Решение по дело №32/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 60
Дата: 6 март 2023 г.
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20237160700032
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60

гр. Перник, 06.03.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                     МАРИЯ ХРИСТОВА

                                                                                                 КИРИЛ ЧАКЪРОВ

 

при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД № 32 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Л.Е.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, пл. „Кирил и Методий“ № 7, ет. 3 против решение № 668 от 09.12.2022 г., постановено по АНД № 1539 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4307831, издаден от ОД на МВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Л.Е.С., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 189, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева).

Недоволен от решението на районния съд, Л.С. го обжалва, като излага доводи, че решението е взето едностранно и без да се обсъдят доводите на жалбоподателя, поради което същото е неправилно. Твърди, че превишаването на скоростта в процесния случай е било с 8 км/ч, а не с 18 км/ч. Пледира неправилно позоваване в ЕФ на единствено в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като координатите на процесното нарушение се намират в зоната на действие на пътен знак В26 – 60 км/ч., поради което нарушена е разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отмени електронния фиш, алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Касационната жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

 

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районен съд-Перник да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд–Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съображенията са следните:

С електронен фиш серия К, № 4307831, издаден от ОД на МВР – Перник по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Л.Е.С., в качеството му на собственик на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „***“, с рег. № СВ *** НА, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за това, че на 27.12.2020 г., в 14:12 часа, в гр. Перник, кв. „***“, на път I-6, км 74+600, до бензиностанция „***“, с посока на движение към гр. София, при ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място, собственият му лек автомобил е управляван със скорост от 68 км/ч (изчислена след приспаднат в полза на водача толеранс от 3 км/ч), с което е извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. 

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд – Перник, който с решение № 668 от 09.12.2022 г., постановено по АНД № 1539 по описа на съда за 2022 г. го е потвърдил. 

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел от фактическа страна по делото за безспорно установено, като доказано отразеното в издадения ЕФ, а именно, че на 27.12.2020 г., в 14:12 часа, в гр. Перник, кв. „***“, на път I-6, км 74+600, до бензиностанция „***“, с посока на движение към гр. София, при ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място, процесният лек автомобил, собствен на Л.Е.С., е управляван със скорост от 68 км/ч (изчислена след приспаднат в полза на водача толеранс от 3 км/ч). 

От правна страна в решението е прието, че производството по издаване на процесния електронен фиш е проведено съобразно специалните процесуални правила, регламентирани в ЗДвП, а на база приетото за установено по делото от фактическа страна, че материалният закон е приложен правилно – деянието съставлява административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 189, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Решаващите изводи на въззивния съд за доказаност на административното нарушение са необосновани и не се споделят. Същите са постановени в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН с оглед правомощието на съда по чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от НПК да събира доказателства за установяване на всички относими обстоятелства, вкл. и по свой почин. Неспазването на това правомощие от въззивната инстанция представлява процесуално нарушение по см. на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Съдът, без да провери изцяло пълнотата на изпратената от ответника административнонаказателна преписка и относимостта на приложените към нея документи, е постановил оспореното решение за потвърждаване на издадения ЕФ. В резултат на горното процесуално поведение на въззивната инстанция, по делото липсват доказателства за установяване на деянието от обективна страна. В тази връзка в хода на производството настоящия касатор е твърдял, че ограничението на скоростта при мястото на извършване на процесното нарушение е 60 км/ч. Доколкото тези доводи са свързани с основен обективен елемент от приложения с процесния ЕФ административнонаказателен състав, а именно – вменено на касатора е извършването на административно нарушение, съставляващо от обективна страна превишаване на максимално разрешената скорост в населено място в границите от 11 до 20 км/ч (чл. 182, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП), неправилно районният съд не е събрал доказателства, от които безспорно да установи, че ограничението на скоростта при мястото на извършване на процесното нарушение, и към датата на неговото извършване, действително е била 50 км/ч. Пропускът е съществен, тъй като в случай на приобщаване по делото на доказателства, установяващи ограничение на скоростта, различно от 50 км/ч, валидно за населено място по общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, деянието не би покрило приложения административнонаказателен състав на чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. С оглед на това се приема, че съдът е пропуснал да даде указания на АНО да представи доказателства за наличие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта в процесния пътен участък или служебно да изиска горната информация от ОПУ – Перник. Горните констатации за отсъствие по делото на относими и необходими доказателствени средства са резултат от допуснато от съда съществено процесуално нарушение, поради което и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК следва да се отмени съдебното решение и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

При новото разглеждане на делото следва да се съберат доказателства, от които да е видно въведеното ограничение на скоростта при мястото на извършване на процесното нарушение, и към датата на неговото извършване-27.12.2020 година. При новото разглеждане на делото съдът следва да формира самостоятелни изводи за допустимостта на въззивната жалба и евентуално по съществото на спора досежно съставомерността на релевираното деяние.

Страните не претендират разноски поради което и не се присъждат такива.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 668 от 09.12.2022 г., постановено по АНД № 1539 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

                                  

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:/п/

 

                                                                                    /п/