РЕШЕНИЕ
№ 4090
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря СТ.а Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110100956 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искове, предявени с искова молба от 19.04.2021 г.,
уточнителна молба от 14.05.2021 г., уточнителна молба от 10.06.2021 г. и уточнителна молба
05.07.2021 г. от К. Д. Г. и И. П. Г. срещу В. Д. Д. за осъждане на последната да заплати на
ответниците
1.- сумата от 1800 лева – главница, изчислена като половината от направени от
ищците разходи за ремонт на междуетажна подова конструкция, таванска конструкция,
комин по южна фасада на къщата, подмяна на вертикален канализационен клон от
жилищния към приземния етаж, изграждане на стена с обшивки от дървена и пластмасова
ламперия между кухненски нища и баня и реконструкция на водопроводна инсталация,
външен кат на дограма на жилищен етаж от сградата, фасадна топлоизолация по
северозападната и югоизточната фасади на жилищния етаж, хидро и топлоизолации и
подковаване на пода с дървено дюшаме, изграждане на изолационно предверие с покривна
конструкция върху терасата, подмяна на водопроводна инсталация в приземния етаж и
подмяна на хоризонтален канализационен клон към септична яма, осъществени в периода от
м.05.2014 г. до м.06.2020 г. в дворно място, с площ 1140 кв.м., съставляващо **** от кв. 38
по полана на с. ***о, при граници: ***, ведно с построената в него двуетажна жилищна
сграда на осн. чл.61, ал.2 ЗЗД
2.-сумата 3500 лева –главница, представляваща проектантски хонорар за
осъществени проектантски услуги за „Многофамилна жилищна сграда в У****кв. 26-ти по
плана на гр. *** по сключен между ищците и наследодателя на ответника ****,
ЕГН:**********, починал на 05.04.2020 г. договор от 28.07.2018 г. за поддържане, взаимни
проектантски услуги и доверително управление на процесните имоти и предадени от
възложителя на техническия проект за изграждане на Многофамилна жилищна сграда в***
кв. 26-ти по плана на гр. ***, общ. ***“ на наследодателя на ответника приживе, на осн.
чл.79 ЗЗД.
3. -сумата от 1500 лева – главница, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени от ответниците разноски за заплащане на наем в размер
1260 лева за периода от месец октомври на 2020 г. до месец април на 2021 г. /по 180 лева на
месец/ по договор за наем на жилище от 08.10.2020 г. сключен с трето лице, направените за
извънсъдебно уреждане на отношенията разноски в размер от 140 лева за изпратена на
11.07.2020 г. нотариална покана до Таня Георгиева и разноски в размер от 100 лева за
1
изпратена 10.08.2020 г. нотариална покана на В. Д., които вреди са претърпени вследствие
на недобросъвестно водени преговори от страна на В. Д. относно постигането на уговорка за
закупуване на процесните имоти дворно място, с площ 1140 кв.м., съставляващо *** от кв.
38 по плана на с. ***, при граници: *, ведно с построената в него двуетажна жилищна ***, от
страна на ищците, като същата е премълчала обстоятелството, че не е единствен наследник
на имотите, неоснователно е променила първоначално уговорената цена на имотите, предала
е на ищците цветни копия на скици и удостоверение за данъчна оценка на имотите
представяйки ги за оригинали и неоснователно е отказала да подпише с ищците
предварителен договор за покупко - продажба на процесните имоти, на основание чл. 12 от
ЗЗД.
В доклада по делото е посочено, че в молбата, с която са предявени исковете е
посочено, че сумата в размер от 1800 лева се претендира като разноски по сключен с
наследодателя договор в устна форма, по силата на който са осъществени изброените по-
горе СМР. По отношение на претенцията в размер от 3500 лева се твърди, че същата се
претендира по договора от 28.07.2018 г., с който страните са се договорили да осъществят
съвместна проектантска работа по отношение на къщата. По отношение на претенцията в
размер от 1500 лева се твърди, че същата представлява претърпени от ищците вреди,
вследствие на недобросъвестното преговаряне от страна на В. Д., за продажба на
процесните имоти на ответниците. Поддържа се, че укривайки наличието на още един
собственик на имотите, внезапната промяната на цената на имотите определена при
първоначалните преговори и впоследствие – неоснователния отказът от Д. да продаде
имотите на ищците е причинило вреди на последните, като ги е принудило да правят
разходи за заплащане на наем и изпращането на нотариални покани, които разходи е нямало
да бъдат направени, ако В. Д. е договаряла добросъвестно и е сключила договора за
продажба на процесните имоти съобразно постигнатите при първоначалните преговори
параметри.
Исковите претенции са уточнени в открито съдебно заседание от 17.6.2022 г. л.162 и
сл./. Уточнено е, че сумата от 3500 лв. за извършени от ищците проектантски услуги се
дължи, тъй като същата е предадена на наследодателя на Д. – *** от възложителя по
техническия проект за изграждане на „Многопрофилна жилищна сграда в ***, кв. 26-ти по
плана на гр. *** но след смъртта на ***, този проект е довършен от Г.и, поради което / и във
връзка с уточненията на исковата молба за наличие на договор за взаимно консултантски
услуги- л.29 и л.30/ се дължи за извършена работа на ищците.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата по исковете В. Д. Д., в
който е застъпено становище за неоснователност на същите. Поддържа се, че претенцията за
заплащане на разходите направени от ответниците за заплащане на наемна цена, вследствие
несключането на договор за покупко-продажба за процесните имоти е неоснователна,
доколкото е въпрос на договорна свобода дали ищците ще продадат имотите си или не,
както е въпрос на договорна свобода обстоятелството по сключване на договор за наем
между ответниците и третото лице. Оспорвате се претенциите за разходи за изпращане на
нотариални покани, като се твърди, че няма причинна връзка между твърдените вреди, под
формата на направени разходи по изпращането на поканите и поведението на ищцата.
Наведено е възражение за погасяване на давност на вземането от 1800 лв. за подобрения в
имота /л.67/. Становище за неоснователност на исковите претенции с подробни доводи е
взето и на 16.03.2022 г.- л.148 и сл.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
От фактическа страна:
По делото е представен документ наименован „договор за отдаване под наем на
недвижим имот“ от 28.07.2015 г., сключен между И. и К. Г.и / наематели/ и инж. *** /
наемодател/, с който е уговорено, че наемодателят отдава на наемателите имот: УПИ XI-164,
кв.38, по плана на с. *** и жилищната сграда в имота срещу месечен наем от 20 лв., платими
на 15 число, за срока на договора-10 години /л.10/.
На л.12 е представен договор от 28.07.2018 г. между същите страни и за същия имот,
като наемателите са поели задължение да поддържат имота и сградата в добро стопанско
състояние; договорът е безсрочен; като наемателите са се задължили че ще заплащат всички
разходи за електроподаване и водоподаване, както и ще осигуряват всички съгласувания и
2
консултации при проектантската дейност на наемодателя „вместо финансово покритие“.
Видно от удостоверение за наследници на л.186 *** е починал на 05.04.2020 г., като
един от наследниците му е В. Д. Д. / ответницата/, в качеството на негова преживяла
съпруга, а другия – **** – сестра, която е починала на 09.08.2021 г.
На л.15 от делото е представен писмен документ, върху който с ръкописен текст е
изписано „7 000 / седем хиляди лева/ за проекта само на трите сгради“; „днес, 09.02.2020 г.
получих първата вноска за проекта от 3500 / три хиляди и петстотин лева/“, след които
изявления и изписан параф; най-отдолу в документа се сдържат имената *** и подпис.
Представен е договор за наем от 08.10.2020 г., видно от който ищецът Г. като
наемател е наел жилищен недвижим имот на ул. „***“ за срок от 1 година за наемна цена от
180 лв. месечно.
Представени са 2 броя сметки за плащане на сумите от 100 лв. и 140 лв. на нотариус
*** за изпращане на 2бр. нотариални покани, а именно номер 10203/2020 г. връчена на
***на 13.07.2020 г. /л.251 гръб/ и рег. номер 990/2020- връчена на В. Д. на 10.08.2020 г.
/л.255 гръб/.
На л.105 от делото е представен неподписан екземпляр от предварителен договор за
покупко-продажба на процесния имот в с. *** от 23.06.2020 г. между В. Д. /продавач/ и К. Г.
/ купувач/, като е посочено, че цена на имота е определена на база на експертната оценка на
имота изготвена от починалия съпруг на продавача през 2005 г. и вписана в съдебното
решение за делба 1555/10.04.2012 г., а срок за сключване на окончателен договор е
15.07.2020 г.
Представени са части от технически проект за строеж: „Многофамилна жилищна
сграда в *** кв.26, гр. ****, а именно – част Конструктивна / в оригинал на л.136 и сл.,
която е била предмет на изследване от съдебно-техническа експертиза/; заглавните страници
на части „План за безопасност и здраве“ и „Пожарна безопасност“, от които е видно, че са
съгласувани за част „Архитектура и „Пожарна безопасност“ от арх. инж. Д.*** /л.16 и сл./.
За обекта е издадено разрешение за строеж 30/10.02.2021 г. / л.18/.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Г.
/л.190 и сл./, от която се установява, че представения на л.136 и сл. от делото технически
проект, част „Конструктивна“ за обект „Многофамилна жилищна сграда в ***, кв. 26-ти по
плана на гр. ***, общ. ****“ не съответства с изискванията за одобряване и издаване на
разрешение за строеж от съответните компетентни органи. В проекта липсват чертежи за
изпълнение на основите и настилката, няма таблица и заглавие на чертежите, от които да
става видно за кой обект са, липсват статистически изчисления, количествена сметка на
използваните материали и детайли; обяснителната записка не отговаря на изискванията на
Наредба 4/21.05.2001 г. за съдържание; предадените чертежи за коти +3,50 и +6,50 не са във
вид, годен за съгласуване и одобрение.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. О.,
от която след оглед на имота в с. ***, се установя, че в него са извършени строително-
монтажни работи / СМР/ изразяващи се в ремонт на подова настилка, отстранена
компрометирана мазилка в една от стаите на жилищния етаж; измазване на комина с варо-
циментна мазилка; подмяна на вертикален канализационен клон; изграждане на стена с
обшивка от дървена и пластмасова ламперия между кухненската ниша и банята – WC;
основен ремонт на външния кат на дограмата на жилищния етаж; фасадна топлоизолация по
северозападната и югоизточната фасади; ; хидро и топлоизолация и подковаване на пода с
дървено дюшеме; изграждане на изолационно преддверие върху терасата и монтаж на
входна врата; подмяна на водопроводна инсталация в приземния етаж и последваща
подмяна на водомерен възел; ремонт на хоризонтален канализационен клон към септична
яма. Посочено е, че е трудно да се определи момента на извършване на СМР само по външен
вид, без приложени документи за закупуване на материалите, но съдейки по състоянието,
вещото лице сочи, че посочените от ищеца години на изпълнение съответстват или са
близки до момента на действителното изпълнените работи. Вещото лице е изчислило, че
съобразно посочения в исковата молба момент на изпълнение, стойността на работите е
4300 лв. вкл. 2000 лв. стойност на труд и 2300 лв.- стойност на материалите, като
извършените до 28.07.2015 г. работи са на стойност 200 лв., а тези след 28.07.2015 г. до
30.09.2020 г.-4100 лв.
По искане на ищците са разпитани двама свидетели – на 07.10.2022 г. свидетелят
3
Стоян Стоянов /л.209/, на 02.12.2022 г. – свид. Станчо Георгиев.
В показанията си свид. ***сочи, че в периода от 2014-2017 г. е извършвал СМР в
процесния имот в с. ***, като е извършвал изграждане на скелет на банята – дървена
констукция; под на приземния етаж чрез застилане с тухли, пясъчна възглавница и покрИ.е с
дъски; формиране на атре-затваряне с дървена конструкция и остъкляване с покрив.
Посочва, че извършването на тези работи му е било възложено от ищеца Г. и последният му
ги е заплатил, като е получил 200-300 лв. за труда си. Излага, че материалите са били на
обекта, поради което намира, че са му били осигурени от Г..
В показанията си свид. Георгиев излага, че в края на 2019 г. се обърнал към арх. ***
за изготвяне на технически проект за изграждане на къща в имота му в гр. ****, като била
уговорена цена от 7000 лв. за целия проект, като не е сключван писмен договор. Излага, че
заплатил сумата от 3500 лв. авансово в началото на 2020 г. на арх. Добрев, за което
последния издал разписка. След известно време арх. ****спрял да отговаря на обажданията
му, потърсил ищеца Г., от когото разбрал, че архитекта е починал. Георгиев сочи, че се
уговорил с Г. последния да довърши техническия проект, за което сключили писмен
договор срещу заплащане на остатъка от предварително уговорената с ***сума, а именно
3500 лв. Сочи, че е платил сумата от 3500 лв. на Г.. Излага, че с Г. се разбрали последния да
вземе подготвените от ***документи от съпругата на последния, но не знае каква част от
проекта е била изготвена от ***приживе. Свидетелят сочи, че ответницата Д. не го е търсила
след смъртта на съпруга й и не му е върнала сумата от 3500 лв., които е предал на ***.
Други относими за спора доказателства не са събрани.
По първия иск
Правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД
С проекта за доклад обективиран в определение 1294/03.02.2022 г., обявен за
окончателен в първото по делото съдебно заседание, съдът е квалифицирал иска за
заплащане на сумата от 1800 лв.- твърдяна от ищците стойност на половината от извършени
в периода от 2014-2020 г. от тях подобрения в имота в с. ***с правно основание чл.79 ЗЗД,
като е посочено, че сумата от 1800 лева се претендира въз основа на устен договор различен
от сключените през 2015 г. и 2018 г., съобразно уточнението направено в уточнителна молба
от 14.05.2021 г. в същото определение е разпределена доказателствена тежест по иска и са
дадени указания по чл.146, ал.2 ГПК съобразно дадената от съда правна квалификация,
основана на договорно правоотношение.
Съдът намира, че така дадената правна квалификация е погрешна, съобразно
наведените от ищците в исковата молба / насрещна искова молба/ от 19.04.2021 г. и
уточнителната молба от 14.05.2021 г. фактически твърдения.
Непротиворечиви са съдебната теория и съдебната практика по въпроса, че предметът
на спора се определя от наведените от ищеца като основание на иска факти и от търсената
от ищеца защита, като съдът, с оглед установения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното
начало в процеса, е длъжен да разреши материалноправния спор по същество, като се
произнесе по наведеното от ищеца с исковата молба основание и по търсената от ищеца
защита.
Съобразно наведените от ищците фактически твърдения, съдът намира че предявения
иск е с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие в
интерес, както на собственика на недвижимия имот, така и на гестора / предприелия
работата/. Този правен извод съдът извежда от наведените твърдения на ищците, а именно,
че в периода в който са започнали да извършват подобрения в имота – м.май 2014 г. не са
имали писмен договор за ползване на имота с наследодателя на ответника – ***, а устна
уговорка в този смисъл; след това са сключили договор за наем със същия, а именно на
27.08.2015 г., а по-късно и друг възмезден договор за ползване на същия имот през 2018 г.,
като са поели задължения да поддържат имота в „стопанско състояние“, както и да
подпомагат собственика в извършвана от него консултантска дейност / с договора от 2918 г./
В уточнителна молба от 14.05.2021 г. /л.26/ изрично се посочва, че извършените от м.май
2014 г. до юни 2020 г. са извън договорената между страните поддръжка на имота, която
са дължали ищците / надхвърлят я/ т.е. се поддържа, че изброените от тях СМР са извършени
на извъндоговорно основание. Същевременно е посочено, че претендираната стойност на
подобрения представлява половината от извършените разходи, тъй като ищците са ползвали
имота в половината срок, предвиден в договора от 28.07.2015 г., с оглед на което съдът
4
намира, че са наведени твърдения, че извършените подобрения са били в интерес и на
ищците / тъй като те са ги направили, доколкото са ползвали имота за живеене/.
Действително съдът не е дал правилна правна квалификация на исковата претенция в
доклада по делото, но съобразно фактическите твърдения на ищеца е допуснал исканите от
него доказателства – съдебно-техническа експертиза за наличието и оценка на подобрения и
свидетел, за доказване на извършването им.
С оглед приетата правна квалификация от настоящия състав, съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установява, че ищците са предприели извършването
на чужда работа без пълномощие от страна на ***/ наследодател на ответника/. По делото се
сочи, че последния е знаел за извършените действия, но не се твърди същите да са възлагани
от него; подобренията доколкото касаят собствения на *** недвижим имот са в интерес на
същия, а както се посочи, тъй като имотът е ползван от ищците, подобрения са били и в
техен интерес. Ищците са били със съзнанието, че извършват чужда работа, тъй като както
те самите поддържат, имотът е бил собственост на ***, като с оглед титулярството на
правото на собственост, задължението да поддържа имота вкл. да го ремонтира е на
собственика. Доколкото ищците са действали и в собственик интерес, съгласно чл.61, ал.2
ЗЗД заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването му.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че са
извършени подобрения в периода от 2014 г.-2017 г., които се установяват от съвкупната
преценка на изслушаната по делото техническа експертиза, изготвена от в.л. О. и
разпитания свидетел Стоянов, които кореспондират по отношение на извършване на работи
по изграждане на стена между кухненската ниша и банята и поставяне на платмасови/ PVC
плоскости / описани от свидетеля като изграждане на „скелет на баня“/; изграждане на под
с дървено дюшеме на приземния етаж и изграждане на предверие/ антре затворено с
дограма. Само тези подобрения съдът намира, че в условията на пълно и главно доказване –
при съответствие на доказателства, събрани с различни способи са извършени от ищците-
наличието на такива подобрения се доказва от експертизата, а че същите са извършени по
възлагане на ищеца Г. се установява от гласните доказателства. За останалите дейности,
както са описани в уточнението на исковата молба от 14.05.2021 г. / вкл. посочени като
извършени през февруари 2017 г.-подмяна на водопроводна инсталация в приземния етаж и
от май 2020 г.- ремонт на хоризонтален канализационен клон към септична яма/ съдът
намира, че не доказва да са извършени от Г..
Ответникът е навел възражение за погасяване на вземанията по давност, по което
съдът следва да се произнесе.
Настоящият състав приема, че 5-годишният срок на погасителната давност по чл. 110
ЗЗД за вземането за стойност от подобрения в чужд имот, извършени от гестор и в собствен
интерес, има за начало момента на извършените подобрения. /в този смисъл е практиката на
ВКС – напр. решение № 41/24.02.2014 г. по гр. д. № 6652/2013 г., решение № 65/19.07.2017
г. по гр. д. № 3114/2016 г., решение № 160/05.12.2019 г. по гр. д. № 948/2019 г., решение №
72/01.10.2020 г. по гр. д. № 3485/2019 г., все на Първо ГО; Решение № 60316 от 22.12.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 508/2021 г., IV г. о., ГК/. С оглед датата на подаване на исковата молба /
насрещните искове от 19.04.2021 г./, всички вземанията за всички дейности, извършени
преди 19.04.2016 г. са погасени по давност. С уточнението на претенцията от 14.05.2021 г.
са наведени твърдения за датата на извършване на конкретните дейности, като с оглед
наведените от самата ищцова страна твърдения вземанията за ремонт на междуетажната
подова констукция на сградата, ремонт на таванската констукция, ремонт на комина на
южната фасада, ремонт на вертикален канализационен клон, изграждане на стена с обшивки
от дървена и пластмасова ламперия между кухненската ниша и баня и реконструкция на
водопроводна инсталация; основен ремонт на кат на дограма на жилищния етаж на сградата
и фасадна топлоизолация по северозападната и югоизточната фасада на жилищния етаж /
л.27-28 от делото/, са погасени по давност.
Дейностите, които твърдения на ищците не попадат по извършване в погасения по
давност период, за които от вещото лице е констатирано, че са извършени, а от свидетеля е
потвърдено, че са възложени от Г. са тези по 1.изграждане на под с дървено дюшеме на
приземния етаж и 2. изграждане на предверие/ антре затворено с дограма, като стойността
на първата, съгласно оценителната експертиза е в размер на 699,26 лв., а на втората -705,44
лв., като се поддържа от ищците, че те са извършени съответно през май.2016 г. и октомври
5
2016 г.
За тези подобрения, съдът намира, че по делото не е категорично установено кога
точно са извършени, като изложените от ищците точни периоди на извършване не се
установяват нито от свидетелските показания, които са много общи и неконкретизирани в
тази част, като свид. *** сочи, че е извършвал дейност от 2014-2017 г., нито от експертното
заключение, което сочи, че от огледа може да се заключи,че периода на извършване на
дейностите „в общи линии“ съответства на посоченото от ищците /л.206 гръб/, но не може
да се установи точно, поради липсата на доказателства за закупуване на материали или
договорен период на извършване на работите. При така събраните доказателства, без да се
доказва по категоричен начин кога са извършени дейностите, съдът не може да възприеме
посочения от ищците период, съответно не може да направи категоричен извод, че тези
дейности не са направени в период, в който ако са извършени, ще са погасени по давност.
Следва да се добави, че от ищците не са ангажирани писмени доказателства за
заплащане на парични сумите за материали и/или труд за извършване на посочените по-горе
СМР. В тази посока единствено показанията на свид. ***за получаване на сума от 200-300
лв., за която обаче не е ясно кога и за коя дейност точно е заплатена. Т.е. по делото не е
доказано в условията на пълно и главно доказване, че ищците са сторили парични разходи за
материали и труд за извършване на подобрения в имота.
При тези съображения, иска за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата
от 1800 лв. за подобрения в периода от 2014-2020г. в имота в село Куманово, следва да бъде
отхвърлен.
По втория иск
Правно основание чл.79
Сумата от 3500 лева се претендира по договора от 28.07.2018 г., за който в отговора
на исковата молба се твърди, че включва задължението на ответниците за осъществяване на
взаимни проектантски услуги.
Разпределение на доказателствената тежест: по претенцията за проектантски хонорар
– ищците следва в условията на пълно и главно доказване да установят а) сключването на
договор за взаимни проектантски услуги от 28.07.2018 г. с Димитър Димитров, с твърдяното
съдържание, б) изпълнение на собствените си задължения, а именно предоставянето на
проектантски услуги и тяхното съдържание; в) размера на иска
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правонамаляващите си
възражения.
С определението за насрочване и на основание чл.146, ал.2 ГПК на ищците е указано,
че не сочат доказателства за а) сключването на договор за взаимни проектантски услуги от
28.07.2018 г. с ***, с твърдяното съдържание, б) изпълнение на собствените си задължения,
а именно предоставянето на проектантски услуги и тяхното съдържание;
Договорът, на който ищците основават правата си е представения на л.12 от делото,
съгласно който те поемат задължението да поддържат поземления имот и сградата в добро
стопанско състояние и ще заплащат всички разходи за електроподаване и водоподаване,
както и ще осигуряват всички съгласувания и консултации при проектантската дейност на
наемодателя „вместо финансово покритие“.
По делото не са събрани доказателства в какво точно се състоят консултантските
услуги, които ищците Г.и са предоставяли в полза на наследодателя на ответника / в тази
посока само са наведени твърдения на страната/. Договорът от 28.07.2018 г. не представлява
договор за възлагане на определена дейности, доколкото не е уговорено точно от страните
какъв е предмета на тези услуги и в какво точно се състоят те.
От събраните писмени доказателства се установява, че наследодателя на ответника е
бил ангажиран съобразно компетентността си, в изготвянето на технически проект за
„Многофамилна жилищна сграда в ***кв. 26-ти по плана на гр. ***“, но не са представени
доказателства за ангажиране от страна на ***на ищците с дейности за подпомагане или
консултиране по този проект. Безспорно е, че наследодателят на ответника *** в
притежавал проектантска правоспособност, с оглед на което е извършвал специфична с
оглед личността му дейност и дори да се приеме, че между него и ищците е съществувал
договор за предоставяне на услуги от Г.и на ***, те са били във връзка именно със
специфичната дейност на последния, т.е. договорът е сключен, с оглед личността на ***/
intuito personae/ и се е прекратил с неговата смърт, а ищците твърдят, че са извършили
6
дейности след смъртта на ***, за които им се дължи претендираната сума като
възнаграждение.
Следва да се посочи, че съгласно договора от 28.07.2018 г. е уговорено срещу
предоставените от ищците дейности в полза на Добрев, те да ползват имота в ***, а не да
получават парични суми като престация, каквато е претенцията в настоящото производство.
При изложеното, иска на ищците за осъждане на ответника да заплати сумата от 3500
лв.- проектантски хонорар подлежи на отхвърляне.
По третия иск
Правно основание чл.12 ЗЗД
Сумата от 1500 лева се претендира на основание чл. 12 от ЗЗД, доколкото в
уточнителна молба от 10.06.2021 г. изрично се сочи, че претърпените вреди – разходи за
наем и нотариални покани, са следствие от недобросъвестното преговаряне от страна на Д.,
която ако бе договаряла добросъвестно и бе сключила договора за продажба на процесните
имоти, ответниците не биха направили разноски за заплащане на наем и за изпращане на
нотариални покани с цел извънсъдебно уреждане на отношенията
Разпределение на доказателствената тежест: по иска с правна квалификация чл.12
ЗЗД ищците следва в условията на пълно и главно доказване да установят - а) воденето на
преговори с В. Д. за продажба на процесните имоти в полза на ответниците и постигане на
принципна договореност за продажба на имотите на продажна цена 35000 лева, б) укрИ.е от
В. Д. на наличието на още един собственик на процесните имоти, освен нея, както и
промяната на продажната цена в отклонение на първоначално водените преговори, предала
е на ответниците цветни копия на скици и удостоверение за данъчна оценка на имотите
представяйки ги за оригинали, както и осъществяването на положителния факт - отказ от
страна на В. Д. да продаде имотите, в) вида и обема на вредите, г) причинно следствена
връзка между вредите и недобросъвестното преговаряне от страна на В. Д., д) размера на
иска
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правонамаляващите си
възражения.
С определението за насрочване и на основание чл.146, ал.2 ГПК на ищците е указано,
че не сочат доказателства за – а) воденето на преговори с В. Д. за продажба на процесните
имоти в полза на ответниците и постигане на принципна договореност за продажба на
имотите на продажна цена 35000 лева, б) укрИ.е от В. Д. на наличието на още един
собственик на процесните имоти, освен нея, предала е на ответниците цветни копия на
скици и удостоверение за данъчна оценка на имотите представяйки ги за оригинали, както и
промяната на продажната цена в отклонение на първоначално водените преговори, както и
осъществяването на положителния факт - отказ от страна на В. Д. да продаде имотите, в)
вида и обема на вредите, г) причинно-следствена връзка между вредите и
недобросъвестното преговаряне от страна на В. Д., както и че не сочат доказателства за
размера на претенциите си.
По делото, от страна на ищците не са направени доказателствени искания и
съответно не е проведен процес на доказване по претенцията. По делото е представена
нотариална покана от ищеца Г. до ответницата, в която са изложени част от твърденията на
ищците за водени преговори за сключване на договор за продажба, но същата в частта
касаеща изявленията на ищеца представлява частен документ обективиращ твърденията на
страна и не се ползва с доказателствена сила в процеса.
При изложеното, като недоказана, следва да се отхвърли и претенцията с правно
основание чл.12 ЗЗД за сумата от 1500 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответницата. Тя е направила искане
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 510 лв. / изявление в
о.с.з. от 02.12.2022 г./. За доказване на разноските е представен е договор за правна защита и
съдействие от 02.12.2021 г. /л.221/, в който като предмет е посочено „ изготвяне на искова
молба и процесуално представителство по гр.д .10253/2020 г., ВРС, 12 състав и по
насрещния иск – изготвяне на писмен отговор и процесуално представителство“; в раздел
„договорено възнаграждение“ е посочено 400 лв.; в „платена сума“ е посочено 400 лв. по
основния иск, от които в брой е посочено – четиристотин, а на реда „по сметка“ е написано „
по наср… 670 лв.- шестотин и седемдесет – по наср. иск“.
7
Съдът намира, че от така представения договор не се установява да е направено
плащане за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Същото е образувано
след разделянето на гр.д. 10253/2020 г. по описа на ВРС, 12 състав, с оглед на което се
установява, че договора за правна защита се отнася към разглежданото дело. Но от начина
на вписване в договор за правна защита на уговорените суми за представителство не е ясно,
че е било уговорено възнаграждение в общ размер на 1070 лв. в двете производства, както и
каква сума е платена в брой и каква по банков път. В договора е посочено, че е уговорена
сума от 400 лв., а е записано, че са заплатени 1070 лв. На следващо място, за сумата от 670
лв. е посочено, че е заплатена на реда за отразяване на плащане по банков път / не са
представени доказателства за заплащане по банков път/, поради което съдът не възприема,
че договорът представлява разписка за заплащане на сумата от 670 лв. в брой. По начина по
който е оформен договора за правна защита, не може да се заключи, че страната е направила
ясно изявление за заплащане на адвоката в брой сумата от 670 лв. за представителство по
насрещните искове по гр.д. 10253/2020 г. по описа на ВРС, 12 състав, които са предмет на
разглеждане в настоящото производство. При изложеното, настоящият състав не намира
основание за присъждане на разноски в полза на ответника. При отхвърляне на искане на
страна за присъждане на разноски, съдът не дължи изричен диспозитив.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. Г., ЕГН: ********** и И. П. Г., ЕГН:********** и
двамата с адрес: *** срещу В. Д. Д., ЕГН: **********, адрес:гр. *** искове за осъждане на
ответницата да заплати на ищците
1.- сумата от 1800 лева – главница, изчислена като половината от направени от
ищците разходи за ремонт на междуетажна подова конструкция, таванска конструкция,
комин по южна фасада на къщата, подмяна на вертикален канализационен клон от
жилищния към приземния етаж, изграждане на стена с обшивки от дървена и пластмасова
ламперия между кухненски нища и баня и реконструкция на водопроводна инсталация,
външен кат на дограма на жилищен етаж от сградата, фасадна топлоизолация по
северозападната и югоизточната фасади на жилищния етаж, хидро и топлоизолации и
подковаване на пода с дървено дюшаме, изграждане на изолационно предверие с покривна
конструкция върху терасата, подмяна на водопроводна инсталация в приземния етаж и
подмяна на хоризонтален канализационен клон към септична яма, осъществени в периода от
м.05.2014 г. до м.06.2020 г. в дворно място, с площ 1140 кв.м., съставляващо ***от кв. 38 по
полана на с.***, при граници: *** ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда.
2.-сумата 3500 лева –главница, представляваща проектантски хонорар за
осъществени проектантски услуги за „Многофамилна жилищна сграда в *** кв. 26-ти по
плана на гр. ***“ по сключен между ищците и наследодателя на ответника ****,
ЕГН:**********, починал на 05.04.2020 г. договор от 28.07.2018 г. за поддържане, взаимни
проектантски услуги и доверително управление на процесните имоти и предадени от
възложителя на техническия проект за изграждане на Многофамилна жилищна сграда в ***,
кв. 26-ти по плана на гр. ***“ на наследодателя на ответника приживе.
3. -сумата от 1500 лева – главница, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени от ответниците разноски за заплащане на наем в размер
1260 лева за периода от месец октомври на 2020 г. до месец април на 2021 г. /по 180 лева на
месец/ по договор за наем на жилище от 08.10.2020 г. сключен с трето лице, направените за
извънсъдебно уреждане на отношенията разноски в размер от 140 лева за изпратена на
11.07.2020 г. нотариална покана до *** и разноски в размер от 100 лева за изпратена
10.08.2020 г. нотариална покана на В. Д., които вреди са претърпени вследствие на
недобросъвестно водени преговори от страна на ответницата В. Д. относно постигането на
уговорка за закупуване от ищците на недвижими имоти - дворно място, с площ 1140 кв.м.,
съставляващо *** от кв. 38 по плана на ***, при граници: ****, ведно с построената в него
двуетажна жилищна сграда, като ответницата е премълчала обстоятелството, че не е
единствен наследник на имотите, неоснователно е променила първоначално уговорената
цена на имотите, предала е на ищците цветни копия на скици и удостоверение за данъчна
8
оценка на имотите представяйки ги за оригинали и неоснователно е отказала да подпише с
ищците предварителен договор за покупко - продажба на процесните имоти.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9