Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. София, 11.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Стефка Александрова разгледа
докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д.
№2600 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД предявени
от „Е.С.Р.“ ЕАД ЕИК ******срещу „Т.М.3“ АД ЕИК ******.
ИЩЕЦЪТ твърди наличие на договорни
отношения с ответното дружество породени от договор № DDE- 007/18.07.2016 г. за
продажба на студен резерв. Твърди, че съгласно договора, „Т.М.3” АД, в
качеството на доставчик продава, a „ECO“ ЕАД, в качеството на оператор, купува
действителната нетна разполагаемост на договорената активна мощност за студен
резерв на енергийни блокове на централата. Твърди, че договорът е сключен за
производствена единица кондензационен блок № 3 на „Т.М.3” АД, който осигурява
нетна разполагаема мощност от 85 MW.
Твърди, че „ECO“
ЕАД разпорежда при нужда активиране на блок в студен резерв. Така през месец
януари 2017 г., поради недостиг на производствени мощности за покриване на
електропотреблението на територията на Република България, „ECO“ ЕАД е разпоредило
активиране на блок № 3 на „Т.М.3” АД в 09:44 часа на 04.01.2017 г. на
максималната договорена мощност. Сочи, че от 06.01.2017 г., блок 3 на „Т.М.3”
АД е работил с отклонение от зададената мощност. Твърди неизпълнение договорните
задължения от страна на ответното дружество за месец януари 2017 г., тъй като е работило със
значителни отклонения от договорената и зададената мощност. Твърди, че
ответникът е следвало да предоставя за разполагаем блок № 3 договорената брутна
мощност от 100 MW, а нетна мощност от 85
MW, като същите е следвало да бъдат активирани в пълния си размер при
разпореждане на ищцовото дружество. Твърди, че неизпълнението на това
задължение на ответника при активиране от страна на ищеца е скрепено със
санкция, а именно неустойка по чл. 22, ал. 4 от договора. Твърди, че
доставчикът следва да заплаща на оператора неустойка в случаите на неразрешено
отклонение от зададената мощност на работещ блок в размер, определен от сумата
на модулите на неразрешените отклонения от зададената мощност по 500 % от
цената за разполагаемост за студен резерв.
Твърди, че енергийните производители са длъжни да
набират и поддържат резерви от горива - основно, разпалващо и съдействащи за
сигурността на производството, в количества, с които да продължи производството
на електрическа и/или топлинна енергия в случай, че се прекъсне или наруши
ритмичната им доставка. Твърди, че ответното дружество е било длъжно да
представя всеки ден на „ECO“ ЕАД информация за наличното количество на
въглищата в „Т.М.3” АД. Твърди, че за първите дни от месец януари 2017 г.
ответникът е поддържал резерв от гориво в количеството, определено в договора
за студен резерв, а в последващите дни количеството въглища е намаляло
драстично. Твърди неизпълнение
от страна на ответника на договореното между страните задължение за обезпечаване
на количество от запаси на гориво, предвидени за студен резерв, поради което
дължи на ищеца неустойка на осн.чл.22,ал.6 от договора.
Твърди, че
поради допуснато неизпълнение на договорни задължения „ECO“ ЕАД е начислило две
неустойки на ответното дружество на основание чл. 22, ал. 4 и ал. 6 от договора
и е издаден протокол за неустойка на обща стойност от 962 069,77 лева. Сочи, че
неустойката за неразрешено отклонение от зададената мощност от договора за
продажба на студен резерв е в размер на 938
513,57 лева, а тази за намаление на договорената мощност, поради намален
запас от гориво е на стойност 23 556,20
лева. Твърди, че начислените неустойки не са заплатени от ответника, а на
вместо това е бил подписан протокол за прихващане, в който протокол
е включено и задължението на „Т.М.3” АД към „ECO“ ЕАД по
протокола за неустойка. Твърди, че в протокола ответникът е заявил, че
извършеното прихващане по протокол за неустойка в размер на 962 069,77 лв. не
следва да се тълкува като признание от негова страна по отношение на вземането
на „ECO“ ЕАД и съответстващите на тази сума лихви и споразумението не
представлява за него пречка да претендира възстановяване на въпросната сума по
съдебен ред. Твърди, че претендираните неустойки в общ размер на 962 069,77 лева,
към момента на предявяване на исковата молба не са погасени, като не е
извършвано извънсъдебно прихващане, предвид проведено друго съдебно
производство, като с решение на САС протокола не е признат да е породил
действие, поради което ответникът му дължи сумите за неустойка.
Моли, ответното дружество да бъде осъдено да
му заплати сумата от 962 069,77 лева,
представляваща общия сбор на начислени от страна на „ECO“ ЕАД неустойки по
протокол за неустойка № 8/31.01.2017 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ „Т.М.3“ АД оспорва исковата молба
по основание и размер, като твърди на първо место, че е нередовна поради неясен
период. Твърди, че доколкото е налице неизпълнение на задълженията на ответника
в съответния времеви период, то това неизпълнение се дължи на обстоятелства, за
които длъжникът не отговоря. Прави възражение за наличието на непреодолима сила
в процесния период, като счита, че е налице непредвидено и/или непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на процесния договор,
което препятства неговото изпълнение. При условията на евентуалност твърди, че
е налице основание за освобождаване на „Т.М.3“
АД от отговорност по реда на чл.81 от ЗЗД. Твърди, че в периода, считано от
06.01.2017 г. до края на същия месец, в работата на „Т.М.3” АД са възникнали
непреодолими затруднения, породени от изключително неблагоприятни атмосферни
условия - много ниски температури, обилни снеговалежи и силен вятър. Същите са
препятствали надлежното изпълнение на
процесния договор, тъй като непосредствено са засегнали цялостния производствен
процес на дружеството. Сочи, че технически причини за тази последица са: липса
на вода за работата на инсталациите поради замръзването на река Марица, както и
дълбоко замръзване на въглищата в открития склад, който е единствен склад за
съхранение на въглища и като последица от това - пълна или частична техническа
невъзможност същите да се подават към горивоподавателния тракт; замръзване на стрелките
към и на ж.п. клона към централата, което е препятствало доставката на гориво и
поддържането на необходим минимум от складови запаси. Твърди, че именно това е
препятствало работата на единствения Блок 3 на „Т.М.3” АД. Посочва, че доставяното
количество вода, необходимо за нормалното функциониране на централата, е било
недостатъчно. Поради ниските температури е било затруднено предвижването на
въглищата. Твърди, че освен замръзване на горива в складове, ниските
температури и снеговалеж са довели до обледяване на металните ж.п. стрелки,
вагони и металните съоръжения на централата. Намиращите се на открито участъци
от системата за сгуропепелоизвоз също са замръзвали, което от своя страна също
е препятствало нормалната работа на централата. Сочи, че в същия период, поради
възникналата екстремна ситуация доставките на въглища, необходими за попълване
на количествата в склада и тяхното разтоварване в централата също са били силно
затруднени. Транспортната схема на „Т.М.3“ АД налага доставка на въглища в
открити вагони от значително разстояние, на замръзналите стрелки и линии по жп
инфраструктурата, предизвиквали заледяване и блокиране на потока въглища, което
довело до невъзможност да се осъществи фактическото им транспортиране, а оттук
и поддържането на необходим минимум от складов запас. Твърди, че „Т.М.3“ АД е
предприело всички възможни мерки за преодоляване на възникналата ситуация.
Твърди, че са били предприети действия относно преодоляване или намаляване на
последиците от настъпилите събития. Твърди, че е поддържал температура, която
не позволява замръзване на всички възможни места - на обслужващите пътеки и
площадки в галериите, закритите естакади и в дробилния корпус. Поради
естеството на транспортната схема на „Т.М.3“ АД обаче, въглищата са замръзвали
преди изобщо да достигнат до тези места. Сочи, че своевременно са правени
поръчки за доставка на нужните количества въглища, но поради лошите условия,
транспортирането на тези въглища е било затруднено. Твърди, че предвид
конкретния технологичен процес на предприятието и конкретна метеорологична
обстановка, „Т.М.3“ АД е предприело всички възможни мерки за преодоляване или намаляване на
последиците от извънредните събития. Оспорва дължимостта на претендираните
неустойки, като намира същите да са нищожни, поради противоречието им с добрите
нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Счита, че процесните неустойки са уговорени извън типичната обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция на неустойката. Счита, че ищецът претендира
2 неустойки за едно също неизпълнение, което на самостоятелно основание води до
нищожност на неустойката по реда на чл.22. ал.6 от договора. В режим на
евентуалност счита, че размерът на същите следва да бъде намален до
установените от закона предел - съобразно правилото на чл.82 от ЗЗД. Оспорва размера
на твърдяното неизпълнение на процесния договор за продажба на студен резерв от
18.07.2016 г. и по - конкретно относно стойностите на претендираните от страна
на ищеца отклонения от зададената мощност.
ИЩЕЦЪТ с допълнителна искова молба допълва,
че не са налице обстоятелства, които да изключват ангажиране на договорната
отговорност на ответника за претендираните неустойки. Допълва, че ответникът
следва да изпълнява
задълженията си с грижата на добър търговец и да полага необходимите
професионални усилия за изпълнение на процесния договор и за изпълнение на
всички относими изисквания, установени в нормативен акт. Счита, че доколкото
ответникът извършва специфична по предмет дейност, то дължимата от него грижа
на добрия търговец предполага да съобрази обичайните особености на климата за
географския регион, в който се намира централата му и осъществява дейността си.
Счита, че е предвидимо спадането на температурите през зимата. Намира, че температурите
и неблагоприятните атмосферни условия са събития, които следва да са очаквани и
предвидени, и съответната страна е могла да вземе мерки за предотвратяването на
последиците от тях. Дължимата грижа на добрия търговец е предпоставяла
ответникът да съобрази особеностите на климата и факта, че този, предимно зимен
период, е съпроводен с неблагоприятни атмосферни условия. Счита, че ниските
температури и снеговалежа през зимния период не са обстоятелства, които да са
непредвидими при сключването на договора за студен резерв, нито са
непредотвратими, ако ответникът е действал с грижата на добър търговец.
Допълва, че в процесния
период, метеорологичната обстановка не се е отличавала с прекомерно ниски
температури. Допълва, че не са налице форсмажорни обстоятелства. Допълва, че предвидимо
е било евентуалното замръзване на въглищата при ниските температури. Предвидимо
е било също, че при такива условия, е вероятно замръзване на участъци на р.
Марица, което да затрудни подаването на вода за технологични нужди на
централата. Твърди, че „Т.М.3“ АД притежава разрешително за водоползване на
повърхностни води и второ разрешително
за водоползване на подземни води. Твърди, че ответното дружество е имало
възможност да обезпечи с вода са нуждите на централата. Допълва, че всички
производители на електрическа енергия, които разполагат с хидротехнически
съоръжения са длъжни да събират и обработват хидроложки и метеорологични данни
по утвърдена методика за цялата страна. Допълва, че ищецът не е подавал
информация за настъпили форсмажорни обстоятелства. Твърди, че ответникът не е
спазил нормативните изисквания за поддържане на температура, която да не
позволява замръзване на въглищата и на обслужващите пътеки и площадки, също
така не е предприело незабавно мерки за
преодоляване на причините за твърдяното нарушено въглеподаване, като не е
уведомило оператора за тях. Сочи, че останалите централи от Маришкия басейн,
които са в близост до „Т.М.3” АД не са обявявали форсмажорни обстоятелства за
блоковете си. Допълва, че ответното дружество не го е уведомило своевременно за настъпилия форсмажор.
Счита за неоснователно възражението за прекомерност на неустойките. Допълва, че
спазването на договорите за студен резерв представлява и мярка за осигуряване
на адекватност на електроенергийната система, а неустойките, предвидени в тях
имат за цел да мотивират страните по договора към спазване на клаузите му.
ОТВЕТНИКЪТ подава отговор на допълнителната
искова молба, с който поддържа изложеното в исковата молба. Допълва, че
производственият процес в ТЕЦ-а не предвижда възможност за алтернативно
захранване с вода, включително използване на подземни води. Допълва, че регистрираните
аварии в процесния период не са свързани с метеорологичните условия. Твърди
своевременното уведомяване на ищцовата страна за настъпилата непреодолима сила.
Счита, че дори да се приеме, че ищцовата страна не е уведомена за настъпилия
форсмажор, то възражението за настъпилата непреодолима сила не се явява
погасено като възможност за позоваване за настъпването й. Прави възражение за
недействителност на клаузата на чл. 33, ал. 2, т. 3 от договора на осн.чл.26,
ал.4 от ЗЗД.
СЪДЪТ, като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становище на страните приема за установено следното :
Между
страните няма спор за сключения между тях договор DDE – 007 от дата 18.07.2016г., с който
ответникът продава, а ищецът като оператор купува действителната нетна
разполагаемост на договорената активна мощност за студен резерв на енергийни
блокове на централата, съгласно посоченото в Приложение № 1 към договора. Действието
на договора е за шест месеца. В договора е предвидено, че при нужда оператора
нарежда активиране на студения резерв- чл.9.
В
конкретния случай не се спори, че оператора е наредил и централата на ответника
е била активирана през м.януари 2017г. –
04.01.2017г. и централата е работила почти до края на месеца – 27.01.17г..
Това обстоятелство се установява от събраните в хода на производството писмени
доказателства и приети основно и допълнителни заключения на експертизи.
Спорно е, достигната ли е или не договорената мощност, през периода в
който централата е активирана и дали
причината за недостигане на мощността и не произвеждане на цялото необходимо
количество ел.енергия е резултат от неизпълнение задълженията на ответника по
договора или е налице настъпила непреодолима сила, която е обусловила това
неизпълнение.Спори се дали уговорените неустойки са действителни или нищожни
поради прекомерност, съответно следват ли се изобщо при неизпълнение резултат
от непреодолима сила. Спори се и дали е налице неизпълнение на задължението за
достигане и поддържане на студения резерв. Спори се настъпило ли е твърдяното
неизпълнение и налице ли са предвидените основания за заплащане на неустойките,
какъв е техния размер.
Между
страните е подписан протокол за прихващане от 17.02.17г., който обаче ответника
изрично е подписал с условие и не е признал в предходно съдебно производство по т.д.1761 от 2017г.,VІ-22 св.и при липса на
съгласие за изискуемостта и ликвидността на дължимите неустойки от страна на
ответника, прихващането не може да произведе действие и погасителния ефект по отношение на
неустойките не е настъпил. Това изрично е прието в решение на САС по въззивното
обжалване по т.д.3301 от 2019г., поради
което спорът за неустойките не е бил предмет на това решение и
не се явява разрешен. Поради горното
настоящия състав следва да разгледа спора по същество.
По
действителността на неустойките . Видно от уговореното в договора в чл.22 на
същия са уговорени неустойки за изпълнителя при неизпълнение на договора.
Неустойката по чл.22, ал.4 от договора е предвидена за неразрешено отклонение
от зададена мощност на работещ блок . Размерът й се определя от сумата от
модулите / абсолютните стойности/ на неразрешението отклонения от зададената мощност
по 500 % от цената за разполагаемост за студен резерв по договора. Неустойката
по чл.22,ал.6 от договора пък е предвидена за случаите на неизпълнение на
чл.3,ал.2 от договора- неподдържане и невъзстановяване своевременно на
договорения студен резерв. Същият е определен от сумата на времето на
неизпълнение по процентното намаление на наличните спрямо договорените горива
студен резерв отнесено към договорената по чл.2 мощност за студен резерв по 75
% от цената за разполагаемост за студен резерв по договора.
Съдът
намира, че така договорените неустойки, като обезщетения за различните видове
неизпълнения не са прекомерни и съответно като се съобразят размерите им,
установени от приетите по делото експертизи, обсъдени по-долу , съотнесени към цената на произведената и доставена
ел.енергия се явяват в размери да имат
своята превантивна и обезщетителна, както и санкционна такава функции. Големите
им размери се определят като следствие от обществената функция – производство
на електричество, което служи за задоволяване на обществени нужди и съответно
осигуряване на изпълнение на задълженията по договора е от обществено значение,
което обуславя завишения размер на неустойките за да се гарантира изпълнение на
тази функция. Ответникът е участвал в обществена поръчка, запознат е
предварително със основното съдържание на условията по договора, съответно бил
е на ясно с отговорността, която поема, когато предоставя централата като
студен резерв и възможността тя да бъде включена в някакъв период в енергийната
система. Не се спори, че е получил договореното заплащане за периода на
действие на договора, включително присъденото му изцяло възнаграждение за
произведеното електричество в периода на активиране на Т.М.3 АД.
От
приетите по делото комплексни експертизи – основно и допълнително заключения се
установява следното :
Относно
технологичните процеси в Т.М.3
експертизата сочи, че се изгарят въглища от комплекс „ Марица Изток“ и въглища
от мина „Станянци“. Изкопаните въглища се доставят в Брикел ЕАД , където се
натрошават на гранули и част от тях се обогатяват, като се отнема от влагата
им, с което се повишава калоричността им. Последното гориво се определя като
обогатено енергийно гориво / ОЕГ /. От там натрошените въглища се натоварват на
открити вагони, а ОЕГ на открити камиони – гондоли и се транспортират до ТЕЦ –а
. Разстоянието е около 50 км.м. и транспорта се извършва от Марица Енерджи
ЕООД, с която ТЕЦ-а има договор. Пристигайки в ел.централата въглищата
постъпват в открит склад или в открито разтоварище – приемен бункер, свързани
чрез 2 роторни багера, чрез които могат да се прехвърлят тези въглища. Фактическото
подаване на въглищата за горене става чрез два лентови транспортьора, с които
достигат до дробилен корпус. Там се раздробяват до прахообразно състояние и
чрез други 10 лентови транспортьора се придвижват до 6 бункера /сурови
въглища/. Всеки от бункерите е свързан с мелещ вентилатор, който смесва
въглищния прах с въздух и от там тази горивна смес се вкарва в пещта на котела
за изгаряне. Отделената от изгарянето на въглищата топлина превръща постъпилата
в котела вода от помпена станция Ябълково в пара. С тази пара се задвижва
турбината, а чрез генератора свързан с турбината кинетичната енергия се
превръща в електрическа и по електропреносната мрежа стига до
консуматорите. От турбината се отделя
кондензат с много висока температура, който за да се върне в процеса трябва да
се охлади. Охлаждането става в охладителни кули, като за целта се ползва вода
от помпена станция Ябълково. След изгаряне на въглищния прах в котела се
отделят димни газове, които се превеждат през сяроочистваща инсталация чрез
варов разтвор в открити цистерни и след това същите се изпускат в атмосферата.
Отделената сгур се смесва с вода в
смивна шахта и от там по открити канали
се придвижва към тръби чрез които сместа от шлака и вода се прехвърля към
езеро, сепо за неопасни отпадъци. От електрофилтрите пепелта, която се отнася с
въздуха също се увлича с вода, преминава през открити канали, смесва се с
отделената с вода шлака и също чрез тръбите се влива в езерото. За процесите
със сяроочистващата инсталация и сгуропепелоизвоза се използва
вода от помпени станции „ Марица“ и „Брегова“ . Видно от така описаните технологични
процеси в централата, голяма част от процесите са на открито и е необходима
вода, която се черпи от река Марица и от помпена станция.
Съобразно
сключения договор между страните на площадката на ТЕЦа съхраняваните въглища
осигуряващи студения резерв следва да бъдат в размер на 31 200 тона
минимално изискуемо количество. Това количество осигурява работа на централата за 10
дни съгласно Приложение № 4 към договора, като се изгарят по 3 120 тона
въглища на ден, за да се достигне договорената нетна активна мощност от 85 MW. От таблица № 1, стр.12 от основното
заключение е видно, че след активиране на централата количеството въглища
започва да намалява. Към 03.02.2017г., последния ден преди активация на ТЕЦа,
наличното количество въглища на площадката е повече от договореното или 33 047
тона. Най - ниското количество след
активирането и започване на производството на електричество от 04.01.17г. е
достигнато на 22.01.17г. , като тогава наличното количество въглища на
площадката е било 12 553 тона, видно от таблица 3 на допълнителното
заключение. Това количество е могло да осигури работа на централата за
следващите 4 дни, съобразно договореното
. Още от следващия ден обаче се забелязва увеличение на наличните въглища. За периода на работа на централата намалената
разполагаемост от гориво вещите лица изчисляват на 24.67 %. Разполагаемата
мощност за студен резерв през м.01.17г. вещите лица изчисляват на 150.4
часа и умножени по 85 МWна час дават
12 784 MWh. Същите са
умножават по намалението на складовите запаси за периода или това е 24.67 % или
дават 3 153.813 MWh намаление на разполагаемата мощност
поради намалени складови запаси. На база установената намалена мощност по
уговореното в чл.22,ал.6 от договора вещите лица изчисляват размерът на
уговорената неустойка, за намалените складови запаси в размер на 23 556.20
лв..
Вещите
лица са констатирали след активиране на централата отклонение от зададената
нетна активна мощност - 85 MW,дадени за
всеки ден от работата й за м.01.17г. в таблица № 5 от основното заключение /
стр.21/. Общо за периода отклонението е в размер на 19050.632 MW, като от
него са приспаднали отклонението за първия ден, доколкото се дават за същия
няколко часа толеранс или неразрешеното отклонение от зададената мощност за
периода на работа за м.01.17г. възлиза в
размер на 18 845.654 MW. Начинът на изчисляване на
неустойката за това неразрешено отклонение е предвиден в чл.22,ал.4 от договора
и вещите лица изчисляват размера й за
периода на работа на централата на
сумата от 938 513.57 лв./ стр.23 от осн.заключение – отговор на въпрос
А.8/. В допълнителното заключение вещите лица уточняват, че това е неразрешено
отклонение в периода на активност на централата, а не в периода на студен
резерв, поради което няма отношение към изискването в чл.3.2 от договора.
По
отношение на причините за отклонението от зададената мощност вещите лица правят
извод, че са налице изключително сериозни взаимосвързани причини попречили на
нормалната работа на централата за периода. За да може една ТЕЦ на твърдо
гориво да работи нормално то следва да има съответните количества въглища и
вода, в изискуемо съотношение. През периода на януари 2017г. времето е
значително по-студено от същия период на предходната 2016г. и следходната
2018г.. Температурите през целия период са под нулата между -5 до -15, с
изключение на три дни, когато обаче макар и положителни са близки до нулата и
съответно това прави невъзможно размразяването. За периода е имало и засилени
валежи от сняг и дъжд – общо 12 дни за целия 20 дневен период от 06.01.17-до
25.01.17г., което е довело до задържала се снежна покривка за целия период ,
като е била над 20 см. цели 17 дни. Скоростта на вятъра е била над нормалната
18 дни, като 4 от тях с над 15 м. в сек., което е определя явлението като
особено опасно. Получило се е и дълбоко и трайно заледяване. На стр.28 от
комплексната ССТЕ – основно заключение
- таблица 7 се дава сравнение на средномесечната температура за м.януари
за периода от 7 години – от 2014 до 2020г. за район на Димитровград, като за
три от годините имаме минусови температури, но близо до нулата, останалите три
са положителни близо до нулата, и единствено през 2017г. имаме средно -5.9 градуса. Освен затруднените
доставки на въглища поради заледените пътища, самите въглища достигащи до
централата в открити вагони и камиони поемат от външната влага, с което тяхната обща
влажност се повишава и съответно се намалява калоричността им. За целия период
в таблица 8 е дадено увеличената влажност и намалената калоричност, като средно
за периода влажнастта е увеличена с 10.11 %, а калоричността е намалена средно
със 17.15 % при лигнитните въглища, а на
ОЕГ / табл.8.1/ влажността е увеличена с 7.95 %, а калоричността е намалена с
4.53 %. Това влошено качество на въглищата се отразява на горивния процес в
пещта . Наред с това гориво, предвид външното съхраняване е било и замръзнало,
поради което това което е успявало да стигне до пещта е постъпвало и с много
ниска температура. Налагало се е допълнително включване на газови горелки за да
не изгасне котела. Работата на турбината произвеждаща ток, зависи от работата
на котела и при намалено КПД на котела следва намалено КПД на турбината,
следователно намалено производство на ел.енергия. Наред с това вещите лица са
установили, че поради замръзване на река Марица на участъци и замръзване на
клапите на входа на смукателите на помпите е било затруднено подаване на
нужното количество вода към централата . Засмуквани с водата са били въздух и
тиня. За да има достатъчно количество вода навсякъде и най-вече за охлаждането
се е налагало намаляване на товара, което води до по-малко производство ,
респ.по-малко произведена енергия. Ако липсва достатъчно количество вода, за която
и да е част от производството целия процес или е неефективен или прекъсва.
Доставката на въглища от открития склад , в който следва да се съхраняват съгласно
нормативните изискванията, и подаването
им към котела е била затруднена и непостоянна, поради лошите атмосферни
условия. Замръзналите въглища трудно са загребвани с перковите питатели на
лентовите транспортьори. Приемния бункер е бил затапен от влажни, кални и
замръзнали въглища, като придвижваните по-натам количества са били много малко
. Като влязат в дробилките също ги затапват поради това, че са кални и
замръзнали. Въглищата са били с влошени показатели, замръзнали, с повишена
влажност и понижена калоричност, което води до това пещните газове да не могат
да ги подсушат напълно, в тях остава влага, която влиза в пещта и съответно
горивния процес е неефективен, КПД на котела е по-ниско, същия произвежда
по-ниско количество пара.
Вещите
лица сочат, че при нормални условия на работа в централата се доставят между
3000 – 3 500 тона въглища или около 50-60 вагона. В процесния перод това е
било изключително затруднено – трудно движение на влаковите композиции,
забранено движение на камиони над 12 тона от АПИ по националната пътна мрежа в
региона, което прави невъзможно своевременното доставяне на въглищата. Същите
обаче своевременно са били заявявани за доставка. Единствените възможни мерки
при тази обстановка е с допълнителен персонал ръчно разбиване на заледените
буци въглища, където има задръствания по преписките и дробилките, ръчно подпомагане
разтоварването на въглища и затопляне на вагоните в закрито разтоварище, но и
тогава размразяването на въглищата е само повърхностно.
Вещите
лица са констатирали на база записите в оперативния дневник на разговорите
между оперативния персонал на двете страни, че Т.М.3 АД е подала към ЕСО ЕАД
следните сигнали за смущения в работата на централата:
-
На
11.01.2017г. има два сигнала :
= в 2.27 ч. от ТЕЦ-а уведомяват ЕСО ,
че поради лошо гориво не може да се поддържа товара и е възможно спиране на блока.
