Определение по дело №189/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 174
Дата: 3 юни 2020 г. (в сила от 3 юни 2020 г.)
Съдия: Анелия Маринова Игнатова
Дело: 20201800600189
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 03.06.2020 година

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ  въззивен състав, в  закрито съдебно заседание на трети юни  през два хиляди и двадесета година в състав:

                       

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                                                                   2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

 

след като разгледа по реда на чл. 341-345 НПК докладваното от съдия Игнатова ВЧНД № 189 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

            Образувано е по депозиран от прокурор при РП И. частен протест срещу определение от 23.03.2020 г. на РС И., постановено по ЧНД № 121/2020 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление на РП И. от 05.02.2020  г. за прекратяване на производството по пр.пр. № 454/2017 г. по описа на РП И., досъдебно производство № 67/2017 г. по описа на РУ К..

В протеста се сочи, че първостепенният съд неправилно е преценил, че допуснатата в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза не е извършена от компетентно лице. Сочи се, че констатацията, че от страна на РП И. не е спазена разпоредбата на чл. 50 от НПК не почива на данните по делото, тъй като постановлението на РП И. за спиране на наказателното производство от 25.06.2019 г., уведомлението по чл. 50 от НПК и пощенското известие сочат, че пострадалият С. е уведомен за възможността за предяви тъжба пред компетентния съд в шестмесечен срок, а обстоятелството, че не го е сторил, се установява от отрицателния отговор от РС И..

Протестът е придружен със сертификат, диплома и удостоверения на вещото лице Б. П., както и с постановление за спиране на наказателното производство от 25.06.2019 г., уведомление по чл. 50 от НПК, пощенски известия за доставяне, запитване до РС И. и справка от РС И..

Иска се отмяна на атакуваното определение.

 

 

 

С. ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите в частния протест и се запозна както с атакувания съдебен акт, така и с постановлението за прекратяване, с материалите по досъдебното производство и с приложените към протеста документи, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Частнният протест е ДОПУСТИМ,  като подаден в срока по чл. 243, ал. 6 от НПК, от представител на институция, която разполага с право на протест, а по съществото си е  ОСНОВАТЕЛЕН.

 

С постановлението от 05.02.2020 г. прокурор при Р.п.И.  е прекратил на основание чл. 199, чл. 24, ал. 6, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК наказателното производство, водено срещу  неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

Прието е от прокурора, че в конкретния случай предметът на престъплението по чл. 216 от НК – 120 бр. арония, ограда от бодлива тел и 50 бр. дървени колове (частно имущество), видно от заключението на СОЕ е на стойност 715 лв., което квалифицира случая като маловажен по смисъла на чл. 216, ал. 4 от НК, тъй като извършеното посегателство е с ниска степен на обществена опасност и последиците от него са незначителни. Посочено е в постановлението, че съгласно разпоредбата на чл. 218 в, т. 1 от НК, когато предмет на престъплението е частно имущество и случаят е маловажен, наказателното преследване са възбужда по тъжба на пострадалия до съответния районен съд.

 

Постановлението на прокурора е било обжалвано от пострадалия И. С. с оплаквания, че проведеното разследване не е пълно и всестранно, тъй като не е установена в пълнота дейността на ОА К. по почистване на дере, в резултат на която е унищожено и повредено собственото му имущество, а извършената СОЕ се базира единствено на собствените му показания. Сочи се, че не са изпълнени и писмените указания на наблюдаващия прокурор при образуване на разследването – извършване на оглед на местопроизшествието към онзи момент, като наблюдаващият прокурор не се е произнесъл и по направените от пострадалия искания, бележки и възражения.

 

С контролираното определение състав на РС И. е отменил постановлението на РП И., като е изложил аргументи в насока липса на съответна компетентност на вещото лице, изготвило заключението на СОЕ; както и доводи за неспазена процедура по НПК за спиране на производството и уведомяване на пострадалия за правото му да подаде в шестмесечен срок тъжба до компетентния районен съд, в случаите, когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

 

След като извърши собствен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, настоящата инстанция констатира, че фактическата обстановка, която е установена при проведеното в период на повече от две години разследване, не представлява някаква фактическа или правна сложност. Непосредствено под стената на язовир „Н.“, находящ се в землището на село К., свидетелят И. С. притежавал два наследствени имота – ливада и нива, между които минавал общински път и отводнителна канавка на язовира. Приживе бащата на свидетеля бил насадил в нивата около 230 корена арония и бил поставил ограда от дървени колове и бодлива тел около имота. Свидетелят С. не обработвал имота след смъртта на баща си. През 2016 г. при едно от посещенията си той забелязал, че стената на язовира се почиства от храсти и дървета, но не видял техниката и хората, ангажирани с тази дейност. През пролетта на 2017 г. свидетелят отново отишъл да нагледа имота и установил, че отводнителната канавка е прокопавана допълнително и разширявана, насажденията от арония в източната част на недвижимия имот липсвали и там били натрупани извадените от канала остатъци от дънери и клони, а оградата напълно липсвала. Свидетелят С. преценил стойността на храстите арония на около 10 лв. за корен, а на оградата - на около 200 лв.

Установено е при проведеното разследване, че на основание предписания от ДАМТН Главна дирекция „НЯСС“ и Басейнова дирекция – Източнобеломорски район към МОСВ за защита на населението и имуществото  е извършено почистване на отводнителен канал от преливника на язовир „Н.“.

От заключението на СОЕ, извършена от вещото лице Б. П., се установява, че през пролетта на 2019 г. насаждението от арония, което е от храстовиден вид, е в добро състояние, като се е възстановило по естествен начин.

От допълнителното заключение на СОЕ, изготвено от същото вещо лице, се установява, че общата стойност на нанесените вреди към 2017 г. е в размер на 715 лв.

Разпитаните свидетели – В. К. (гл. експерт хидроинженер в ОА К.), В. П. (работил с пътно-строителната техника при почистването) и събраните писмени доказателства – констативен протокол на МОСВ, Басейнова дирекция Източнобеломорски район Център П. и справка от Община К. със скица установяват, че имотите на свидетеля С. са извън границите на почистения отводнителен канал.

При предявяване на материалите от разследването свидетелят С. заявил, че стойността на щетите следва да се увеличи с разходите по почистване и извозване на изчистените от дерето боклуци, както и с разходите за труд по оградата и по насаждането на арония, както и с пропуснатите ползи – около 1 кг. плод на корен, на стойност 5 лв.

 

С постановление от 25.06.2019 г. прокурор при РП И. спрял наказателното производство, като приел, че случаят е маловажен и  поради това престъплението е от частен характер. Това постановление  е съобщено на пострадалия С. на 01.07.2019 г., като не е обжалвано от него в законоустановения срок.

На пострадалия С. е било изпратено на 25.06.2019 г. и уведомление по чл. 50 от НПК, за обстоятелството, че разполага с шестмесечен срок от получаването му да подаде тъжба до компетентния първоинстанционен съд при условията и по реда на чл. 81 от НПК. Уведомлението е връчено на пострадалия на 01.07.2019 г.

На 10.01.2020 г. е отправено запитване до РС И. – образувано ли е производство по тъжба на пострадалия И. С., като видно от изготвената на 14.01.2020 г.  справка в съда не е депозирана тъжба.

 

Постановлението за спиране на наказателното производство и съобщението за връчването му на пострадалия С., уведомлението по реда на чл. 50 от НПК и съобщението за връчването му на пострадалия, запитването до РС И. и справката за липса на депозирана от пострадалия тъжба в законоустановения срок, както и удостоверенията за придобитата от вещото лице Б. П. квалификация (за експерт – оценител на недвижими имоти и земеделски земи, диплома за висше образование по специалност „Горско стопанство“, за придобита професионална квалификация „Оценка на гори и на земи“,  за вписване на вещото лице в публичния регистър за упражняване на частна лесовъдска практика за дейността оценка на гори и земи от гарския фонд и за вписване на същото в публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика за дейности по земи от горския фонд) не са приложени в материалите по досъдебното производство и не са представени на вниманието на съдията от първоинстанционния съд,  като по тази причина не са и взети под внимание от него.

Некоректното представяне от прокурора само на част от материалите по досъдебното производство, при което първостепенният съд е бил лишен от възможността за цялостен анализ на фактите по делото, вкл. релевантните  такива за основателността на жалбата срещу постановлението на РП И. за прекратяване на досъдебното производство, е довело до изграждането на погрешния извод, че предвидената в НПК процедура за охраняване правата на пострадалия С. не е спазена.

Приложените към частния протест на представителя на РП И. документи, посочени по-горе, дават основание да се приеме, че тъй като в шестмесечен срок след получаване на съобщението за спиране на наказателното производство от прокурора, след като на досъдебното производство се е установило, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, пострадалият И. С. не е подал по реда на чл. 81 от НПК тъжба до компетентния съд (в случая РС И.), законосъобразно прокурорът при РП И. е прекратил досъдебното производство. 

Несъмнено, до същия извод би достигнал и първостепенният съд, ако на вниманието му са били поставени документите, придружаващи внесения за разглеждане в СОС частен протест срещу определението на РС И..

 

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че определението от 23.03.2020 г., постановено по ЧНД № 121/2020 г. по описа на РС И. следва да бъде отменено, а постановлението на РП И. от 05.02.2020 г., с което е прекратено досъдебно производство № 67/2017 г. по описа на РУ К., пр. пр. № 454/2017 г. по описа на РП И. – потвърдено.

 

 

 

 

 

 

 

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 7 НПК, С. ОКРЪЖЕН СЪД

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ  определение от 23.03.2020 г., постановено по ЧНД № 121/2020 г. по описа на РС И..

ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП И. от 05.02.2020 г., с което е прекратено досъдебно производство № 67/2017 г. по описа на РУ К., пр. пр. № 454/2017 г. по описа на РП И..

 

Определението е окончателно.

                                                                                                                                 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

                                                                                                         

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1:………………

                                                                                                               

 

                                                                                                                      2:………………