П Р О Т О К О Л
гр. Варна, 18.12.2020 г.
Варненският районен съд, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание на 18.12.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НЕЛА КРЪСТЕВА
При участието на секретаря АНТОАНЕТА АТАНАСОВА сложи за
разглеждане гр.дело № 2577 по описа за 2020 г., докладвано от съдията.
На поименното повикване в 15,34
часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ищецът „Водоснабдяване и Канализация - Варна“ ООД, редовно призован, не се
явява, не се представлява.
Ответникът М.Г.Н., редовно призован, не се явява
лично, представлява се от адв. С.Н.,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ.
Н.:
Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази редовното призоваване на
страните и липсата на други процесуални пречки за развитие на производството,
след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл.143 от ГПК пристъпва
към изясняване на фактическата страна по спора, като дава възможност на ищеца
да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства
във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора
на исковата молба.
АДВ.
Н.:
Поддържаме отговора на исковата молба. Настоявам за прекратяване делото по
изложените съображения в отговора на исковата молба.
СЪДЪТ,
на основание чл.145, ал.3 от ГПК НЕ ПРИКАНВА
страните ДА СЕ СПОГОДЯТ, предвид разнопосочните им твърдения, изложени в
исковата молба и в отговора.
СЪДЪТ
след
изясняване на предварителните въпроси по делото, като съобрази невъзможността
за постигане на спогодба, на основание чл. 146 ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ ДОКЛАД на постъпилата искова молба:
Производството по делото е с правно
основание чл. 422 ал.1 от
ГПК.
Ø ИСКОВА
ПРЕТЕНЦИЯ НА ИЩЦОВАТА СТРАНА:
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищеца
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу
ответника М.Г.Н. ЕГН **********, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К
услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно:
сума в общ размер на 472,66лв. (четиристотин седемдесет и
два лева и ббст.), представляваща остатък от главници
за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 24.02.2016г. до 26.09.2019г. на адрес гр.Варна,
ул.Любен Каравелов бл.67, ап.11; сума в общ размер на 66,74лв. (шестдесет и шест лева и
74ст.), представляваща остатък от обезщетения за забава върху тези главници за
периода от 27.07.2017г. до 17.10.2019г.; както
и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-28.10.2019г. до окончателното им плащане, за които
суми е издадена заповед от 01.11.2019г. за изпълнение на парично задължение
по ЧГД № 17594/2019г. по описа на ВРС.
Претендира се за осъждане на
ответника да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и
разноските в заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителния иск, навеждайки следните
фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че „В.и
к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с посл.
изм.), предоставя В и К услуги на М.Г.Н. ЕГН ********** за имот на адрес ***,
който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер
1296870, чийто титуляр е ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите
условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок,
което длъжникът (сега ответник) не е правил.
Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от Общите
условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок
той изпада в забава.
На 28.10.2019г. В и К операторът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски
районен съд срещу Н., въз основа на което било образувано ЧГД № 17594/2019г. по
описа на ВРС, ГК-41 състав.
На 01.11.2019г. съдът издал заповед
№ 8422 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на
Н. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 580,06лв., представляваща
стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 26.03.2009г. до
26.09.2019г.; сумата от 157,62лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 23.03.2011г. до 17.10.2019г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-28.10.2019г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
Ответникът депозирал възражение
срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК.
На 29.01.2020г. заявителят (сега
ищец) беше уведомен, че на основание чл.415, ал.1 ГПК предвид подаденото
възражение от Н. може да предяви иск за установяване на вземането си. Предвид
възражението на Н. и във връзка с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на
ВКС, настоящите искове са предявени за фактури за периода от 27.06.2017г. до
26.09.2019г. по отношение на главниците и лихвите за забава (за част от сумите,
предмет на заповед № 8422 от 01.11.2019г. по ЧГД № 17594/2019г. по описа на
ВРС.
С оглед на изложеното, се моли за
постановяване на положително решение по предявената искова претенция.
Ø ОТГОВОР НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
Ответната страна в срока по
чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата
молба, изразява
становище за недопустимост на предявените искове, като съображенията за
това са следните:
В законоустановения срок по чл.414 от ГПК
ответникът е подал възражение срещу ЧАСТ от издадената заповед за изпълнение, касаеща следните вземания :
Фактура №**********/23.02.2011
г. на стойност 21.48 лева, ведно с лихва в размер на 19.29 лева;
Фактура №**********/25.01.2011г.
на стойностк 21.49 лева, ведно с лихва в размер на
19.11 лева;
Фактура №**********/30.05.2011г.
на стойност 21.48 лева, ведно с лихва на стойност 18.71 лева;
Фактура
№**********/27.06.2011г. на стойност 21.48 лева, ведно с лихва на стойност
18.54 лева ;
Фактура №**********/29.09.2011г.
на стойност 21.48 лева, ведно с лихва на стойност 17.96 лева,
които са изрично посочени в подаденото възражение.
По отношение на посочените
по-горе задължения, на кредитора е указано да предяви установителен иск по реда
на чл.422 от ГПК. Вместо обаче да предяви иск за спорните вземания, срещу които
е подадено възражение от длъжника, ищецът е предявил искове касателно
останалите претендирани вземания на ищеца, частта от заповедта за изпълнение
спрямо които е влязла в законна сила. Ето защо за ищцовото
дружество не е налице правен интерес от предявяване на положителен
установителен иск за процесиите суми, поради което производството по делото се
явява недопустимо
Предвид гореизложеното Ви
моли се да се прекрати производството по делото, като се присъдят в полза на
ответника направените в настоящото производство, както в заповедното
производство разноски.
Предвид изложеното по-горе
счита се за излишно да се излага становище по основателността на исковете в
настоящото изложение
Ø РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
Доказателствената тежест в
гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като
всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си.
В тежест на ИЩЦОВАТА СТРАНА е да установи наведените от него твърдения, обуславящи
допустимостта на исковата претенция, а именно:
- учредено по нейна инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение;
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
- съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по
основание /в т.ч. валидно учредено между страните договорно правоотношение,
изправността си по договора/, както и по размер и длъжник и падеж;
-
че в рамките на исковия период е бил изправен по отношение на поетите
задължения за доставка на ВиК услуги в обекта на
потребление на ответника, че е доставил претендираните
ВиК услуги и че ответникът е изразходил претендираното количество вода, както и за спазване на
уговорените в ОУ правила и процедури по измерване, отчитане и разпределение на
количествата вода,
-
настъпилата изискуемост на претендираната сума.
В
тежест на ОТВЕТНИКА по делото
е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната
сума в случай, че ищцовото дружество докаже нейната дължимост.
СЪДЪТ
предостави по реда на чл.146, ал.3 от ГПК възможност на страните по делото
да изразят становище по доклада и дадените указания, както и да предприемат
съответните процесуални действия във връзка с указанията.
АДВ.
Н.: Нямам
възражения по доклада.
СЪДЪТ намира ангажираните със сезиращата го
молба преписи от писмени документи за релевантни към установяване на
обстоятелства от предмета на спора, поради което и на основание чл. 146, ал. 4
от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
И ПРИЛАГА
всички, представените с исковата молба писмени доказателства в заверен вид:
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор; Решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г.; Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г.; Решение № Ц-34 от 15.12.2017
г.; Решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017 г.; Пълномощно; Справка за недобора на
частен абонат от 07.02.2020 г.
СЪДЪТ докладва
постъпила молба на 17.12.2020 г. от процесуалния представител на „Водоснабдяване
и Канализация“ ООД, с която уведомява, че не могат да се явят в днешно съдебно
заседание, като моли да се даде ход в тяхно отсъствие. Моли за решение при
признание на иска.
СЪДЪТ докладва
постъпило становище на 23.11.2020 г. от адв.С.Н., с
което се заявява искане за прекратяване на исковата претенция по подробно
изложени съображения.
АДВ.
Н.: Представям
списък на разноските по чл.80 ГПК.
СЪДЪТ
намира,
че са налице основания за прекратяване на образуваното производство по
предявената искова претенция, доколкото в заповедното производство, ответника е
подал възражение по чл.414 ГПК само срещу част от сумите по издадената Заповед
за изпълнение, а именно тези суми, касаещи задължения по следните фактури: от
23.02.2011 г., от 25.01.2011 г., от 30.05.2011
г., от 27.06.2011 г. и от 29.09.2011 г. В
съответствие с така подаденото възражение, заповедния съд е дал указания на
кредитора за предявяване на иск за установяване на вземанията, посочени като
оспорени във възражение № 4402/17.01.2020 г., а именно тези по цитираните
по-гори фактури. В разрез с това указание, ВиК Варна ООД,
са предявили искова претенция по чл. 422 ГПК, за парични суми по Заповедта по
чл.410 ГПКЩ, включващи главници и лихви, които не са били предмет на оспорване
в подаденото от длъжника възражение по реда на чл.414 ГПК. На практика, при липсата
на такова възражение срещу останалите суми по издадената Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, т.е. по отношение на паричните суми, които понастоящем са предмет
на разглеждане по гр.д. № 2577/2020 г., по предявената искова претенция по реда
на чл. 422 от ГПК, следва да се приеме, че по отношение на тези суми Заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила и въз основа на нея заповедния съд
е можел да издаде в полза на кредитора ВиК Изпълнителен
лист, при поискване от кредитора. При изложеното, предвид липсата на възражение
срещу паричните суми, предмет на издадената Заповед в заповедното производство
по чл.410 ГПК, за които е предявена настоящата искова претенция по чл. 422 ГПК,то
последната се явява лишена от правен интерес и подлежи на прекратяване.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д. №2577/2020 г. по описа на ВРС, 33 състав, поради липса на правен
интерес.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал. 4 ГПК, „Водоснабдяване
и Канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на М.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 300 лева,
представляваща определено адвокатско възнаграждение, редуцирано до минимума по
чл.7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. от МРАВ, предвид наведеното възражение от ищеца
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника и с оглед
обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
за
прекратяване подлежи на обжалване пред ВОС, в едноседмичен срок от дн. съдебно
заседание за ответната страна, за което тя се счита за уведомена чрез
процесуалния си представител от дн. съдебно заседание, а за ищеца - от
съобщаване на настоящото определение, за което да се изпрати препис от
протокола по ел. поща на ВиК Варна ООД.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 15,43 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: