№ 730
гр. София , 18.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Николай Николов
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603218 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. с ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на Н.П.И. срещу определение от 31.05.2021г. на
СРС, НО, 134 състав, постановено по ЧНД № 6934 по описа на съда за
2021г., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката
срещу постановление от 31.03.2021г. на СРП, с което частично е прекратено
наказателното производство по ДП № 1656/ 2020 г. по описа на СДВР, пр.пр.
№ 43934/2020г. по описана СРП.
В жалбата срещу първоинстанционния акт се излагат съображения за
неговата неправилност, като се твърди, че обжалваният акт е постанове в
нарушение на материалния и процесуален закон. Моли се обжалваното
определение да бъде отменено като неправилно.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и
доказателствата по делото приема следното:
Жалбата е подаден от легитимирано лице, предвид наличието на правен
интерес от протестиране на определението на СРС, в законоустановения 7-
дневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК, поради което и е процесуално допустим.
В тази връзка въззивният съд намира за неправилна констатацията на
първостепенния съд в жалбата, че същата е подадена извън срока. Видно от
приложената по делото призовка до жалбоподателката, обжалваното
определение й е било връчено на 30.07.2021г. Жалбата е подадена от Н.И. на
06.08.2021г. по пощата, което се установява от положения върху писмото
печат, отразяващ датата на неговото подаване.
Разгледан по същество жалбата е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано на 28.10.2020г. за
1
престъпление по чл.296,ал.1 от НК.
Представител на СРП частично е прекратил с постановление от
31.03.2021г. наказателното производство по ДП № 1656/ 2020 г. по описа на
СДВР, пр.пр. № 43934/2020г. по описана СРП, по отношение на обвиняемия
М.Д.Д., привлечен в това му процесуално качество за престъпление по
чл.296,ал.1 от НК.
Н.П.И. е депозирала жалба срещу това постановление, като
първостепенният съд е приел, че жалбоподателката няма качеството на
пострадал от престъплението по чл.296,ал.1 от НК, като е оставил без
разглеждане жалбата на последната срещу постановление на СРП за частично
прекратяване на наказателно производство.
Въззивният съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първата
инстанция.
Процесуалната недопустимост на жалбата, поставена за разглеждане
пред първоинстанционния съд се обосновава с подаването й от лице, което
няма подлежащ на защита правен интерес да претендира отмяна на
постановения от прокурор при СРП акт, с който е прекратено наказателното
производство.
Систематичното място на престъпния състав по чл.296 от НК е в Раздел
ІІІ на Особената част на Наказателния кодекс – “Престъпления против
правосъдието”, т.е. насочено е против правосъдието и засяга обществените
отношения, свързани с дейността на органите на правораздаването.
Защитеното благо е правораздавателната система и нейното нормално
функциониране, а не неприкосновеността на личността и правата на
гражданите. Пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК е лицето, което е
претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението,
които вреди са елемент от престъпния състав и са предвидени в състава на
престъплението. Престъплението по чл.296,ал.1 от НК е от категорията на
формалните престъпления, при които обществената опасност на деянието
възниква със самото осъществяване на изпълнителното деяние, без в състава
на престъплението да е предвидено настъпването на вредоносен резултат.
Следователно, след като в състава на инкриминираното деяние не са
включени вреди, липсва процесуална правоспособност по чл.243, ал.3 от НПК
на жалбоподателката Н.П.И., тъй като последната не е придобила качеството
на пострадал от престъплението, да обжалва постановлението на
представителя на СРП, с което е прекратено наказателното производство. В
тази връзка е и Тълкувателно решение № 2 от 25.11.2020 г. по тълк. д. №
2/2019 г., ОСГК на ВКС.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че
определението на СРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
2
За процесуална прецизност следва да се посочи, че жалбоподателката
Н.П.И. не е лишен от възможността да защити правата, които претендира да
са били накърнени, тъй като по реда на чл. 200 от НПК има възможност да
обжалва пред по-горестоящата прокуратура постановлението на СРП, което
според въззивната инстанция не подлежи на съдебен контрол.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СГС, НО, 1-ви
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.05.2021г. на СРС, НО, 134 състав,
с което е оставена без разглеждане жалбата на Н.П.И. срещу постановление
от 31.03.2021г. на СРП, с което частично е прекратено наказателното
производство по ДП № 1656/ 2020 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 43934/2020г.
по описана СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3