Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
Мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Виктория Станиславова в. гр. д. № 12304 по описа на 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 99072/25.05.2020 г. по гр. д. № 72776/2016 г. по описа
на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 53 състав, постановено в производство по
съдебна делба във фазата на нейното извършване:
на основание
чл. 349, ал. 2 ГПК, в дял на Л.Н.К. е поставен
апартамент № 3, находящ се в гр. София, Столична община, област София (столица),
представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.405.44.1.33 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-45
от 09.07.2010 г. на ИД на АГКК, без издадена заповед за изменение в ККР, с адрес: гр.
София, район „Оборище“, бул. **********, който се намира в жилищна сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.405.44, с предназначение на
обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с посочена в документа площ от
68.38 кв. м., с ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.405.44.1.5, 68134.405.44.1.32, под обекта: 68134.405.44.1.71, и над него:
68134.405.44.1.36, който обект се състои от две стаи, хол, кухня, баня –
клозет, килер, балкон, мазе и таван, ведно с прилежащите му 1.54% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с
идентификатор 68134.405.44, със справедлива пазарна стойност от 159 700 лева;
на основание
чл. 349, ал. 5 ГПК, Л.Н.К. е осъдена да заплати на К.А.К. сумата в размер на 44 900 лева за
уравнение на дела му в процесния апартамент № 3 /подробно индивидуализиран
по-горе/, ведно със законната лихва върху тази сума, платима в шестмесечен срок
от влизане в сила на решението за възлагане;
на основание
чл. 353 ГПК в дял на К.А.К. е поставен неурегулиран поземлен имот, находящ се в
землището на с. Торос, община Луковит, област Ловеч, съставляващ УПИ ІХ 838 в
кв. 69 по плана на с. Торос, община Луковит, област Ловеч, ведно с построените
в него масивни едноетажни жилищни сгради и двуетажна полумасивна сграда;
на основание
346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, Л.Н.К. е осъдена да заплати на К.А.К. сумата в размер на 5 352 лева,
представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот – апартамент
№ 3 /подробно индивидуализиран по-горе/, за периода 15.12.2016 г. – 18.09.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска
– 18.09.2019 г., до плащането, като предявеният иск е отхвърлен за горницата
над сумата от 5 352 лева до пълния предявен размер от 9 930 лева, като
неоснователен;
на основание
чл. 345 ГПК са изключени от поделяемата маса и делбеното производство е
прекратено по отношение на следните недвижими имоти, съсобствени с трето лице:
-
овощна градина, находяща
се в местността "Дълга поляна", съставляваща имот кад. № 067055 по
плана за земеразделяне в землището на с. Торос, обл. Ловешка;
-
овощна градина, находяща
се в местността "Дълга поляна", съставляваща имот кад. № 066106 по
плана за земеразделяне в землището на с. Торос, обл. Ловешка;
-
овощна градина, находяща
се в местността "Дълга Поляна", съставляващ имот кад. № 067002 по
плана за земеразделяне в землището на с. Торос, обл. Ловешка;
-
овощна градина, находяща
се в местността "Дълга поляна", съставляваща имот кад. № 067001 по
плана за земеразделяне в землището на с. Торос, обл. Ловешка;
-
нива, находяща
се в местност „Чумина могила“, имот № 062002 по плана за земеразделяне – с.
Торос;
-
нива, находяща
се в местност „Чумина Могила“, имот № 065013 по плана за земеразделяне – с.
Торос;
-
нива, находяща
се в местност „Осенов лък“, имот № 444019 по плана за земеразделяне – с. Торос;
-
пасище, мера, находяща
се в местност „Белия камък“, имот № 451025 по плана за земеразделяне – с.
Торос;
-
нива, находяща
се в местност „Чумина могила“, имот № 062003 по плана за земеразделяне – с.
Торос;
-
нива, находяща
се в местност „Цигански ливади“, имот № 071027 по плана за земеразделяне – с.
Торос;
-
нива, находяща
се в местност „Долна Елия“, имот № 176005 по плана за земеразделяне – с. Торос;
-
имот № 607023 по картата
на възстановената собственост на землището, представляващ широколистна гора,
находящ се в местността "Марков дол";
-
имот № 635085 по картата
на възстановената собственост на землището, представляващ широколистна гора,
находящ се в местността "Церов рът“;
-
имот № 646006 по картата
на възстановената собственост на землището, представляващ широколистна гора,
находящ се в местността "Среден рът“;
-
имот № 606005 по картата
на възстановената собственост на землището с площ 3.000 дка, представляващ широколистна
гора, находящ се в местността "Марков дол", при граници (съседи): №
606006 Широколистна гора на наследниците на Н.Ц.П.; № 117012 Пасище, мера на
наследниците на Д.Н.Р.; № 117011 Пасище, мера на Р.Х.Д.; № 606004 Широколистна
гора на наследниците на И.В.К.; № 000119 Полски път на Кметство с. Торос;
-
имот № 604009 по картата
на възстановената собственост на землището на с. Торос, община Луковит, област
Ловешка, с площ 1.000 дка (един дка), представляващ широколистна гора, находящ
се в местността "Попина шума", при граници (съседи): № 604010
Широколистна гора на Държавен горски фонд; № 604007 Широколистна гора на наследниците
на Н..ВГ., № 604008 Широколистна гора на наследниците на Н.М.Ц., № 000013
Полски път на Община Луковит.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, К.А.К. е осъден да
заплати сумата от 183,12 лева – държавна такса върху отхвърлените искове по
сметки; на основание чл. 355 ГПК – сумата от 2 129,33 лева, представляваща 4 %
държавна такса върху стойността на дела му в процесния апартамент № 3; и на
основание чл. 355 ГПК сумата от 66,67 лева, представляваща 4 % държавна такса
върху стойността на дела му в неурегулиран поземлен имот, находящ се в
землището на с. Торос, община Луковит, съставляващ УПИ ІХ 838 в кв. 69 по плана
на с. Торос, област Ловешка, ведно с построените в него масивни
едноетажни жилищни сгради и двуетажна полумасивна сграда.
С
определение № 20225565/13.10.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, Л.Н.К.
е осъдена да заплати на К.А.К. сумата от 830 лева – разноски по делото.
Срещу
първоинстанционното решение в частта, с която, на основание чл. 345 ГПК, е
прекратено производството по отношение на част от делбените имоти, е депозирана
въззивна жалба лично от ответницата – съделител Л.Н.К.. Излагат се оплаквания
за неправилност на решението в посочената част, обосновани с твърдения за
незаконосъобразно поведение на ищеца – съделител К.А.К. по воденото между
същите страни гр. д. № 180/2018 г. по описа на Районен съд – Луковит, осуетило своевременното приключване на
производството по съдебна делба на съсобствените с третото лице В..ТВ.недвижими
имоти. При тези аргументи се моли за отмяна на решението на Софийски районен
съд в обжалваната част.
В законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца –
съделител К.А.К., чрез адвокат С.Б., с доводи за нейната неоснователност.
Поддържа се правилност на решението в обжалваната част по съображения, че до даване
на ход на делото по същество ответницата – съделител не е ангажирала
доказателства за прекратяване на съсобствеността върху горепосочените недвижими
имоти и третото неучастващо в делбеното производство лице –В.Т.В..
Срещу
първоинстанционното решение в неговата цялост, в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца – съделител К.А.К., чрез
адвокат С.Б.. Навеждат се съображения за неправилност на решението поради
постановяване на същото в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Жалбоподателят заявява, че е съгласен апартамент № 3 да бъде поставен
в дял на
ответницата – съделител Л.Н.К., но не е изразявал съгласие в негов дял да бъде
поставен неурегулирания поземлен имот, представляващ УПИ IV – 838 в с.
Торос, община Луковит, ведно с построените върху него масивни едноетажни
жилищни сгради и двуетажна полумасивна сграда. Поддържа, че в нарушение на
процесуалните правила, районният съд не е допуснал поисканата от ищеца повторна
съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, като счита за необосновано занижени
пазарната стойност на процесния апартамент и размера на обезщетението по чл.
31, ал. 2 ЗС, посочени от вещото лице по изслушаното пред СРС експертно
заключение. В този смисъл прави доказателствено искане за изслушване на СТЕ
пред въззивната инстанция, която да определи действителната пазарна стойност
на апартамент № 3; да определи размера на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС за
ползването на апартамент № 3 в периода 15.12.2016 г. – 18.09.2019 г.
изключително от ответницата – съделител; след оглед на място да даде заключение
отговарят ли едноетажните жилищни сгради в дворното
място на изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ за жилище и могат ли да бъдат
обособени два дяла за съделителите. Твърди, че неправилно съдът е
изчислил размера на паричното уравнение, дължимо от ответницата – съделител,
като сочи че стойността на последното възлиза на 46 566,67 лева, а не
както е приел СРС – 44 900 лева. При тези аргументи моли за отмяна на
обжалваното решение и за постановяване на ново решение по същество на спора.
Претендира разноски по делото.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба лично от ответницата – съделител Л.Н.К.. Излагат се подробни съображения
за неподеляемост на апартамент № 3 и се моли той да бъде оставен в неин дял.
Оспорват се като неоснователни и необосновани паричните претенции на ищеца –
съделител.
Срещу
определението на СРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е депозирана частна
жалба от ответницата – съделител Л.Н.К., с доводи за неговата неправилност.
Моли се за неговата отмяна и за оставяне без уважение искането на насрещната страна
за присъждане на разноски.
С
определение № 270277/11.06.2021 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК,
въззивният съд е допуснал изслушването на съдебно – техническа експертиза със
следните задачи: 1./ да определи актуалната пазарна стойност на допуснатия до
делба апартамент № 3, находящ се в гр. София, район „Оборище“, бул. „**********************да
определи размера на средния пазарен наем и обезщетението за ползване на
апартамент № 3 в периода 15.12.2016 г. – 18.09.2019 г.; 3./ след извършване на
оглед на място на УПИ IX – 838 в кв. 69 по плана на с. Торос, област Ловеч, да даде заключение отговарят ли едноетажните
жилищни сгради в дворното място на изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ за жилище
и могат ли да бъдат обособени два дяла за съделителите; 4./ да определи
актуалната пазарна стойност на допуснатия до делба неурегулиран поземлен имот,
находящ се в с. Торос, община Луковит, област Ловеч, съставляващ УПИ IX – 838 в
кв. 69 по плана на с. Торос, област Ловеч, ведно с построените в него масивни
едноетажни жилищни сгради и двуетажна полумасивна сграда, и да даде заключение
относно евентуалната му поделяемост.
С
определение № 276228/01.12.2021 г. въззивният съд е конституирал, на основание
чл. 227 ГПК, на мястото на починалия на 06.10.2021 г. К.А.К. неговата единствена
наследница по закон – дъщеря му М.К.И., ЕГН **********.
В проведеното на 03.06.2022 г. открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция въззивницата М.К.И., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адвокат С.Б.. Поддържа въззивната си
жалба и оспорва тази на насрещната страна. Прави доказателствено искане за приемане
като доказателство по делото на справка
от 21.12.2021 г. от Служба по вписванията – гр. София с оглед установяване
коректното ЕГН на ответницата – съделител поради констатирана очевидна
фактическа грешка при посочването му в първоинстанционното решение.
В проведеното на 03.06.2022 г. открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция въззивницата Л.Н.К., редовно призована, не
се явява лично, представлява се от адвокат М.Н.. Поддържа въззивната си жалба и
оспорва тази на насрещната страна. Прави доказателствено искане за приемане
като доказателство по делото на решение от 16.03.2021 г. по гр. д. № 180/2018
г. по описа на Районен съд – Луковит, ведно със справка от системата на ЕСС за
датата на влизането му в сила.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от лица с правен
интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
При служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Поради
това следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността на решението.
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – II фаза на съдебна делба.
С влязло в
сила Решение № 72682/22.03.2019 г. по гр. д. № 72776/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 53
състав, е допусната, на основание чл. 69 ЗН, съдебна делба между
съделителите К.А.К. и Л.Н.К. на следните съсобствени недвижими
имоти:
-
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.405.44.1.33., при следните квоти:
за К.А.К. – 1/3 идеални части от имота; за Л.Н.К. – 2/3
идеални части от имота;
-
Неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. Торос, община
Луковит, област Ловеч, съставляващ УПИ ІХ 838 в кв. 69 по плана на с. Торос,
обл. Ловеч, ведно с построените в него масивни едноетажни жилищни сгради и
двуетажна полумасивна сграда, при притежавани от общия им наследодател ½ (или 3/6) идеални части от собствеността, при
следните квоти: за К.А.К. -
1/6 идеални части от имота; за Л.Н.К. – 5/6 идеални
части от имота;
Със същото решение при условията на
чл. 345 ГПК е допусната съдебна делба на следните недвижими имоти:
1./ ОВОЩНА ГРАДИНА, находяща
се в местността "ДЪЛГА ПОЛЯНА", съставляваща имот кад. № 067055
по плана за земеразделяне в землището на с. Торос, обл. Ловеч; 2./ ОВОЩНА
ГРАДИНА, находяща се в местността "ДЪЛГА ПОЛЯНА", съставляваща
имот кад. № 066106 по плана за земеразделяне в землището на с. Торос, обл.
Ловеч; 3./ ОВОЩНА ГРАДИНА, находяща се в местността "ДЪЛГА
ПОЛЯНА", съставляващ имот кад. № 067002 по плана за земеразделяне в
землището на с. Торос, обл. Ловеч, от които наследодателят е притежавал 1/4 или 3/12 идеални части, при следните
квоти: за К.А.К. – 1/12 идеални части от целите имоти; за Л.Н.К. – 2/12 идеални части от целите имоти;
4./ ОВОЩНА ГРАДИНА, находяща
се в местността "ДЪЛГА ПОЛЯНА", съставляваща имот кад. № 067001
по плана за земеразделяне в землището на с. Торос, обл. Ловеч, от която
наследодателят е притежавал 1/2 идеална част, при следните квоти:
за К.А.К. – 1/6 идеални части от целия имот; Л.Н.К. – 2/6 идеални части от
целия имот;
5./ ПАСИЩЕ, МЕРА, находящо се в местност „ТРЪНЕТО“,
имот № 079009 по плана за земеразделяне на с. Торос; 6./ ДРУГА
СЕЛСКОСТОПАНСКА ТЕРИТОРИЯ, находяща се в местност „ТРЪНЕТО“, имот №
079010 по плана за земеразделяне на с. Торос; 7./ НИВА, находяща се
в местност „МОГИЛИТЕ“, имот № 098044 по плана за земеразделяне на с.
Торос; 8./ НИВА, находяща се в местност „КРЪСТА“, имот № 351039
по плана за земеразделяне на с. Торос; при притежавани от наследодателя 1/8
(или 3/24) идеални части от всеки имот, при следните квоти, както
следва: за К.А.К. – 1/24 идеални части от целите имоти; за Л.Н.К. – 5/24 идеални
части от целите имоти;
9./ НИВА, находяща се в
местност „Чумина Могила“, имот № 062002 по плана за земеразделяне – с.
