Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Ангелина Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм.дело № 695/2021г. по описа на Административен съд-Варна, за да се произнесе, взе
предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. 107 от
ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на Р.М.П. с ЕГН **********,***, чрез адв. В.Б.
против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-5072-1/11.07.2019г. на орган по приходите при
Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден по смисъла на
чл. 156, ал.5 от ДОПК, В ЧАСТТА, с която
са установени публични задължения относно всички имоти (9 бр.), находящи се в
гр. Варна, кв. Аспарухово, местност „Вилите“, в общ
размер от 1935.18лв., от които 1087.90лв. главница за дължим данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и
лихва върху нея в размер на 94.74лв., а така също и главница на задължение за такса „Битови
отпадъци“ /ТБО/ в размер на 692.25лв. и лихва в размер на 60.29лв. В жалбата са изложени доводи единствено за нищожност на АУЗ №
МД-АУ-5072-1/11.07.2019г., поради което се иска от съда да постанови решение в
посочения смисъл. В съдебно заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира
присъждане на разноски по делото в размер на 10лв. – платена държавна такса. Не
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата като неоснователна. Не претендира присъждане на
разноски.
По допустимостта на жалбата:
По жалба от Р. М. П. от 19.11.2020г.
срещу АУЗ № МД-АУ-5072-1/11.07.2019г. в Административен съд – Варна е
образувано адм. дело № 2544/2020г. Същото е било прекратено от съда с
Определение № 2597/02.12.2020г.
поради недопустимост на жалбата, след като е установено, че не е спазен редът
за оспорване на акта - същият не е оспорен по административен ред, което е
абсолютна положителна предпоставка за допустимост на жалбата за оспорване на
акта по съдебен ред. Със същото определение съдът е изпратил делото като
преписка на компетентния орган – Директора на дирекция „Местни данъци“ при
Община Варна за произнасяне по съществото на повдигнатия правен спор.
Преписката е постъпила в деловодството на органа на 29.12.2020г., от което
следва, че установеният в чл.155, ал.1 от ДОПК 60 дневен срок за произнасяне на
органа е изтекъл на 27.02.2021г. /събота, неработен ден/. Следователно
последният ден за произнасяне на органа в срок е бил 01.03.2021г. – понеделник.
Такова произнасяне на органа липсва в посочения 60-дневен срок. Относно този
извод на съда между страните липсва спор с оглед становището на ответника, изложено
в негово писмо с.д. № 5451/12.04.2021г., приложено на лист 19 от делото.
Предвид тези установявания правилно в жалбата е посочено, че е налице мълчаливо
потвърждаване на процесния АУЗД – аргумент по чл. 156, ал. 4 от ДОПК. Срокът за
оспорване на мълчаливо потвърдени актове от рода на процесния е уреден в чл.
156, ал. 5 от ДОПК и е 30 – дневен от изтичането на срока за произнасяне на
решаващия орган. Следователно подадената на 31.03.2021г. жалба до съда срещу
въпросния АУЗ се явява подадена в срок.
Съдът съобрази, че екземпляр от процесния АУЗ № МД-АУ-5072-1 от
11.07.2019г. е изпратен на Р. М. П. по пощата и е получен лично от нея на
05.08.2019г., видно от приложеното към
преписката известие за доставяне, но доколкото същият се оспорва единствено с
доводи за нищожност, то на основание §2 от ДР на ДОПК вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ,
приложима е разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, съгласно която
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето.
С оглед изложеното по-горе, жалбата е редовна и допустима като
отговаряща на изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК и като подадена от лице
с правен интерес, доколкото с процесния АУЗ са установени задължения по ЗМДТ, с
което се засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя – Р.М.П.. Жалбата следва да се разгледа от съда по
същество.
След като се запозна със становищата на страните, както и с
доказателствата по делото съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Към административната преписка е приложено нотариално заверено
пълномощно рег. № 7931 от 07.12.2017г., с което жалбоподателката Р. М. П. е упълномощила
внука си А. З. С. да я представлява пред Община Варна, Областна администрация -
Варна, нотариуси и всякакви други физически и юридически лица, институции и
длъжностни лица, във връзка с извършване на всички и всякакви процедури и
издаване на всички и всякакви актове и документи, които са необходими за
извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК, включително
да подписва, подава и получава всички необходими и изискуеми от закона
документи за снабдяването ѝ с констативен нотариален акт досежно следните
имоти:
1/ Поземлен имот
10135.5507.45, област Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид
собственост - Частна, вид територия - Урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10 м.), площ 513кв.м., стар
номер 45, съгласно Заповед за одобрение на КККР Р РД-18-73/23.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, при съседи 10135.5507.46, 10135.5507.47,
10135.5507.219, 10135.5507.31, 10135.5507,32;
2/ Поземлен имот 10135.5507.17, област
Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - Частна,
вид територия - Урбанизирана, НТП - ниско застрояване (до 10 м.), площ
349кв.м., стар номер 17, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, при съседи 10135.5507.15, 10135.5507.16, 10135.5507.18,
10135.5507.14 и 10135.5507.18;
3/ Поземлен имот 10135.5507.18, област
Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - частна,
вид територия - Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10. м.), площ 265кв.м,, стар номер 18, съгласно
Заповед за одобрение на ККК № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи 0135.5507.17, 10135.5507.19,
10135.5507.14, 10135.5507.88;
4/ Поземлен имот 10135.5507.19, област
Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - Частна,
вид територия - Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 м.), площ 236кв.м.,
стар номер 19, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, при съседи 10135.5507.14, 10135.5507.18,
10135.5507.20, 10135.5507.88;
5/ Поземлен имот 10135.5507.174, област
Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - Частна,
вид територия - Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 м.), площ 1108кв.м., стар номер 174, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи 10135.5507.173,10135.5507,175,
10135.5507.185, 10135.5507.184, 10135.5507.177, 10135.5507.176;
6/ Поземлен имот 10135.5507.2726, област
Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - Частна,
вид територия - Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 м.), площ 1159кв.м.,
стар номер 2175, съгласно Заповед за одобрение на KKKР № РД-18-73/23.06.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК, Заповед за
изменение на КККР № КД-14-03-343/05.02.2014 г. на Началника на СГКК - Варна,
при съседи 10135.5507.152,10135.5507.148, 10135.5507.2709, 10135.5507.165, 10135.5507.168,
10135.5507.158;
7/ Поземлен имот 10135.5507,155, област
Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - Частна,
вид територия - Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 м.), площ 1829кв.м.,
стар номер 155, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23,06.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, при съседи 10135.5507.154, 10135.5507.156,
10135.5507.205, 10135.5507.158;
8/ Поземлен имот 10135,5507.157, област
Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - Частна,
вид територия - Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 м.), площ 748кв.м.,
стар номер 2153, съгласно Заповед за одобрение на KKKР № РД-18-73/23.06,2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи 10135.5507,2.10, 10135.5507.153,10135.5507.154,10135.5507.156,
.10135,5507.158;
9/ Поземлен имот 10135.5507.134, област
Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - Частна,
вид територия - Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 м.), площ 684 в.м., стар номер 134, съгласно
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, при съседи 10135.5507.135,
10135.5507.133, 10135.5507,119.
Със същото пълномощно на Ал. Събев изрично
са дадени пълномощия от името на упълномощителя Р. М. П. да подава всякакви
данъчни декларации по ЗМДТ относно посочените имоти, да подава заявления и да
получава удостоверения за данъчна оценка на същите и др. във връзка с
признаване правото на собственост върху посочените 9 имота. Указано е, че
пълномощното следва да се тълкува изцяло в полза на упълномощения.
Въз основа на пълномощното на 21.12.2017г. упълномощеният е подал
в Община Варна 9 бр. декларации по чл.14 от ЗМДТ, с които е декларирал
изчерпателно изброените по-горе имоти. Заверени копия от декларациите са
представени от ответника ведно с административната преписка. В т.4 от
декларациите „начин на придобиване“ деклараторът е посочил, че същите са
придобити от РVМ. П. по давност, считано от 2008г. Към декларациите са приложени извадки от кадастралния регистър на
недвижимите имоти, в колона 10 на които е посочено, че липсват данни за
собственика и по-точно, че собственикът на имотите е неидинтифициран.
На 11.07.2019г. е издаден процесният АУЗ №
МД-АУ-5072-1/11.07.2019г., с който за оспорващата Р. П. са установени
публични задължения в общ размер 2461.02лв., от които 1412.54лв. главница за дължим данък по Закона за върху недвижимите
имоти /ДНИ/ и лихва в размер на 123.01лв. върху нея, както и 851.32лв. главница за такса „Битови отпадъци“ /ТБО/ и лихва за
просрочие в размер на 74.15лв. Актът е изпратен на задълженото
лице по пощата и е получен лично от Р. П. на 05.08.2019г., както се посочи
по-горе в изложението. С него са
установени задължения за Данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса „Битови отпадъци“
/ТБО/ за 2018г. както за декларираните от пълномощника 9 имота, находящи се в гр.
Варна, район Аспарухово, местност „Вилите“, така и за следните два имота: 1/
земя с идентификатор 10135.3515.712 с площ от 50 кв.м. с адрес гр. Варна, район
Младост, ул. „Фантазия“ № 10; 2/ земя с идентификатор 10135.1507.1053
с площ 41.88кв.м. и жилище с идентификатор
10135.1507.1053.1.5 с РЗП 128.10кв.м. Задълженията във връзка с последните посочени два имота не
се оспорват от жалбоподателката Р. П., поради което същите са извън предметния
обхват на настоящото съдебно производство. Предмет на оспорване са задълженията
/ДНИ и ТБО/ за 2018г. досежно имотите (9 бр.), находящи се в гр. Варна, район
Аспарухово, местност „Вилите“, в общ размер 1935.18лв., от които 1087.90лв. главница за дължим данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и
лихва върху нея в размер на 94.74лв., а така също и главница на задължение за такса „Битови
отпадъци“ /ТБО/ в размер на 692.25лв. и лихва в размер на 60.29лв.
По основателността на жалбата:
Спомена се в изложението по-горе, че процесният АУЗ №
МД-АУ-5072-1/11.07.2019г. се оспорва единствено с доводи за неговата нищожност
в обжалваната част. Според правната теория и съществуващата съдебна практика,
нищожността на административния акт предполага наличието на толкова тежък
порок, че той още от самото издаване на акта е пречка за пораждането на
целените от него правни последици. Именно поради това в доктрината нищожните
административни актове се приравнени на "правно нищо". За да не се
създаде обаче привидност за съществуването им в правния мир, когато в
производството по оспорване на административния акт съдът установи нищожността
му, следва изрично да я обяви в диспозитива на решението, дори да не е сезиран
с изрично искане за това /чл. 168, ал. 2 АПК/. Пак по същите причини в
нормативната уредба на въпроса за оспорването на административните актове е
предвидено, че искането за обявяване на нищожност на административния акт не е
ограничено със срок /чл. 149, ал. 5 АПК/. Нито в АПК, нито в ДОПК са
регламентирани основанията за нищожност на административните актове. Поради
това в теорията и в съдебната практика е прието, че такива са основанията за
незаконосъобразност на административните актове по чл. 146 АПК, но в случаите,
в които порокът, от който е засегнат актът, е толкова тежък и съществен, че
води до невъзможност актът да прояви правните си последици. Некомпетентността
на издателя на административния акт /по материя, по място и степен/ е винаги
основание за неговата нищожност. Такова основание е и издаването на акта при
неспазване на задължително изискуемата от закона форма, както и когато, макар и
формата да е привидно спазена, материализираното в съдържанието му
волеизявление на компетентния административен орган е толкова неясно или
противоречиво, че на практика изпълнението на акта е напълно невъзможно. Видно
от чл.146, т.3 от АПК, основание за отмяна на незаконосъобразен акт е и
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, но не всяко
нарушение, а само такова, което се явява съществено. С оглед изложеното,
същественото нарушение на административнопроизводствените правила ще
представлява основание за нищожност на административния акт само в краен случай
– когато разписаната административна процедура за издаването му до такава
степен е опорочена, че на практика е липсваща, при което волеизявлението на
административния орган е опорочено до степен, че не би могло до доведе до
възникване на целените с него правни последици. Противоречието на акта с
материалноправните разпоредби е основание за нищожността му единствено в
случаите, в които изобщо отсъства нормативна опора за издаването му, както и
когато с издаването му са погазени основополагащи правни принципи.
Установените по делото факти обуславят следните правни изводи,
относими към твърдението за нищожност на оспорения АУЗД №
МД-АУ-5072/11.07.2019г.:
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти е вид местен данък, постъпващ
в общинския бюджет. На основание чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ в актуалната към датата на издаване редакция, с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени
имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от
Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени
лица, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти като
според предвиденото в ал. 3 изключение, когато върху имота е учредено вещно
право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Придобиването на
собствеността върху недвижимите имоти, респективно на ограниченото вещно право
на ползване върху тях, се декларира пред общинската администрация по местонахождението
на имота с декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Тъй като общинската администрация не разполага с
компетентност да изследва действителността на придобивното основание, наличието
на правна връзка между обекта на облагане и задължения субект се установява от
нея въз основа на данните от подадената декларация.
Чл. 6, ал. 1 б. "а" от ЗМДТ определя таксата за битови отпадъци като вид местна такса,
която се събира от общините.
По смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 от ДОПК задълженията за данък върху
недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински
вземания, поради което на основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването им е
подчинено на реда и се извършва от органа, определен в съответния закон /за тях
това е ЗМДТ/. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК
като според ал. 3 на същия член в производствата по ал. 1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.
Член 4, ал. 4 от ЗМДТ регламентира като правомощие
на кмета на общината да определи със заповед служителите по ал. 3. Относно
местните такси, каквато е и таксата за битови отпадъци, чл. 9б от ЗМДТ регламентира, че тяхното установяване,
обезпечаване и събиране се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 – 5, т. е. по
приложимия за местните данъци ред.
От документите по административната преписка се установява, че
оспореният в настоящото производство АУЗ № МД-АУ-5072/11.07.2019г. е издаден от
лицето Гинка Николова Пенчева, заемащо длъжност главен инспектор
"Контролно-ревизионна дейност" в Дирекция "Местни данъци"
при община Варна. На основание чл.44, ал.1,
т.2 от ЗМСМА, вр.
чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ същата е определена от Кмета на община Варна с
приложената по делото Заповед № 4643/03.12.2018г. (т. 1.4.9.) за орган по
приходите към общинската администрация, който разполага с правомощия да
установява, събира и контролира дейността по ЗМДТ на територията на общината.
От изложеното следва, че актът е издаден от материално и териториално
компетентен орган. Актът не е нищожен на това основание.
Оспореният в настоящото съдебно производство АУЗ е издаден в
императивно изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма. В съдържанието му са посочени напълно ясно
размерът на задълженията, данъчните периоди и недвижимите имоти, за които те се
отнасят, а така също и прегледно е посочено кои от установените задължения са
за местен данък върху недвижимите имоти и кои за такса за битови отпадъци. В процесния
АУЗ е посочено и кой е неговият адресат. Поради това настоящият състав на съда
намира, че материализираното в него волеизявление на административния орган е
достатъчно разбираемо, за да е в състояние да породи целените правни последици.
Това сочи и на отсъствието на основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК за оспорване на акта като
нищожен.
По делото няма данни за издаването на АУЗД №
МД-АУ-5072/11.07.2019г. при наличието на толкова съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, че те да водят до опорочаване на
обективираното в него волеизявление до степен да не е в състояние да породи
целените правни последици. Съгласно чл. 107 от ДОПК, определящ на основание препращащата норма на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ реда за установяване на местните
данъци, а също и на местните такси съгласно препращащата към чл. 4 норма на чл.
9б от ЗМДТ, когато органът по приходите
установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, задължението подлежи на внасяне в предвидения в съответния закон
срок. Съгласно ал. 3 на чл. 107 от ДОПК, когато задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия, органът по приходите може да издаде служебно акт за установяването му.
Именно това е направено в случая, поради което АУЗД № МД-АУ-5072/11.07.2019г.
не е нищожен на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК. Дали и доколко при издаването му всестранно и правилно са
изяснени релевантните за определяне на данъчните задължения факти е въпрос с
отношение към евентуалното наличие на основание за отмяната на акта като
унищожаем, а не за неговата нищожност. Още повече, че в хипотези като
разглежданата задълженията се установяват въз основа на декларация, депозирана
от задълженото лице. Извън правомощията на компетентния орган е да установява
правилно ли са попълнени данните от декларатора.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че
попълнените от пълномощника декларации по чл.14 от ЗМДТ, копия от които са
приложени от ответника към административната преписка, съвпадат с имотите, (9
бр.) описани и в пълномощно рег. № 7932/07.12.2017г., изготвено от нотариус рег. № 224 с район на действие
РС – Варна, с което оспорващата Р. М. П. е упълномощила внука си А. З. С. да я
представлява пред всички органи и да извършва от нейно име всички правни
действия в производството по чл.587 от ГПК за снабдяване с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка. Предвид това настоящият състав на съда
счита, че тезата на оспорващата Р. П., че посочените в декларациите по чл.14 от ЗМДТ номера на недвижими имоти са погрешно посочени, е изградена конкретно за
целите на настоящото съдебно производство и цели единствено да я освободи от
заплащане на установените с АУЗ задължения досежно същите имоти. Този извод на
съда намира подкрепа и в обстоятелството, че П. не е представила на съда
доказателства кои други имоти е имала предвид при откриване на процедурата по
чл.587 от ГПК. Още повече, че в пълномощното от 07.12.2017г. имотите са описани
с всички индивидуализиращи ги белези – кадастрален идентификационен номер по КК
на гр.Варна, вид собственост, вид територия, начин на трайно ползване и площ на
имота. Посочени са идентификационните номера и на всички съседни имоти. Това
сочи, че изложените в жалбата доводи са голословни, неподкрепени с
доказателства и противоречат на останалите доказателства по делото.
Актът е издаден при наличието на нормативна опора за това като не
се установява юридическото му съществуване да е свързано с тотална липса на
визираните в хипотезата на приложимата материално-правна норма предпоставки.
Обективираното в него волеизявление не влиза в явно противоречие с правни.
Поради това издаването му не е свързано с наличието на толкова тежко и сериозно
нарушаване на материалноправните разпоредби, което да води до изначална
юридическа невъзможност за проявление на правните му последици.
Преценено съвкупно, това води до извод, че съществуването на акта
в правния мир по никакъв начин не предполага и наличието на толкова съществено
и явно негово несъответствие с целта на закона, че това да обуславя нищожността
му от гледна точка на наличието на основание по чл. 146, т. 5 АПК.
В целостта си изложеното обуславя извод за неоснователност на
оспорването, поради което то следва да се отхвърли от съда.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.М.П., ЕГН **********,***, против Акт за установяване на задължения /АУЗ/
по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-5072-1/11.07.2019г. на орган по приходите при
Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден по смисъла на
чл. 156, ал.5 от ДОПК, В ЧАСТТА, с която
за оспорващата Р. П. са установени публични задължения относно всички имоти (9
бр.), находящи се в гр. Варна, кв. Аспарухово, местност „Вилите“, в общ размер
1935.18лв., от които 1087.90лв. главница за дължим данък върху
недвижимите имоти /ДНИ/ и лихва върху нея в размер на 94.74лв., а така също и главница на
задължение за такса „Битови отпадъци“ /ТБО/ в размер на 692.25лв. и лихва в размер на 60.29лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: