№ 1693
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110161804 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
По ч.гр.д. № 18971/2022г. на СГС, 64 – ти състав е издадена заповед за изпълнение в полза
на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. О. И. за сумата от 245,05 лева – цена за доставена
топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Б*“, бл.*, ет.8, ап.21, аб. № *1 за периода
м.07.2018г. – м.03.2019г., вкл., ведно със законната лихва от 08.04.2022г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 61,19
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2019г. – 30.03.2022г., за сумата от 2,63 лева – възнаграждение за услуга дялово
разпределение за периода м.03.2019г. – 31.03.2019г., ведно със законната лихва от 08.04.2022г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и
за сумата от 0,75 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода 01.05.2019г. – 30.03.2022г.
Длъжницата Б. И. е подала възражение в срока чл.414 ГПК само срещу част от вземанията
по заповедта за изпълнение, а именно оспорила е дължимостта на следните суми : 166,40 лева –
цена за доставена топлинна енергия за периода м.07.2018г. – м.01.2019г., 40,93 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия и 0,75 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждение за услуга дялово
разпределение. Останалата част от вземанията по заповедта за изпълнение са изрично признати от
длъжницата и същата ги е заплатила, а именно : главница за доставена топлинна енергия в размер
на 78,62 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна
енергия – 20,26 лева, сумата от 2,63 лева – възнаграждение за услугата дялово разпределение и
0,06 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждение за дялово
разпределение от 08.04.2022г. (подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
плащането на 27.06.2022г., както и съразмерната част на дължимите съгласно признатите вземания
разноски по заповедта за изпълнение в размер на 24,60 лева.
В настоящото производство по реда на чл.422 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е
предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Б. О. И. за сумата
от 166,40 лева - цена за доставена топлинна енергия относно имот на адрес : гр. София, ж.к. „Б*“,
бл.*, ет.8, ап.21, аб. № *1 за периода м.07.2018г. – м.01.2019г., вкл., ведно със законната лихва от
1
08.04.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, за сумата от 40,93 лева – обезщетение за забава обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. – 30.03.2022г. и за
сумата от 0,75 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждение за
услуга дялово разпределение за период на забавата 01.05.2019г. – 30.03.2022г.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“
ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на
измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ
срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово
разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Позовава се на изтекла погасителна давност съобразно приложимия тригодишен
давностен срок. Не оспорва размера, в който са възникнали задълженията на претендираната
главница и лихва за забава. Оспорва иска за сумата от 40,93 лева поради недължимост на сумата,
защото клаузата на чл.32, ал.3 ОУ не се прилагала спрямо задължението по общата фактура.
Третото лице – помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
Страните не спорят, а и от събраните писмени доказателства (нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 39, том I, рег. № 441, дело № 31/2003г. и нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 102, том I, рег. № 1306, дело № 95/2019г.) се установява, че процесният имот е
бил собственост на ответницата през процесния период. От това следва, че през процесния период
ответницата има качеството на клиент на ТЕ за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР
на ЗЕ и страните са били обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за
продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ,
като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
Безспорно е между страните, че през процесния период в имота е доставена топлинна енергия
на стойност от 166,40 лева.
Плащане на задължението не се твърди и не се установява.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
2
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Общата фактура за доставената топлинна енергия за периода м.07.2018г. – м.03.2019г., вкл.
е издадена на 31.07.2019г. (л.29 от делото). От това следва, че клиентът на ТЕ е изпаднал в забава
за плащане на главното задължение на 15.09.2019г. От това следва, че се дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 166,40 лева за период на забавата
15.09.2019г. – 30.03.2022г., чийто размер възлиза на сумата от 42,88 лева, определено от съда на
основание чл.162 ГПК и съобразно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС № 426/18.12.2014г.
По възражението за погасителна давност :
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз
основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния
момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи
месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
08.04.2022г. (арг. чл.422, ал.1 ГПК), поради което погасени по давност са процесните вземания за
цена за доставена топлинна енергия за периода м.07.2018г. – м.01.2019г., вкл., защото
изискуемостта последното процесно вземане – това за м.01.2019г., е настъпила на 17.03.2019г. (45
дни след края на месец м.01.2019г.), от която дата до предявяване на исковете – 08.04.2022г. е
изтекъл период, по – дълъг от 3 години. При това процесната главница изцяло е погасена по
давност.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното
вземание върху погасената по давност главница.
Предвид горното поради погасяване на вземанията по давност исковете са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
По иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждение за
услуга дялово разпределение:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената
за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина
за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по
подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от
страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства
относно цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово
разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че възнаграждението за услугата
дялово разпределение за процесния период възлиза на сумата, която се твърди съгласно
заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 2,63 лева и която е платена след завеждане на
заповедното производство.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на възнаграждението за услугата дялово
разпределение, доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца,
3
които не бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен
да плати сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради
това не се доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово
разпределение преди завеждане на делото.
От горното следва, че искът за акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху възнаграждение за услуга дялово разпределение следва да се отхвърли
изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото за настоящото производство само ответницата има право на
разноски. В случая искане за присъждане на разноски е направено от адв. А., предоставила
безплатна правна помощ на ответницата, като последната има право на адв. възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА за настоящото производство в размер на 400 лева (чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ),
а за заповедното производство – само съразмерно с оспорената част от вземанията или при пълен
размер на разноските в размер на 60 лева (чл.6, ал.1, т.2, ред. до изм ДВ бр.88 от 2022г. НМРАВ,
вр. пар.1 ДР на НМАРАВ) съразмерно на адв. А. се дължи възнаграждение в размер на 40,33 лева.
Дължимите разноски на ищеца за заповедното производство съразмерно с признатата част от
вземанията са платени и поради това такива не следва да се присъждат на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, срещу Б. О. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр.
София, бул. „Витоша“ №1А, Търговски дом, вх.Б, ет.3, кантора 313 – адв. Р. А., за сумата от 166,40
лева - цена за доставена топлинна енергия относно имот на адрес : гр. София, ж.к. „Б*“, бл.*, ет.8,
ап.21, аб. № *1 за периода м.07.2018г. – м.01.2019г., вкл., ведно със законната лихва от
08.04.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, за сумата от 40,93 лева – обезщетение за забава обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. – 30.03.2022г. и за
сумата от 0,75 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждение за
услуга дялово разпределение за период на забавата 01.05.2019г. – 30.03.2022г.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на адв. Р. Ц. А., адрес на упражняване на
дейността : гр. София, бул. „Витоша“ №1А, Търговски дом, вх.Б, ет.3, кантора 313, на основание
чл.38, ал.2 ЗА сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото производство и
сумата от 40,33 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца -
„Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Проф. Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4