Торос; 10./ НИВА, находяща се в местност „Чумина могила“, имот №
065013 по плана за земеразделяне – с. Торос; 11./ НИВА, находяща се
в местност „Осенов лък“, имот № 444019 по плана за земеразделяне – с.
Торос; 12./ ПАСИЩЕ, МЕРА, находяща се в местност БЕЛИЯ КАМЪК, имот №
451025 по плана за земеразделяне – с. Торос, при притежавани от
наследодателя 3/12 идеални части, при следните квоти, за К.А.К. –
1/12 идеални части от целите имоти; за Л.Н.К. – 5/12 идеални части от целите
имоти;
13./ НИВА, находяща се в
местност „Чумина Могила“, имот № 062003 по плана за земеразделяне – с.
Торос; 14./ НИВА, находяща се в местност „ЦИГАНСКИ ЛИВАДИ“, имот №
071027 по плана за земеразделяне – с. Торос; 15./ НИВА, находяща се
в местност „ДОЛНА ЕЛИЯ“, имот № 176005 по плана за земеразделяне – с.
Торос, при притежавани от наследодателя 3/24 идеални части, при следните квоти:
за К.А.К. – 1/24 идеални части от целите имот; за Л.Н.К. – 5/24 идеални части
от целите имоти.
16./ ИМОТ № 607023 по картата
на възстановената собственост на землището, представляващ ШИРОКОЛИСТНА ГОРА,
находящ се в местността "МАРКОВ ДОЛ"; 17./ ИМОТ № 635085 по
картата на възстановената собственост на землището, представляващ ШИРОКОЛИСТНА
ГОРА, находящ се в местността "ЦЕРОВ РЪТ"; 18./ ИМОТ № 646006
по картата на възстановената собственост на землището, представляващ
ШИРОКОЛИСТНА ГОРА, находящ се в местността "СРЕДЕН РЪТ"; при притежавани
от наследодателя 3/24 идеални части, при следните квоти: 1. за К.А.К.
– 1/24 идеални части от целите имоти; за Л.Н.К. – 5/24 идеални части от целите
имоти.
19./ ИМОТ № 606005 по картата
на възстановената собственост на землището с площ 3.000 дка, представляващ
ШИРОКОЛИСТНА ГОРА, находящ се в местността "МАРКОВ ДОЛ", при граници
(съседи): № 606006 Широколистна гора на наследници Н.Ц.П.; № 117012 Пасище,
мера на насл. на Д.Н.Р.; № 117011 Пасище, мера на Р.Х.Д.; № 606004 Широколистна
гора на насл. на И.В.К.; № 000119 Полски път на Кметство с. Торос, при
притежавани от наследодателя 1/8 идеални части (или 3/24 идеални части), при
следните квоти: за К.А.К. – 1/24 идеални части от целия имот; за Л.Н.К. –
5/24 идеални части от целия имот;
20./ ИМОТ № 604009 по картата
на възстановената собственост на землището на с. Торос, община Луковит, област
Ловеч, с площ 1.000 дка, представляващ ШИРОКОЛИСТНА ГОРА, находящ се в
местността "ПОПИНА ШУМА", при граници (съседи): № 604010 Широколист.
гора на ДЪРЖАВЕН ГОРСКИ ФОНД; № 604007 Широколист. гора на насл. на Н..ВГ., №
604008 Широколист. гора на насл. на Н.М.Ц., № 000013 Полски път на Община Луковит; при притежавани от наследодателя 3/12 идеални
части от собствеността, при следните квоти: за К.А.К. – 1/12 идеални
части от целия имот; за Л.Н.К. – 5/12 идеални части от целия имот.
С първоинстанционното решение в
частта, имаща характер на определение, Софийски районен съд е прекратил производството
на основание чл. 232 ГПК по предявения иск за съдебна делба на наследствено
МПС, а именно: Вид на МПС: Лек, Марка: ВАЗ, Модел: 2108, регистрационен номер:
С9150АН, рама № 0640420, двигател № 0651204. В тази част решението не е
обжалвано и също е влязло в сила.
Съделителката Л.Н.К. е предявила в
преклузивния за това срок по чл. 349, ал. 4 ГПК – с писмения отговор на
исковата молба, претенция за възлагане на апартамент № 3, находящ се в гр. София,
район „Оборище“, бул. „***********Дондуков – Корсаков” № 34, вх. *******на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК, като е изложила съображения, че е преживяла
съпруга на общия наследодател Л.К., имотът е неподеляемо жилище и при откриване
на наследството молителката е живяла в него, като тя не притежава друго жилище.
За установяване на последната предпоставка е представена неоспорена декларация
за семейно положение и имотно състояние. Обстоятелството, че съделителката е
живяла в процесното жилище при откриване на наследството не е спорно между
страните по делото. От приетото в производството пред Софийски районен съд заключение
на съдебно-техническата експертиза, както и изслушаното такова пред въззивната
инстанция по идентичен въпрос, които настоящият състав кредитира в тази част
като компетентно и обективно изготвени, се установява, че допуснатият до делба апартамент
№ 3 е неподеляeм. Относно неговата средна пазарна цена са изслушани две
експертни заключения – съгласно заключението на вещото лицеР.К., изслушано пред
първата инстанция, тя възлиза на сумата от 159 700 лева, а съгласно
заключението на вещото лице П.Я., изслушано пред настоящата инстанция –
неговата актуална средна пазарна цена възлиза на сумата от 238 790 лева.
В първото по делото съдебно
заседание след допускане на делбата ищецът К.К. е предявил срещу ответницата Л.К.
претенции за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползването на
делбения имот, представляващ апартамент № 3, с адрес в гр. София, район
„Оборище“, бул. „**********************, вх. *******претендирано за периода от 15.12.2016 г. – 18.09.2019 г., в размер
на сумата от 9 930 лева. Ищецът е изложил твърдения, че ответницата ползва
лично изцяло процесния имот и го лишава от правото и той да ползва същия
съобразно притежаваните квоти от съсобствеността. Твърди, че на ответницата е
било връчено искане по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС – нотариална покана за предоставяне
ползването на съсобствения имот, а при непредоставяне на възможност за ползване
– покана за заплащане на наемна цена, считано от получаване на поканата. Поканата
била връчена на 16.12.2013 г., но ползване не било предоставено, нито бил
заплащан наем. В подкрепа на предявения иск е представена нотариална покана от К.А.К.,
чрез нотариус П. П., с рег. № 157 на НК, до Л.Н.К., връчена лично на последната
на 16.12.2013 г. съгласно нотариалното удостоверяване. Видно от съдържанието на
тази покана, с нея ответницата е била уведомена, че поради обстоятелството, че
ползва изцяло съсобствения имот /апартамент № 3/ и лишава наследника –
съсобственик на същия – К.К., от правото да ползва имота съобразно притежаваните
от него квоти в съсобствеността, следва да се яви на 15.01.2014 г., в 14:00
часа, в кантората на нотариус П. П. *** с посочен адрес, и да предостави на К.К.
„възможност за бъдещо владеене и ползване“ на съсобствения имот, а ако не му предостави
искания достъп до имота – да заплаща месечен наем от 300 лева, считано от
датата на получаване на поканата. Представен по делото е и констативен протокол
№ 9, том № I-Б, рег. № 327/2014 г., съставен от
нотариус П. П., с рег. № 157 на НК, на основание чл. 593 ГПК, съгласно който Л.Н.К.
не се е явила на 15.01.2014 г. в нотариалната покана съгласно отправената
ѝ покана рег. № 10018 от 11.12.2013 г., надлежно връчена ѝ лично
срещу разписка на 15.12.2013 г. По делото е отделено като безспорно между
страните обстоятелството, че апартамент № 3 се ползва изцяло от ответницата Л. Н.К. /в проведеното на 18.09.2019 г. открито съдебно заседание във втората фаза на делбата – л. 296
СРС/.
Пред Софийски районен съд са
изслушани две основни и едно допълнително експертно заключение по допуснатите
съдебно – технически и оценителни експертизи. Съгласно
заключението на вещото лицеР.К.от 05.09.2019 г. процесният
апартамент № 3 в гр. София е неподеляем съобразно квотите на съсобственост,
като за отделни части от него не могат да се изпълнят изискванията на Наредба №
7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени закони; относно поделяемостта на УПИ IX – 838 в с. Торос, Ловешка област, експертът е посочил, че възможността за неговото
разделяне на две части следва да бъде съгласувана с общинската администрация, а
относно построените върху сгради – те са неделими съобразно квотите на
съсобственост; използвайки сравнителен метод експертът е определил средната
пазарна стойност на апартамент № 3 в размер на 159 700 лева, а на УПИ IX – 838 в с. Торос, Ловешка област, ведно с построените в
него сгради и подобрения, в
размер на 18 200 лева; предложил е като вариант за разделяне – възлагане
на апартамент № 3 в дял на Л.К., а в дял на К.К. – на IX – 838 в с. Торос,
Ловешка област, и заплащане на парично уравнение на К.К. в размер на
11 450 лева. Изслушан в о.с.з. пред районната инстанция, вещото лицеР.К.уточнява,
че не е правил оглед на място на имота в с. Торос, а при определяне пазарната
стойност на апартамент № 3 е дал по-ниска оценка поради конкретното състояние,
в което се намира имотът. Съгласно заключението на вещото лицеР.К.от 10.12.2019
г. средния пазарен наем за апартамент № 3 в периода 15.12.2016 г. – 18.09.2019
г., при използване на сравнителния метод, възлиза на 16 055 лева за целия
имот, а за притежаваната от К.К. квота в съсобствеността му /1/3/ - 5 352
лева; при определените от него пазарни стойности на делбените имоти и при
възлагане на апартамент № 3 в дял на Л.К., е изчислил, че последната би дължала
на ищеца – съделител парично уравнение от 38 067 лева. Съгласно допълнителното
заключение на вещото лицеР.К.от 10.02.2020 г. пазарната стойност на УПИ IX – 838 в с. Торос, Ловешка област, ведно с
построените в него сгради и подобрения, възлиза на стойност от около
10 000 лева; при тази стойност и при възлагане на апартамент № 3 в дял на Л.К.,
експертът е посочил, че дължимото от последната парично уравнение би възлизало
на 44 900 лева.
Пред въззивната инстанция е
изслушана нова съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, изготвена
от вещо лице П.Я.. Съгласно приетото експертно заключение пазарната стойност на
апартамент № 3, изчислена чрез използване метода на пазарните аналози, възлиза
на 238 790 лева, а тази на УПИ IX – 838 в с. Торос, Ловешка област, ведно
с построените в него сгради – на 10 740 лева. Чрез използване метода на
пазарните аналози и при съобразяване състоянието и местонахождението на имота,
както и при отчитане на обстоятелството, че имотът се отдава необзаведен,
експертът е изчислил средния пазарен наем на процесния апартамент № 3 в периода
15.12.2016 г. – 18.09.2019 г., на стойност от 22 590 лева за целия имот.
В табличен вид вещото лице е посочило как е изчислило посочената стойност, като
видно същата е формирана от следните суми: 220 лева – за периода
15.12.2015 г. – 31.12.2015 г.; 5 280 лева – за цялата 2016 г.;
5 880 лева – за цялата 2017 г., 6 480 лева – за цялата 2018 г.;
4 730 лева – за периода 01.01.2019 г. до 18.09.2019 г. Въззивният съд
констатира, че експертът е изчислил погрешно средният пазарен наем на
апартамент № 3, тъй като при изчисленията си е включил период, необхванат от
процесния, а именно периодът 15.12.2015 г. – 31.12.2015 г., както и цялата 2016
г. при начало на процесния период 15.12.2016 г.
С оглед констатираната неточност в
експертното заключение на вещо лице П.Я. и предвид обстоятелството, че вещо
лицеР.К.е изготвило експертизата си по въпроса за средния пазарен наем на
апартамент № 3 след като непосредствено е формирал впечатления за състоянието
на жилището при оглед на същия, какъвто не е извършен от изслушаното пред
въззивната инстанция вещо лице, както и с оглед обстоятелството, че вещо лицеР.К.е
работило с конкретни пазарни аналози за процесния период, докато вещо лице П.Я.
е посочила, че не е открила подобни аналози за последните години и по
корекционен път е изчислила пазарния наем, изчислявайки първо този за 2022 г.,
въззивният съд приема, че на кредитиране по реда на чл. 202 ГПК като
по-обстойно, непосредствено и обективно изготвено по въпроса за пазарния наем
на апартамент № 3, подлежи заключението на вещо лицеР.К., изслушано пред СРС.
За пълнота следва да се отбележи, че актуалността на заключението на вещо лице П.Я.
не е критерии за кредитиране на последното, тъй като по поставената задача
значим е предходен процесен период /2016 г. – 2019 г./ и обективните последващи
промени в наемните цени на имота не са относими към преценката за размера на
дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Пред първоинстанционния съд е прието
Решение от 10.07.2019 г. по гр. д. № 180/2018 г. по
описа на Районен съд – Луковит, с което в производство в първа фаза на делбата,
е допусната съдебна делба на подробно индивидуализирани в решението недвижими
имоти, идентични с допуснатите до делба в настоящото производство при условията
на чл. 345 ГПК имоти, между следните съделители:В.Т.В., П.Д.Д., Л.Н.К. и К.А.К..
Пред въззивната инстанция е прието като писмено доказателство Решение от
16.03.2021 г. по горепосоченото гражданско дело по описа на Районен съд –
Луковит, постановено във втората фаза на делбата, ведно със справка за
влизането му в сила на 11.05.2021 г. С това решение, на основание чл. 353 ГПК,
Районен съд – Луковит е разпределил допуснатите до делба имоти, като е
разпределил всеки един от тях в изключителен дял на някой от четиримата
съделители.
При така установеното и с оглед
конкретно наведените доводи във въззивните жалби настоящият състав на Софийски
градски съд намира следното:
Относно допуснатите до делба при
условията на чл. 345 ГПК недвижими имоти:
Предназначението на делбеното
производство е да ликвидира съществуваща съсобственост, независимо от
основанието за нейното възникване. Нормата на чл. 345 ГПК предвижда специален
ред за делба на наследствен имот, който наследодателят е притежавал в
съсобственост с трето лице: „Когато в наследството има имоти, които
наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват
от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица
– от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния
протокол“. Относно приложението на цитираната норма е формирана константна
и безпротиворечива практика на ВКС, обективирана в Решение № 115 от 10.08.2011
г. по гр. д. № 1054/2010 г. по описа на ВКС, ІІ ГО,
Решение № 261 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 346/2011 г. по описа на ВКС, ІІ ГО,
и др., в която се приема, че при съсобственост на делбен имот между
наследодателя и трети лица, имотът следва да се допусне до делба, а ако до
съставяне на разделителния протокол не се извърши делба между наследниците и
третото лице, съсобственият имот се изключва от делбата. В този смисъл са и указанията в т. 4
на Постановление на ВС № 4/64 г. относно приложението на чл. 283 ГПК /отм./,
която отменена разпоредба е идентична с чл. 345 от сега действащия ГПК, съгласно
които съдът допуска до делба съсобствения с трети лица имот, но ако до
съставяне на разделителния протокол не се извърши делба между наследниците и
третото лице, съсобственият имот се изключва от делбата. Делбата с третото лице
може да се извърши в същото или в отделно производство. Така формираната съдебна
практика почива на разбирането, че в подобни случаи е налице обективно
съединяване на искове за делба – иск за делба на съсобствеността с третото лице
и иск за делба на наследството, по отношение на всеки от които следва да се
извърши самостоятелна преценка за приложимите способи за ликвидиране на
съсобствеността. Посочените съдебни разрешения са приложими при съсобственост с
„трето лице“, а под такова следва да се разбира лице, чуждо на наследството
/непритежаващо качеството наследник/. Когато само част от имота е
сънаследствена, а друга част е притежание на един от наследниците на друго
правно основание, то разпоредбата на чл. 345 ГПК не намира приложение. В такъв
случай на делба подлежи целия имот, а не само наследствената част и делбата се
извършва по общия ред. Изложеното разрешение се запазва и в хипотеза, в която
собствената на един от сънаследниците част от имота представлява съпружеска
имуществена общност.
В разглежданите случаи с решението в
първата фаза по съдебна делба съдът допуска до делба съсобствения с третото
лице недвижим имот при условията на чл. 345 ГПК, без да конституира третото
лице – съсобственик /както правилно е процедирал районният съд в процесната
хипотеза/. Производството по делото продължава, като висящото пред съда
производство за делба на наследство не се спира до приключване на делбата с
третото лице. Развитието на делбеното производство касателно съсобствените с
третото лице имоти е обусловено от това дали до момента на съставянето на
разделителния протокол е извършена делба между сънаследниците и третото лице. За
извършена делбата се счита при влязло в сила съдебно решение между тези лица,
постановено във втора фаза на съдебна делба, при сключена съдебна спогодба или
договор за доброволна делба помежду им относно съсобствените имоти. Преценката
налице ли е извършена делба с третото лице законодателят обвързва с момента на
съставяне на разделителен протокол, който момент в практиката се възприема, че
съвпада с момента на даване на ход на делото по същество във втората фаза на
делбата. Ако не е извършена делба с третото лице, имотите, допуснати до делба при
условията на чл. 345 ГПК, се изключват от поделяемата маса и делбеното
производство досежно тях се прекратява. При ангажиране на доказателства за
извършена делба към момента на съставяне на разделителния протокол, съдът
действа по различен начин с оглед конкретния резултат от тази делба: в случай,
че в тази делба имотът е бил поставен в дял на третото лице /независимо от
способа/ - прекратява се производството за делба за този имот в делото между
наследниците; в случай, че в тази делба имотът е бил поставен в изключителен дял
на някой от сънаследниците – отново се прекратява производството по делото
относно този имот; в случай, че в тази делба имотът е бил поставен в общ дял на
сънаследниците или на някои от сънаследниците – съдът, който разглежда делото
за делба на наследство, извършва делбата.
В конкретния случай по делото е
безспорно, а и това се установява по категоричен начин от решение от 10.07.2019
г. по гр. д. № 180/2018 г. по описа на Районен съд – Луковит, че към момента на
откриване на наследството на общия наследодател на съделителите – Л.А.К.,
последният е притежавал в съсобственост гореизброените недвижими имоти,
допуснати в настоящото производство до делба при условията на чл. 345 ГПК, с третите
лица В..ТВ.и П.Д.Д..
Пределният момент, който законът
свързва с допустимостта да се извърши делба на съсобствените с трети лица имот,
е съставянето на разделителни протокол, т.е. до момента на даване ход на делото
по същество във втората фаза на съдебната делба. В конкретния случай не е
спорно по делото, че към този момент, както и към момента на приключване на
устните състезания пред СРС, делба на съсобствените с третите лица имоти не е
била извършена. Поради това въззивният съд намира за правилни изводите на
първоинстанционния съд относно изключване на тези имоти от поделяемата маса и
прекратяване на производство по отношение на тях. Този извод не се променя и
при съобразяване на новонастъпилия факт по смисъла на чл. 235, ал. 2 ГПК –
постановяването на решение от 16.03.2021 г. по гр. д. № 180/2018 г. на Районен
съд – Луковит /влязло в сила на 11.05.2021 г./, с което в производство по
извършване на делбата, е ликвидирана съсобствеността между страните в
настоящото производство и третите лица В..ТВ.и П.Д.Д.. Това е така, тъй като с
посоченото решение Районен съд – Луковит, на основание чл. 353 ГПК, е
разпределил допуснатите до делба недвижими имоти, идентични с допуснатите в
настоящото производство имоти при условията на чл. 345 ГПК, като е поставил
всеки един от тях в изключителен дял на някой от четиримата съделители в
производството пред него. Така, макар с постановеното решение по същество да е
извършена делбата на съсобствените с В..ТВ.и П.Д.Д. недвижими имоти, не са
налице основания /а и такава би била недопустима/ за последваща тяхна делба в
производството за делба на наследството на Л.А.К. при вече изложените мотиви
относно правомощията на съда при извършване на делбата с третите лица, тъй като
с влязлото в сила решение по гр. д. № 180/2018 г. на Районен съд – Луковит е
прекратена съсобствеността не само с третите лица, но и между самите съделители
в настоящото делбено производство, като всеки от тях, както и всяко от третите
лица, е станало изключителен собственик на възложените му по реда на чл. 353 ГПК имоти, което както се посочи също е основание за изключване на тези имоти
от делбата на наследството на Л.А.К. и прекратяване на производството по
отношение на тях. При така установеното и с оглед на формираните по-горе правни
изводи относно приложението на нормата на чл. 345 ГПК, въззивният съд намира,
че правилно и законосъобразно е прекратено производството по отношение на имотите,
допуснати до делба при условията на чл. 345 ГПК.
При горните
мотиви настоящият въззивен състав намира въззивната жалба на Л.Н.К. за
неоснователна, а решението на Софийски районен съд в частта, с която са
изключени от поделяемата маса допуснатите до делба при условията на чл. 345 ГПК
имоти и е прекратено производството касателно тях – за правилно и
законосъобразно.
Относно способа на извършване на
делбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 344,
ал. 1 ГПК с решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по
въпросите между кои лица и за кои имоти тя следва да се извърши, както и каква
е частта на всеки един от съделителите. След като решението за допускане на
делбата на съсобствени имоти влезе в сила, съсобствеността реално се ликвидира
по един от четирите предвидени в закона способа: 1./ чрез съставяне на
разделителен протокол по чл. 350 ГПК и теглене на жребий по чл. 352 ГПК; 2/.
чрез разпределение на съсобствените имоти между съделителите без теглене на
жребий по чл. 353 ГПК, когато съставянето на дялове и теглене на жребий е
невъзможно или много неудобно; 3./ чрез изнасяне на имота на публична продан по
чл. 348 ГПК, когато се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен
в един от дяловете, и 4./ чрез възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 1 или
ал. 2 ГПК, когато са налице условията на закона. Основен критерий за избора на
способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите. Поради това от значение е дали е налице възможност за обособяване
на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на
съделителите относно начина на извършване на делбата, в т. ч. дали те са
предявили претенции за възлагане на жилищен имот. Основен принцип при
извършването на делба на съсобствени имоти е при възможност всеки от
съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността,
като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН, приложим по силата на чл. 34, ал. 2 ЗС. Публичната продан е допустима само
в случай, че няма възможност всеки от съделителите да получи реален дял от
делбената маса. В този смисъл изискването за неподеляемост по смисъла на чл.
348 ГПК, като условие за изнасяне на публична продан, се отнася до делбената
маса в нейната цялост, а не до отделните обекти включени в нея. Делбената маса
е поделяема, когато включва самостоятелни обекти за всеки съделител, без
значение дали всеки обект по отделно е поделяем или неподеляем.
Според нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК,
ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят
с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по
изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял,
предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. Възлагателната претенция по
чл. 349, ал. 2 ГПК, поставя четири кумулативни предпоставки за нейната
основателност. Те са: 1/. съсобственият имот да е жилище, 2/. съсобствеността
да е възникнала само по наследяване, 3/. наследникът да е живял в жилището при
откриване на наследството и 4/. да не притежава друг жилищен имот. Ако не е
налице която и да е от тези предпоставки, възлагане по този ред не може да има.
Право да иска възлагане на имота по този ред има само лице, което е придобило
своята идеална част от имота по наследство и то, ако първоначално
съсобствеността е възникнала по наследяване, като това негово право е
противопоставимо само на останалите сънаследници.
Разглеждането на възлагателна
претенция се предпоставя от това същата да е своевременно заявена и включена в
спорния предмет. В нормата на чл. 349, ал. 4 ГПК е регламентирано, че искането
за възлагане може да се направи най – късно в първото заседание след влизането
в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК. В случая
това изискване е изпълнено, тъй като ответницата – съделител Л.Н.К.
своевременно е отправила възлагателна претенция относно апартамент № 3 с
отговора на исковата молба.
В конкретния случай с влязлото в
сила решение по допускане на делбата е установено, че процесният апартамент № 3
в гр. София е придобит в изключителна собственост от наследодателя на страните Л.А.К.
въз основа на решение от 25.01.1993 г. по гр. д. № 7639/1986 г. на Пети
Софийски районен съд, за извършване на делба. Между страните не е спорно, а и
това се установява при съвкупния анализ на доказателствата по делото, че имотът
е жилищен и съсобствеността по отношение на него е възникнала в резултат на
наследяване – със смъртта на починалия общ наследодател на съделителите. Въз
основа на изслушаните две съдебно – технически експертизи, които въззивният съд
кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно и компетентно изготвени в тази
част, се установява, че апартамент № 3 е неподеляем. Страните не спорят, че ответницата
– съделител е живяла в жилището към момента на откриване на наследството на Л.А.К.,
както и в един продължителен период от време преди това, като е споделяла общо
домакинство с наследодателя като негова съпруга. От приетата и неоспорена от
ищеца – съделител декларация за имотното състояние на Л.Н.К. се установява, че
тя не притежава друго жилище, което обстоятелство също не е било спорно по
делото. По същество ищецът – съделител заявява, че е съгласен жилищният имот да
бъде възложен в дял на ответницата. В този смисъл настоящият съдебен състав
счита, че са налице всички положителни предпоставки за извършване на делбата относно
апартамент № 3 по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което и своевременно
направеното от ответницата – съделител искане за възлагане на имота е основателно,
както е приел и Софийски районен съд, към чиито подробни мотиви въззивният съд
препраща на основание чл. 272 ГПК.
В хипотезата на извършване на
делбата чрез способа по чл. 349, ал. 2 ГПК, дължимото парично уравнение се
определя въз основа на действителната стойност на имота съгласно разпоредбата
на чл. 349, ал. 4, изр. 2 ГПК.
Целта на делбеното производство е
прекратяване състоянието на съществуваща съсобственост, при което всеки
съделител има право да получи съответната припадаща му се част от съсобственото
имущество. За да е налице пълно съответствие между получения от всеки един от
съделителите дял /в имот или пари/ с неговата квота, имуществото, предмет на
поделяне, се остойностява според действителната му пазарна цена към момента на
извършване на делбата и въз основа на тази цена се определя дължимото
уравнение. Стойността на получения от всеки един от съделителите дял се
определя към един и същи момент и това е моментът, в който се извършва
разпределянето на делбеното имущество. Ако стойността на получения от един
съделител реален дял се определя към един момент, а стойността на дължимото от
другия съделител парично уравнение – към друг момент и в изтеклия период от
време пазарните цени на имотите са претърпели промяна, състоянието на
неравенство няма да бъде преодоляно. Поради това е необходимо чрез изслушване
на експертиза да се установи стойността на делбеното имущество към момента на
извършване на делбата.
При наведени във въззивната жалба
доводи за неправилност на решението на СРС относно способите за извършване на
делбата, действителната пазарна стойност на делбения жилищен имот и размера на
дължимото парично уравнение, същото не влиза в сила и доколкото делбеното
производство е все още висящо, въззивният съд е длъжен при направено искане да
установи актуалната пазарна цена на делбения имот и да постанови уравнението на
дяловете да бъде извършено в съответствие с тази цена, а ако от изслушването на
експертизата за пазарната оценка на имота е изминал значителен период от време
и служебно да назначи нова експертиза с цел делбата да се извърши по
действителната пазарна цена на имота – в този смисъл Решение № 266 от 17.10.2014
г. по гр. д. № 3333/2014 г. на ВКС, I ГО, Решение № 67 от 24.03.2016 г. по гр.
д. № 5264/2015 г. на ВКС, I ГО, Решение № 120 от 11.10.2019 г. по гр. д. №
2763/2018 г. на ВКС, I ГО, и др. В разглеждания случай относно действителната пазарна
стойност на делбения апартамент № 3 по делото са изслушани две оценителни
експертизи – пред СРС и пред СГС. Видно е от заключението от 05.09.2019 г. на
вещо лицеР.К.по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, че пазарната цена на жилището, заедно с прилежащите му мазе и таван и 1,54 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, възлиза
на 159 700 лева. Установено е от заключението на вещото лице П.Я. по допуснатата
и изслушана във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК като компетентно и обективно подлежи
на кредитиране, че актуалната пазарна стойност на жилището, заедно с прилежащите му мазе и таван и 1,54 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
възлиза на 238 790 лева /която е
в по-висок размер от възприетата от СРС/, при прилагане на метода на пазарните
аналози и отчитайки местоположението, площта, комуникативността, състоянието на
имота и пр. Делът на Л.К. от процесното жилище – 2/3,
се равнява на сумата от 159 193 лева, а този на М.И. /конституирана на
основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия К.К./ - 1/3, на сумата от
79 597 лева.
При възлагане на неподеляемия
недвижим имот съдът уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти
или с пари.
В случая след възлагането в дял на Л.К.
на апартамент № 3, в делбената маса остава неурегулираният поземлен имот, представляващ УПИ IX –
838 в с. Торос, Ловешка област, ведно с построените в него сгради. Относно
актуалната пазарна стойност на УПИ IX - 838 в с.
Торос, Ловешка област, ведно с построените в него сгради и подобрения, е изслушана СТЕ пред въззивната
инстанция, която по реда на чл. 202 ГПК настоящият състав кредитира по
изложените мотиви във връзка с актуалността на оценката, и която установява, че
тази стойност възлиза на 10 740 лева. Делът на Л.К. от този имот – 5/6, се
равнява на сумата от 8 950 лева, а този на М.И. /конституирана на
основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия К.К./ - 1/6, на сумата от 1 790
лева.
На основание чл. 353 ГПК Софийски
районен съд е поставил горепосоченото УПИ в дял на К.К.. Настоящият съдебен
състав намира преценката на районния съд досежно способа за извършване на
делбата на този имот за правилна и законосъобразна.
Нормата на чл. 69, ал. 2 ЗН изисква
при разпределението на наследственото имущество всеки от наследниците да получи
дял в натура, а неравенството на дяловете да се уравни в пари. Видно от
цитираната разпоредба принципът за реален дял е водещ в делбата. Когато броя на
имотите съответства или е по-голям от броя на наследниците, делбата следва да
се извърши чрез разпределение по начин, че всеки съделител да получи дял в
натура, а неравенството на дяловете се уравни парично. Изискването за
разпределение на съсобствените имоти и за получаване на дял в натура от всеки
от съделителите касае цялата делбена маса до нейното изчерпване, т. е. всички
допуснати до делба имоти, а не само част от тях, които могат да се разпределят,
и изнасяне на публична продан на останалите. Публичната продан по реда на чл.
348 ГПК е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите
и всеки имот е реално неподеляем. Стойността на отделните дялове, както и
квотите на съделителите, са от значение за избиране на способа за извършване на
делбата – разпределяне по чл. 353 ГПК или теглене на жребий по чл. 352 ГПК. Предвид
така формираните правни изводи, въззивният съд приема, че делбата на другия
съсобствен имот, останал в поделяемата маса, извън възложения по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК, а именно УПИ IX - 838 в с. Торос,
Ловешка област, ведно с построените в него сгради, следва да се извърши
чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, като посоченият имот се постави в
дял на ищеца – съделител. По този начин ще бъде спазен основния принцип за
получаване на реален дял, закрепен в нормата на чл. 69, ал. 2 ЗН. Не могат да
бъдат споделени доводите на въззивника – ищец относно публичната продан по чл.
348 ГПК като приложим способ за ликвидиране на съсобствеността относно
процесното УПИ предвид констатираното наличие на друг делбен имот, с който е
възможно преодоляването на неравенството в дяловете на съделителите. Определящо в случая, при избора на
приложимия за уравнение на дялове способ, е наличието на друг съсобствен между
съделителите имот, както и обстоятелството, че с извършване на уравняването по
този начин в най-пълна степен ще се постигне целта на чл. 62, ал. 2 ЗН – всеки
от съделителите да получи дял в натура. Като за пълнота следва да се посочи, че
в процесната хипотеза безспорно е невъзможно и тегленето на жребие, предвид
основателността на възлагателната претенция относно един от двата допуснати до
делба имоти.
Следователно с оглед правата на
страните в съсобствеността и действителната актуална пазарна стойност на
процесните делбени имоти, на ищеца – съделител се дължи парично уравнение в
размер на 70 647 лева. Това е така, тъй като общият
дял на Л.К. от делбеното имущество възлиза на 168 143 лева, като в дял на
същата се възлага жилищен имот на стойност 238 790 лева, а общият дял на М.И. възлиза
на 81 387 лева, като в неин дял се възлага имот на стойност 10 740
лева.
Ето защо решението на СРС следва да
бъде отменено в частта, в която е определена
действителната стойност на процесните делбени недвижими имоти, и в частта, в
която е определена паричната сума, дължима от ответницата – съделител за
уравнение на дела на ищеца – съделител.
По претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС
По претенциите на ищеца - съделител
с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата - съделител да му
заплати сумата от 9 930 лева – обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната
1/3 идеална част от допуснатия до делба апартамент № 3, с адрес в гр. София,
район „Оборище“, бул. „**********************, вх. *******претендирано за периода
от 15.12.2016 г. – 18.09.2019 г., в размер на
сумата от 9 930 лева, заявени в рамките на установения в чл. 346 ГПК срок – в
първото заседание след допускане на делбата, въззивният съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.
2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. В тежест на ищеца по този иск е да докаже, че за процесния
период, за който претендира обезщетение за лишаване от ползване, делбеният имот
е използван от ответницата Л.К., че е поканил последната писмено да му заплаща
обезщетение, както и размера на пропуснатата полза.
Ответницата – съделител не обжалва
решението на СРС в частта, в която претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е уважена,
поради което въззивният съд приема, че със сила на пресъдено нещо е установен
фактическият състав на предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
На етапа на въззивното производство
единственият спорен между страните въпрос касае размера на присъденото от
решаващия съд обезщетение за лишаване от ползване за периода 15.12.2016 г. –
18.09.2019 г.
Размерът на обезщетението се
определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за
който ползващия имота съсобственик – длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността. При изложените по-горе мотиви въззивният съд намира, че
размерът на средната пазарна наемна цена на апартамент № 3 следва да се
определи съобразно заключението на вещо лицеР.К.по изслушаната пред СРС съдебно
– техническа експертиза, съобразно с участието на ищеца в съсобствеността, за
периода 15.12.2016 г. – 18.09.2019 г., в размер на сумата от 5 352 лева – при
съобразяване с конкретното състояние на апартамента, съпоставянето му с други
имоти със сходни характеристики и съществуващите данни за размера на средните
наемни цени, на които се отдават подобни, сравними с делбения апартамент,
имоти. Въззивният съд счита така определената стойност за справедлива и
отговаряща на обективните характеристики на имота и пазарните наемни цени към
разглеждания период, а оплакванията на ищеца – съделител за занижен размер на
тази стойност намира за неоснователни. Ето защо претенцията за сметки,
предявена от ищеца – съделител, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, е
основателна в посочения размер от 5 352 лева, в каквато насока са и изводите
на решаващия съд. Поради това решението в частта, с която предявения иск е
уважен в посочения размер и е отхвърлен за разликата до пълня предявен размер,
следва да се потвърди.
Предвид всичко изложено решението на
СРС следва да бъде отменено единствено в частта, в която е определена
действителната стойност на процесните делбени недвижими имоти, и в частта, в
която е определена паричната сума, дължима от ответницата – съделител за
уравнение на дела на ищеца – съделител, като вместо него бъде постановено
друго, с което се определи действителна стойност на апартамент № 3 в размер на
238 790 лева, ответницата – съделител, на която е възложен този имот, да
заплати за уравнение на дела на ищеца – съделител сумата от 70 647 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума в шестмесечен срок от влизане в сила
на решението за възлагане.
С оглед изхода на спора следва да
бъдат преизчислени и дължимите от страните държавни такси пред първата
инстанция. Съгласно чл. 355 ГПК вр. с чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, страните да заплатят по сметка на СРС
държавна такса, съобразно стойността на дяловете. В случая ответницата –
съделител е освободена от заплащане на държавна такса, поради което
преизчисление се налага единствено относно дължимата от ищеца – съделител
държавна такса. Ищецът дължи следната държавна такса 81 387 лева Х 4 % = 3 255,48
лева.
В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение трябва да бъде потвърдено, като правилно.
По частната жалба на Л.К., с която
се обжалва Определение от 13.10.2020 г. на СРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е допълнено първоинстанционното решение в частта за разноските,
като жалбоподателката е осъдена да заплати на ищеца – съделител сумата от 830
лева – разноски по делото, въззивният съд намира следното:
В производството по съдебна делба, в
неговата фаза на извършване, ищецът – съделител е предявил иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС – за осъждане на ответницата – съделител да заплати
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот съобразно квотите от
собствеността за периода 15.12.2016 г. – 18.09.2019 г. в размер на 9 930
лева. Тази претенция е частично уважена до размера на сумата от 5 352 лева
и е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер. Настоящият състав
намира, че Софийски районен съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал.
1 ГПК, като е разпределил отговорността за разноските по претенциите по сметки
на ищеца съобразно изхода на спора.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК
страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските
включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени
доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на
съсобствеността. Съгласно константната практика на ВКС – в този смисъл Определение
№ 681 от 18.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5778 / 2015 г. на ВКС, III ГО, Определение
№167 от 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1727/2016 г. на ВКС, I ГО, Определение
№ 335 от 01.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2020/2015 г. на ВКС, I ГО, и др. правилата
за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един
адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с
предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК. В този смисъл и предвид
изхода на спора относно претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС въззивният съд намира
за основателно искането на ищеца – съделител за присъждане на разноски за
заплатен адвокатски хонорар. Относно оплакванията на жалбоподателя досежно
начина на определяне на размера на претендираното адвокатско възнаграждение
предвид липсата на уточнение в представения договор за
правна защита и съдействие от 18.11.2019 г. /л. 305 СРС/ на размера на
заплатеното възнаграждение за тази претенция на ищеца, съдът намира същите за
неоснователни. Съгласно установената съдебна практика на ВКС, когато съдът
намери искането на ответника за присъждане на разноски за част от разглежданото
производство за основателно, но в представените списък и доказателства за
разноски те са определени общо, съдът на основание чл. 78, ал. 1 или ал. 3 ГПК
следва да разграничи каква част от тези разноски се отнасят до основателното
искане и да ги присъди – в този смисъл са Определение № 505 от 18.10.2016 г. по
ч. т. д. № 1799 /2016 г. на ВКС, II ТО, Определение № 276 от 02.07.2019 г. по
гр. д. № 1598 /2018 г. на ВКС, Определение № 352 от 24.10.2014 г. по ч. гр. д.
№ 4193 /2014 г. на ВКС, I ГО, Определение № 14 от
28.01.2021 г. по ч. гр. д. № 4132 / 2020 г. на ВКС, I ГО, и др. Според правното
разрешение, възприето в цитираната практика, когато не може да се разграничи
каква част от разноските се отнася за всеки от исковете, то разпределението им
следва да се извърши поравно за всеки иск. При извод, че съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът –
съделител има право на разноски, съответни на уважената част от претенциите му по
сметки, които са в общ размер на 9 930 лева, и че от представения договор за
правна защита и съдействие от 18.11.2019 г. /л. 305 СРС/ се установява, че К.К.
е заплатил 3 050 лева за процесуално представителство по делото за втора фаза
по извършването на делбата, следва да се приеме, че това възнаграждение се
отнася до цялата втора фаза на делбеното производство пред първата инстанция с
всички негови последващи усложнения, вкл. и предявените претенции по сметки. Доколкото
не може да се разграничи каква част от адвокатското възнаграждение се отнася за
всеки от исковете /за делба и за сметки/, разпределението им следва да се
извърши поравно за всеки иск. Предвид обстоятелството, че претендираният от К.К.
общ размер от 830 лева на възнаграждението за защита срещу претенциите по
сметки (в молбата по реда на чл. 248 ГПК от 12.10.2020 г.) е по-малък от
определения по този начин размер, и при липса на възражение за прекомерност на
този размер, който се доближава до минималния такъв по чл. 7, ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален
размер съобразно уважения размер на претенцията, въззивната инстанция намира
искането за разноски за основателно до посочения размер. Ето защо, подадената
частна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.
Относно разноските във въззивното
производство
Актуалната съдебна практика на ВКС
приема, че присъждането на разноските съобразно стойността на дяловете /чл. 355,
ал. 1 ГПК/ се извършва, когато няма спор между страните – съделители относно
съсобствеността и правата на съделителите в нея, както и относно способа на
извършване на делбата. В случай, че такъв спор е налице, какъвто е конкретния
случай и същият се пренася пред по-горна инстанция /въззивна и касационна/, при
приключване на тези производства разноските се присъждат по общите правила
съгласно чл. 78 ГПК, следователно страните дължат заплащане на направените за
въззивното производство разноски по общите правила съобразно изхода на делото
на тази инстанция.
Съделителката Л.К. е освободена от
заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. С оглед
неоснователността на депозираната от нея въззивна жалба, разноски не ѝ се
дължат.
По отношение на претендираните от М.К.И.
разноски – с оглед депозираната от нея въззивна жалба спорен пред въззивната
инстанция е бил въпросът за избора на способ за извършване на делбата, за действителната стойност на делбените имоти, размера на
паричното уравнение и дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. След като
решението на СРС е потвърдено в частта, в която са определени способите за
извършване на делбата и в частта, в която съдът се е произнесъл по иска по чл.
31, ал. 2 ЗС, следва извод, че въззивната жалба е основателна само в частта,
касаещи доводите за действителната стойност на делбените имоти и размера на
паричното уравнение, т. е. искането за разноски на страната е частично
основателно. В случая същата претендира сторени разноски за платена държавна
такса, депозит за вещо лице по СТЕ и адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата
3 838,38 лева. С оглед изхода на спора и предвид частичната
неоснователност на депозираната въззивна жалба относно способа за извършване на
делба и претенциите по сметки, въззивният съд намира, че на въззивницата М.И.
следва да бъдат присъдени разноски, равняващи се на 1/3 от стойността на
претендираните такива, а именно до сумата от 1 279,46
лева, съразмерно на уважената част от въззивната ѝ жалба.
Относно обжалваемостта на въззивното
решение
Настоящото решение подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 99072/25.05.2020 г.
по гр. д. № 72776/2016 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 53
състав, в ОБЖАЛВАНАТА МУ
ЧАСТ, в която е определена действителната стойност на процесния
делбен жилищен имот в гр. София, и в ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, в която е
определено дължимото от ответницата Л.Н.К. парично уравнение на дела от този
имот на ищцата М.К.И., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ действителна стойност на възложения
в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на Л.Н.К. недвижим
имот – АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр. София, Столична община, област София
(столица), представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
68134.405.44.1.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-45 от 09.07.2010 г. на ИД на АГКК, без издадена заповед за
изменение в ККР, с адрес: гр. София, район „Оборище“,
бул. **********, който се намира в жилищна сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.405.44, с предназначение на обекта: жилище,
апартамент, брой нива на обекта 1, с посочена в документа площ от 68.38 кв. м.,
с ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.405.44.1.5, 68134.405.44.1.32, под обекта: 68134.405.44.1.71, и над него:
68134.405.44.1.36, който обект се състои от две стаи, хол, кухня, баня –
клозет, килер, балкон, мазе и таван, ведно с прилежащите му 1.54% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с
идентификатор 68134.405.44, в размер на 238 790 лева.
ОСЪЖДА Л.Н.К., ЕГН
**********, с адрес: *** – *******ет. 2, ап. 3, да заплати за уравнение на
дела от гореописания недвижим имот на М.К.И., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж. к. *******/конституирана с определение на СГС от
01.12.2021 г. на основание чл. 227 ГПК като универсален правоприемник на
починалия в хода на процеса съделител К.А.К./, сумата от 70 647 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума в шестмесечен срок от влизане в сила
на решението за възлагане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99072/25.05.2020 г. по
гр. д. № 72776/2016 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско
отделение, 53 състав, в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Л.Н.К. частна жалба
срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 20225565 от 13.10.2020
г. по описа на
Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 53 състав.
ОСЪЖДА М.К.И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. *******/конституирана с определение на
СГС от 01.12.2021 г. на основание чл. 227 ГПК като универсален правоприемник на
починалия в хода на процеса съделител К.А.К./, да заплати на основание чл. 355 ГПК, по сметка на Софийски районен съд, държавна такса в размер на още 1 126,15
лева.
ОСЪЖДА Л.Н.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** – *******ет. 2, ап. 3, на основание чл. 273, вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК, на М.К.И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. *******/конституирана
с определение на СГС от 01.12.2021 г. на основание чл. 227 ГПК като универсален
правоприемник на починалия в хода на процеса съделител К.А.К./, сумата от 1
279,46 лева – разноски за въззивното производство, съобразно уважената част от
въззивната жалба.
След влизане в сила на въззивното
решение, делото да се върне на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 53 състав, за
извършване на преценка относно наличието на предпоставки за провеждане на
производство по чл. 247 ГПК относно отразеното в диспозитива на решението ЕГН на съделителката
Л.Н.К. съобразно данните, събрани във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: