№ 189
гр. Силистра, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Д.
Членове:Кремена Ив. Краева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно гражданско дело
№ 20243400500391 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Р. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: с. Айдемир, общ. Силистра, ж.к. „Север“, бл. 46, ет. 1, ап.
1, против Решение № 219 от 27.03.2024 г., поправено с Решение №
368/31.05.2024 г., постановени по гр.д. № 1439/2023 г. по описа на РС-
Силистра, с което жалбоподателят е осъден да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от Димитър Д., Румяна Бетова и Йоанна
Цонева, сумата в общ размер на 1 410, 00 /хиляда четиристотин и десет/ лв., от
които 1 400, 00 лв. - регресна отговорност за заплатено обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 25.01.2023 г. до окончателното изплащане; и 10, 00 /десет/ лв. -
разходи по щета.
Решението се оспорва като неправилно и необосновано, постановено
при съществено нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение
на материалния закон. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд не
е обсъдил задълбочено и всестранно събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи. Намира за неправилен и постановен при
превратно тълкуване на доказателствата крайния извод на съда, че
жалбоподателят е отказал да бъде изследван за наличие на алкохол в кръвта, за
1
което излага аргументи. Моли окръжния съд да отмени обжалваното решение
изцяло, а по същество исковата претенция да бъде отхвърлена. Не представя
нови доказателства и не прави доказателствени искания във връзка с
обжалването. Претендира разноски.
В о.с.з. жалбоподателят – редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. Радева, която поддържа въззивната жалба. По същество релевира
доводи, че от събраните в процеса доказателства се установява опорочаване на
процедурата по установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на
други упойващи вещества или други техни аналози, без да са налице
категорични данни за отказ от страна на Р. С. Н. да даде кръвна проба, поради
което счита, че не са налице всички елементи от пораждащия регресното
правно на ищеца фактически състав. Моли първоинстанционното решение да
бъде отменено.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от страна на ответника
по въззивната жалба - ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
чрез процесуален представител, е постъпил отговор, с който жалбата се
оспорва като неоснователна. Въззиваемото дружество сочи, че не е оспорено
наличието на останалите предпоставки за уважаване на иска, а в тежест на
ответника е да докаже, че доброволно е дал алкохолна проба, за което не са
ангажирани доказателства. Намира, че е възникнало суброгационното право,
визирано в чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Счита, че в обжалвания първоинстанционен
акт не са налице сочените от жалбоподателя недостатъци, доколкото същият е
правилен и законосъобразен и съдържащите се в него изводи съответстват на
доказателствата по делото. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено като правилно и
законосъобразно. Не представя нови доказателства и не прави
доказателствени искания. Претендира разноски за въззивното производство.
В о.с.з. въззиваемото дружество – редовно призовано, не се
представлява. С молба с вх. № 3846/16.10.2024 г. процесуалният представител
на дружеството сочи невъзможност за явяване в насроченото съдебно
заседание поради служебна ангажираност, като не възразява да се даде ход на
делото. Оспорва въззивната жалба. Моли да същата да бъде оставена без
уважение, като по същество препраща към изложените с писмения отговор
съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна, в случай че същото надвишава
минималния размер по НМРАВ.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приел
за безспорно установено, че на 02.07.2019 г. ответникът при управление на л.а.
е допуснал ПТП, като е причинил имуществени вреди на два автомобила:
„БМВ“ с рег. № СС 8956 АР и „Опел Вектра“ с рег. № ТХ 2784 АН. По
отношение на управлявания от ответника автомобил бил сключен валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица
№BG/07/118003364627 от 30.11.2018 година. Собственикът на лек автомобил
2
„Опел Вектра“ с рег. № ТХ 2784 АН е подал заявление за причинена щета,
заведена от ищцовото дружество под №**********/15.11.2021 г., на когото
била заплатена определената от застрахователя сума. Ответникът не е
възстановил изплатената сума на дружеството въпреки отправената покана за
това. Приел за доказано обстоятелството, че ответникът е отказал да се
подложи на изследване с оглед установяването наличието на алкохол в кръвта.
Съдът, като съобрази материалите по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, както и становището на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното.
Производството пред РС – Силистра е било образувано по предявен от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС” АД, ЕИК **********
срещу Р. С. Н., ЕГН ********** иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1 410, 00 лв., от които 1
400, 00 лв. –регресна отговорност за заплатено обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху нея считано от
25.01.2023 година до окончателното и изплащане; 73, 11 лв. – мораторна лихва
за периода 21.07.2022 г.-24.01.2023 г.; 10, 00 лв. – разходи по щета.
С исковата молба се твърди, че ответникът – водач на л.а., „Фолксваген
Голф“ с рег. № СС 7354 АМ, при настъпило на 02.07.2019 г. ПТП е причинил
материални щети на л.а. „БМВ“ с рег. № СС8956 АР, собственост на Стефко
Лончев Христов и л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ТХ 2784 АН, собственост на
Стоян Тихомиров Кирилов, управляван от Свилен Стeфанов Стайков. Във
връзка с това е била ангажирана наказателната отговорност на ответника с
Присъда № 14/08.03.2021г. по НОХД № 577/2020г. по описа на РС-Силистра,
изменена с Решение №23/05.07.2021г. по ВНОХД № 81/2021г. по описа на
ОС–Силистра. Сочи се, че с мотивите на въззивния акт е било прието, че
виновният за ПТП водач е отказал на контролния орган да се подложи на
проверка за алкохол и няколко часа след ПТП, при постъпване в болница, на
водача е била взета кръвна проба, която е отчела наличие на алкохол в кръвта
над допустимите норми – 0.95 промила. Ищецът навежда твърдения, че е
изпълнил задълженията си, произтичащи от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ със застрахователна полица №BG/07/118003364627
от 30.11.2018г., като е била образувана преписка по щета
№**********/15.11.2021 г. и дружеството е изплатило на собственика на
увредения „Опел Вектра“ с рег. № ТХ 2784 АН – Стоян Тихомиров Кирилов,
пълният размер на определеното застрахователно обезщетение от 1 400, 00
лв., с преводно нареждане от 23.02.2022 г. Във връзка с горното на ответника е
била изпратена регресна покана за заплащане на сумата от 1 400, 00 лв. и 10,
00 лв. за ликвидационни разноски във връзка с определяне размера на щетата,
като изпълнение от негова страна не настъпило.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Сочи, че с Решение № 23/06.07.2021г., постановено по ВНОХД №81/2021г. по
описа на ОС–Силистра е била изменена постановената от РС–Силистра
3
присъда, като Р. Н. е бил оправдан за това, че е нарушил правилата за
движение по пътищата по чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1 от ЗДвП, по чл.6, т.1 от
ЗДвП и по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Поради това счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на застрахования
спрямо застрахователя.
Съгл. чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е постановено от родово и местно компетентен съд при
спазване изискванията на Глава Дванадесета ГПК. Същото касае искове с
правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ.
Съгл. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато последният при настъпването на ПТП е извършил нарушение по Закона
за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство
под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други
упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Между страните не се спори, че към датата на настъпване на процесното
ПТП между тях е съществувало валидно облигационно отношение по силата
на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица
№BG/07/118003364627 от 30.11.2018г., съща така, че ответникът по
претенцията е управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СС 7354 АМ, както
и досежно механизма на настъпилото ПТП.
Спорът между страните касае наличието на предпоставките за
ангажиране регресната отговорност на водача по смисъла на горецитираната
разпоредба от КЗ.
Жалбоподателят се позовава на Решение № 23/06.07.2021г., постановено
по ВНОХД № 81/2021г. по описа на ОС–Силистра, с което е била изменена
постановената от РС–Силистра присъда, и е бил оправдан за това, че е
нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1 ЗДвП,
по чл.6, т.1 ЗДвП и по чл.21, ал.1 ЗДвП.
По арг. от чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали същото е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. С такава обвързваща сила не се
ползват обаче констатациите и изводите, обективирани в мотивите на
присъдата /в този см. Решение № 85 от 03.08.2016 г. на ВКС по т. д. №
1047/2015 г., II т.о. и Решение № 180/05.01.2017г. на ВКС по т.д. №
3155/2015г., II т.о./.
В настоящия случай ответникът Р. С. Н. е бил признат за виновен с
влязла в сила присъда в това, че на 02.07.2019г., около 22:41ч., извън
населеното място на територията на общ. Силистра, по път II-21, при км.
114+930 /път гр.Русе – гр.Силистра/ при управление на собствения си лек
4
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СС 7354 АМ, е
нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, като не е контролирал
непрекъснато моторното превозно средство, което е управлявал, вследствие на
което е напуснал собствената си пътна лента и е навлязъл в съседната пътна
лента вляво спрямо посоката му на движение, с което по непредпазливост е
причинил значителни имуществени вреди в общ размер на 12 490лв.,
съответно на – лек автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ с рег. № СС8956 АР,
собственост на Стефко Лончев Христов, и лек автомобил марка „Опел“, модел
„Вектра“ с рег. № ТХ 2784 АН, собственост на Стоян Тихомиров Кирилов
/престъпление по чл.343, ал.1, б. „а“ във вр. чл.342, ал.2 от НК/. Същият е
признат за невиновен за нарушаване разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1
от ЗДвП, по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.21, ал.1 ЗДвП. Ето защо, настоящият
състав приема, че е обвързан от оправдателната присъда в частта, в която
ответникът е признат за невиновен за това, че към момента на настъпване на
ПТП е бил под въздействие на алкохол /чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП/.
Поради това в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване другият сочен от него елемент на фактическия състав на
разпоредбата на чл. 500, ал. 1т. 1 КЗ, а именно, че ответникът виновно се е
отклонил от проверка за алкохол.
С протоколно определение от 17.10.2024 г. настоящият състав е
приложил към делото НОХД № 577/2020г. по описа на РС-Силистра и ВНОХД
№ 81/2021г. по описа на ОС–Силистра, като по този начин съдържащите се в
тях писмени доказателства се считат събрани от съда /Решение № 265 от
10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 703/2011 г., IV г. о./. От съставения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 02.07.2019г. е видно, че
същият съдържа отбелязване, че по отношение на ответника Р. Н. е взета
кръвна проба. Цитираният протокол представлява официален свидетелстващ
документ, който се ползва както с формална, така и с материална
доказателства сила, поради което съдът приема, че контролните органи са
взели кръвна проба от ответника и не е налице твърдения от ищеца отказ от
изследване. Това твърдение на ищеца се явява опровергавано и от
представеното извлечение от амбулаторен журнал, в който след отразения
отказ на ответника да даде кръвна проба на 02.07.2019г. в 23:50ч. /зачертан/, е
записано, че по отношение на същото лице е издаден талон за изследване в
01:55ч., в следствие на което в 01:57ч. на 03.07.2019 г. от страна на ответника е
положен подпис в Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози с № 0024395.3 за това, че от същия е взета кръвна проба 2х7мл
и 2х10мл. Предвид горното, ищецът не доказва релевираните в исковата
молба твърдения, че ответникът виновно се е отклонил от проверка за
алкохол.
С оглед изложеното, исковите претенции се явяват неоснователни,
поради което първоинстанционното решение, с което същите са били уважени,
следва да бъде отменено.
5
За пълнота следва да се посочи, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл по претенцията за мораторна лихва в размер на 73, 11 лв. за
периода 21.07.2022 г.-24.01.2023 г., но от материалите по делото е видно, че не
е направено искане за допълване на решението в тази част, както и това не е
предмет на въззивна проверка, поради което настоящият състав не дължи
произнасяне в тази посока.
Предвид изхода от делото, и съгласно представените доказателства
въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя
претендираните от последния съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции, възлизащи в общ размер на 773, 29 лв. /от които 53, 29 лв. -
държавна такса за въззивно обжалване и 720, 00 лв. - адвокатско
възнаграждение за всяка инстанция/.
С оглед фактическата и правна сложност по делото настоящият състав
намира за неоснователно направеното от въззиваемото дружество възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото не
следва да бъде уважено.
Водим от горното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 368/31.05.2024 г., постановени по гр.д. №
1439/2023 г. по описа на РС-Силистра, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„ЕВРОИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Искър, бул. „Христофор Колумб” №43, представлявано от
Димитър Д., Румяна Бетова и Йоанна Цонева срещу Р. С. Н., ЕГН **********,
с адрес с.Айдемир, община Силистра, ж.к. „Север”, бл. 46, ет. 1, ап. 1 искове за
осъждане ответника на осн. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ да заплати на ищеца сумата
сумата от 1 400, 00 /хиляда и четиристотин/ лв. – представляваща регресно
вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“
на увреденото лице Стоян Тихомиров Кирилов по щета № **********/2021 г.,
и 10, 00 лв. – иквидационни разноски във връзка с определяне размера на
щетата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Искър, бул. „Христофор Колумб” №43,
представлявано от Димитър Д., Румяна Бетова и Йоанна Цонева, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. С. Н., ЕГН **********, с адрес с.Айдемир, община
Силистра, ж.к. „Север”, бл.46, ет.1, ап.1 сумата в размер на 773, 29 лв.
/седемстотин седемдесет и три лева и двадесет и девет стотинки/,
представляващи съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
6
Решението е окончателно и на осн. чл. чл.280, ал.3, т. 1 ГПК не подлежи
на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7