Р Е Ш Е
Н И Е
№
260015
гр. Русе, 27.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд, търговско отделение, в закритото
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕТАДЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
като
разгледа докладваното от председателя търговско дело № 517 по описа на РОС за
2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 25 от Закона за търговския регистър.
Образувано е по жалба на „Общински транспорт Русе“ ЕАД гр.
Русе с ЕИК *********, представлявано от А. Г. Г., срещу отказ № 20201218143205 от 21.12.2020 г. на длъжностното лице по
регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление А5 с вх. № 20201218143205 от 18.12.2020 г. Жалбоподателят излага съображения
за неправилност и незаконосъобразност на отказа, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон, моли съда да го отмени и да даде задължителни
указания на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване по заявление А5
с вх. № 20201218143205 от 18.12.2020 г. Счита, че
увеличението на капитала е извършено в съответствие с реда определен в
разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредба № 9 за реда и условията за упражняване правата
на Община Русе върху общинската част от капитала на търговските дружества,
приета с Решение № 546/01.04-2005 г. и
изменена с Решение № 830/19.04.2018 г. на ОбС Русе,
който ред изключва приложението на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ. Жалбата е постъпила в
законоустановения срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Русенският окръжен съд, след
като обсъди доводите на жалбоподателя, мотивирания отказ на длъжностното лице
по регистрацията и представените по делото писмени доказателства, установи
следното:
Производството пред Агенцията по вписванията е образувано
въз основа на заявление А5 с вх. № 20201218143205 от 18.12.2020 г. , подадено от адв. М.Д. *** – заявител по
смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТР, с което е поискано вписване на промени
по партидата на „Общински транспорт Русе“ ЕАД гр. Русе, ЕИК *********, а именно – увеличаване капитала на дружеството
с 1
125 000 лева, от които 874 339,29 лева вземане по заем от Община Русе и 250
660,71 лева реална парична вноска, като след
направените вноски капиталът на дружеството се увеличава от 1 176 000 лв. на
2 301 000 лв.
Отказът на длъжностното лице е
мотивиран с нарушаване на императивната разпоредба на чл. 72, ал.2 ТЗ, която
предвижда при увеличаване на капитала вноската в дружество
с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции да се оценява
от три
независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията
към Агенцията по вписванията. Заключението на вещите лица
трябва да съдържа пълно описание
на непаричната вноска, метода на оценка, получената
оценка и нейното съответствие на размера на дела
от капитала или на броя,
номиналната и емисионната стойност на акциите,
записани от вносителя. Заключението се представя в
търговския регистър със заявлението за вписване. Счетено е, че не е изпълнена и
разпоредбата на чл. 24, ал.4, т.6 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене и достъп до ТРРЮЛНЦ, визираща необходимите
документи, които се прилагат при заявено вписване на увеличение на капитала на
търговско дружество, тъй като част от тях не са представени със заявлението, а
именно – заключението на вещите лица по
чл. 72, ал.2 ТЗ и доказателства, че вносителят е носител на правата, предмет на
непаричната вноска, което е пречка да бъдат вписани заявените промени в
обстоятелствата.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото, намира постановеният отказ за правилен и
законосъобразен.
Визираните в жалбата
текстове от Наредба № 9 за реда и
условията за упражняване правата на Община Русе върху общинската част от
капитала на търговските дружества, приета с Решение № 546/01.04-2005 г. и изменена с Решение № 830/19.04.2018 г. на
Общински съвет Русе, на която се позовава заявителят „Общински транспорт Русе“ ЕАД
гр. Русе чрез
пълномощник адв. М.Д., не изключват приложението на
чл. 72 и чл. 73 от ТЗ, тъй като ноторно известно е,
че нормативен акт от по-долна степен не може да дерогира
прилагането на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл.7, ал.2 от
Закона за нормативните актове наредбата
е нормативен акт, който се издава
за прилагане на отделни
разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен,
т.е. с наредбата могат да се
конкретизира прилагането на нормативен акт от по-висока степен, но не и да се
създават правила, които му противоречат.
