№ 8713
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110137374 по описа за 2021 година
при секретаря Радка Христова, като разгледа докладваното от съдия Силвия Г.
Николова - гр. д. № 37374 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, срещу Н. А.......... С., с която се иска Н. А.......... С. с ЕГН: **********
да бъде осъдена да заплати на Топлофикация София ЕАД - сума в общ размер на
1590,03 лв. отговаряща на 1/2/една втора / ид. ч дял от собствеността върху
недвижимия имот, от които 1442,17 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2015 г. до м.04.2018 г. за реално
потребена енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до изплащане на вземането 147,86 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016 г. до
08.04.2019 г.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на съсобственик на процесния
имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1 т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта
на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на
клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София”
ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи
условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл. 33 от
ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
1
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в
сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2 клиентите заплащат
на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента
на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът
използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия
момент не е заплатил задълженията си възлизащи на претенидираните суми, поради
което за ищеца възниква правен интерес от настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се взема
становище за неоснователност на предявените искове, тъй като задълженията са
погасени по давност. В тази връзка предлага съдебна спогодба по силата на която
ответникът ще поеме половината от разходите в настоящото производство в случай че
ищецът признае, че претендираните в настоящото производство вземания са погасени
по давност.
С протоколно определение от 16.08.2023 г. съдът е конституирал „Бруната“ ООД
като трето лице-помагач по делото на страната на ищеца, като същото не взема
становище по спора.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл.
5 ГПК), приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, в
редакцията касаеща процесния период „потребител на ел. енергия или природен газ за
битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване за домакинството си. На
основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между потребителите в сграда етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличие на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, в тежест на ищеца е
да докаже възникнало облигационно отношение между страните и изпълнение на
задълженията му по това правоотношение в обем, съответен на претендираната цена,
както и изискуемост на вземането.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение, както и всички
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Видно от приложения по делото нот. акт. за покупко-продажба на недвижим
имот № 33, том II, рег. № 6061, нот. дело № 203/2014 г. ответникът е собственик на
процесния имот.
Ето защо, съдът приема, че през процесния период Н. А.......... С. е била
собственик на процесния имот и като такъв има качеството потребител на топлинна
енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
2
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153,
ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота.
Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при
ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните
тела в имота.
В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от
ДКЕВР, които влизат в сила в 30 - дневен срок от публикуването им, без да е
необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е
предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които,
приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма
данни от страна на ответницата да са предприемани действия по искане на специални
условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие,
поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за
сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.
От заключението по приетата съдебно - техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота
има качеството на потребител на доставената топлинна енергия и на основание чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е обвързан от общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия
за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните,
съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има
задължение да доставя топлинна енергия в имота, а ответника - да заплаща стойността
на доставената топлинна услуга.
Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че сумите за топлинна енергия в имота на ответника са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, дяловото
разпределение през процесния период е извършвано от дружеството за дялово
разпределение съгласно изискванията на Наредба № 16-334 от 2006 г., като в
заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните
3
периоди и по компоненти.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, непогасената сума
за топлинна енергия за процесния период възлиза в размер на 2884,34 лв.
Следователно, за процесния периода ответницата дължи на ищеца заплащане на
сумата от 2884,34 лв. - главница, ведно със законната лихва от 28.06.2021 г. до
изплащане на вземането.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
Следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на
вземанията на ищеца по давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение на претендирана главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл.
111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността
се прекъсва с предявяване на иск. В настоящия случай исковата молба е подадено на
28.06.2021 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято
изискуемост е настъпила преди 28.06.2018 г. Съгласно Общите условия от 2016 г.
месечните суми са дължими в тридесетдневен срок от публикуването на фактурите на
интернет страницата на ищеца. Доколкото самият ищец твърди, че е извършено
публикуване на фактурите, то следва да се приеме, че за периода от 01.04.2015 г. до
31.04.2018 г. падежът на вземанията е настъпвал след изтичането на 45 дни от края на
месеца, за който се отнасят, следователно погасени по давност се явяват вземанията за
периода от м.04.2015 г. до м.04.2018 г. включително.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че всички задължения на ответника за
процесния период за погасени по давност.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на
задълженията по договора за предоставяне на топлинни услуги.
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Както е посочено в исковата молба, съгласно
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от приложимите общи условия на ищеца, лихва за забава се
начислява само върху сумата по общите фактури, издадени след отчитане на
средствата за дялово разпределение, като същата се дължи след изтичане на 45-дневен
срок от датата на публикуване на всяка от общите фактури на интернет страницата на
„Топлофикация София“ ЕАД. При тази уредба, за да изпадне длъжникът в забава,
доставчикът на топлинна енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на
своята интернет страница. В тази насока, ищецът не е ангажирал никакви
доказателства за публикуване на общите фактури на интернет страницата си, като от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза изрично се
установява, че ищецът не е публикувал на интернет страницата си издадените
съобщения към фактури, в т.ч. и съобщения към общи фактури.
От изложеното следва, че претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва се присъдят разноски единствено на
ответника, който не е претендирал и не е доказал да е сторил такива.
Предвид изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на Н. А.......... С. с ЕГН: **********,
да заплати сумата в общ размер на 1590,03 лв. отговаряща на 1/2 ид. ч дял от
собствеността върху недвижимия имот, от които 1442,17 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2015
г. до м.04.2018 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до изплащане на вземането 147,86 лева - мораторна лихва
за забава от 14.09.2016 г. до 08.04.2019 г.,като погасена по давност.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната
на ищеца - „Бруната“ ООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5