№ 95
гр. Търговище , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета И. Петрова
при участието на секретаря Красимира А. Кирилова
като разгледа докладваното от Анета И. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200003 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 189 ал.8 ЗДвП във връзка с чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. М. М. – управител на „Стамнос“ЕООД с адрес в град
София, действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. П.М. от САК, против
Електронен фиш Серия К №3667805, издаден от ОДМВР – Търговище за налагане на глоба
в размер на 50 лева. В жалбата се визира незаконосъобразност на електронния фиш /ЕФ/
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правата на
жалбоподателя и изразяващи се в следното: 1/ липса на посочен издател на ЕФ – имена и
длъжност, с което като електронно изявление по смисъла на §6 т.63 от ДР на ЗДвП ЕФ не
отговарял на изискванията на чл. 4 ЗЕДЕП; 2/неспазване на изискването на чл. 14 от
Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, тъй като пътният
знак бил поставен непосредствено до пътната настилка и водачът нямал реалната
възможност да го види, като при това положение този знак не изпълнявал указателните си
функции и това се приравнявало на липса на поставен знак; 3/не ставало ясно по какъв
начин е установено нарушението, не бил ясно посочен вида на ползваното АТСС като е
застъпено становището, че само при заснемане със стационарни АТСС може да се издават
ЕФ, докато при ползване на мобилни АТСС се реализирал общия ред на издаване на АУАН
и НП с оглед регламентацията в чл. 11 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.; 4/ липсвала
посочена дата на издаване на ЕФ, което представлявало пречка за проследяване протичането
на давностните срокове по ЗАНН и за преценка на приложимия закон, действал към датата
на административното нарушение; 5/неясно изписване на нарушената правна норма, тъй
като хипотезите на чл. 21 ал.1 ЗДвП и чл. 21 ал.2 ЗДвП били взаимоизключващи се и не
1
можели да бъдат обединени в една правна конструкция. Ето защо моли за пълна отмяна на
обжалвания електронен фиш. Жалбоподателят е редовно призован, но не се явява и не
изпраща представител в с.з., като в писмено становище се поддържа подадената жалба и се
прави възражение за прекомерност на разноските за възнаграждение, в случай на направена
такава претенция, като настоява за определянето му в минималните размери по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако се претендира адвокатски
хонорар, и по НЗПП при претендирано юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът – ОД на МВР- град Търговище, не изпраща представител по делото,
но е налице становище, изготвено от гл.юрк.Л.Ж., в което се настоява за потвърждаване на
обжалвания ЕФ като се визира неоснователност на жалбата. Сочи се, че е налице снимка,
приложена към АНПреписка и установяваща нарушението, която е годно доказателствено
средство по смисъла на чл. 189 ал.15 ЗДвП и от същата били видни ограничението на
скоростта в пътния участък, въведено със знак В26 до 60 км/ч, скоростта на движение на
автомобила на жалбоподателя, както и самото МПС. Изрично се посочва, че нарушението е
установено чрез измерване на скоростта на посоченото МПС със стационарно преносим
уред за осъществяване на контрол на пътното движение/СПУКС/, който е одобрен тип за
измерване от БИМ и е преминал периодична проверка в БИМ. Пояснява, че използваното
АТСС измерва скоростта на преминаващите МПС, но заснема само движещите се с
превишена скорост. Сочи, че преносът на данните до автоматизираната система за
управление на АНДейност се осъществява автоматично чрез 3G мрежа, без намеса на
служител. От снимката било видно, че допуснатото превишение на допустимата скорост
било извършено на място с посочени GPS координати, позволяващи чрез въвеждането им в
Google maps да се определи и точното място на нарушението. А от писмо на ОПУ –
Търговище с установявало и въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 60
км/ч. Предвид измереното превишение на скоростта била наложена и съответната глоба.
Изрично е посочено, че ЕФ е издаден на 03.06.2020г. Сочи, че ЕФ се приравнява на АУАН и
НП само по правно действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване, поради което и изискванията към НП са неприложими за ЕФ, за който се отнасяли
само изискванията по чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП. ЕФ напълно съответствал на законовите
изисквания за съдържанието му като била налице и яснота относно описаното нарушение.
Сочи, че изискването на чл. 7 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за обозначаване с пътен
знак на местата за контрол с мобилни и стационарни АТСС било отменено от 16.01.2018г.
Изпълнени били и изискванията на чл. 4 от същата наредба за осъществяване на контрола с
одобрени АТСС. Използването на АТСС било удостоверено с протокол по чл. 10 ал.1 от
същата наредба, който заедно със снимковия материал от записа, доказвали извършването
на нарушението. Изтъква, че съгласно чл. 16 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. данните за
нарушенията се съхраняват до приключване на АНПреписка като информацията по ал.1 се
предоставя като отпечатано изображение във вид на снимков материал само по искане на
ОСВ или на участник в административния процес като липсвало задължение за изпращане
на тези материали служебно за връчване на нарушителя. Претендира на основание чл. 63
2
ал.5 ЗАНН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 37 ЗПП във вр.с чл. 27е
НЗПП. Прави се възражение по чл. 63 ал.4 ЗАНН за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя като се настоява в случай на отмяна на ЕФ
претенцията му да бъде уважена до минималния размер по Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Районна прокуратура – град Търговище не изпраща представител по делото и от тази
страна не е взето становище по същото.
По допустимостта на жалбата – Жалбата е подадена до АНОрган в рамките на
предвидения в чл. 189 ал.8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване от лице, имащо право на това.
Ето защо същата е редовна и допустима.
По основателността на жалбата - Видно от приложения към
административнонаказателната преписка Електронен фиш Серия К №3667805 за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОД на МВР – Търговище, в същия е отразено, че на 22.05.2020г., в 14.20ч. в
обл.Търговище, град Търговище, ПП І-4 км.231+300, разклон завод „Енерсис“ в посока на
движение към град Варна, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60
км/ч с МПС лек автомобил “Мерцедес С400 Д4Матик“ с рег. №**********, е извършено
нарушение по чл. 21 ал.2 във вр.с чл. 21 ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система ARH CAM S1 №11743с4, като установената такава на
МПС била 77 км/ч с отчетен толеранс на измерване от -3 км/ч, т.е. налице била превишена
стойност на скоростта – 17 км/ч, за което на осн. чл. 189 ал.4 във вр.с чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДП
на законния представител на собственика на автомобила е наложена глоба в размер на 50
лева като са указани срока за доброволно плащане и начините за това. Към електронния фиш
е приложен снимков материал – 1 брой снимка, която е получена в централната система чрез
импорт на файл - нарушение от камери и същата е с №11743с4/0174991, направена на
22.05.2020г., в 14:20:52.7 часа. На снимката се вижда фронтално лек автомобил с емблема на
„Мерцедес“с рег.№ **********, пътуващ през посочена локация ПП І-4 км. 231+300, на
която разрешената скорост е 60 км/ч, а измерената скорост на движение на автомобила е 80
км/ч. Посочени са и GPS координатите на мястото на нарушението. Отразено е, че МПС е
заснето от разстояние 126м. Налице по преписката е справка от Централна база – КАТ, от
която следва, че заснетият автомобил е собственост на „Стамнос“ЕООД с адрес в град
София, а от приложеното извлечение от търговски регистър следва, че управител на
посоченото ЕООД е жалбоподателката М. М. М..
По АНПреписка е приложено удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017г., от което следва,
че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера
и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрена със срок на валидност 07.09.2027г. Неразделна
част към удостоверението е описанието на техническите и метеорологични характеристики
на системата. Приложеното към АНПреписка писмо от 11.12.2017г. от БИМ дава сведение
3
за приключилата проверка на 28 броя от заявените средства за измерване тип ARH CAM S1
като е дадено заключение за тяхното съответствие на одобрения тип и едно от изброените по
фабрични номера такова средство е №11743с4. Приложено е писмо №3286р-
30276/28.06.2018г. на Директора на ГД“НП“, в което се сочи, че с оглед постигане на
прозрачност в дейността на полицията и на максимална степен на законосъобразност до
„Селектрон“ООД е изпратена молба фиксираната скорост от СПУКС да бъде намалена с
предполагаемата максимална грешка/толеранс/на радарния измерител при реални условия
на измерване на скоростта 3 км на 100 км и 3% над 100 км, като до автоматичното отчитане
на толеранса са дадени указания чрез ръчна обработка на фишовете да се приспада
посочения толеранс от измерената с радарния измерител скорост на МПС. От наличното
писмо, изпратено на 13.02.2020г. от БИМ до Директора на ОДМВР – Търговище следва, че
на преносимата система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1 с Ф№11743с4 е
извършена проверка през м.октомври 2019г., за което бил издаден и съответния протокол за
проверка №74-С-ИСИ/29.10.2019г., като е пояснено, че периодичността на проверката на
лазерни скоростомери е 1 година. Цитираният протокол също е приложен и в него е описан
резултат от проверката : съответствие с одобрения тип, наличие на всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване, като грешките не превишават
максимално допустимите грешки за този тип средство за измерване, които при проведен
полеви тест при реални условия са +/- 3 км/ч до 100 км/ч и +/- 3% над 100 км/ч. Към
преписката са приложени разпечатани изображения от Google maps на ПП І-4, в района на
Северна промишлена зона с посочени GPS координати, които съответстват на отразените в
разпечатаната от камерата снимка на мястото на регистрираното нарушение. По преписката
е налице писмо изх.№24-00-119/09.09.2019г. на директора на ОПУ – Търговище и
приложени към същото 2бр. схеми по организация на движението, от което следва, че на ПП
І-4 около км.231+300 е поставен пътен знак В26, както следва: вдясно при см.230+510 и
км.231+010 и вляво при км.231+471, ограничаващ движението на ППС в двете посоки до 60
км/ч. Налице е и снимка на позиционираното АТСС, отразяваща мястото, на което е било
поставено това средство. Приложени са и утвърдени от министъра на вътрешните работи
организационно – технологични правила за работа със „Стационарно преносими уреди за
контрол на скоростта“. Налице е и протокол за използване на АТСС ARH CAM S1
№11743с4, който протокол има характера на официален документ с доказателствена сила. В
същия е отразено, че посоченото АТСС е използвано на 22.05.2020 г., с начало на работа
14.00ч. и край 17.30 ч. за контрол на участъка в ПП І-4 км.231+300, до разклон за завод
„Енерсис“, с ограничение на скоростта в този участък от 60 км/ч., т.е. в периода и в
участъка, в които е заснето движението на МПС, посочено в ЕФ. В същия протокол е
посочено, че посоката на заснемане на АТСС е насочена към приближаващите се
автомобили, режимът на измерване на скоростта им е стационарен, като АТСС било
поставено на разстояние от 250 метра от пътния знак, въвеждащ ограничението на
скоростта. В протокола е отразено, че са направени общо 122 статични изображения и
съответно са установени такъв брой нарушения. Протоколът е подписан от полицейски
служител Д.Йорданови е проверен от Димитър Рангелов.
4
Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за
неоснователна. Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП регламентира, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Второто изречение на тази разпоредба указва задължителните реквизити на електронния
фиш: „електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане“. Налице е изискване образецът на електронния фиш да се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Следователно ЕФ се издава "в отсъствието
на контролен орган и на нарушител" и съставлява типизиран документ, издаден от
техническо средство, съдържащ електронно изявление, без да е налице законово изискване
за посочване автор на този документ. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш"
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП /"Електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи/. От
дадената дефиниция следва, че този специфичен акт се приравнява на НП, съставено по реда
на ЗАНН, само по правното му действие/чл.189 ал.11 ЗДП/, но не и по отправените към
същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и процедура на издаване. В т.см. е и ТР
№1/26.02.2014г. на ВАС. Във връзка с първия довод в жалбата следва да се посочи, че чл.
189 ал.4 ЗДвП не поставя като изискване към редовността на ЕФ същият да е подписан от
съответно физическо лице – негов издател, а изисква само посочване на териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Действително цитираната
легална дефиниция на понятието „електронен фиш“ по § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП определя
същия като електронно изявление, но уточнява, че същото е създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи, а не от конкретно лице.
Ето защо ЕФ не може да се отнесе автоматично към понятието електронно изявление по
смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУУ, според който автор на електронното изявление е физическото
лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. При ЕФ няма изискване за
издаването му от физическо лице и той не представлява изявление на физическо лице,
определящо се като негов извършител. Същевременно чл. 4 от ЗЕДЕУУ сочи, че титуляр на
електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление,
като тук не се прави разграничение между физическо и юридическо лице, поради което и
съответната институция, от името на която е издаден ЕФ, се явява и титуляр по смисъла на
цитираната разпоредба. Поради изложеното съдът намира, че довода, насочен срещу
5
нередовността на ЕФ поради липсата на посочен негов издател, е неоснователен.
Неоснователен е и довода в жалбата, отнасящ се до липсваща дата на издаване на ЕФ. От
съдържанието на чл. 189 ал.4 ЗДвП следва, че законът не поставя изискване за такъв
реквизит към ЕФ. Но въпреки това, в приложената по делото разпечатка от
информационната система на КАТ следва, че обжалваният ЕФ е издаден на 03.06.2020г., т.е.
няколко дни след извършването и установяването на нарушението. Автоматизираното
издаване на електронния фиш предпоставя реализирането на административнонаказателната
отговорност на нарушителя по реда на съкратеното във времето производство по чл. 189
ЗДвП. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане
на извършеното нарушение посредством техническо средство, което замества етапа на
съставяне на АУАН. Специалният начин на установяване на административното нарушение
е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните
работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.
А съгласно чл. 189 ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, т.е. възможно е
нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител.
Обжалваният електронен фиш съдържа всички визирани в чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП
реквизити и поради това е редовен. Даденото в ТР №1/26.02.2014г. на ВАС тълкуване в
смисъл, че издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите
на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), които
средства да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен
орган, се отнася до редакцията на чл. 189 ал.4 ЗДвП, действала до 09.07.2017г.и според
която „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба“. С цел постигане на яснота и еднозначност в тълкуването така, че
приложното поле на електронните фишове да обхване всички АТСС, с ДВ бр.54/2017г. е
направено изменение на посочената разпоредба, която от влизането й в сила на 09.07.2017г.
и понастоящем гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Последвалата съдебна практика приема, че
при новата редакция на чл. 189 ал.4 ЗДвП електронни фишове се издават не само от
стационарно позиционирани АТСС, но и от преносими такива, които са в стационарен
режим на измерване и снимане на нарушенията. В обжалвания ЕФ са отразени достатъчно
6
ясно времето, мястото на извършване на нарушението, обозначено като номер на километър
от ПП І-4, и стойността на разрешената и измерената скорост. Недвусмислено в ЕФ е
посочено и ползваното АТСС, което е модел ARH CAM S1, а фабричния номер на
използваното АТСС от този модел в случая е 11743с4. Същото представлява преносима
система за контрол на скоростта на МПС, която се позиционира на определено място, във
връзка с което се изготвя и протокол по чл. 10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. Ето
защо в случая не е относима хипотезата на чл. 11 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.,
посочена от жалбоподателя. В номера на приложената снимка е интегриран и фабричния
номер на това АТСС - 11743с4. Изготвеният протокол за използване на АТСС по смисъла на
чл. 10 от наредбата също доказва, че на посочената дата и място е ползвано АТСС ARH
CAM S1 №11743с4. Налице са надлежни доказателства, че използваното в случая
автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 №11743с4 е преминало през
първоначална и периодична проверка по смисъла на чл. 4 от наредбата. В случая за нуждите
на съдебния контрол върху ЕФ на основание чл. 16 ал.3 от наредбата по делото е
представено и статично изображение във вид на снимков материал с уникален
идентификационен номер. Съгласно чл. 16 ал.3 от наредбата информацията за нарушението
се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с
уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица,
участващи в административния процес. Следователно липсва задължение за връчване на
това изображение на нарушителя, като е спазено в случая изискването изображението да се
предостави на съда за нуждите на АНПроцес. Разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, изискваща обозначаване и
оповестяване на местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически
средства и системи, е била отменена изцяло, считано от 16.01.2018г., което означава, че към
датата на установеното нарушение тези изисквания вече не са били част от действащото
законодателство. Задължението, вменено на контролните органи с разпоредбата на чл. 165
ал.1 т.1 ЗДвП в редакцията й от 31.01.2017 г. при проверка да се обозначат ясно, също е
било отменено със ЗИД на ЗДвП /ДВ бр. 54 от 2017 г./, поради което към момента на
установеното нарушение такова задължение за контролните органи не е съществувало и
съгласно ЗДвП. С оглед гореизложеното съдът не установи допуснати нарушения на
процедурата, регламентирана в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Недоказано е
и твърдението за нарушение на чл. 14 от Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци, като не се установиха визираните обстоятелства, както и тяхната
връзка с редовността и законосъобразността на издадения ЕФ. Визираната като разрешена
скорост е въведена с поставен пътен знак, поради което и правилно нарушението е
квалифицирано като нарушение на забраната по чл. 21 ал.2 вр.с ал.1 ЗДвП относно
скоростта на движение на МПС от категория В. Възприетата правна конструкция не е
незаконосъобразна, доколкото с чл. 21 ал.1 ЗДвП се въвежда забрана за превишаване на
скорост от водачите на МПС, а със следващата ал.2 се допълва ал.1 с хипотезата на въведено
с пътен знак ограничение на скоростта. Измерената скорост на движение на МПС е била 80
7
км/ч, която след отчитане на предполагаема максимална грешка /толеранс/ на измерителя
при реални условия от 3% над 100 км/ч, е приета на стойност 77 км/ч. Дадените указания на
стр.4 от Приложението към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 поясняват, че при
заснемане на едно МПС с посоченото АТСС маркерите в средата на страните на
изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е
измервал скоростта на преминаващото МПС, определено от пресичането на тези маркери.
При преценка на приложеното към АНПреписка изображение според тези указания следва,
че маркерите се пресичат точно в автомобила, заснет фронтално на снимката и носещ табела
с рег.№**********. Ето защо след направения доказателствен анализ съдът намира за
установено описаното в обжалвания ЕФ административно нарушение по чл. 21 ал.2 във вр.с
ал.1 ЗДвП, същото е санкционирано правилно на основание съответната санкционна норма
на чл. 182 ал.1 т.2 ЗДвП с предвиденото административно наказание глоба, наложено в
точно фиксирания от законодателя размер от 50 лева. Поради изложеното обжалваният ЕФ
следва да бъде потвърден като законосъобразен.
По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на
АНОрган, който е представляван от юрисконсулт, изготвил писмено становище по делото.
Съгласно чл. 63 ал.3 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността
за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая обжалваният ЕФ е
потвърден, което е аналогично на отхвърляне на жалбата. Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
А според чл. 63 ал.5 ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Предвид препращането в чл. 37 ЗПП към НЗПП в случая е относима
нормата на чл. 27е НЗПП, съгласно която възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Съдът като
съобрази, че участието на юрисконсулта, представляващ ОДМВР – Търговище по делото, се
изразява в депозиране на писмено становище без присъствие в с.з., и същевременно като
отчете размера на глобата по обжалвания ЕФ, намира за адекватен размер на
юрисконсултското възнаграждение сумата в размер на 80 лева. Ето защо следва
жалбоподателят да бъде осъден да заплати по сметка на АНОрган разноски в размер на 80
лева за присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш Серия К №3667805 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОД на МВР - Търговище, с което за административно нарушение по чл.
21 ал. 2 във вр.с чл. 21 ал.1 от ЗДвП, извършено на 22.05.2020г., в 14.20ч. в обл.Търговище,
град Търговище, ПП І-4 км.231+300, разклон завод „Енерсис“ в посока към град Варна, с
МПС лек автомобил „Мерцедес С400 Д4Матик“ с рег. №**********, собственост на
„Стамнос“ЕООД с адрес в град София, с управител М. М. М. от град София, е наложено
административно наказание на основание чл. 189 ал.4 във връзка с чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП
глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 и ал.5 ЗАНН М. М. М. от град София, с ЕГН –
**********, да заплати по сметка на ОД на МВР - Търговище със седалище в град
Търговище, представлявано от директора Николай Ненков, сумата в размер на
80/осемдесет/лева, представляваща присъдени разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9