Действително
в текста на чл.3 от Наредба № 9 за реда и условията за упражняване правата на
Община Русе върху общинската част от капитала на търговските дружества, приета
от Общински съвет гр. Русе това е направено доста завоалирано като е записано,
че
„Апортирането на имоти и вещи – частна общинска
собственост в капитала на едноличните търговски дружества с общинско участие в
капитала се извършва с решение на общинския съвет при условията на & 10, ал. 2 от Допълнителните разпоредби
на Закона за приватизация и следприватизационен контрол на базата на пазарна
оценка, определена по реда на чл. 22 ал. 3 от Закона за общинска собственост.“
Тук следва
да се отбележи,
че цитираните норми от Наредба
№ 9 касаят
на първо място единствено апортирането на имоти и вещи – частна общинска собственост, каквито не се апортират
в процесния случай, и на второ място & 10, ал. 2 от Допълнителните
разпоредби на Закона за приватизация
и следприватизационен контрол /ЗПСП/ касае единствено както е посочено в заглавието на закона
случаите на приватизация и следприватизационен
контрол. ЗПСП е специален по
отношение на ТЗ и неговата цел, визирана
в нормата на чл.2 е да създаде условия
за прозрачна и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност
на инвеститорите, както и да осигури
приключване процеса на приватизация и осъществяване на следприватизационен контрол.
В тази връзка
нормата на & 10, ал. 2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за
приватизация и следприватизационен
контрол е неприложима в настоящия случай.
Неотносима към
спора е и нормата на чл.22, ал.3 от глава Трета от
Закона за общинската собственост, тъй като същата касае обезщетяването на собственици на имоти – частна собственост при прнудителното отчуждаване на тези имоти. Единствено само при отчуждаване на частни имоти кметът
на общината възлага определянето на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени
за отчуждаване, на оценители, отговарящи
на изискванията на Закона за независимите оценители.
Нормата на чл. 72 ТЗ е императивна и се явява задължителна при извършването на непарични вноски в капитала на дружествата с ограничена отговорност,
акционерно дружество или командитно дружество с акции и тези непарични
вноски следва да бъдат оценени от три
независими вещи лица, посочени от длъжностното лице към Агенция по вписванията
Още повече,
че в чл. 13, ал.11 от Наредба № 9 за реда и условията за
упражняване правата на Община Русе върху общинската част от капитала на
търговските дружества, приета от Общински съвет гр. Русе изрично е предвидено, че
Общинският съвет,
когато упражнява правата на едноличния
собственик на капитала в еднолични акционерни дружества, какъвто е
настоящия случай при апортиране на вещи, вещни
права и на предприятието като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения в капитала на други търговски
дружества,
апортирането се извършва при условията
на чл. 72
и следващите от Търговския закон.
В конкретния случай не се установява непаричната вноска да е оценена по съответния ред и внасянето й да е направено в изискуемата от закона форма. Към заявлението не е приложено заключение на три вещи лица, назначени
от длъжностно лице по регистрацията към Агенция по
вписванията въз основа
на искане по реда на чл. 72, ал.
2 ТЗ, като
от партидата на „Общински транспорт
Русе“ ЕАД е видно, че дори няма назначение за оценка
на въпросното вземане, въпреки постановените пет предходни отказа, в които
всяко едно длъжностно лице изрично е указало необходимостта от спазване на
визираната в чл.72 и чл. 73 ТЗ процедура.
На изложените основания постановеният отказ, се явява правилен и законосъобразен и като
такъв следва да бъде потвърден.
На основание
чл. 78 ГПК във вр. с чл. 25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ с оглед
изхода на спора в тежест на жалбоподателя са направените в производството
разноски.
Мотивиран така Русенският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ
№ № 20161103113356/04.11.2016 г. на длъжностното лице по
регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по партидата на „Товарни
превози“ АД гр. Русе, с ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Общински
транспорт Русе“ ЕАД гр. Русе с ЕИК *********, представлявано от А. Г. Г. да
заплати на Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ
направените по делото разноски в размер на 200,00 - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Апелативен съд Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: