Решение по дело №1099/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1034
Дата: 10 март 2014 г.
Съдия: Румяна Бакалова
Дело: 20131200501099
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

24.10.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.27

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Станислав Стефански

дело

номер

20124100500792

по описа за

2012

година

за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 569 от 16.02.2012г. постановено по гр. д. № 928/2011год. Горнооряховският районен съд е осъдил „Б. Т. П.” Е., гр. С., ЕИК ..., „Поделение за Т. П.”, гр. Г. О. да заплати на Н. П. М., ЕГН – * от гр. П. сумата 127,77лв., представляваща неизплатена част от обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестието, ведно със законната лихва върху тази сума, както и сумата 41,38лв., представляваща лихва за забава върху горната сума за периода 05.08.2008год. – 03.05.2011год.; също сумата 766,62лв., представляваща неизплатена част от обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, както и сумата 248,09лв., представляваща лихва за забава върху горната сума за периода 05.08.2008год. – 03.05.2011год.Присъдени са съответно разноските и държавната такса.

Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от „Б. Т. П.” Е., гр. С., ЕИК ..., „Поделение за Т. П.”, гр. Г. О., относно уважените претенции. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно представените по делото доказателства, както и приложението на Закона.

Ответник жалба - Н. П. М., чрез процесуалния си ´редставител оспорва жалбата.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

По гр. д. № 928/11г. ГОРС е постановил решение, с което е уважил предявените от Н. П. М. от гр. П. искове с правно основание чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ против „Б. Т. П.” Е., гр. С..

По направените оплаквания съдът намира, че липсва законно основание за уважаване на жалбата.

Принципен е въпросът какво се включва при начисление в брутната месечна заплата освен основна заплата и % прослужени години, когато на лицето се изплаща обезщетение по чл. 222 ал.1 и ал.3? Ако лицето е имало предходния месец нощен труд /какъвто е настоящият случай/, купони, извънреден труд или целева награда трябва ли да се вземат в предвид тези суми?

Включва се само това, което е с постоянен характер. Аргумент - НСОРЗ.

Чл. 20. В брутното трудово възнаграждение извън случаите по чл. 177 и 228 от Кодекса на труда се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

Кои видове възнаграждения се включват в брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ е регламентирано с разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В ал. 3 от чл. 17 от Наредбата е регламентирано, че допълнителните трудови възнаграждения, които се включват в брутното трудово възнаграждение, трябва да имат постоянен характер. Кои допълнителни трудови възнаграждения имат постоянен характер е посочено изрично в ал. 1 на чл. 15 от Наредбата, като с ал. 2 на чл. 15 от Наредбата е регламентирана характеристиката на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Тълкувайки посочената правна норма, настоящият съд счита, че основният белег, за да е допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер, е "зависимост единствено от отработеното време", а не дали този вид допълнително възнаграждение се заплаща всеки месец постоянно. Поради което съдът приема, че всички допълнителни трудови възнаграждения, които са изплатени на ищеца за месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, са от категорията, визирани с посочената правна норма. Видът и размерът на изплатените допълнителни трудови възнаграждения на ищеца е установен чрез прието заключение на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство експертиза.

При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение № 569 от 16.02.2012г. в обжалваната част е правилно и законосъобразно. При тази констатация горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение.

В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно съдебно решение и неговото потвърждаване, въззивната инстанция на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ГОРС.

При този изход на делото на ответник жалба следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 200,00лв.

Водим от горното Окръжният съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 569 от 16.02.2012г., постановено по гр. д. № 928/2011год., по описа на Горнооряховския районен съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Б. Т. П.” Е., гр. С., Община С., район С., ул. „И. В.”, № ..., ЕИК ..., „Поделение за Т. П.”, гр. Г. Оряховица да заплати на Н. П. М., ЕГН – *, от гр. П., ул. „И. В.”, № ..., В.В, .1, А.1 сумата 200,00лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

DA3CE6836332D3F8C2257AA100436276