= В 22.52 ч. са уведомили за пробив в
Економайзера, като аварията е отстранена на 13.01.2017г. , като в 10.55 ч.
разпалването на котела е възстановено.
-
На
15.01.2017г. в 3.19 ч. е възникнал пожар
в 5 и 6 питател. В 15.15 ч. аварията е отстранена и котелът е разпален отново.
На стр.41 от експертизата /осн.заключение / дават графика за произведената
средночасова нетна енергия за периода на активиране на централата или от 16.00ч. на 04.01.2017г. до 22.00 ч. на 27.01.2017г.
, въз основа на която графика извеждат извода, че централата е работила на
пълна зададена мощност от 85 КВ само в първите дни на активиранего си. През
двата дена, в които са заявени и проблеми – на датите посочени по-горе
централата е и преустановявала дейност или е работила на минимална мощност.
Вещите лица подробно са обсъдили водоизточниците
за централата и състоянието им през процесния период, като са направили
безпротиворечив извод, че черпената вода не е била достатъчно за да поеме
нуждите на централата . Водата е необходима на ТЕЦ-а за производство на пара,
за централно охладителната система, за електрофилтриране и отвеждане на шлаката
и изгорялата пепел, за сяроочистващата инсталация. За шлакоотделянето е необходимо най-голямо количество вода от
800 м3/ч., което може да се осигури само от голям водоизточник, като река
Марица, а тя е била с ниско ниво и на места замръзнала. Наложило се е
смесването на води от ПС Ябълково и ПС Марица за да се осигури охлаждането, а
това е довело до намаляване количеството вода от ПС Марица за сяроочистващата
инсталация. Водата е била недостатъчно за пълен капацитет на работа на
централата, което е наложило намаляване на товара. Въглищата са били
своевременно заявени към доставчика на 30.12.16г., но за периода са доставяни в
по-малки количества от заявените, като доставените са с около 20 000 т.
по-малко/доставени 42 008 т. при необходими 61 741 т./. От 11.01.17г.
до 14.01.2017г. въглища въобще не са доставени.
Обобщаващи изводи за причините,
обстоятелствата за намаляване на мощността при работата на централата вещите
дават на стр.51 и 52 от осн.заключение
при отговор на въпрос Г.7 или това са :
-отрицателните
среднодневни температури за м.01.2017г.
от - 0.1 градуса по Целзий до – 9.7
градуса по Целзий.
-огромно
количество валежи от сняг и дъжд за периода 2.4 пъти в повече от обичайното за
този район.
-дълбоко и
трайно заледяване резултат от големите валежи и
ниските температури .
-голяма
снежна покривка между 8 см. до 56 см., над 20 см. за 17 дни.
- северен
вятър със значителна скорост,
-проблеми
със ЖП инфраструктурата – замръзване на метални стрелки, вагони и съоръжения,
което затруднява и дори прави през някои дни невъзможна доставката на въглища.
-доставяното
гориво е с нарушени количествени и качествени показатели, трудно се
транспортира и е с повишена влажност и ниска калоричност.
-недостиг на
вода за технологични нужди..
С допълнителното заключение на вещите лица се установява, че възстановяването
на въглищата на площадката на централата следва да започне още с активирането
й. Завършването на този процес е до десет дни след спиране централата от
активно производство. В конкретния случай количествата въглища са поръчани.
Централата не е оставала без въглища, макар и доставките да са били намалени, и
винаги е имала количество за да осигури работата й поне за няколко дни. Процеса
на попълване на запасите след спиране на централата на 27.01.17г. е завършил
преди договорения срок от 10 дни, на 03.02.2017г.
В периода на м.01.2017г. централата е била
в състояние на студен резерв от 00.00 ч. на 01.01.2017г. до 15.54 ч. на
04.01.2017г. и от 9.30 ч. на 29.01.2017г. до 00.00 часа на 01.02.2017г. и през
този период не се е поддържало договореното количество въглища договорен като
студен резерв за 62.50 часа , като това води до намаление на разполагаемата
мощност поради намаление на складовите запаси от гориво общо 1 570.732
МВч. В този случай неустойка за този период по чл.22,ал.6 би възлизала в размер
на 11 733.37 лв.. Посочени са множество причини, които биха могли да
доведат до намаляване на зададената мощност:скъсване на верига на лентови
транспортьори, проблеми с подаване на качествено гориво в котелната инсталация
вследствие на полепване на въглищата по въглеподавателния тракт, повишено
шлаковане при процеса на горене в пещна камера на котелна инсталация като
следствие от пониженото качество на подаваното гориво, повишени вибрации на
турбоагрегата, понижение на нивото на вакуума
в кондензаторната уредба на турбоагрегата, екологични проблеми – принудително
понижение на натоварването поради превишени норми на серен диоксид.
От представените от страните писмени
доказателства – удостоверения от съответните подразделения на БАН,
гр.Димитровград за среднодневните температури, валежите и нивото на река Марица
за периода, съставените групи и комисии за преодоляване на проблемите във
връзка с това, които доказателства са ползвани и от експертите, се установяват
изводите им за ниските температури в района на Димитровград, където е и
централата за периода , както и за замръзналите участъци от река Марица,
замръзнали стрелки по железопътната
инфраструктура и забранените превози на големи камиони . Съставени са и
комисии, включително и със съдействието
на община гр.Димитровград, които да следят за работата на централата и за
разрешаване на възможните проблеми във връзка с ниските температури и валежи.
От изслушаните по делото свидетелски
показания на свидетеля Атанас Атанасов , главен енергетик в централата, също се
установяват твърденията за тежките зимни условия при които централата е
работила през м.01.17г.. Ниските температури, валежи и вятър са довели до
замръзване на въглищата и голямо количество хора са били съсредоточени да
подпомагат процеса на разтоварване на въглищата, за разбиване на замръзналите
такива и подпомагане придвижването им до мястото на изгаряне. Установява се
също и замръзване на участъци от река Марица, от която се водочерпи и съответно
недостатъчното количество вода за работата на централата през този период.
На база на събраните доказателства за
климатичните условия за периода и работата на централата БТПП е признала спрямо
ответика наличие на форсмажорни обстоятелства.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Между
страните за процесния период е действал сключен шест месечен договор за студен
резерв, в рамките на който за период от 23 дни въглищната централа е била
поставена в активен режим да произвежда електроенергия. По делото от събраните
доказателства се установи, че централата е произвела електроенергия при
достигната мощност по-ниска от предвидената по подписания между страните
договор. Установи се и че причината за по-ниската ефективност на централата са
метериологичните условия за периода – валежи, ниски температури, силен северен
и северозападен вятър и заледяване. Същите са
довели до затруднена употреба на суровината – въглища, които са били с
висока влажност и ниска калоричност и затруднено потребление на вода поради
замръзване на един от източниците – река Марица, което е повлияло също на
работата на централата, във връзка с охладителната и отвеждащата отходите
система. Следва ли обаче да се приеме, че са налице предпоставките на чл.306 от ТЗ, а именно наличие на непреодолима сила в конкретния случай. Самия закон дава понятието за непреодолима
сила „Непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер
възникнало след сключване на договора“. В конкретния случай обилния снеговалеж
и ниски температури не би могло да се разглеждат като непредвидено събитие, тъй
като договора е подписан за период от 6 месеца от м.10 на 2016г. до края на м.март на 2017г. или за един зимен
период и следва да се предполага, че ниските температури и валежите биха били обичайни
за този период. Вярно е, че
местоположение на въглищната централа е южно за страната ни, както и че
обичайно в този регион температурите през зимата са около нулата, което
означава мек климат за този период, съответно по-благоприятни зимни условия за
работа на една въглищна централа. Независимо от това всяка зима се различава от
другата и съответно зима с ниски температури не може да се определя като
непредвидено събитие. Една такава зима в конкретния случай съдът намира, че
по-скоро би се определила като непредотвратимо събитие от извънреден характер,
доколкото ниските температури няма как да се предотвратят, нито пък са били
обичайни за този район. За да може обаче да се приеме, че се касае за
непреодолима сила следва последиците от тези климатични аномалии към процесния
период да направят изцяло невъзможно изпълнението на конкретното договорно
задължение за производство на ел.енергия т.е. обективно да се постигне
невъзможност изобщо за изпълнение на задълженията. Установява се обаче, че
освен период от два дни, когато е спряно производството на ел.енергия поради
други причини / повреда на агрегат/ централата е работила и е произвеждала
електричество, макар и с по-ниска мощност от договорената. Ответникът е сключил
и изпълнява договора като търговец, по
занятие. Неговата грижа е такава на
добрия търговец и това изисква и предполага да
е завишена спрямо грижата на добрия стопанин. Това означава да се
поддържат уреди и съоръжения с необходимото качество и ефективност за
осъществяване на дейността на централата при всички условия, при които тя
работи. Предвид на това съдът намира, че в конкретния случай не може да се
приеме да е налице непреодолима сила, която да е довела до невъзможност на
ответника да изпълни задълженията си по договора за периода./В този смисъл
съдебна практика на ВКС – Решение № 6 от 27.02.2013г. по т.д.1028 от 2011г.ВКС
, 1 т.о. , Решение № 200 от 11.04.2014г. по т.д. 545 от 2012г., ВКС 1 т.о.,
Опр. № 573 от 11.07.2016г. по т.д.1158 от 2015г., 2 т.о., опр.№ 295 от
14.04.2016г. по т.д.1639 от 2015г., 2 т.о./ .
Сертификата издаден от БТПП не обвързва
съда, а и той констатира условията на работа на база издадените документи във
връзка с климатичните условия .
Следва
да се прецени налице ли са неизпълнения по договора, които да водят до
дължимост на договорените неустойки.
По
отношение на неустойката предвидена в чл.22,ал.6 от договора, претендирана в
размер на 23 356.20 лв. съдът намира иска изцяло за неоснователен. Това е
неустойка свързана с изпълнението на чл.3,ал.2 от договора, а именно дружеството
ответник се е задължило да поддържа определен минимум от складови запаси на
горива на площадката на производителя, докато е в условията на студен резерв.
Видно от експертизата това е количеството от 3 121 т. на ден или общо
31 210 тона за 10 дни. Това количество, съгласно събраните по делото
доказателства, е било осигурено и налично на площадката на централата преди
активирането й, дори и по-голямо. Централата не е имала задължение да поддържа
друго количество. Същата има задължение да възстанови това количество, ако бъде
активирана, в 10 дневен срок предвиден в Приложение 4 от договора, след
приключване на производството на ел.енергия – чл.3,ал.5. Едва ако това
възстановяване се забави след този срок, то намалението на складовите запаси се
санкционира за всеки период на намаление от момента на активиране на блока,
агрегата – чл.3, ал.5 изр.последно. Следва изводът, тълкувайки тези две норми,
че задължението за възстановяване след активиране на блока е до 10 дни от
спиране на централата, което в конкретния случай, видно от приетата
експертизата е изпълнено на 6-я ден. След спиране централата на 27.01.17г.
количество въглища осигуряващи студения резерв от 31 210 т. е достигнато
на 03.02.17г.. Факт е, че централата не е поддържала цялото количество студен
резерв през времето на активиране на централа и когато същата е произвеждала
електричеството, но съдът намира, че тълкуването на нормата на чл.3, отделните
им разпоредби в тяхната цялост и съвкупност не поставят изискване на централата
на площадката да има постоянно
31 210 т. въглища докато тя произвежда ел.енергия. Щом се предвижда
възстановяване на резерва в 10 дневен срок от деактивацията следва извод, че
това количество се приема за изразходвано считано от момента на активация на централа и до момента
на нейната деактивация и следва да бъде възстановено в договорен срок.
Централата не е оставала без въглища и в деня с най-ниското количество на въглища е могла да продължи
работа си за 4 дни. Количеството въглища осигуряващо студения резерв за 10 дни
е възстановено за 6 дни, което е време по-малко от договореното и съдът
намира,че не са налице основания да се приеме неизпълнение на това задължение
по чл.3, ал.2. С оглед на този извод, следва да се приеме, че не е възникнало основание за начисляване на
неустойката по чл.22,ал.6 от договора.
Искът за сумата от 23 356.20
лева следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. Неоснователна при този изход се явява и
акцесорната претенция за законната лихва, която също следва да бъде отхвърлена.
Относно
неустойката по чл.22,ал.4 от договора. Касае се за обезщетение предвидено при
неизпълнение на договореното при активиране на централата – достигане на
договорена мощност при работещ блок. По делото се установи по безспорен начин
от приетата експертиза, че централата не е достигнала почти през целия период
предвидената в договора мощност от 85 KW. Както се обсъди и по-горе съдът
намира, че метода на определяне на тази неустойка не води до нищожност на
неустойката поради прекомерност, както и че недостигане на тази мощност не може
да се приеме, като резултат от непреодолима сила, доколкото се касае за
търговец осъществяващ тази дейност по занятие и централата и нейното
оборудване следва да позволява достигане
на мощността при зимни условия, след
като същата се е задължила по договора, като студен резерв и за работа именно при тези зимни условия. Наред с това
тези влошени зимни природни условия не са довели до пълна невъзможност за
производство от страна на ел.централата, което от своя страна също предполага
липса на възможност да се приеме наличие на форсмажор. Предвид на това съдът
намира, че след като страните са договорили обезщетение за недостигане на
определена мощност и тази мощност не е била достигната, то съответно имаме неизпълнение
на това условие на договора и е възникнало основанието за изплащане на
обезщетението по чл.22,ал.4, без ищецът да доказва конкретни вреди, възлизащо в установения от експертизата
размер на неустойката и по същество съвпадащ с исковата претенция. Съдът на
осн.чл.92 от ЗЗД следва да осъди ответната страна да заплати на ищеца сумата
предмет на исковата молба или 938 513.57 лева. Върху неустойката се дължи и законната лихва
от предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане на тази сума.
По
отношение на разноските по чл.78 ГПК. Всяка от страните е представил
списък с разноските и е направила искане за присъждане на същите, като на ищеца
същите са общо в размер 42 882.76 лв. /ДТ, възнаграждения вещи лица и 300
лв.юр.възнаграждение/ , а на ответника са в размер 26 500 лв. с ДДС . На
всяка от страните се следват разноски съобразно уважената и отхвърлената част
от исковете, като за ищеца това 0.97, а за ответника 0.025 или на ищеца се
следват разноски в размер на 41 810. 64 лв., а на ответната страна се следват
разноски в размер на 665.41 лв.. Двете насрещни вземания за разноски съдът
намира, че следва да прихване и съответно същите се погасяват до размера на
по-малкото, в резултат на което ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищцовата сумата от 41 145.28 лв..
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Т.М.3 „ АД ЕИК ****** , с
адрес на управление ***, Промишлена зона да заплати на „Е.С.Р.“ ЕАД ЕИК ******, с адрес на
управление *** сумата от 938 513.57 лева / деветстотин тридесет и
осем хиляди петстотин и тринадесет лева
и петдесет и седем стотинки/ неустойка на основание чл.22,ал.4 от договор DDE – 007 от дата
18.07.2016г. вр. чл.92 от ЗЗД за
недостигната договорена мощност при активиране на централата през м.01.2017г.,
в едно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба –
04.12.2019г. и до окончателното
заплащане на главницата на осн.чл.86 от ЗЗД, както и да му заплати сумата от
41 145.28 лева / четиридесет и една хиляди сто четиридесет и пет лева и
двадесет и осем стотинки/ разноски за
настоящото съдебно производство.
ОТХВЪРЛЯ искът предявен от „Е.С.Р.“ ЕАД
ЕИК ******, с адрес на управление : срещу „Т.М.3 „ АД ЕИК ****** , с
адрес на управление : за заплащане на
сумата от 23 356.20 лева на
основание чл.22,ал.6 от договора DDE – 007 от дата 18.07.2016г. вр. чл.92 от ЗЗД , както и за законната лихва върху главницата от предявяване на иска, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2
седмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :