Решение по дело №2047/2017 на Административен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 687

 

Град Пловдив, 26 март 2018 година

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2047 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.121, ал.1, т.3 и чл.104, ал.1 ЗДСл.

Образувано е по жалба (искова молба) на П.И.П. *** против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с която е предявен иск за имуществени вреди с правно основание чл.104, ал.1 ЗДСл., в размер на 3 600 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

Исковата претенция е свързана с отмяната на заповед № ЧР-87 от 24.03.2017 г. на изпълнителния директор на ИАРА за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, постановена с решение № 952 от 06.06.2017 г. по адм. дело № 998/2017 г. на Административен съд Пловдив, касационната жалба срещу което е оставена без разглеждане с определение № 11276 от 27.09.2017 г. по адм. дело № 8409/2017 г. на ВАС, V о. Ищецът твърди, че на 22.06.2017 г. е започнал работа в МЗХГ, като за периода от 24.03.2017 г. – 22.06.2017 г. е останал без работа. Претендира обезщетение за този период в размер на 3600 лева ведно със законната лихва.

В депозираните на 09.03.2018 г. писмени бележки е посочил, че претендира обезщетение в размер на 3545 лева съобразно заключението на вещото лице, но поради неспазване на изискването на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК така направеното изменение на размера на иска не ангажира съда.

Ответникът в отговора на исковата молба (л.45-46 от делото)  оспорва иска и счита същия за недоказан и неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че ищецът е заемал по служебно правоотношение длъжността главен юрисконсулт в дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси” в ИАРА и със заповед № ЧР 87 от 24.03.2017 г. (л.10-11 от делото) органът по назначаване е наложил дисциплинарно наказание уволнение и е прекратил служебното правоотношение на ищеца, считано от 24.03.2017 г. С цитираното и влязло в законна сила на 17.10.2017 г. решение № 952 от 06.06.2017 г. по адм. дело № 998/2017 г. на Административен съд Пловдив (л.24-26 от делото) заповедта е била отменена. Съответно със заповед № ЧР-171 от 27.10.2017 г. (л.50 от делото) ищецът е възстановен на предишната длъжност.

От представената осигурителна книжка (л.12-14 и л.32-38 от делото) се установява, че последният служебен стаж на ищеца в ИАРА е от 08.04.2013 г. до 24.03.2017 г. с основна заплата в размер на 1 200 лева, а след уволнението от ИАРА е бил назначен по служебно правоотношение на длъжност главен юрисконсулт в МЗХГ, дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”, отдел „Обществени поръчки” за времето от 22.06.2017 г. до 12.10.2017 г. с основна заплата в размер на 1 500 лева (заповед № РД-15-1097 от 21.06.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите – л.47 от делото).

В съдебното производство от страна на ищеца са представени също разпореждане № 232-00-335-1 от 13.04.2017 г. на НОИ, ТП Стара Загора, съгласно което на П.П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за времето от 24.03.2017 г. до 24.07.2017 г. в размер на 7,20 лева дневно, което е прекратено на 22.06.2017 г., (справка – л.51 от делото, и разпореждане № 232-00-335-2 от 12.07.2017 г. – л.55 от делото). Т.е., от тези писмени доказателства се установява, че за времето след прекратяване на служебното правоотношение до започване на работа по служебно правоотношение в МЗХГ на 22.07.2017 г. П.П. е бил безработен и е получавал парично обезщетение за безработица. Този извод се потвърждава и от представените справки (л.63-64 от делото) от ТД Пловдив на НАП за актуалното състояние на всички трудови на ищеца и за осигуряването му за цялата 2017 година.

В хода на съдебното производство по искане на ищеца е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.

Според съдебния експерт на ищеца се дължи обезщетение за времето от 24.03.2017 г. до 21.07.2017 г. в общ размер на 3545,45 лева. В таблица са изчислени работните дни за месеците март, април, май, юни и юли и полагащото се трудово възнаграждение според размера на основната заплата, която ищецът е получавал за заеманата от него длъжност главен юрисконсулт – 1200 лева, сборът от които възнаграждения дава общия размер на дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл.

При така установените факти съдът приема от правна страна, че исковата молба е процесуално допустима и частично основателна.

Съгласно чл.104, ал.1 ЗДСл., когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца, а когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В настоящия случай по безспорен начин е установено, че ищецът може да претендира обезщетение на основание чл.104, ал.1 ЗДСл. за периода от 24.03.2017 г. (датата на издаване на отменената заповед за прекратяване на служебното правоотношение) до 22.07.2017 г. (датата на назначаване на нова държавна служба с основна заплата, по-висока от заплатата за длъжността, която е заемал преди уволнението). Именно през този период от време са изпълнени и двете предпоставки на нормата на чл.104, ал.1 ЗДСл. – ищецът да не е заемал държавна служба и да не е получавал възнаграждение за друга работа, като за същия период е бил регистриран като безработен и е получавал обезщетение за безработица, за което са налице безспорни писмени доказателства. В този смисъл необосновано и недоказано е възражението на ответника за липса на предпоставки за заплащане на парично обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл.

Основната заплата по смисъла на чл.104, ал.1, изр.1 ЗДСл. е 1200 лева. Определено в съответствие с действащата понастоящем и към момента на признаване на уволнението за незаконно норма на чл.104, ал.1 ЗДСл. и с оглед на заключението на вещото лице обезщетението, което ответникът дължи на ищеца за 3 месеца, в които е останал без работа, е в размер на 3 545,45 лева. В този размер исковата претенция е основателна и доказана и ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищеца, а за разликата над този доказан размер до пълния предявен размер от 3 600 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Както се каза по-горе, макар в писмените си бележки ищецът да е посочил като претендиран размер 3 545 лева, съдът намира, че изменението на иска не е направено съобразно изискванията на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК – до приключване на съдебното дирене в първата инстанция и с писмена молба с препис за ответника, доколкото той лично или негов процесуален представител не са присъствали в съдебните заседания. Съответно искът следва да се счита предявен за сумата 3 600 лева.

Основателна е претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва върху обезщетението, дължима съгласно общото правило на чл.86 ЗЗД. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена от съда с влязло в законна сила на 17.10.2017 г. решение и това е денят, от който длъжникът е изпаднал в забава да изпълни задължението за плащане на обезщетение. В същия смисъл е и т.4 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, ОСГК.

Предвид изхода от спора на страните се дължат разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, но ищецът заяви, че не претендира разноски, а в полза на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е бил представляван от юрисконсулт в съдебното производство.

Водим от всичко изложено Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш  И :

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на П.И.П., ЕГН **********,***, сумата 3 545,45 (три хиляди петстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл., ведно със законната лихва върху тази сума от 17.10.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 3 545,45 лева до пълния предявен размер 3 600 лева като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: