нохд 453/ 2017г. на РС-Девня, с вземането по
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 3332/ 2012г. на РС-Добрич.
Въз основа на ИЛ № 106/ 17.06.2019г. А.Б. е осъден да заплати на ощетеното
дружество- „Идна-48“ ЕООД , сумата 7419лв., със законната лихва от 20.09.2010г. На
20.06.2019г. по молба на дружеството е образувано изп.дело № 782/ 2019г. по описа на ЧСИ
Д.Я. На 21.06.2019г. е сключен договор за продажба на вземане между “Идна 48“ ЕООД–
цедент, и З. И. Й.- цесионер, за всички взамения от длъжника , произтичащи от влязлата в
сила присъда / главница в размер на 7419лв., лихви- 6620.93лв., изтекли до датата на
договора, заплатените от дружеството такси и разноски в изпълнителното производство. На
длъжника е връчено уведомление по чл.99, ал. 3 от ЗЗД , на 24.06.2019г. По искане на
ответника е конституиран като взискател на мястото на първоначалния кредитор „Идна-48“
ЕООД . Оспорва като неоснователни и възраженията за изтекла погасителна давност
относно сумата 6649.78лв.- начислена законна лихва върху главницата от 7419лв., за
периода 20.09.2010г.- 04.07.2019г. , на основание чл.117, ал.2 ЗЗД и чл.120 ЗЗД, предвид, че
възражение за погасяване на вземането по давност не е направено в наказателното
производство след предявяване на гражданския иск, и при въззивното обжалване на
присъдата. За първи път възражение за погасителна давност е направено с молба вх№ 6810/
03.06.2019г. по изп.д.№ 2019/ 2015г.
Относно фактите, установени с писмени доказателства:
С решение № 113/ 21.05.2019г. по внохд № 122/ 2019г. ВОС е потвърдена присъда на
девненския районен съд по нохд № 453/ 2017г., относно присъдената сума в размер на
7419лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деяние по чл. 206,
ал.1 вр.чл.26 от НК, със законната лихва от датата на последното увреждане- 20.09.2010г.,
дължими от А. Б. Г. на ощетеното ю.л. „ Идна-48“ ЕООД.
Производството по изп.дело № 20197110400782 е образувано на 20.06.2019г. с
постановление ЧСИ Д.П.-Я., рег.№ 711, от 20.062020г., по искане на „Идна 48“ ЕООД и ИЛ
за размерът на дълга :- главница в размер на 7419лв., законна лихва в размер на 6620.93лв.,
изчислена за периода 20.09.2010г./ дата на увреждането/ - 20.06.2019г. С молба вх.№ 16809/
24.06.2019г. „Идна 48“ ЕООД уведомява ЧСИ за сключения между дружеството и З. И. Й.
договор за продажба на вземане/ договор за цесия/, в размер на вземането по издадения ИЛ
срещу А. Б. Г.. С постановление на ЧСИ от 16.07.2019г. цесионерът е конституиран като
взискател , на основание чл.429 ГПК, и като присъединен като взискател по изпълнителното
производство ТД НАП , на основание чл. 458 ГПК за сумата 24 818.34лв.
Насрочен е опис и оценка на възбранения имот собственост на А.Г..
Длъжникът е уведомен за изпълнителното производство с покана за доброволно
изпълнение, връчена лично на 06.08.2019г., едновременно с призовката за принудително
изпълнение- насрочен опис и оценка на 02.09.2019г.
Съгласно подписана спогодба на 03.06.2019г., между „Братя Беневи“ ЕООД и А. Б.
Г., дружеството ще извърши прихващане на част от вземането по изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 3332/ 2012г. РС-Добрич, въз основа на който е образувано изп.д.№ 219/ 2015г. ЧСИ
С.Д., което включва стойността на фактура № 417/ 14.09.2010г., последната дължима от А.
3
Б. Г. на „Идна- 48“ ЕООД по влязла в сила присъда по нохд№ 453/ 2017г.
На 20.08.2019г., въз основа на издадена обезпечителна заповед по предявения иск от
А. Б. Г. срещу З. И. Й. с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, е постановено спиране на
изпълнителното дело за вземанията по ИЛ от 17.02019г., издаден по влязла в сила присъда
по нохд № 453/ 2017г. ДРС.
С договор за цесия, сключен на 21.06.2019г. между цедента „ИДНА 48“ ЕООД и
цесионера З. И. Й., са прехвърлени вземания в общ размер 14 966.93лв., от които: главница
7419лв., законна лихва 6620.93,лв. за период 20.09.2010г.- 20.06.2019г.; разноски по
изпълнителното производство-840лв., начислени такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ – 87лв.
Уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД от „ИДНА- 48“ ЕООД до А. Б. Г. с нотариална
заверка на подписа, е връчено на 24.06.2019г. срещу разписка на домоуправител на ЕС, със
задължението да го предаде.
По делото са представени-копие на фактура № **********/ 14.09.2010г. с издадел
„Братя Беневи“ ЕООД и получател „Идна 48“ ЕООД , за сумата 7418.47лв.с начислен ДДС;
копие на ИЛ по ч.гр.д.№ 3332/ 2012г. РС-Добрич, за сумите дължими от „Идна- 48“ ЕООД
на кредитора „Братя Беневи“ ЕООД – главница, мораторна лихва и съдебни разноски.
Представени са доказателства за предмета на изп.дело № 219/ 2015г. по описа на
ЧСИ С.К.-Д., рег.№ 718, район на действие-Варна, образувано по издадена изпълнителен
лист на основание чл.416 ГПК, съобразно издадена заповед по ч.гр.д.№ 3332/2012г. на РС-
Добрич,и влязло в сила решение по гр.№ 3927/ 2012г. на РС-Добрич , за дължимите суми от
„ИДНА 48“ ЕООД на кредитора „Братя Беневи „ ЕООД в размер, както следва: -
11914.49лв.- главница; 2081.22лв.-лихва за забава върху главницата, начислена за период от
15.09.2010г. до 25.07.2012г. , сбор от определената върху всяко задължение по фактура №
0…417/ 14.09.2010г. , фактура № 0..465/ 13.12.2010г., фактура № 0..463/ 13.12.2010г.,
фактура № 0..514/ 19.04.2011г., фактура № 0..519/ 30.04.2011г.; 1279.92лв. – съдебни
разноски, както и за вземанията по изпълнителен лист от 22.12.2014г. в размер на 279.92лв.
–държавна такса, 80.00лв.- хонорар вещо лице, представляващи разноски по гр.д.№ 3927/
2012г. РС-Добрич, и 500лв.- разноски за касационно производство.
В хода на изпълнителното производство от взискателя „Братя Беневи“ ЕООД е
направено искане за преизчисляване размера на дълга , без задължението по фактура № 417/
14.09.2010г. в размер на 7419лв., като се съобрази изявлението за прихващане на
дружеството до „ИДНА 48“ ЕООД , и възражението за изтекла погасителна давност на А. Б.
Г., представено с вх.№ 6810/ 03.06.2019г. по изп.д.№ 219/ 2015г.
Разглеждащият състав, съобразно установените факти и обстоятелства, приема
предявените искове за допустими и по същество неоснователни, по следните съображения :
А.Г.- длъжник по изп.д.№ 782/ 2019г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., е упражнил правото
си на защита чрез иск с правно основание чл.439, ал. 2 вр. чл. 124, ал.1 ГПК, за установяване
в отношенията с кредитора „Идна 48“ ЕООД , че част от вземането в размер на присъдената
главница и лихва, е недължимо.
Пасивно легитимирана страна е конституирания взискател З.Й.-частен
правоприемник по силата на сключения договор за цесия с кредитора „ИДНА 48“ ЕООД, на
основание чл. 429, ал.1 ГПК.
1.Възражение за прихващане е направено от кредитора „Братя Беневи“ ЕООД към
длъжника „Идна 48“ ЕООД- страни в производството по изп.дело № 219/ 2015г. Основава се
на споразумението с А.Г.- длъжник по изп.д.№ 782/ 2019г., за част от вземането на
кредитора „Идна 48“ ЕООД .
4
Съобразно посочените обстоятелства необосновано се твърди, че едностранно
отправеното изявление за прихващане с насрещно задължение на „Идна 48“ ЕООД към
„Братя Беневи“ ЕООД -предмет на друго изпълнително дело, на основание чл.104,ал.1 във
вр. чл.103, ал.1 от ЗЗД, погасява задължение на длъжника А.Г. към „Идна 48“ ЕООД.
Липсва задължително условие за възникване на компенсацията- насрещни задължения
между два правни субекти, като всеки от тях е кредитор по едното вземане и длъжник по
другото вземане, т.е. когато две лица си дължат взаимно според разпоредбата на чл.103,
ал.1 ЗЗД и страните по двете правоотношение са идентични. По правило, правото на
компенсация принадлежи на титуляра на съответното вземане и не може да се упражнява от
трето лице.
В разглеждания случай не са осъществени изискуемите предпоставки за
компенсация. От всички обсъдени данни следва, че „Братя Беневи„ЕООД не е длъжник на
„Идна 48“ ЕООД и двете дружества не са страни в правоотношения, от които произлизат „
насрещни задължения „ по смисъла на чл.103, ал.1 ЗЗД, поради което компенсация с чужд
дълг не може да се извърши. Изявлението за прихващане на „Братя Беневи„ ЕООД към
длъжника „Идна 48“ ЕООД, е за част от главницата по изп.д.№ 219/ 2015г., срещу присъдена
на „Идна-48“ ЕООД и дължима от А.Г. по изп.д.№ 782/ 2019г., която представлява
задължение по фактура №0…417/ 14.09.2010г., издадена в полза на „Братя Беневи“ ЕООД.
Поради различията в правните субекти и правоотношенията, от които възникват
претендираните вземания, изявлението не може да породи компенсационните последици-
погасяване на две насрещни задължения до размер на по-малкото от тях.
По изложените съображения искът за установяване недължимост на сумата 7419лв.,
поради извършено прихващане, е неоснователен и недоказан.
2.Относно второто вземане- за начислена законна лихва върху главницата от
7419лв., възраженията на ищеца са неоснователни.
В процеса по нохд № 453/ 2017г.ДРС, приключил с влязла в сила присъда, е приет за
разглеждане граждански иск от ощетеното юридическо лице- „Идна -48“ ЕООД, за
присъдените суми – 7419лв., обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
извършено престъпление но чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, със законната лихва върху
главницата от датата на последното увреждане- 20.09.2010г. до окончателното изплащане.
Предявеният на 18.01.2018г. иск прекъсва давността, на основание чл.116 б.“б“ ЗЗД.
Съобразно мотивите към т.2 на ТР №5 от05.04.2006г.на ВКС по т.д.№ 5/ 2005г. ,
ОСГК и ОСТК, предявеният от пострадалия граждански иск в наказателно производство
инициира съдебен процес относно вземането му и това обстоятелство е основание за
спиране на погасителната давност. Вземането за лихви е установено със съдебен акт-
присъда. На основание чл.117, ал. 2 ЗЗД срокът на новата давност е петгодишен, считано от
влизане в сила на присъденото по гражданския иск- 21.05.2019г,.дата на постановеното
въззивното решение .
Възражение за изтекла погасителна давност по отношение на законната лихва от
6649.78лв. върху сумата 7419лв., начислена за периода от 20.09.2010г. до 04.07.2019г., е
обективирано в спогодбата с „Братя Беневи“ ЕООД, подписана на 03.06.2019г. , и в
изявление на дружеството до „Идна 48“ ЕООД, връчено на 27.06.2019г., които са
представени за първи път в изпълнителното производство.
Становището за начало на погасителния давностен срок от 20.09.2010г., на основание
чл.114, ал.3 ЗЗД, е неправилно. На основание чл. 439, ал.2 ГПК влязлата в сила присъда по
гражданския иск преклудира за ищеца възможността да оспорва вземането, основано на
факти и обстоятелства , които е могъл да заяви в производството по което е издадено
изпълнителното основание. Предпоставка за допустимостта на това производство са факти
настъпили след приключване на съдебното дирене, въз основа на които длъжникът може да
5
оспори изпълняемото право, които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо на
постановеното по гражданския иск.
По отношение на възражението за погасяване на вземането по давност е налице
преклузия с влизане на присъдата в сила, поради което искът относно сумата 6558.37лв., и
за периода от 20.09.2010г. до 20.05.2019г., е недопустим и производството на това
основание следва да бъде частично прекратено.В останалата част- за сумата 91.41лв., е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен , поради изминалия кратък срок след влизане в
сила на присъдата по гражданския иск до предявяването на иска.
Съобразно горните заключения решението следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно в частите, в които са отхвърлени предявените искове, на основание ч. 439
ГПК.
Поради неоснователност на искането за отмяна на съдебния акт в прекратителната
част, която има характер на определение, частната жалба следва да бъде оставена уважение.
Определението подлежи на обжалване по реда и в срока предвиден в чл. 274 ГПК.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените в това производство разноски в размер на 700лв.- внесено адвокатско
възнаграждение, съобразно представените доказателства.
С изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/ 11.03.2020г. постановено по гр.д.№ 1238/ 2019г. на
Районен съд- Девня, с което са отхвърлени предявените искове от А. Б. Г., ЕГН- **********,
против З. И. Й., ЕГН-**********, с правно основание чл.439 ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
7419лв. по влязла в сила присъда по нохд 453/ 2017г. на РС-Девня, за събирането на която е
образувано изп.д.№ 782 / 2019г. по описа ЧСИ Д.П.Я., поради погасяване на вземането чрез
извършено прихващане с вземане на „Братя Беневи“ ЕООД към „ИДНА-48“ ЕООД, по
фактура № 417/ 14.09.2010г., и не дължи на ответника сумата 91.41лв.- лихва върху сумата
7419лв., за периода от 21.05.2019г.-04.07.2019г., поради погасяване на вземането по
давност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. Б. Г. срещу решение № 53/
11.03.2020г., представляващо в посочената част определение, с което е прекратено
производството по иска с правно основание чл. 439 ГПК , за приемане за установено в
отношенията между страните ,че ищецът не дължи на ответника сумата 6558.37лв.-
начислена лихва върху сумата 7 419лв. за периода 20.09.2010г.- 20.05.2019г., по влязла в
сила присъдена по НОХД № 453/2017г. на РС-Девня.
ОСЪЖДА А. Б. Г., ЕГН- **********, да заплати на З. И. Й., ЕГН- **********,
сумата 700лв./ седемстотин лева/- съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщението до страните.
В частта на постановеното определение подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7