№ 1667
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Д.
като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело №
20221110202862 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 състав, в открито
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при секретаря К.М. като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 2862 по описа за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. АС. К., ЕГН **********, от с. Завоя, община Кирково,
против наказателно постановление № НП-13/02.02.2022 г. на председателя на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КПКОНПИ), с което на жалбоподателя на основание чл. 173, ал. 1 и чл. 177, ал. 1 от Закона
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(ЗПКОНПИ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ, изразяващо се в това, че
до 17.05.2021 г. не е подал ежегодна декларация по образец за имущество и интереси за
2020 г.
В жалбата се сочи, че се иска отмяната на наказателното постановление поради
наличието съществени нарушения на процесуалните правила и на маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Ванеса Кирилова,
която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
Жалбоподателят К. заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32
от ЗПКОНПИ – общински съветник в Община Кирково, и като такъв има задължение да
подава декларация за имущество и интереси ежегодно до 15 май – за предходната
календарна година. Същият, поради незнание, не подал ежегодната декларация за
имущество и интереси за 2020 г. по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ в
законоустановения срок по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ – до 17.05.2021 г. (тъй като
15.05.2021 г. бил неработен ден). Като разбрал грешката си, подал декларация с
Вх. № Г8450/27.07.2021 г.
На 04.08.2021 г. свид. М.М. държавен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на
КПКОНПИ, направила проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници
декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПКОНПИ да
подават ежегодни декларации по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ за предходната календарна
2020 година. При проверката установила, че жалбоподателят не е подал в
законоустановения срок декларацията, а със закъснение от 2 месеца и 10 дни – на 27.07.2021
г.
В тази връзка свид. М. поканила жалбоподателя да се яви на 11.08.2021 г. в
КПКОНПИ за съставяне на АУАН, като поканата му била връчена лично на 10.08.2021 г. К.
не се явил, поради което на 11.08.2021 г., в присъствието на двама свидетели по съставянето
на акта, свид. М. съставила АУАН № ПР-288/11.08.2021 г. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2
вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ. На 09.09.2021 г. К. депозирал писмено обяснение с Вх. №
ЦУ01-19333/09.09.2021 г., в което посочил, че не е извършил нарушението умишлено, а
поради незнание. АУАН бил предявен на жалбоподателя на 23.09.2021 г. и подписан от него
на осн. чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили възражения.
Въз основа на АУАН, при идентично описание на фактическата обстановка, на
02.02.2022 г. председателят на КПКОНПИ издал атакуваното НП, връчено на
жалбоподателя на 09.02.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитания в съдебното заседание свидетел М.М. актосъставител, както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК –
декларация за имущество и интереси на жалбоподателя Вх. № Г8450/27.07.2021 г., известие
за доставяне на НП № ИД PS 1040 08NQQV S, покана с Изх. № ЦУ01-15275/04.08.2021 г.,
известие за доставяне на покана № ИД PS 1040 08NQIK 9, писмо Изх. № ЦУ01-
19184/08.09.2021 г., писмо-обяснение Вх. № ЦУ01-19333/09.09.2021 г., писмо Вх. № ЦУ01-
20779/27.09.2021 г., Заповед № РД-06-425/27.05.2021 г. на председателя на КПКОНПИ.
Съдът кредитира изцяло дадените от свид. Мила М. показания, доколкото същите са
ясни, логични и безпротиворечиви и изцяло кореспондират с приетите по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства. От тях се установяват подробности по отношение на
2
извършената проверка и констатирането на процесното нарушение. Писмените
доказателства по делото спомагат за проверка на гласните доказателства, приети са по
надлежния ред и затова съдът ги кредитира в цялост. Допълнителен анализ не се налага,
доколкото установените обстоятелства се формират въз основа на безпротиворечиви и
еднопосочни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество
е основателна.
В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е винаги
инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Актът за установяване на административното нарушение и наказателното
постановление са издадени от материално компетентни органи, видно от представената
Заповед № РД-06-425/27.05.2021 г. на председателя на КПКОНПИ и чл. 177, ал. 1 от
ЗПКОНПИ.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Едномесечният срок по чл. 52,
ал. 1 от ЗАНН е инструктивен, поради което неспазването му не влече след себе си
основание за отмяна на издаденото НП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен изцяло съгласно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН. В наказателното постановление не се установяват пороци
от външна страна, описаното в него нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН.
И в АУАН, и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при
които е извършено нарушението – коректно са отразени начинът на извършване на
нарушението, начинът на констатирането на същото, подробно и точно е описана правната
му квалификация, както и нарушената законова разпоредба.
За съставянето на АУАН жалбоподателят е бил редовно уведомен с покана с Изх. №
ЦУ01-15275/04.08.2021 г., връчена му лично на 10.08.2021 г., за което свидетелства
известието за доставянето № ИД PS 1040 08NQIK 9. В поканата изрично е била посочена и
последицата от неявяването – съставянето на АУАН в отсъствието на жалбоподателя,
поради което съдът намира, че не са били допуснати нарушения на правилата и по
връчването. Все пак следва да бъде отбелязано, че срокът за явяване, посочен в поканата, е
твърде кратък, тъй като същата е връчена на 10.08.2021 г., К. е следвало да се яви в
дирекция „Публичен регистър“ при КПКОНПИ в гр. София на следващия ден – 11.08.2021
г., а същият живее в село Завоя, община Кирково, област Кърджали. Правото му на защита
3
обаче не е нарушено, доколкото същият е реализирал правата си в производството по
обжалване на НП.
Именно поради това и съдът приема, че в хода на административното производство
при установяване на нарушението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да доведат до отмяна на атакувания акт.
По същество на нарушението - настоящият съдебен състав намира, че са налице
всички обективни и субективни елементи от състава на административното нарушение,
визирани в чл. 6 от ЗАНН - деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно (при форма на вината –
непредпазливост) и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ гласи, че декларация за имущество и
интереси се подава ежегодно до 15 май – за предходната календарна година. Като не е подал
декларацията в срок до 17.05.2020 г. включително (т.к. 15.05.2020 г. е бил неработен ден),
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което му е съставено
наказателното постановление.
Санкционната разпоредба на чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ предвижда, че на лице,
заемащо висша публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се
налага глоба в размер от 1000 до 3000 лв. Както бе посочено, жалбоподателят е бил именно
лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, поради
което административнонаказващият орган му е наложил глоба в размер от 1000 лева.
В конкретиката на настоящия казус, обаче, съдебеният състав намери, че
отрицателното въздействие на осъщественото от К. деяние върху защитените обществени
отношения е незначително, поради което използването на такава репресия се явява
обществено неоправдано. До този извод се стига предвид факта, че на 27.07.2020 г. от
лицето е била подадена декларация за имущество и интереси в съответствие с чл. 35, ал. 1, т.
2 от ЗПКОНПИ, в която е декларирана липсата на промяна в имущественото състояние на
нарушителя спрямо предходната календарна година. Предвид това, както и с оглед
характера на нарушението, извършването му по непредпазливост, без целенасочено
укриване на обстоятелство, подлежащо на деклариране, с оглед на това, че декларацията е
подадена макар и със закъснение, но преди констатиране на нарушението, както и преди
започването на проверката от АНО (на 04.08.2020 г.), степента на обществената опасност на
деянието е по-ниска от тази на обичайните случаи на нарушения по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗПКОНПИ. В случая К. не е целял укриване на факти за имуществото и интересите си,
нарушението е констатирано след като вече е била представена декларацията и реално не е
настъпило засягане на обществения интерес, свързан с прозрачността на имуществото на
лицето, т. е. с конкретното му поведение в незначителна степен са засегнати защитаваните
от правната норма обществени отношения. При това положение, макар че декларацията е
подадена със закъснение от 2 месеца и 10 дни, при липсата на данни за други нарушения на
ЗПКОНПИ, налагането на административно наказание „глоба“, макар и в най-ниския
предвиден размер от 1000 лева, е прекомерно тежко за неточно изпълнение на задължението
4
и не би отговорило на целите, заложени в чл. 12 от ЗАНН. Същото дава основание на
въззивната инстанция да отмени атакуваното НП поради маловажност на случая, като
същевременно приложи новата и действаща към момента на изготвяне на настоящото
решение разпоредба на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, даваща правомощия на съда да отмени
наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Това е така, доколкото в ПЗР
на ЗИДЗАНН от 2020 г. не са предвидени особени правила за влизане в сила на
процесуалните норми, но по силата на ограничителното препращане, съдържащо се в чл. 84
от ЗАНН, приложение следва да намери чл. 3 от НПК, съгласно който разпоредбите на НПК
се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по
незавършени наказателни производства.
При този изход на делото въззиваемата страна няма право на юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НП-13/02.02.2022 г. на
председателя на КПКОНПИ, с което на жалбоподателя М. АС. К., ЕГН **********, на
основание чл. 173, ал. 1 и чл. 177, ал. 1 от ЗПКОНПИ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 35, ал. 1, т.
2 от ЗПКОНПИ, поради „маловажност“ на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА същия, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14 –
дневен срок от получаване на съобщение за неговото изготвяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5