Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1145
гр.Плевен, 18,07,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№3146 по описа на съда за 2016
г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск
с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрисконсулт В.В., против М.И.Г.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 2020,88 лева, от които
сумата от 1751,62 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г., и сумата от 269,26
лева, представляваща лихва за забава за периода 04.03.2013 г. – 05.02.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №959/2016 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на
длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са
начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от *** отчети, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът,
находящ се в гр.***, е с абонатен №25767. В с.з. процесуалният представител на
ищеца моли съда да уважи претенцията, като прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнваграждение.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Д.П. от
ПАК, в който сочи, че исковата молба е
нередовна, тъй като иска е за сумата от 2020,88 лева, а в заповедта за
изпълнение по ч.гр.д.№959/2016г. на РС-Плевен претендираната сума е 9148,51
лева. Ответникът прави възражение за изтекла давност за сумите преди 01,01,2013
г., които са обхванати от Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№959/2016г., но
признава изцяло задължението от 1763,38 лева за периода 01,01,2013
г.-31.12.2015 г. Не се оспорва наличието на горепосочените задължения и поради
това ответникът прави възражение срещу назначаването на съдебно-счетоводна
експертиза. Ответникът моли съда да приеме, че не е търсен за заплащане на
дължими суми за топлоенергия, след издадената Заповед за изпълнение, депозирал
е в ищцовото дружество заявление за доброволно плащане на сумите извън
давностния период и сам не е станал повод за депозиране на исковата молба. В
с.з. процесуалният представител на ответника – адв.Д.П. от ПАК развива
съображения, идентични с изложените в отговора на ИМ. Сочи се, че не е налице
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като то отговаря на
претенцията, заявена в заповедното поизводство.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен
иск с правно основание чл.422 от ГПК с
предмет признаване на установено, че по отношение на ответника съществува
вземане, претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото
за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже, че
ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил твърдяното количество
топлинна енергия, както и вземането си по основание и размер. От приложеното
ч.гр.д. №959/2016 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по
реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за част от процесните
суми. Тук следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на ответника, че
искът е недопустим, тъй като не е налице пълна идентичност между сумите,
предявени в заповедното производство и тези от исковото такова. Доколкото
претендираните суми и периоди в настоящото производство се обхващат от сумите и
периода, обхванати от издадената заповед за изпълнение, то искът е допустим.
Не се спори по делото, че
ответникът е собственик на имот, находящ се в гр.***, с абонатен №25767.
В отговора на ИМ ответникът
е направил възражение за погасяване на дължимите суми по давност за периода
01,01,2013 г. - 15,02,2013 г. Съдът счита това възражение за неоснователно по
следните съображения - съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия,
обвързващи страните по делото, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, т.е. падежа за плащане на дължимата за м.януари 2013 г.
главница е настъпил на 02,03,2013 г. В съответствие с нормата на чл.111,
б."в" от ЗЗД, вземанията за стойност на доставена топлинна енергия се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, тъй като се касае за
периодични плащания и същият започва да тече не от датата на възникване на
задължението, а от датата на изискуемостта му, според правилото на чл.114, ал.1
от ЗЗД. Поради това тригодишния давностен срок за главницата за м.януари 2013 г.
е започнал да тече от 02,03,2013 г. /датата на падеж на задължението/ и не е
изтекъл към 15,02,2016 г., когато кредитора е депозирал заявлението си по
чл.410 от ГПК.
На основание
гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1
от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Следва да се отбележи,
че е неоснователно искането на ответника за възлагане на разноските на ищеца.
На първо място, в отговора на ИМ се съдържа признание на исковата претенция, но
без периода 01,01,2013 г. – 15,02,2013 г. – тоест частично. От друга страна
според съда не може да се приеме, че ответникът не е станал причина на
завеждане на делото, тъй като в един значителен период от време същият не е
заплащал потребеното количество топлинна енергия, което е мотивирало ищеца да
заведе настоящия иск.
По отношение на претендираните разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото проризводство, претендирани в размер
от 360,00 лева - съдът счита, че следва да се присъдят изцяло, но общо за
осъщественото процесуално представителство в заповедното и в исковото
производство, по следните съображения - кредиторът разполага с
процесуалната възможност да претендира вземането си от една страна по реда на
заповедното производство, в който случай при депозирано възражение ще се развие
исково производство, а от друга страна - направо по исков ред. При определяне
размера на дължимата държавна такса е отчетено, че не следва да се допуска
събирането на по-голяма, в зависимост от това, коя процесуална възможност ще
избере кредитора. Следва да се приеме, че и в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК,
Законът не допуска да бъде натоварен длъжника с разноски за юрисконсултско
възнаграждение в по-голям размер, в сравнение с тези, които биха били дължими
при претендиране на вземането направо по исков ред. Именно поради това, в
хипотезата на развило се исково производство след проведено заповедно, въпросът
за всички дължими разноски следва да бъде решен
при постановяване на решението по съществото на спора. И доколкото се
касае за едно и също вземане /в заповедното и исковото производство/, при
съобразяване размера на това вземане следва да се определи размерът на
дължимото юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК.
Поради тези съображения, съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 360,00 лева, които са общо за заповедното и исковото производство.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски за държавна такса в заповедното
производство в размер на 40,26 лева - съразмерно с частта от вземането, за
която се установи, че съществува.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че М.И.Г., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “***, със седалище и адрес
на управление гр.***, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 2020,88 лева, от които сумата
от 1751,62 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г., и сумата от 269,26 лева,
представляваща лихва за забава за периода 04.03.2013 г. – 05.02.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 15,02,2016 г., до окончателното изплащане
на сумите, която
сума представлява част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№959/2016 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК М.И.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “***, със седалище и адрес на управлени гр.***, представлявана от изпълнителния директор
***, направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение общо в заповедното и в исковото
производство в размер на 360,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК М.И.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “***, със седалище и адрес на управлени гр.***, представлявана от изпълнителния
директор ***, направените
разноски за държавна такса в заповедното производство в размер на 40,26 лева -
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Решението е постановено
при участието на *** като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: