Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 14/17.01.2021г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 529 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в /към ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №260217 от 21.09.2021г. постановено по АНД № 165 по
описа за 2021г. на Районен съд – Монтана, с което е
отменено издадено наказателно постановление № 1525 от 04.01.2021г. на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ гр.София, упълномощен със Заповед №РД-11-1423/02.12.2019г.
допълнена със Заповед №РД-11-1520/20.12.2019г. на Председателя на Управителния
съвет на АПИ, с което на К.Г. ***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 1800,00лева /хиляда и осемстотин/, на
основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Касационният жалбоподател Агенция "Пътна
инфраструктура"/АПИ/ София представлявана от юрисконсулт Тодор Г. в жалбата
и писмена защита по съществото на делото навежда доводи, че решението на въззивния съд е
неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие
с материалния закон. Излага доводи, че въззивния съд не е установил правилно
фактическата обстановка, извършеното нарушение е доказано по безспорен и
категоричен начин, като правилно е реализирана и административно наказателната
отговорност на наказаното лице. Моли за отмяна решението на въззивния съд и
потвърждаване на издаденото НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответника по
касационната жалба
К.Г.Г. в отговор по касационната жалба и
писмена молба по съществото на делото излага доводи, че оспореното решение на
въззивния съд е правилно и законосъобразно, тъй като същият не е управлявал ППС
– то на датата на установеното нарушение, за което по делото са приложени
писмени доказателства. Моли за потвърждаване на въззивното решение, като правилно, законосъобразно и
обосновано. Претендира разноски, но не представя доказателства за тях.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание,
дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като отрича наличието
на сочените от касатора основания за отмяна на въззивното решение. В заключение
твърди недоказаност на извършеното нарушение досежно авторството, поради което
и правилно е отменено издаденото НП. Решението на РС – Монтана счита за обосновано
и мотивирано, поради което следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства
свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни
изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
За да постанови оспореното решение
районният съд е приел, че К.Г.Г. безспорно е управлявал ППС, когато е бил
спрян за проверка на 14.09.2020 г., но липсват доказателства които да
обосноват, че той е бил водачът на това ППС на 12.09.2020 г. Задължение на
водача е преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние
и заплащане на дължимата такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата/ЗП/, освен когато тези задължения
са изпълнени от трето лице. В случая липсват констатации водачът да е нарушил
това свое задължение на 12.09.2020 г. и да е установено нарушение във връзка с
заплащането на такса за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва.
Липсват и твърдения отговорността на К.Г.Г. да се реализира и в
хипотезата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност
на К.Г.Г. е ангажирана за това, че на 12.09.2020 г., в 17.46 ч.
на Горна Вареница път №I-1, отсечка 96+307, включена в обхвата на платената пътна мрежа, управлява пътно превозно
средство/ППС/ с рег. № РВ1807КН, вид Влекач, марка МАН ТГХ, модел МАН ТГХ с
общо техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона с пет
оси, за което не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. За извършеното е съставен акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 1525/14.09.2020 г., въз
основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно
постановление.
Правилен е изводът на районния съд, че
нарушението не е доказано. Данните по делото не сочат, че на 12.09.2020 г. К.Г.Г. е управлявал
автомобила, което обстоятелство следва да се установи от
административнонаказващия орган. Касаторът не отрича факта, че като собственик на
ППС – то е вписано търговското дружество „АЕТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД с
ЕИК *********, като именно от него представените доказателства са били
кредитирани от въззивния съд от които безспорно се установява, че съгласно
издадена заповед от управителя на търговското дружество К.Г. на посочената дата
12.09.2020г. не е бил командирован да управлява спряното за проверка на
14.09.2020г. ППС, за което по делото са представени писмени доказателства, че е
управлявано от друго лице. Тази заповед е приета за съответна на отразеното в
справката на дигиталния тахограф, както и на графика за работните часове за
тази седмица по отношение на Г. и тъй като тези писмени доказателства не са
били оспорени по какъвто и да е начин от касатора както във въззивното, така и в
касационното производство правилно са били кредитирани. Именно поради
изложеното както правилно е приел и въззивния съд в случая не е установено
авторството към извършване на вмененото нарушение конкретно от Г. като водач на
ППС-то, за да е възникнало за него задължението да заплати пътна такса,
съгласно чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Административния орган е следвало
да изиска доказателства от търговското дружество, кой е бил водач на ППС-то и
едва тогава да пристъпи към образуване на административно наказателното
производство. Още повече, че след като наказващия орган не е установил
конкретно водача на МПС – то на инкриминираната дата, при установеност на нарушението
съобразно събраните по делото писмени доказателствени средства е следвало да
приложи санкционната разпоредба по отношение на собственика на същото, тъй като
по делото са налице безспорни доказателства, че не е заплатена в цялост пътната
такса.
По тези съображения и при липса на
касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в
сила
като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.
По отношение на заявеното от ответника
искане за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция, същото е
неоснователно, тъй като както отговора по касационната жалба, така и
становището по делото е депозирано лично от К.Г., пред касационната инстанция
липсват представени писмени доказателства за наличието на сторен разход, липсва
и заявен списък с разноски които в настоящата инстанция да бъдат присъдени,
поради което и общото твърдение „да ми присъдите разноски“ се явява недоказано,
по аргумент от т.1 и т.2 от ТР№6/2012г. на ОС на ВКС
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260217
от 21.09.2021г. постановено по АНД № 165 по описа за 2021г. на Районен съд –
Монтана, с което е отменено издадено наказателно постановление № 1525 от
04.01.2021г. на Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ гр.София.
Оставя без уважение искането на ответника за
присъждане на разноски пред касационната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: