Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 27.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на девети
април
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 14582 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от П.А.М., А.М.П., Б.М.М. и
Д.М.М. срещу З. „А.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че са родственици
на М.Ц.М., както следва: П.М.-съпруга, а останалите трима ищци-негови деца.
Твърди се, че М.Ц.М. починал вследствие на ПТП на 07.03.2014 г. около 20 часа,
в условията на тъмнина, на АМ Хемус 17,300 км, като бил блъснат в гръб от лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******управляван от Н.А.Н., който се движел с
несъобразена с осветеността на фаровете си скорост. По време на произшествието
виновният водач не съобразил, че преминал покрай аварирал и спрял в аварийната
лента товарен автомобил, както и че в района няма добра видимост за наличие на
опасности, не намалил скоростта на автомобила до безопасната такава с оглед осветеността
на фаровете му, с което би могъл да предотврати удара.
Поддържа се, че към момента на настъпване на
произшествието, виновният водач притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, сключена на 31.05.2013 г. с полица № 11113001480242, валидна от 31.05.2013
г. до 30.05.2014 г. и на това основание дължи обезщетение на ищците за
причинените им неимуществени вреди. Твърди се, че ищците изпаднали в силен шок
от смъртта на родственика си, с когото били в прекрасни отношения. Съпругата
имала дългогодишен щастлив брак с починалия, имали три деца. Починалият
работел, бил отговорен съпруг и баща и се грижел за семейството си. Твърди се,
че всички ищци скърбят за загубата на пострадалия до настоящия момент и няма да
могат да превъзмогнат смъртта му. Той бил опора на цялото семейство. Твърди се,
че ищците поискали от ответника да им плати обезщетение по доброволен път, но
ответникът отказал.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 50 000 лв. за всеки един
от четиримата ищци, частично предявен от общо претендирата сума от по
100 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди, от смъртта на техния съпруг и баща М.Ц.М., настъпила вследствие ПТП
на 07.03.2014 г. АМ Хемус 17,300 км, виновно причинена от водача на л.а.м. „Опел
Астра“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „А.” АД с полица № 11113001480242,
валидна от 31.05.2013 г. до 30.05.2014 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането-07.03.2014 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез пълномощника му юрисконсулт Величкова,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва изцяло предявените искове
по основание и размер, като счита същите за допустими, но неоснователни и
недоказани. Оспорва основанието на предявените искове с твърдението, че не са
настъпили претендираните неимуществени вреди за ищците, както и че ако има
настъпили болки и страдания, то те не отговарят на степента и интензитета,
твърдян от ищците.
Оспорва предявените размери като
прекомерно завишени, пряката причинно-следствена връзка между смъртта на М.М. и
настъпилото на 07.03.2014 г. ПТП. Оспорва механизма на процесното ПТП, както и
наличието на вина и противоправност е поведението на водача на процесното МПС
л.а.м. „Опел Астра“ с рег.
№ *******-Н.А.Н.. Твърди липса на вина и наличието на случайно събитие, тъй
като пострадалият е навлязъл внезапно на пътното платно и се е намирал в
опасната зона за спиране на водача на МПС и/или се е намирал в „мъртвата точка“
на водача и той не е имал обективно видимост към него, т.е. не е имал
техническа възможност да избегне удара. Твърди се, че водачът на автомобила е
управлявал същия, движейки се в лявата лента на АМ Хемус с разрешената за това място скорост до
100 км/ч, а пешеходецът М. също се е намирал на лявата лента на магистралата, в
тъмната част на денонощието, без да е носил обозначителни/сигнализиращи знаци
или светлоотразителна жилетка, движейки се по средата на пътното платно в
тъмната част на денонощието.
Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение.
При условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия пешеходец в качеството му на пешеходец в процесното ПТП, с
твърденията, че същият с поведението си като пешеходец на неразрешено от закона
място за движение на пешеходци, в тъмната част на денонощието, без да носи и
притежава обозначителни знаци, например светлоотразителна жилетка, която е
задължителна за поставяне в подобни случаи, движейки се на място, където допустимата
от закона скорост за движение на МПС е 140 км/ч, движещ се на място, което не е
за пешеходци, при нарушение на правилата за движение-навлиза внезапно на
пътното платно, без да се огледа и без да се убеди, че няма движещи се МПС-та
по магистралата, сам се е поставил в опасност и е допринесъл съществено за
настъпването на вредоносния резултат.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител.
Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения са развили в
представените по делото писмени бележки.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по
същество.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От представеното удостоверение за
наследници с изх. № 1308/17.03.2014 г. на Община Бяла Слатина, се установява,
че първата ищца е съпруга на починалия М.Ц.М., а останалите трима ищци са
негови деца.
От приетите по делото протокол за
оглед на местопроизшествие от 07.03.2014 г., фотоалбум към него, разпита на
свидетеля очевидец-водачът на процесното МПС Н.А.Н., на свидетелят М.К.П.,
както и от неоспорените основно и допълнително заключение на САТЕ се
установява, че на 07.03.2014 г. около 19,50 часа, в тъмната част на
денонощието, на къси светлини, в посока от гр.София към гр.Варна по АМ Хемус се
движи л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******, управляван от свидетеля Н.със
скорост от порядъка на 103 км/ч, в лявата лента за движение. В същото време
пешеходецът М.Ц.М. се намира на АМ Хемус, на км 17-300, на платното за движение
в посока към Варна в землището на с.Чурек, в лявата лента за движение, когато е
ударен от приближаващия се и движещ се в посока гр.Варна л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******.
Автомобилът удря изправения пешеходец с централната си предна част, като
контактът е осъществен със задната горна част на тялото-гърба и тилната област.
В резултат на удара, пешеходецът полита напред по посоката на движение на
автомобила и пада на земята. Ударът е настъпил в средата на лявата лента за
движение, по посоката на движение на лекия автомобил, на около 1,80 м вдясно от
левия край на асфалтовото покритие, намиращо се между земните ивици, оградени с
мантинели, отделящи двете противоположни платна за движение. От техническа
гледна точка вещото лице посочва, че причина за настъпване на ПТП е
несъобразяването на водача на лекия автомобил на скоростта на движение с
избраните светлини предвид конкретните пътни условия, както и навлизането на
пешеходеца на платното за движение на нерегламентирано за тази цел място, без
да се убеди, че няма други участници в движението по платното за движение.
Установява се, че към първия
момент, в който водачът е възприел опасността на пътното платно, скоростта му
на движение е била около 103 км/ч., а опасната зона на спиране при тази скорост
преди ПТП е приблизително 104 м. Водачът е могъл да предотврати удара, ако се е
движел със съобразена с осветеността на фаровете скорост от 64 км/ч или
по-ниска.
Установява се, че когато
пешеходецът е предприел пресичане се е намирал на 28,05 м от автомобила, а
водачът е имал обективна възможност да забележи пешеходеца в момента на
осветяване на същия от късите светлини, т.е. на около 50 м преди мястото на
удара.
Установява се, че в условията на
управление на лек автомобил на къси светлини в тъмната част на денонощието,
пешеходецът е могъл да забележи светлината от фаровете на лекия автомобил на
разстояние не по-малко от 300 м.
От заключението на приетата по
делото СМЕ се установява, че смъртта на пострадалия се намира в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП и получените от него увреждания, несъвместими
с живота. Вещото лице сочи също така, че към момента на инициалния удар тялото
на М. е било разположено с гръб към травмиралия го автомобил.
Между страните е прието за
безспорно, че водачът на л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ******притежава задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, сключена на 31.05.2013 г. с полица № 11113001480242,
валидна от 31.05.2013 г. до 30.05.2014 г.
Пред настоящата инстанция е
разпитан свидетеля Ю.С.Д..
Свидетелката Димчева установява,
че ищците и починалия били сплотено, задружно семейство и независимо, че двете
дъщери били вече семейни, отношенията в семейството продължавали да бъдат много
топли. Ненедейната смърт на М.се отразила изключително тежко на всички членове
на семейството. Съпругата му потресена от тежката загуба трябвало да поеме и
един изключително тежък бизнес, какъвто бил бизнесът на мъжа й, който
притежавал кланица. По-малката дъщеря получила депресия след смъртта на баща си
и трябвало да се обърне за помощ към психоаналитик. Най-малкото дете-момчето,
то било на 15 години още по-тежко преживяло смъртта на баща си-прекъснал
редовното си обучение и към момента е на самостоятелна форма на обучение.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Между страните не е
спорно, че към датата на произшествието е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******.
С оглед събраните по
делото доказателства съдът намира, че не е налице осъществяване на непозволено
увреждане от водача на л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******, който поради
нарушение на правилата за движение по пътищата да е причинил на М.Ц.М. травматични
увреждания, от които да е настъпила смъртта му.
В правната теория и
съдебна практика е изяснено, че деянието е случайно, когато водачът на МПС не е
могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните
последици и обективно каквото и да направи да не е в състояние да ги
предотврати. Но тази невъзможност да предвиди и предотврати престъпните
последици не следва да се дължи на предходното му собствено виновно неспазване
на правилата за движение. Само когато липсват всички елементи на
непредпазливата вина, ще е налице "случайно събитие" по см. на чл. 15 НК.
Според настоящия
съдебен състав в случая горната хипотеза е налице.
При преценката дали
има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП
трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и
поведението на пострадалия пешеходец с оглед възможността обективно и
субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението.
Необходимо е да се даде отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква
възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и
поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективната и субективна
страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има виновно нарушение
на конкретни правила за движение. В този смисъл решение № 185 от 15.07.2013 г.
по гр.д.№ 889/2012 г. на ІV Г.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Началният момент, от
който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е
този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за
движение.
В конкретния случай
водачът е могъл да забележи пешеходеца най-рано на около 50 м преди мястото на
удара, за разлика от пострадалия който е могъл да го възприеме на разстояние не
по-малко от 300 м.
Водачът е управлявал
автомобила си с разрешената скорост за движение на магистрала, а именно около
порядъка на 103 км/ч, при която опасната зона на спиране преди ПТП е
приблизително 104 м, т.е. може да се направи извод, че опасността е възникнала
внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически
непредотвратим, поради което деянието може да се третира като случайно.
Настоящият съдебен
състав намира, че в случая не може да се вмени на водача, че не е съобразил
скоростта си със зоната на осветеност от фаровете на автомобила, доколкото скоростта
е в рамките на законовото ограничение и нарушение не е допуснато.
Ищците са позовават
на Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г. по н.д. № 10/84 г., ОСНК,
съобразно което обаче ако разстоянието на видимост не съответства на скоростта
на движението, попадането в удължената опасна зона за спиране на МПС е виновно
нарушение на правилото на чл.120 ППЗДвП и причина за настъпване на произшествието,
която предварително е поставена от водача. В случая безспорно разстоянието на
видимост от 50 м не съответства на скоростта на движение, която е следвало да
бъде от порядъка на 64,26 км/ч, но пешеходецът не е попаднал в удължената
опасна зона за спиране на МПС. Видно от заключението на вещото лице при скорост
на движение от 103 км/ч, респ.28,61 м/с, опасната зона за спиране е около 104
м. Изчислена по формулата посочена от вещото лице и при скорост от 64,26 км/ч,
респ. 17,85 м/с, опасната зона за спиране е около 49-50 м, при което удължената
зона за спиране е в размер на 54 м, но ударът не е станал в тази удължена зона.
Видно от заключението на вещото лице определеното отстояние на автомобила до
мястото на удара, предвид зоната на осветеност, е на около 50 метра преди
мястото на удара, а изчислената опасна зона на спиране при скорост от 64,26
км/ч е 50 м, а когато пешеходецът е предприел пресичане, то същият е бил на
отстояние от 28,05 м пред фронта на автомобила. Следователно ударът не е
настъпил в удължената зона за спиране на автомобила, поради което не е налице и
хипотезата, посочена в цитираното по-горе решение на ВКС.
При липса на виновно
поведение на застрахования водач, то и за застрахователя му не може да възникне
отговорността за заплащане на застрахователно обезщетение, поради което
главният иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
От своя страна
пострадалият грубо е нарушил общата забрана за навлизане на пешеходци в
платната за движение на магистрален път, без да се убеди, че няма други участници
в движението по платното за движение, въпреки, че е била налице обективна
възможност да забележи светлината от фаровете на лекия автомобил от разстояние,
не по-малко от 300 метра.
Така мотивиран съдът
намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника направените от него разноски, както следва: 800
лв.-депозит вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.,
определено на основание на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.)
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от П.А.М., ЕГН **********,*** 28, А.М.П., ЕГН **********,***, Б.М.М.,
ЕГН **********,*** 28 и Д.М.М., ЕГН **********,*** 33 против З. „А.” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.226 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от по 50 000
лв. на всеки един от четиримата ищци, частично предявен от общо претендирата
сума от по 100 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди, от смъртта на техния съпруг и баща М.Ц.М., настъпила
вследствие ПТП на 07.03.2014 г. АМ Хемус 17,300 км, виновно причинена от водача
на л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „А.” АД с полица №
11113001480242, валидна от 31.05.2013 г. до 30.05.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането-07.03.2014 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА П.А.М., ЕГН **********,***
28, А.М.П., ЕГН **********,***, Б.М.М., ЕГН ********** *** 28 и Д.М.М., ЕГН **********,***
33 на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на З. „А.” АД, дружество вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет
лв./ разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: