М
О Т И В И
към
присъдата, постановена на 30.06.2020 година по НОХД №25/2020 година от
Варненски окръжен съд - наказателно отделение
Варненския окръжен
прокурор е внесъл във Варненски окръжен съд обвинителен акт по досъдебно
производство №99/2019г., по описа на ОСлО при ВОП, срещу Т.М.В. ***, ЕГН **********
ЗА ТОВА, ЧЕ:
че на 28.06.2019 г. в гр.
Варна, като съизвършител с Д.Х.Д. ЕГН-**********, без
надлежно разрешително държал наркотични вещества 0,79 грама кокаин с процентно
съдържание 74,78% на стойност 173,80 лв. с цел разпространение– престъпление по
чл.354а, ал.1, изречение 1 предложение 4, алтернатива 1 вр.
чл.20, ал.2 от НК
В съдебно заседание
подсъдимият В. след запознаване с правата му по чл.371 от НПК заявява, че желае
да се ползва от специалните процедури, в частност от тази по т.1, като не желае
непосредствения разпит на вещите лица, а само на свидетелите посочени от
обвинението.
Прокурорът поддържа изцяло възведеното обвинение, като
доказано по безспорен начин. Предлага определяне на наказание между минималния
и средния предвиден размер, както лишаването от свобода, така и за кумулативно
предвиденото наказание “Глоба“. Не възразява, изпълнението на наказанието
Лишаване от свобода, да бъде отложено с изпитателен срок, ако бъде определено в
рамките на три години.
Адвокат И. *** – защитник на подсъдимия навежда доводи
за липса на доказателства уличаващи подзащитния му в осъществяване на
престъплението, за което му е възведено обвинение. Твърди, че хода на
производството има значителни пропуски, и не са събрани безспорни, преки
доказателства, извън тези чрез експлоатиране на СРС в подкрепа на обвинението.
Пледира безусловно за оправдаване по възведеното обвинение.
Подсъдимият се възползва от правото си на лична
защита, като изразява несъгласие с аргументите на обвинението по повод
отегчаващото обстоятелство вината му, неговата професия. Заявява, че не е полицейски
служител, а пожарникар, който спасява човешки живот, което няма връзка с поведението,
за което му възведено обвинение.
В последната си дума моли съда да бъде оправдан, тъй
като при осъдителна присъда ще загуби работата си.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия В. и осъдения Д.Х.Д.
били приятели. През 2018г. Д. ***. Подсъдимият заживял също там, като плащал
половината от наема. Тъй като В. бил приятел със ос.Д., го запознал и с Д.Д.. Д. употребявал кокаин, като си вземал по-голямо количество,
за да му излиза по-евтино. Подсъдимият В. и осъденият Д.Д.
си вземали от него на приятелски начала. По-късно Д. разбрал, че В. освен, че
употребявал кокаина, също и препродавал. Д. научил това по заведения, като му
било потвърдено от общи приятели, че В. „черпел“ от взетия от него кокаин. В. и Д. обикновено
употребявали заедно кокаина. Когато вечер излизали на заведение, някой
от тях отивал при Д. да вземе кокаин й го употребявали в дискотеката. Месеци
преди инкриминираната дата двамата започнали да излизат със св.Д.К., като и
двамата я черпели с кокаин. Употребяването на кокаина ставало както в апартаментите,
така и в дискотеките, колата и навсякъде когато искат да се почерпят.
Комуникацията между В. и Д. със Д. и св.К. била ежедневна, като за целта използвали
приложението „вайбър“ и приложението „месинджър" във фейсбук. По мобилните
телефони говорели рядко.
Подсъдимият В. работел, като
пожарникар в трета РСПБЗН гр.Варна, поради което спрямо него били използвани
СРС от служителите на дирекция вътрешна сигурност към МВР. За периода
11.02.2019г. до процесния ден 28.06.2019г. чрез експлоатация на СРС било
установено, че В. обичайно заедно с Д. съответно купували от Д. и употребявали,
а в отделни случай разпространявали кокаин на различни лица, между които: св.Н.Ч./ВДС
№3, №5, №6, №8, № 9/;св.М.Д. /ВДС №10, №11/; св.Л. С./ ВДС №20, №21, №22, №23,
№24, №25, №26, ВДС1„видеозапис" файл №145636280319085283 том 6, ВДС №27, ВДС
2 „видеозапис" файл №182014030519224028, том 6, ВДС №28, №30 стр.48 – 49,
№31, №32, 33, 34, 35, 37, 38, 40, 41,42, 43, оглед на В.Д. - том1, лист 186-187
камера 6 и камера 8, ВДС №44, №46, № 45, № 48, №49, №50, №51/; св.Г.И. /ВДС №
60, №61, №62/. Изложеното до тук, обаче в огромната си част не касае пряко конкретното
производство, доколкото по отношение на подсъдимия В. е възведено обвинение за
държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества /кокаин/ единствено
по отношение дата 28.06.19г.. Липсва обвинение по отношение визираните във ВДС
свидетели, както и за продължавана в периода престъпна деятелност.
В процесния ден 28.06.2019г. в
16:20:04 часа Д. позвънил на В. за да го пита, кога точно ще идвал при него,
като последния му отговорил „сега"/ ВДС №72/. Подсъдимият тръгнал с
автомобила си, но в 17:13 часа по телефона му се обадил баща му - М.В. и го
накарал да отиде до гр.Девня да вземе лице на име М../ВДС №78/. В 18:44 часа В.
звъннал на Д. и го питал къде е, като последния му казал, че бил пред магазина
му. Тъй като същата вечер В. и Д.Д. щели да ходят в
клуб„Сенсо", те си запазили по телефона места за
23 часа. Двамата посетили Д., от когото взели 0,79гр. кокаин с процентно
съдържание 74,78%. В. звъннал на св.Д.К. да ги придружи и тя се съгласила,
макар че имала други планове. Взели я с автомобила на В. „Фолксваген Голф"
с peг. № В 7081 РН, като тя седнала на предна дясна
седалка, а В. седял на задната седалка. Автомобилът бил управляван от Д.. Преди
да отидат до клуб „Сенсо", решили да минат през
квартирата, поради което напазарували водка, студен чай, редбул,
лед и цигари в близкия до блока магазин. Полицейските служители от вътрешна
сигурност сигнализирали дежурен следовател и предприели задържане на лицата,
след като автомобилът спрял на ул.„Поп Харитон"
в гр.Варна. Свидетелите А.М. и И.И. - полицейски
служители в ОД-МВР - Варна били пратени да окажат съдействие при задържането.
На лицата били извършени
обиски, обективирани в протоколи за обиск и изземване от 28.06.2019г., като при
обиска на Д.Д. било намерено цитираното количество
кокаин, поставено в малко полиетиленово пликче с размер 5см на 4 см..
Били извършените претърсвания
в автомобила и квартирата на В. ***, обективирани в
протоколи от 28.06.2019г. От автомобила бил иззет мобилен телефон Iphone 7, а от квартирата им били иззети обект № 1 -
картонена кутийка с електронна везна с размери 12,5х7,5х2см, в която имало две
ел.батерии, и обект №2 - малко празно полиетиленово прозрачно пликче с размери
8см на 4см., описани в протокол за претърсване и изземване от 28.06.2019г..
При извършения личен обиск на П.Д.
и претърсване в жилището му и били иззети обекти визирани в протоколи от
29.06.2019г.:
Обект № 1 - мобилен телефон „Самсунг",
Обект №2 - черна найлонова
торбичка завързана на възел съдържаща : сребриста на цвят електронна везна,
найлонова торбичка на бели и сини ивици съдържаща 30 броя правоъгълни таблетки
в розов цвят, найлонова торбичка в бял цвят с надпис „ Воля", съдържаща на
дъното бяло вещество на бучки, правоъгълно прозрачно пакетче с червена
самозалепваща се лента съдържащо неустановен брой прозрачни пликчета, празни с
червена самозалепваща лента;
Обект № 3 черна кутия с надпис
„Н.264 digital video recorder";
Обект № 4 и №5 - телефон марка
Айфон в предна част бял на цвят, а в задна сребрист,
без сим карта и телефон „Айфон",
черен на цвят;
Обект №6 - 12 броя банкноти с
номинал 20 лева и 4 броя банкноти с номинал 10 лева;
Обект №7 - Квадратно бяло
листче изпълнено частично от едната страна с имена подредени на 18 реда с
ръкописен почерк със син химикал и др.,
описани в протокол за претърсване и изземване от 29.06.20191.
Съгласно заключението на
назначената комплексна съдебно - физикохимична и дактилоскопна
експертиза /т.3 л.62-64/ иззетото при личния обиск на Д. прахообразно вещество
е с нетно тегло 0,79 грама и представлява кокаин с процентно съдържание 74,78%.
По вътрешната част на малко прозрачно полиетиленово пликче с размери 8см на 4
см, обект 2, иззето при претърсването на 28.06.2019г. в гр.Варна на ул.„Поп Харитон" №71, ет.3 се установили следи от наркотична
субстанция — кокаин. Бялото вещество на бучки от найлонова торбичка
„Воля", иззета при претърсването от дома на св. П.Д., е с нетно тегло
14,62 грама и представлява наркотично вещество кокаин с процентно съдържание
74,32%, като в заключението на назначената допълнителна съдебно
физико-химическа експертиза /т.3 л.72/ се сочи, че разликата в десетите и
стотните на процентното съдържание, отчетено от газовия хроматограф, се дължи
най-вероятно на нехомогенността на твърдата, бяла на цвят маса - кокаин. По
работната повърхност на електронната везна, иззета от квартирата на В. и Д. се
установили следи от наркотично вещество - кокаин. По картонената й кутия се
проявила годна за идентификация следа, но не била на В., Д. и Д., не се
установила идентичност и с дактилоскопия отпечатък при проверка на лицата
въведени в системата AFIS. Аналогично и дактилоскопната следа, иззета от
полиетиленово пликче с размери 8х4см не била на В., Д.Д.
и Д., не се установила идентичност и с дактилоскопен отпечатък при проверка на
лицата въведени в системата AFIS. По работната повърхност на
везната, иззета от жилището на Д. се установили следи от наркотична субстанция
- тетраканабинол и кокаин.
Съгласно заключението на
назначената експертиза в областта на техниката видеозаписите и лицевата
идентификация се сочи, че лицата, обозначени като №1, №2 и №3 от предоставените
за изследване видеозаписи от рекордера, иззет е протокол от 29.06.2019г. при
претърсването в дома на П.Д. са
съответно лицата: Д.Х.Д., П.Г.Д. и Т.М.В.
След задържането на лицата в
ареста на Първо РУ-Варна, на 29.06.2019г. им бил направен уринен тест за
определяне на 5 наркотични вещества - амфетамини, кокаин, метаамфетамини опиати
и марихуана, като за П.Д. и Д.Д. бил положителен за кокаин, за св.Д.К. и подс.В. бил отрицателен за всички 5 показатели.
Съгласно заключението на
назначената съдебнопсихиатрична експертиза по отношение подсъдимия В. се сочи,
че той не страда от психично заболяване и може да участва и да се защитава сам
в наказателното производство.
За П.Д. и Д.Д. досъдебното производство е приключило със споразумение
по реда на чл.381, ал.7 от НПК, одобрено от ВОС по НОХД №1368/19г..
Възприетата по-горе фактическа
обстановка се установява от събраните
по делото доказателства – показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели П.Д., А.М., И.И., частично от
показанията на А.М., в частта в която заявява, че въпреки че не е виждала лично подсъдимия да
употребява кокаин е чувала и в крайна сметка това е довело да раздялата им, Ч.,
който извън оспорената част от показанията в досъдебна фаза, все пак разказва
пред съда за няколко случая, в които е молил подсъдимия да му намери
наркотик/л.152 гърба/, веществените доказателства, в частност откритото
наркотично вещество и остатъци от него установени по работната повърхност на
електронната везна, иззета от квартирата на В. и Д., ВДС, протоколи,
писма, справки, комплексна съдебно - физикохимична и дактилоскопна
експертиза, съдебнопсихиатрична експертиза по отношение подсъдимия
В., експертиза
в областта на техниката видеозаписите и лицевата идентификация, протокол за оглед на в.д. от
30.06.2019г. – т.1, л.116 и фотоалбум към него, протокол
за оглед на в.д. на телефона на св.Д.К., предаден доброволно с протокол от
28.06.2019г./т1, л.115/,свидетелство за съдимост.
В подкрепа на своята теза защитата
се позовава на наличните противоречия в свидетелските показания, като твърди,
че същите са в следствие действия на органи на досъдебното производство. Навеждат
се доводи, че на практика липсват доказателства в подкрепа на обвинението изключая събраните чрез използване на СРС.
Тази позиция на защитата съда
прие за неоснователна в голямата си част.
На първо място извън
разсъжденията за евентуални нерегламентирани действия от служители на МВР или
органи на досъдебното производство, които не могат да се разследват в
настоящото производство, следва да се отбележи, че показанията на тези
свидетели в голямата си част са ирелевантни, с
оглед възведеното обвинение, предмет на настоящото производство. Ето
защо и съставът на съда обсъди цялостната съвкупност от доказателства, като
възприе фактология касаеща конкретното обвинение с всички изискуеми от закона
признаци и елементи на деянието. Именно визираните по горе доказателства съдът
прие, че в съвкупността си несъмнено потвърждават фактите и водят до единствено
възможен краен извод.
При така възприетата фактическа обстановка, като
прецени и аргументите на страните в хода на пледоариите по същество съдът
достигна до извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 вр
чл.20,ал.2 от НК, за това че на 28.06.2019г. в гр.Варна, като съизвършител с Д.Х.Д. без надлежно разрешително, държал високо
рискови наркотични вещества 0,79 грама кокаин с процентно съдържание 74,78% на
стойност 173,80 лв., като оправда подсъдимия по първоначално възведеното
обвинение.
Кокаинът е под контрол
съгласно ЗКНВП към чл.3, ал.2, включен в Списък I – „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
За да постанови присъдата,
съдът намери, че липсват безспорни доказателства на конкретната дата възведена
в обвинителни акт, подсъдимият В. да е държал инкриминираното наркотично
вещество с цел разпространение. Подобни доказателства липсват, дори при анализ
на оспорените свидетелски показания в досъдебна фаза, а и при анализ на ВДС.
Съдът приема за установено, че В., независимо от отрицателния последен тест е
ползвал системно наркотици, и в частност кокаин. Нещо повече, това е залегнало
във фактологията изнесена в обвинителния акт, а и
предходна употреба не се отрича и от него. Дори обаче да са налице
доказателства, че в предходен период е разпространявал част от кокаина, то това
е ирелевантно, доколкото нему, не е възведено, нито
обвинение за друга дата, нито за деяние в условията на чл.26 от НК. Видно е, че
дори при безкритично възприемане на обвинителната теза, В. основно се е
снабдявал с кокаин за лично ползване, или такова съвместно със своя приятел и
съквартирант. Дали в процесния ден същите и в частност конкретния подсъдим е
имал намерение и щял да „черпи“, или продаде част от наркотичното вещество
остава предположение, доколкото липсват категорични доказателства. Не без
значение е и конкретното количество 0,79 гр., което само по себе си би могло да
бъде употребено и само от двамата подсъдими. Съдът не възприема и аргументите
на защитата, че кокаина бил за ползване само от Д., доколкото не дава вяра на
неговите показания дадени в съдебна фаза, които възприема, като опит същия да
защити своя приятел и съквартирант. Последните са и в противоречие с позицията,
която той е възприел в хода на досъдебното производство, постигайки до
споразумение с прокуратурата. От анализа на доказателствата става ясно, че
двамата са закупували кокаин общо, като са го ползвали съвместно, с оглед и на
обстоятелството, че са съквартиранти. Ирелевантно в
случая е, че конкретното количество е било в Д., който от своя страна пък е
управлявал автомобила собственост на В..
При определяне вида и
размера на наказанието за подсъдимия В., ВОС съобрази следното.
При определяне размера на
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът намери, сравнително младата му възраст, чистото съдебно
минало, обстоятелството, че е полагал обществено полезен труд. Тук съдът следва
да отбележи, че не възприема доводите на държавното обвинение за особена укоримост
на деянието, с оглед професионалната заетост на подсъдимия, доколкото същия не
е бил натоварен с полицейски функции, независимо, че пожарна безопасност е част
от МВР. ВОС намира, че не следва да се преекспонира размера на наказанието, за да се постигне
целта на наказанието визиран в разпоредбата на чл.36 от НК. Намери за съответен
и справедлив размер от ЕДНА ГОДИНА, като наложи и кумулативно предвиденото
наказание Глоба в размер на 2000/две хиляди/лева.
Съгласно разпоредбата на
чл.54 от НК, по правилата на която съдът определи наложените наказани, при
индивидуализацията на същите следва да се вземе предвид на първо място
обществената опасност на конкретното деяние. В тази връзка следва да се
разгледат всички обективно проявени
признаци на извършеното деяние и неговата обществена опасност, определяща се
както от непосредствения обект на засягане, а именно – обществените отношения свързани с опазване
здравето и живота на гражданите, чието накърняване води до поставяне в опасност
или реално увреждане на неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.
На следващо място, за
индивидуализацията на наказанието следва да се отчете и степента на
обществената опасност на дееца, която се определя при съвкупен анализ на данни
свързани с личността на подсъдимия, неговото съдебно минало, противообществени
прояви, възраст, характеристични данни, трудова заетост.
Съдът намира, че за
постигане целите на наказанието, не се налага подсъдимият да изтърпява
ефективно наложеното му наказание "Лишаване от свобода" и да се
откъсва от естествената му среда, като спрямо него успешно може да бъде
приложен института на условното осъждане, чийто законово изискуеми предпоставки
са налице.
За прилагането на чл.66 от НК, законодателят е предвидил наличието на три кумулативно дадени предпоставки
- да е наложено от съда наказание
лишаване от свобода в размер до три години
включително, деецът да не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, както и преценка на съда, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително да
изтърпи наказанието.
В конкретния случай на подс.В., в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК е
наложено наказание от една година „Лишаване от свобода“. Предвид, че същият не
е осъждан за престъпление от общ характер, то е налице и втората предпоставка
за прилагане на условното освобождаване от изтърпяване на наказанието.
Налице е и третата
предпоставка, визирана в чл.66, ал.1 от НК, свързана с липсата на наложителност
за изтърпяване ефективно на наложеното наказание, с оглед поправянето на
осъдения и за постигане на основните цели по чл.36 от НК. Докато първите две
предпоставки са обективни такива, то тази е свързана с всеки отделен случай и с
особеностите на дееца, предвид и което, законодателят акцентира върху
индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността за
отлагане на неговото изпълнение. Това предполага констатиране на индивидуални
особености и характеристика на извършителя, които в своята съвкупност да
обуславят възможност за негово поправяне и превъзпитание без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. По отношение на подс.В.,
за постигане целта на индивидуалната превенция спрямо същия и преимуществено за
неговото поправяне, не е наложително наказанието "Лишаване от
свобода" да бъде изтърпяно. Ефектът на наказателното въздействие може да
бъде обезпечен с отлагането на изтърпяването на определеното наказание
"Лишаване от свобода" за минимално допустимия от закона срок. Като в
конкретния случай именно, чрез прилагането на условното осъждане по отношение
на подс.В. ще се постигнат в максимална степен целите
на наложеното му наказание.
На осн.
чл.59 от НК съдът зачете времето, през което подсъдимият е бил с мярка за
неотклонение Задържане под стража и с мярка за неотклонение „Домашен арест“ в
съотношение две към едно.
Съдебният състав счита, че с
така определените наказания могат да се постигнат целите, визирани в
разпоредбата на чл.36 НК и по-конкретно на индивидуалната превенция, като на
подсъдимия се покаже безспорно и ясно, че следва в бъдеще строго да съобразява
поведението си с установените законови правила в РБ.
ВОС осъди подсъдимия да
заплати и разноските по делото.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :